Жандармерията готви преврат след 9 септември 1944 г.
Още на Девети септември се e развихрила кървавата вакханалия над патриотичното българско офицерство. Никой от политисториците през днешния ден обаче даже не загатва по какъв начин са реагирали на новата власт 12-те жандармерийски дружини, ловните роти, контрачетите и чиновниците на Държавна сигурност, които до последния миг екзекутират без съд и присъда, в това число малолетни и деца, даже единствено по съмнение. Палят домове на партизани и ятаци. Режат и набиват на колове глави на борци от съпротивата и на хванати живи британски и американски летци. Дали тези сладурчета в действителност се предават без пердах и сътрудничат на отечественофронтовската власт, надали не с признателност? Истината е напълно друга - в значително селища от цялата страна те се бият с нея и сраженията се спихват едвам към 13 септември. Някъде и на 19-ти.
Днес ви предлагаме със съкращения два документа. Единият е изцяло непознато до момента разследване на командира на 8-ма жандармерийска тайфа, старозагорчанина капитан Иван Мишкетов, в което той недвусмислено твърди, че е бил в ход контрапреврат отпред с шефа на жандармерията ген. Борис Димитров. Парола за него щяла да се даде по радиото. Предвижда се 12-те жандармерийски дружини да се насочат към София. И някои в действителност потеглят. На гара Стара Загора на 10 септември са спрени няколко военни ешелона, чието направление и цел се пази в загадка. Оказва се, че може да има и други аргументи, заради които " Генералите и офицерите на Царство България са измежду най-тежко потърпевшите от комунистическите репресии в зората на " националната власт " след 9.IX.1944 година "
Кап. Иван Мишкетов е изправен пред Народния съд в Чирпан и е наказан на гибел. Съдът се стимулира с това, че е имал управителна роля и помагачество в десетки убийства на участници в съпротивата и палежи на домовете им...
Може несъмнено да се каже, че най-хубавият откривател на 9 септември 1944 година е проф. Славка Петрова. В нейната забравена през днешния ден монография " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 ", могат да намерят причини освен последователите на тезата, че на тази дата се прави национална гражданска война, само че и на другата - че е прелом. Толкова изцяло и задълбочено проучване не е основано нито преди, нито след него. Неслучайно го дефинират като енциклопедия на деветия ден на септември. Едно от огромните му достолепия е, че авторката разкрива педантично съпротивата на фашистите в страната против новата власт след Девети септември и това, че десетките, а може би и стотици жертви, се дължат и на тях, а не на " болшевишката жестокост ". Проф. Петрова не пропуща и така наречен " стихийно възмездие ". На доста места самото население ликвидира известни локални фашистки главорези. Защо ли днешните радетели на " закононарушенията на комунизма " пазят цялостно безмълвие за съпротивата на техните хора през тези първи дни. Явно, безумен е стремежът да ги показват единствено като почтени жертви. А някъде се водят същински сражения.
И една " любопитна " детайлност - против окопалите се фашисти в Шумен с оръжие в ръка се изправя и нежният лирик Иван Пейчев, един от най-обичаните и до през днешния ден български поети ( "...под мостовете не шумят реки " ), който е създател и на стихотворението " Последният марш ". Ето няколко стиха от него:
В противоположния път,
в противоположния път
дърветата черни стърчат.
Край крах и гибел
в колони вървят,
вървят
хитлеристи,
вървят.
Те крачат в ескорт
те крачат под строй
и крият очите си празни.
Със заплашителен покой,
с ужасяващ покой,
просторът голям ги смазва.
Из дознанието на капитан Иван Мишкетов, създадено от ст[арши] полицай при II мил[иционерски] уч[астък] Чирпан
(Изказваме признателност към проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на дознанието).
Публикува се за първи път
На 8 септемврий т.г., отивайки към щаба на дивизията, бях срещнат от командира на бранниците и един различен юноша с винтяга, който сподели, че бил радетел. Попитаха ме какво ще върша и дали няма да тичам в планината. Казах им, че ще направя това, което ми заповяда началството. Те очевидно търсеха човек, който да провежда група за тичане. Когато отидох в щаба на дивизията, доложих това на командира ген. Грозданов. Не си припомням дали не беше същия ден, раз[узнавачът] Пею Касабов ми сподели, че се готви прелом, за който ще се даде ключова дума по радиото. Доложих за това на началник-щаба, който ми сподели, че е вземал ограничения да се предотврати тази работа. Каза, че приказвал по същия въпрос с бранниците и ратниците и ги убедил да си стоят по местата.
Вечерта на 8.IХ. на смукване ме откри адютанта ми и ми доложи, че се получила радиограма да отпътува за София. Доложих за това на командира на дивизията, който позволи да отпътува. В това време се получи нова радиограма (шифрована) до обл[астните] поли[цейски] началници в Ст. Загора и Бургас. В нея се споделяше обл. полиц. шеф да се яви при командира на дивизията и му рапортува, че от военното министерство са заповядали жандармерийската тайфа да замине незабавно с каквито транспортни средства откри за Пловдив. Командирът на дивизията сподели, че щом това се заповядва, би трябвало да се извърши и аз отидох да приготвя дружината. Когато препрочетох отначало радиограмата, забелязах, че е подписана от началника на униформения отдел в полицията Георгиев. Понеже знаех, че се готви прелом, това ме усъмни и взех решение да се съветвам отново с командира на дивизията. Намерих го с шеф щаба полковник Панчев и доложих, че тази радиограма е доста съмнителна. Той заповяда на полковник Панчев да изследва въпроса. Отидох с последния в дома му, гдето той прегледа радиограмата и се увери, че е съмнителна. Вика по телефона щаба на [Е] войска в Пловдив и щаба на жандармерията в София, където дежурните му споделиха, че не знаят да има такова разпореждане. Тогава той ми заповяда да отпътува единствено аз за СофияЕ
В София се явих в жандармерията към 11 ч. Генерал Димитров беше доста обезпокоен и ми сподели, че ме викал, с цел да ми даде инструкции за разпускане на дружините, само че в този момент се получила нова заповед от главнокомандующия ген. Маринов жандармерийските дружини да не се разформироват, а те да останат както са били към щабовете на дивизиите. В това време превратът в София беше станал и по улиците имаше митинги. Войниците от жандармерията се бяха разбягали, също и някои офицери. Доложих на ген. Димитров, че това ще стане и с моята тайфа. Той се ядоса и сподели: " Като нямат пълководец на място! Защо другите дружини не бягат? " Действително командирите на Вратчанската и Търновската дружини, които бяха сега там, обявиха, че дружините им били дори още в акция и никой нямало да мръдне. След това генералът заповяда като се върнем, да изгорим всички преписки с изключение на вещевите, оръжейните ведомости и описите за заплатите. Попитах го по отношение на викането на дружината в Пловдив. Той отговори: " Това е несъмнено работа на оня простак Куцаров ". Разбрах от другите дружинни к[оманди]ри, че нареждането било общо да се съберат дружините от Ю[жна] България в Пловдив, а тази от Северна - в София, и те заповядали да тръгнат, откакто се съберат.
Когато наближихме Пловдив, видях, че бягат цели групи от жандармерийската тайфа. Попитах един подпоручик, който ми сподели, че пристигнали лица от отечественофронтовия комитет и им предали да изоставен града, тъй като другояче щяло да стане неприятно... Пристигнах в Стара Загора към 3 ч. на 10. IХ сутринта. Към 8 часа отидох в щаба на дивизията и доложих всичко на военачалник Грозданов и той ми заповяда да остана в щаба на дивизията. Тогава започнаха да идват един по един ротните ми к[оманди]ри и долагаха, че не могат да задържат бойците си, всички желали да си отиват, дори мнозина избягали. Дойде и домакинът подпоручик Петко Русев. Той ми доложи, че идвали полицаи в щаба на дружината и предали всички от жандармерията да се събличат. Доложих за това на шеф щаба на дивизията и той подреди по моя молба адютантът и домакинът на дружината да бъдат мобилизирани, с цел да могат да сдадат имуществото и оръжието... На път от Ст. Загорската гара за щаба на дивизията бях арестуван от полицаи и откаран в учебното заведение " Св. Кирил и Методий "... Това мисля, че беше на 19.IХ. От военния затвор бях откаран на 25.Х. в град Чирпан.
По въпроса за изгарянето на препискитеЕ Когато се върнах от София, видях в щаба на дивизията, че преписките се горят. Исках да запазя тия заповеди...
Горното написах саморъчно и за верността му се подписвам.
Подпис (не се чете)
30.Х.1944 година Чирпан. Произвел дознанието ст[арши] полицай при тт мил[иционерски] у[частъ]к (подпис не се чете).
ДАА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 712
" Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 ", проф. Славка Петрова, Държ.изд. " Наука и изкуство ", 1981 година
Из главата " Завладяване на политическата власт в страната "
В множеството селища (в Софийска област - б.а.) въстаниците се оправиха бързо и сполучливо, без да срещнат опозиция. В някои обаче врагът не се сдобри с провалянето си. Така на 10 септември командирът на 3-та батарея от 4-ти арт. полк и други фашисти към него в с. Долни Лозен направиха опит да завземат още веднъж общината. Завърза се престрелка. Фашистите заловиха и незабавно разстреляха партийния секретар в селото Цв. Роглев, члена на Българска комунистическа партия Янко Чокерски и на РМС Стойко Ангелов. В с. Мрамор офицери-фашисти от евакуираната в селото артилерийска школа, не признаха властта на ОФЕ и се укрепиха в една от батареите на школата, подготвени за въоръжена опозиция. С помощта на бойци от допълващата тайфа на общовойсковия свързочен полк съпротивата им бе ликвидирана, те задържани и предадени на Народния съд.
В множеството войскови гарнизони преодоляването им от революционните бойци стана единствено с арести на `11реакционни офицери.
В обособени случаи не мина и без клане и от двете страни. Така на 10 септември на гара Владая се разпалва един ешелон от 33-ти пех. полк против реакционните офицери. При опит да бъде задържан командирът на дружината бе смъртоносно ранен Й. Щирков, ръководител на войнишкия революционен комитет. Бе погубен и самия пълководец.
При завземането на властта най-силна опозиция врагът оказа в Ботевград... Командирът на войсковия гарнизон не причисли войската към властта на Отечествен фронт и трансформира казармата в контрареволюционно гнездо, където се настаниха и жандармеристите... За да избегнат кръвопролитието, ръководителите на Отечествен фронт взеха решение да изведат началника на гарнизона от казармата, като го поканят на договаряния в околийското ръководство. Останал самичък, майор Русев бе задържан и заставен да заповяда по телефона на заместника си: да се пуснат партизаните в казармата, да се разоръжат жандармеристите...
В Радомирска околия... първата грижа на партизаните беше да овладеят казармата... само че въстаниците заплатиха скъпо - почина боецът Станимир Ив. Динев от с. Габров дол, Брезнишко, партизанин в отряд " Георги Димитров "...
В основния център Дупница почина въстаникът Д.Ризов, секретар на ремсовата организация в с. Рила. Съпротивата на врага бе сломена. Убийството на Ризов провокира гнева на народа и нищо не бе в положение в този ден да го възпре, където откриеше служители на реда, да ги ликвидира. Само няколко дни след въстанието в с. Рашка Гращица (Кюстендилско - б.а.) въоръжени фашисти влязоха и убиха в дома му ятака дядо Ив. Китанов, татко на националния воин Асен Китанов...
В Пловдив въстаниците разкриха бойкот на гарата: необятно бе разпръсната мълвата, че водата е отровена; пилот-офицер пусна бомба над града и избяга зад граница. Бе погубен Ж. Иванов, партизанин... Въоръжени фашисти нападнаха в центъра на Пловдив жители...
В някои селища, като да вземем за пример в с. Горно Прахово, властта на Отечествен фронт бе открита едвам на 19 септември благодарение на въстаници от Борисовград.
При извънреден всеобщ възторг протече въстанието и в Перущица. Дало в битката 27 убити антифашисти, над 26 политзатворници, 60 въдворени и 16 партизани, популацията в това историческо населено място като лавина излезе на улицата, щом научи за успеха на Отечествен фронт в София. Фашистките управници - кметът, целият състав на полицейския сектор и други отговорни за разстрела на 6.VI.1944 година на 22 д[уши] от селото, множеството младежи, избягаха и се укриха...
Тежко ранен в багра, на 10 септември издъхна кметът на с. Величково - Иван Вл. Чавдаров, член на РМС, а десетина дни по-късно (24 септември) и Благо Ст. Фърнов, член на ремсовата бойна група в с. Величково. Селото бе прочистено от фашистите.
Въпреки огромните завоевания на Отечествен фронт (в Стара Загора - б.а.) на 9 септември войсковият гарнизон не се причисли към революцията. Седалището на 8-ма дивизия се трансформира в събирателен център на фашистки офицери, полицейски началници и други врагове на народа... На 10 септември бе проведен огромен протест... Същия ден на гара Стара Загора стопираха ешелони с бойци от 3-та тайфа на 18 пех. полк и 5-та пех. дивизия на прикриващата войска и от 1-ви дивиз. арт. полк. Войниците въстанаха на гарата. Те не знаеха направлението и задачата на тяхното пътешестване, командирите им с безмълвие отминавахаЕ Възбудени и въоръжени, те можеха да се трансфорат в рискова стихийна мощ за националната власт. Пратеници на Отечествен фронт и Българска комунистическа партия незабавно овладяха ситуацията.
До въоръжено стълкновение (в Бургас - б.а.) се стигна сред бойците от 32-ри пех. полк и ген. Каров, пълководец на 12-а пех. дивизия от Прикриващата войска... В завързалата се престрелка бяха убити двама офицери, един ранен, а ген. Каров, задържан и погубен от въстанали бойци....На 10 септември в Несебър фашистки офицер от засада умъртви ремсиста Н. Трендафилов, който като полицай охраняваше реда и спокойствието в града.
Най-продължителна и упорита опозиция оказа началникът на войсковия гарнизон в Хасково... На 10 септември въстаници завзеха някои сектори. В града влязоха и партизаните от отряд " В. Златаров "... И през този ден полк Маринов не се причисли към въстанието, а казармата се трансформира в център на контрареволюцията. Тук дойдоха два полка от с. Узунджово, командвани от реакционери. Началото на въоръжената развръзка постави полк Маринов, който стреля във боеца ремсист Д. Вълев и го нарани тежко. Полковникът и други офицери - реакционери, бяха премахнати в започнатата престрелка. В нея почина партизанинът болшевик Дойчо Лозев от Хасково...
Към обяд в града (Шумен - б.а.) дойдоха въстанически отряд от Варна с над 200 души и сборния Шуменско-Търговищки партизански отряд. Едно след друго бяха овладени пощата и другите институции. През цялото време на бурни тържества във II полицейски сектор, в околийското ръководство и в щаба на Бранник се приготвяше опозиция от офицери, жандармеристи, стражари и укрили се други локални фашистки управници. Опитът им да окажат опозиция в наличието на Червената войска придобиваше различен смисъл. Подпомогнати от руски картечари, въстаниците обкръжиха вражеските гнезда, пречупиха ги с огън и арестуваха намиращите се там някогашни властници...
В обособени случи при установяването на властта на Отечествения фронт и в околните няколко дни се стигна и до въоръжен конфликт. (Хасково, Дупница, Шумен, Габрово, с Юнаците Пазарджишко, Д. Лозен, Софийско и др.). В обособени случаи обаче стихийният яд се изля в разпра с омразни фашисти - издевателствали над популацията. Това бяха на първо място някои известни с фашистките си закононарушения генерали (Варна, Плевен, Айтос и др.), кметове и други локални фашисти. Прибягнаха към оръжието обособени войнишки комитети при опита им да овладеят поделенията, с цел да ги причислят към Отечествен фронт. В тези случаи се дадоха жертви и от двете страни. (Владая, Радомир, Дупница, гара Крумово и др.).
Свалената от политическата власт реакция не се помири със своето проваляне и още в първите дни след завземането на властта от народа стартира въоръжени терористични дейности с реставраторска цел.
Днес ви предлагаме със съкращения два документа. Единият е изцяло непознато до момента разследване на командира на 8-ма жандармерийска тайфа, старозагорчанина капитан Иван Мишкетов, в което той недвусмислено твърди, че е бил в ход контрапреврат отпред с шефа на жандармерията ген. Борис Димитров. Парола за него щяла да се даде по радиото. Предвижда се 12-те жандармерийски дружини да се насочат към София. И някои в действителност потеглят. На гара Стара Загора на 10 септември са спрени няколко военни ешелона, чието направление и цел се пази в загадка. Оказва се, че може да има и други аргументи, заради които " Генералите и офицерите на Царство България са измежду най-тежко потърпевшите от комунистическите репресии в зората на " националната власт " след 9.IX.1944 година "
Кап. Иван Мишкетов е изправен пред Народния съд в Чирпан и е наказан на гибел. Съдът се стимулира с това, че е имал управителна роля и помагачество в десетки убийства на участници в съпротивата и палежи на домовете им...
Може несъмнено да се каже, че най-хубавият откривател на 9 септември 1944 година е проф. Славка Петрова. В нейната забравена през днешния ден монография " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 ", могат да намерят причини освен последователите на тезата, че на тази дата се прави национална гражданска война, само че и на другата - че е прелом. Толкова изцяло и задълбочено проучване не е основано нито преди, нито след него. Неслучайно го дефинират като енциклопедия на деветия ден на септември. Едно от огромните му достолепия е, че авторката разкрива педантично съпротивата на фашистите в страната против новата власт след Девети септември и това, че десетките, а може би и стотици жертви, се дължат и на тях, а не на " болшевишката жестокост ". Проф. Петрова не пропуща и така наречен " стихийно възмездие ". На доста места самото население ликвидира известни локални фашистки главорези. Защо ли днешните радетели на " закононарушенията на комунизма " пазят цялостно безмълвие за съпротивата на техните хора през тези първи дни. Явно, безумен е стремежът да ги показват единствено като почтени жертви. А някъде се водят същински сражения.
И една " любопитна " детайлност - против окопалите се фашисти в Шумен с оръжие в ръка се изправя и нежният лирик Иван Пейчев, един от най-обичаните и до през днешния ден български поети ( "...под мостовете не шумят реки " ), който е създател и на стихотворението " Последният марш ". Ето няколко стиха от него:
В противоположния път,
в противоположния път
дърветата черни стърчат.
Край крах и гибел
в колони вървят,
вървят
хитлеристи,
вървят.
Те крачат в ескорт
те крачат под строй
и крият очите си празни.
Със заплашителен покой,
с ужасяващ покой,
просторът голям ги смазва.
Из дознанието на капитан Иван Мишкетов, създадено от ст[арши] полицай при II мил[иционерски] уч[астък] Чирпан
(Изказваме признателност към проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на дознанието).
Публикува се за първи път
На 8 септемврий т.г., отивайки към щаба на дивизията, бях срещнат от командира на бранниците и един различен юноша с винтяга, който сподели, че бил радетел. Попитаха ме какво ще върша и дали няма да тичам в планината. Казах им, че ще направя това, което ми заповяда началството. Те очевидно търсеха човек, който да провежда група за тичане. Когато отидох в щаба на дивизията, доложих това на командира ген. Грозданов. Не си припомням дали не беше същия ден, раз[узнавачът] Пею Касабов ми сподели, че се готви прелом, за който ще се даде ключова дума по радиото. Доложих за това на началник-щаба, който ми сподели, че е вземал ограничения да се предотврати тази работа. Каза, че приказвал по същия въпрос с бранниците и ратниците и ги убедил да си стоят по местата.
Вечерта на 8.IХ. на смукване ме откри адютанта ми и ми доложи, че се получила радиограма да отпътува за София. Доложих за това на командира на дивизията, който позволи да отпътува. В това време се получи нова радиограма (шифрована) до обл[астните] поли[цейски] началници в Ст. Загора и Бургас. В нея се споделяше обл. полиц. шеф да се яви при командира на дивизията и му рапортува, че от военното министерство са заповядали жандармерийската тайфа да замине незабавно с каквито транспортни средства откри за Пловдив. Командирът на дивизията сподели, че щом това се заповядва, би трябвало да се извърши и аз отидох да приготвя дружината. Когато препрочетох отначало радиограмата, забелязах, че е подписана от началника на униформения отдел в полицията Георгиев. Понеже знаех, че се готви прелом, това ме усъмни и взех решение да се съветвам отново с командира на дивизията. Намерих го с шеф щаба полковник Панчев и доложих, че тази радиограма е доста съмнителна. Той заповяда на полковник Панчев да изследва въпроса. Отидох с последния в дома му, гдето той прегледа радиограмата и се увери, че е съмнителна. Вика по телефона щаба на [Е] войска в Пловдив и щаба на жандармерията в София, където дежурните му споделиха, че не знаят да има такова разпореждане. Тогава той ми заповяда да отпътува единствено аз за СофияЕ
В София се явих в жандармерията към 11 ч. Генерал Димитров беше доста обезпокоен и ми сподели, че ме викал, с цел да ми даде инструкции за разпускане на дружините, само че в този момент се получила нова заповед от главнокомандующия ген. Маринов жандармерийските дружини да не се разформироват, а те да останат както са били към щабовете на дивизиите. В това време превратът в София беше станал и по улиците имаше митинги. Войниците от жандармерията се бяха разбягали, също и някои офицери. Доложих на ген. Димитров, че това ще стане и с моята тайфа. Той се ядоса и сподели: " Като нямат пълководец на място! Защо другите дружини не бягат? " Действително командирите на Вратчанската и Търновската дружини, които бяха сега там, обявиха, че дружините им били дори още в акция и никой нямало да мръдне. След това генералът заповяда като се върнем, да изгорим всички преписки с изключение на вещевите, оръжейните ведомости и описите за заплатите. Попитах го по отношение на викането на дружината в Пловдив. Той отговори: " Това е несъмнено работа на оня простак Куцаров ". Разбрах от другите дружинни к[оманди]ри, че нареждането било общо да се съберат дружините от Ю[жна] България в Пловдив, а тази от Северна - в София, и те заповядали да тръгнат, откакто се съберат.
Когато наближихме Пловдив, видях, че бягат цели групи от жандармерийската тайфа. Попитах един подпоручик, който ми сподели, че пристигнали лица от отечественофронтовия комитет и им предали да изоставен града, тъй като другояче щяло да стане неприятно... Пристигнах в Стара Загора към 3 ч. на 10. IХ сутринта. Към 8 часа отидох в щаба на дивизията и доложих всичко на военачалник Грозданов и той ми заповяда да остана в щаба на дивизията. Тогава започнаха да идват един по един ротните ми к[оманди]ри и долагаха, че не могат да задържат бойците си, всички желали да си отиват, дори мнозина избягали. Дойде и домакинът подпоручик Петко Русев. Той ми доложи, че идвали полицаи в щаба на дружината и предали всички от жандармерията да се събличат. Доложих за това на шеф щаба на дивизията и той подреди по моя молба адютантът и домакинът на дружината да бъдат мобилизирани, с цел да могат да сдадат имуществото и оръжието... На път от Ст. Загорската гара за щаба на дивизията бях арестуван от полицаи и откаран в учебното заведение " Св. Кирил и Методий "... Това мисля, че беше на 19.IХ. От военния затвор бях откаран на 25.Х. в град Чирпан.
По въпроса за изгарянето на препискитеЕ Когато се върнах от София, видях в щаба на дивизията, че преписките се горят. Исках да запазя тия заповеди...
Горното написах саморъчно и за верността му се подписвам.
Подпис (не се чете)
30.Х.1944 година Чирпан. Произвел дознанието ст[арши] полицай при тт мил[иционерски] у[частъ]к (подпис не се чете).
ДАА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 712
" Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 ", проф. Славка Петрова, Държ.изд. " Наука и изкуство ", 1981 година
Из главата " Завладяване на политическата власт в страната "
В множеството селища (в Софийска област - б.а.) въстаниците се оправиха бързо и сполучливо, без да срещнат опозиция. В някои обаче врагът не се сдобри с провалянето си. Така на 10 септември командирът на 3-та батарея от 4-ти арт. полк и други фашисти към него в с. Долни Лозен направиха опит да завземат още веднъж общината. Завърза се престрелка. Фашистите заловиха и незабавно разстреляха партийния секретар в селото Цв. Роглев, члена на Българска комунистическа партия Янко Чокерски и на РМС Стойко Ангелов. В с. Мрамор офицери-фашисти от евакуираната в селото артилерийска школа, не признаха властта на ОФЕ и се укрепиха в една от батареите на школата, подготвени за въоръжена опозиция. С помощта на бойци от допълващата тайфа на общовойсковия свързочен полк съпротивата им бе ликвидирана, те задържани и предадени на Народния съд.
В множеството войскови гарнизони преодоляването им от революционните бойци стана единствено с арести на `11реакционни офицери.
В обособени случаи не мина и без клане и от двете страни. Така на 10 септември на гара Владая се разпалва един ешелон от 33-ти пех. полк против реакционните офицери. При опит да бъде задържан командирът на дружината бе смъртоносно ранен Й. Щирков, ръководител на войнишкия революционен комитет. Бе погубен и самия пълководец.
При завземането на властта най-силна опозиция врагът оказа в Ботевград... Командирът на войсковия гарнизон не причисли войската към властта на Отечествен фронт и трансформира казармата в контрареволюционно гнездо, където се настаниха и жандармеристите... За да избегнат кръвопролитието, ръководителите на Отечествен фронт взеха решение да изведат началника на гарнизона от казармата, като го поканят на договаряния в околийското ръководство. Останал самичък, майор Русев бе задържан и заставен да заповяда по телефона на заместника си: да се пуснат партизаните в казармата, да се разоръжат жандармеристите...
В Радомирска околия... първата грижа на партизаните беше да овладеят казармата... само че въстаниците заплатиха скъпо - почина боецът Станимир Ив. Динев от с. Габров дол, Брезнишко, партизанин в отряд " Георги Димитров "...
В основния център Дупница почина въстаникът Д.Ризов, секретар на ремсовата организация в с. Рила. Съпротивата на врага бе сломена. Убийството на Ризов провокира гнева на народа и нищо не бе в положение в този ден да го възпре, където откриеше служители на реда, да ги ликвидира. Само няколко дни след въстанието в с. Рашка Гращица (Кюстендилско - б.а.) въоръжени фашисти влязоха и убиха в дома му ятака дядо Ив. Китанов, татко на националния воин Асен Китанов...
В Пловдив въстаниците разкриха бойкот на гарата: необятно бе разпръсната мълвата, че водата е отровена; пилот-офицер пусна бомба над града и избяга зад граница. Бе погубен Ж. Иванов, партизанин... Въоръжени фашисти нападнаха в центъра на Пловдив жители...
В някои селища, като да вземем за пример в с. Горно Прахово, властта на Отечествен фронт бе открита едвам на 19 септември благодарение на въстаници от Борисовград.
При извънреден всеобщ възторг протече въстанието и в Перущица. Дало в битката 27 убити антифашисти, над 26 политзатворници, 60 въдворени и 16 партизани, популацията в това историческо населено място като лавина излезе на улицата, щом научи за успеха на Отечествен фронт в София. Фашистките управници - кметът, целият състав на полицейския сектор и други отговорни за разстрела на 6.VI.1944 година на 22 д[уши] от селото, множеството младежи, избягаха и се укриха...
Тежко ранен в багра, на 10 септември издъхна кметът на с. Величково - Иван Вл. Чавдаров, член на РМС, а десетина дни по-късно (24 септември) и Благо Ст. Фърнов, член на ремсовата бойна група в с. Величково. Селото бе прочистено от фашистите.
Въпреки огромните завоевания на Отечествен фронт (в Стара Загора - б.а.) на 9 септември войсковият гарнизон не се причисли към революцията. Седалището на 8-ма дивизия се трансформира в събирателен център на фашистки офицери, полицейски началници и други врагове на народа... На 10 септември бе проведен огромен протест... Същия ден на гара Стара Загора стопираха ешелони с бойци от 3-та тайфа на 18 пех. полк и 5-та пех. дивизия на прикриващата войска и от 1-ви дивиз. арт. полк. Войниците въстанаха на гарата. Те не знаеха направлението и задачата на тяхното пътешестване, командирите им с безмълвие отминавахаЕ Възбудени и въоръжени, те можеха да се трансфорат в рискова стихийна мощ за националната власт. Пратеници на Отечествен фронт и Българска комунистическа партия незабавно овладяха ситуацията.
До въоръжено стълкновение (в Бургас - б.а.) се стигна сред бойците от 32-ри пех. полк и ген. Каров, пълководец на 12-а пех. дивизия от Прикриващата войска... В завързалата се престрелка бяха убити двама офицери, един ранен, а ген. Каров, задържан и погубен от въстанали бойци....На 10 септември в Несебър фашистки офицер от засада умъртви ремсиста Н. Трендафилов, който като полицай охраняваше реда и спокойствието в града.
Най-продължителна и упорита опозиция оказа началникът на войсковия гарнизон в Хасково... На 10 септември въстаници завзеха някои сектори. В града влязоха и партизаните от отряд " В. Златаров "... И през този ден полк Маринов не се причисли към въстанието, а казармата се трансформира в център на контрареволюцията. Тук дойдоха два полка от с. Узунджово, командвани от реакционери. Началото на въоръжената развръзка постави полк Маринов, който стреля във боеца ремсист Д. Вълев и го нарани тежко. Полковникът и други офицери - реакционери, бяха премахнати в започнатата престрелка. В нея почина партизанинът болшевик Дойчо Лозев от Хасково...
Към обяд в града (Шумен - б.а.) дойдоха въстанически отряд от Варна с над 200 души и сборния Шуменско-Търговищки партизански отряд. Едно след друго бяха овладени пощата и другите институции. През цялото време на бурни тържества във II полицейски сектор, в околийското ръководство и в щаба на Бранник се приготвяше опозиция от офицери, жандармеристи, стражари и укрили се други локални фашистки управници. Опитът им да окажат опозиция в наличието на Червената войска придобиваше различен смисъл. Подпомогнати от руски картечари, въстаниците обкръжиха вражеските гнезда, пречупиха ги с огън и арестуваха намиращите се там някогашни властници...
В обособени случи при установяването на властта на Отечествения фронт и в околните няколко дни се стигна и до въоръжен конфликт. (Хасково, Дупница, Шумен, Габрово, с Юнаците Пазарджишко, Д. Лозен, Софийско и др.). В обособени случаи обаче стихийният яд се изля в разпра с омразни фашисти - издевателствали над популацията. Това бяха на първо място някои известни с фашистките си закононарушения генерали (Варна, Плевен, Айтос и др.), кметове и други локални фашисти. Прибягнаха към оръжието обособени войнишки комитети при опита им да овладеят поделенията, с цел да ги причислят към Отечествен фронт. В тези случаи се дадоха жертви и от двете страни. (Владая, Радомир, Дупница, гара Крумово и др.).
Свалената от политическата власт реакция не се помири със своето проваляне и още в първите дни след завземането на властта от народа стартира въоръжени терористични дейности с реставраторска цел.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ