България има модерна СПА база, но се нуждае от добра реклама с послания
Още от древността хората познават и употребяват богатството на термалните води, това е бил и един от факторите за пораждане на доста градове, в това число и София.
Балнеология идва от латинската дума Balneum, което значи баня, а СПА е акроним на латинската фраза sanitas per aquam, което значи „ здраве посредством вода “.
Балнеологичните курорти през римско време са употребявани за възобновяване на легионите и да укрепват тяхната военна мощност.
Цялата територия на днешна България е осеяна с римски терми и антични балнеолечебници като Сердика, Германея, която през днешния ден е Сапарева Баня, Пауталия (Кюстендил), Аугуста (днес – Хисаря), Сливенските бани - Танзос и Бургаските - Термополис. През 1885 година е написан и отпечатан първият български азбучник на минералните води.
През 1882 година се прави първият химически разбор на минерална вода в България от 5 хисарски извора. Правителството на Източна Румелия издава за задачата „ Правилник за употреба на Хисарските бани “ и това се счита за формалното начало на българското водолечение.
Днес България разполага със забележителното благосъстояние на над 600 минерални извора.
Общият дебит на всички извори е 5000 литра в секунда, само че единствено половината от тях се употребяват. А в действителност след Исландия България е на второ място по термален минерален запас.
Повечето залежи са с температура сред 37 и 50 градуса по Целзий. Хипертермални извори, т.е. такива с висока температура, се срещат най-вече в долината на Струма, Места и северното подножие на Западните Родопи.
Най-горещият минерален извор
в страната е при Сапарева Баня. Водата му е пренагрята и излиза под налягане с температура от 103 °.
В Сапарева баня се намира и единственият гейзер-фонтан в България, който понякога изригва с височина до 18 метра.
Заедно с прелестния климат, кристално чистият въздух в балнеокурортите ни и естествените залежи на лечебна тиня България е един самобитен
СПА парадайс.
Или най-малко като капацитет. Защо обаче не сме разпознаваеми като такава дестинация за разлика от други европейски страни, чуйте в диалога със Сийка Кацарова - ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА.
Наскоро стана ясно, че България към този момент е една от страните, в които здравноосигурените немски жители могат да идват на профилактика и водолечение, което ще се покрива от техните здравни каси. Очаква се това да сложи страната ни на европейската карта за здравен туризъм и да притегли доста нови СПА туристи.
Балнеология идва от латинската дума Balneum, което значи баня, а СПА е акроним на латинската фраза sanitas per aquam, което значи „ здраве посредством вода “.
Балнеологичните курорти през римско време са употребявани за възобновяване на легионите и да укрепват тяхната военна мощност.
Цялата територия на днешна България е осеяна с римски терми и антични балнеолечебници като Сердика, Германея, която през днешния ден е Сапарева Баня, Пауталия (Кюстендил), Аугуста (днес – Хисаря), Сливенските бани - Танзос и Бургаските - Термополис. През 1885 година е написан и отпечатан първият български азбучник на минералните води.
През 1882 година се прави първият химически разбор на минерална вода в България от 5 хисарски извора. Правителството на Източна Румелия издава за задачата „ Правилник за употреба на Хисарските бани “ и това се счита за формалното начало на българското водолечение.
Днес България разполага със забележителното благосъстояние на над 600 минерални извора.
Общият дебит на всички извори е 5000 литра в секунда, само че единствено половината от тях се употребяват. А в действителност след Исландия България е на второ място по термален минерален запас.
Повечето залежи са с температура сред 37 и 50 градуса по Целзий. Хипертермални извори, т.е. такива с висока температура, се срещат най-вече в долината на Струма, Места и северното подножие на Западните Родопи.
Най-горещият минерален извор
в страната е при Сапарева Баня. Водата му е пренагрята и излиза под налягане с температура от 103 °.
В Сапарева баня се намира и единственият гейзер-фонтан в България, който понякога изригва с височина до 18 метра.
Заедно с прелестния климат, кристално чистият въздух в балнеокурортите ни и естествените залежи на лечебна тиня България е един самобитен
СПА парадайс.
Или най-малко като капацитет. Защо обаче не сме разпознаваеми като такава дестинация за разлика от други европейски страни, чуйте в диалога със Сийка Кацарова - ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА.
Наскоро стана ясно, че България към този момент е една от страните, в които здравноосигурените немски жители могат да идват на профилактика и водолечение, което ще се покрива от техните здравни каси. Очаква се това да сложи страната ни на европейската карта за здравен туризъм и да притегли доста нови СПА туристи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ