Защо досиетата Пандора са толкова важни? Двама германски журналисти обясняват:
Още когато преди 5 години публикувахме Досиетата от Панама (Panama Papers), си знаехме, че това няма да са последните разкрития. Така и стана. Малко по-късно пристигнаха разкритията от Бахамските острови, след това по този начин наречените Досиета от Рая (Paradise Papers), последвани от Файловете FinCEN. Ето, че в този момент се появиха и Досиетата " Пандора " (Pandora Papers) - може би най-голямото приключване на информация от данъчните оазиси. Тези документи разкриват механизмите, посредством които стотици политици, в това число и 35 национални водачи, са укривали парите си във компании пощенски кутии, тръстове и фондации.
А по този начин стигаме до сърцевината на казуса: политиката.
Офшорният бизнес процъфтява
От години се знае, че съществуват данъчни оазиси. Че укриватели на налози, мошеници, измамници и други нарушители употребяват компании пощенски кутии. И все пак до ден-днешен като че ли няма изключително горещо предпочитание това да се промени. Е, да, имаше следствия, неколцина политици подадоха оставки, някои даже влязоха в пандиза. Тук и там се одобриха по-строги закони. Все повече страни водят обществен указател за имуществото на компаниите, а страните от Г20 се договориха за световен най-малък налог. Само дето този налог възлиза на смехотворните 15% и в действителност важи единствено за огромните концерни. Същинската огромна крачка към момента не е направена. И огромният офшорен бизнес си върви.
Все още можем единствено да мечтаем за действителен, бърз и удобен продан на информация сред следователите от разнообразни страни. Да не приказваме пък за някакви наказания против данъчните оазиси. Че по какъв начин ли да стане това със глобите? Та нали един от най-големите данъчни оазиси в света са таман Съединените американски щати. Федералните щати Делауеър, Невада и Уайоминг към този момент от години са обект на доста рецензии. Резултат - никакъв. Нещо повече: когато през 2018 година един от огромните данъчни оазиси - Бахамските острови - промени законодателството си под натиска на Съединени американски щати, доста офшорни клиенти се реалокираха не другаде, а таман в Съединени американски щати - в Южна Дакота.
Политиката и лицемерието
Американските държавни управления от много време са първопроходници в битката против тези задгранични държавни управления, които закрилят мръсните пари и не обезпечават задоволително бистрота. Но вкъщи си, в личния заден двор, Вашингтон просто затваря едно око. Или и двете. А мошениците по целия свят са сърдечно признателни. Но като ще приказваме за двоен критерий, въобще няма потребност да прекосяваме Океана. Когато става дума за битка против укриването на налози, Европейски Съюз също не е увенчан в лаври. Само два дни след публикуването на Pandora Papers, европейските министри на финансите извадиха три страни от черния лист на данъчните оазиси - Доминика, Ангила и Сейшелите. И то на съвещанието си в Люксембург - най-живописния данъчен оазис в Европейски Съюз. Как ли да разбираем на хората, че политиката към този момент от години бездейства, въпреки че ние непрестанно разобличаваме политици, които добре са се облагодетелствали от офшорната система? Че таман тези публични дейци, които би трябвало да унищожават нечестната процедура, в действителност сами печелят от нея. Няма по какъв начин да го обясниш.
Последиците от тези практики прозират отвред
А залогът е висок. Почти всеки сериозен актуален проблем по един или различен метод е обвързван с данъчните оазиси, компаниите пощенски кутии, непрозрачните тръстове, фондове или фондации. Независимо дали приказваме за климатичните промени, за корупцията, за финансирането на тероризма или за разграбването на благосъстоянията на цели континенти, връзката с компании фантоми незабавно изплува на повърхността, тъй като посредством такива мними компании най-лесно се заличават следите. В същото време светът на данъчните оазиси е свят на богатите и супер богатите хора. Нормалният човек просто не може да си разреши цената на билета за влизане в него. И в случай че би трябвало да сме справедливи: този естествен човек изпуска забавни благоприятни условия. Защото офшорните територии оферират освен по-ниски налози, те ти разрешат да си избереш тези закони, които най-добре ти пасват. Да, стартира се от налозите, само че бързо се стига до фамилното и наследственото право, до облигационното право и до законите за оповестяване на банкрут. Ако всеки човек просто може да си избира на кои закони да се подчинява, обществото ще се сблъска с един непостижим проблем.
Това е борба за избавяне на демокрацията
Когато малко на брой живеят в първокласната обстановка да си избират законите, незабавно поражда двукласово общество: от едната страна лъщят блясъкът и несметните благосъстояния на хората в офшорния свят, от другата са всички останали. Само че днешните хора към този момент не одобряват такова публично устройство, където за другите прослойки важат разнообразни правила, а " тези там горе " могат да си разрешат какво ли не. А това по абсурден метод заплашва самата народна власт, тъй като популистите доста елементарно обират гласовете на тези недоволни хора. Достатъчно е просто здравата да наругаят " тези там горе ". А ние като публицисти с всяко ново разобличаване затвърждаваме това усещане, освен това - удостоверяваме убеждението, че елитите си разрешават да играят по напълно други правила. Така че борбата против данъчните оазиси се трансформира и в борба за избавяне на самата народна власт. Драматично значима борба, която не можем да си позволим да загубим.
Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер са проверяващи публицисти в огромния немски вестник " Зюддойче Цайтунг ". Те първи дадоха подтик на интернационалното следствие на по този начин наречените Panama Papers през 2016 година, за което през 2017 получиха най-престижната журналистическа премия: " Пулицър ".
Автори: Бастиан Обермайер, Фредерик Обермайер
А по този начин стигаме до сърцевината на казуса: политиката.
Офшорният бизнес процъфтява
От години се знае, че съществуват данъчни оазиси. Че укриватели на налози, мошеници, измамници и други нарушители употребяват компании пощенски кутии. И все пак до ден-днешен като че ли няма изключително горещо предпочитание това да се промени. Е, да, имаше следствия, неколцина политици подадоха оставки, някои даже влязоха в пандиза. Тук и там се одобриха по-строги закони. Все повече страни водят обществен указател за имуществото на компаниите, а страните от Г20 се договориха за световен най-малък налог. Само дето този налог възлиза на смехотворните 15% и в действителност важи единствено за огромните концерни. Същинската огромна крачка към момента не е направена. И огромният офшорен бизнес си върви.
Все още можем единствено да мечтаем за действителен, бърз и удобен продан на информация сред следователите от разнообразни страни. Да не приказваме пък за някакви наказания против данъчните оазиси. Че по какъв начин ли да стане това със глобите? Та нали един от най-големите данъчни оазиси в света са таман Съединените американски щати. Федералните щати Делауеър, Невада и Уайоминг към този момент от години са обект на доста рецензии. Резултат - никакъв. Нещо повече: когато през 2018 година един от огромните данъчни оазиси - Бахамските острови - промени законодателството си под натиска на Съединени американски щати, доста офшорни клиенти се реалокираха не другаде, а таман в Съединени американски щати - в Южна Дакота.
Политиката и лицемерието
Американските държавни управления от много време са първопроходници в битката против тези задгранични държавни управления, които закрилят мръсните пари и не обезпечават задоволително бистрота. Но вкъщи си, в личния заден двор, Вашингтон просто затваря едно око. Или и двете. А мошениците по целия свят са сърдечно признателни. Но като ще приказваме за двоен критерий, въобще няма потребност да прекосяваме Океана. Когато става дума за битка против укриването на налози, Европейски Съюз също не е увенчан в лаври. Само два дни след публикуването на Pandora Papers, европейските министри на финансите извадиха три страни от черния лист на данъчните оазиси - Доминика, Ангила и Сейшелите. И то на съвещанието си в Люксембург - най-живописния данъчен оазис в Европейски Съюз. Как ли да разбираем на хората, че политиката към този момент от години бездейства, въпреки че ние непрестанно разобличаваме политици, които добре са се облагодетелствали от офшорната система? Че таман тези публични дейци, които би трябвало да унищожават нечестната процедура, в действителност сами печелят от нея. Няма по какъв начин да го обясниш.
Последиците от тези практики прозират отвред
А залогът е висок. Почти всеки сериозен актуален проблем по един или различен метод е обвързван с данъчните оазиси, компаниите пощенски кутии, непрозрачните тръстове, фондове или фондации. Независимо дали приказваме за климатичните промени, за корупцията, за финансирането на тероризма или за разграбването на благосъстоянията на цели континенти, връзката с компании фантоми незабавно изплува на повърхността, тъй като посредством такива мними компании най-лесно се заличават следите. В същото време светът на данъчните оазиси е свят на богатите и супер богатите хора. Нормалният човек просто не може да си разреши цената на билета за влизане в него. И в случай че би трябвало да сме справедливи: този естествен човек изпуска забавни благоприятни условия. Защото офшорните територии оферират освен по-ниски налози, те ти разрешат да си избереш тези закони, които най-добре ти пасват. Да, стартира се от налозите, само че бързо се стига до фамилното и наследственото право, до облигационното право и до законите за оповестяване на банкрут. Ако всеки човек просто може да си избира на кои закони да се подчинява, обществото ще се сблъска с един непостижим проблем.
Това е борба за избавяне на демокрацията
Когато малко на брой живеят в първокласната обстановка да си избират законите, незабавно поражда двукласово общество: от едната страна лъщят блясъкът и несметните благосъстояния на хората в офшорния свят, от другата са всички останали. Само че днешните хора към този момент не одобряват такова публично устройство, където за другите прослойки важат разнообразни правила, а " тези там горе " могат да си разрешат какво ли не. А това по абсурден метод заплашва самата народна власт, тъй като популистите доста елементарно обират гласовете на тези недоволни хора. Достатъчно е просто здравата да наругаят " тези там горе ". А ние като публицисти с всяко ново разобличаване затвърждаваме това усещане, освен това - удостоверяваме убеждението, че елитите си разрешават да играят по напълно други правила. Така че борбата против данъчните оазиси се трансформира и в борба за избавяне на самата народна власт. Драматично значима борба, която не можем да си позволим да загубим.
Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер са проверяващи публицисти в огромния немски вестник " Зюддойче Цайтунг ". Те първи дадоха подтик на интернационалното следствие на по този начин наречените Panama Papers през 2016 година, за което през 2017 получиха най-престижната журналистическа премия: " Пулицър ".
Автори: Бастиан Обермайер, Фредерик Обермайер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ