По пътя на софийските потайности
Още като студент по урбанизъм в УАСГ Здравко Петров е изцяло удивен от старите градове, от техните исторически центрове с дребните улички и остарели къщи. Впечатляват го, несъмнено, и огромните им булеварди, по протежението на които се издигат представителни здания и дворци. Нормално, ще каже човек, нали това учи.
Страстта на Здравко обаче е много публикувана и измежду множеството от нас. Та нали всички се усещаме някак респектирани от достолепието на предишното, което ни гледа от фасадите на постройките. Достатъчно е да се разтъпчем из централната част на София и без да крачим забързано по тротоарите, да вдигнем взор нагоре, и ще усетим духа на културното си завещание.
Започнал да се ровичка в историческото развиване и културното завещание на градовете още по време на следването си, Здравко развива увлечението си. Следват две дипломни работи и планове от практиката, в които концепцията са Историческите направления на София към този момент се е била зародила.
Здравко Петров (с очилата) с група по време на обиколка на Исторически направления на София
Казано в резюме, това са " градски направления, които показват културното завещание на София ", споделя Здравко. " И до момента в който се разхождаме и оглеждаме в красиви фасади, научаваме историята на града. "
В Исторически направления на София са включени 85 обекта, посредством които образно се демонстрира хилядолетната история на столицата. Вижда се и вдъхновението, което са изпитвали от нея строители, архитекти и заможни жители. А всяка спирка в маршрута е част от нишката на развиването на града през неговите разнообразни интервали.
" Целта на плана е един неповторим справочник, който разхожда искащите по познатите или позабравените улици на София и напомня нейното вълнуващо минало. "
Здравко се стреми да покаже цялата " шарена " история на София - " с римската Улпия Сердика, с вдъхновяващите десетилетия след Освобождението и даже с внушителните здания на така наречен сталински барок.
В обиколката влизат и остарели софийски домове на столични кметове и министри, паралелно със остарели банки, застрахователни сдружения и Народния спектакъл. " Разказваме за строеж и опустошения, за обич и войни, за националните триумфи и нещастия - историята такава, каквато е ".
За да създадат подбора и да свържат постройките в разумна поредност, Здравко и останалите от Исторически направления на София се ровят из доста книги, карти и архивни фотоси. Правят урбанистичен разбор, само че се доверяват и на личната си вътрешен глас.
„ Палата Света София “, 1927-1929 година, арх. Лазар Парашкеванов
Търсят здания, които описват задоволително за другите столетия от историята на София, само че демонстрират и нейната хубост. Започват с Орлов мост и завършват с Ректората на Софийски университет.
" Орлов мост е алегорична " врата " на следосвобожденска София, а четирите орела са като символи-пазители на най-представителния бул. на града, по който са били подредени най-важните здания на България - Дворецът, Народното събрание, Българската академия на науките, Военният клуб, Ректоратът ", изяснява Здравко.
За последна постройка от обиколката се стопират на Ректората, " тъй като има десетилетна строителна история и изумително идентичен архитектурен жанр, като че ли е издигнат едновременно. Една постройка, в която е вплетено огромно почитание към към този момент построеното и към историята. И, несъмнено, доста исторически елементи за донори, каузи, архитекти, нарушено авторско право и житейски драми. "
Историческите направления на София са подобаващи за всеки (с авансово записване), тъй като съгласно Здравко всеки има потребност да опознае и обикне малко повече мястото, в което живее за малко или за цялостен живот.
Орлов мост, 1891 година, инж. Вацлав Прошек
Кои са трите най-впечатляващи спирки от маршрута?
Всъщност, най-впечатляващо е разнообразието по маршрута. Всяка постройка, сама по себе си, има архитектурна стойност и носи история, всяка сецесионова къща от началото на XX век има красива фасада и крие вълнуващи разкази за притежатели и архитекти. И въпреки всичко, в случай че би трябвало да бъда съответен, ето кои са трите съответни здания.
Дворецът, западното крило, 1882 година, арх. Виктор Румпелмайер
Дворецът, тъй като е доста значим знак на възродената българска държавност след Освобождението, с архитектура, която по едно и също време е сдържана, само че и изтънчена. Като архитектурна метафора на нашия народ след Освобождението - не измежду най-богатите, само че задоволително надарен и въодушевен.
Софийската банка, 1910-1913 година, архитекти Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков
Софийската банка, поради това, че е урок за това по какъв начин се основава хубост и е издигната от трио забележителни архитекти - Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Те събират гениите си и построяват някои от най-ценните здания на столицата.
Къщата на Райко Горанов, 1912 година, арх. Карл Хайнрих и ваятел Андреас Грайс
А къщата на професор Горанов е една от най-потайните, само че и най-красиви в София, построена от двама чужденци, избрали да живеят и работят в България до края на живота си.
А чия е най-интересната история от обиколката?
Мой обичан воин от маршрута е Анжело Куюмджийски. Роден в Самоков, той стартира бизнес начинанията си още като дете - с продажбата на печени тиквени семки. Завършва образованието си в Париж, а по-късно се занимава с какви ли не инициативи и покупко-продажби, някои от които са като извадени от разказ.
От него не са останали фотографии, като даже се смята, че самичък е разпоредил тяхното заличаване, преди да напусне България и да замине за Съединени американски щати в края на Втората международна война. Но са ни останали две жилищни здания и една банка, издигнати от него.
Кое най-вече изненадва хората по време на Историческите направления?
Изненада са красивите архитектурни елементи на постройките или пък трагичните ориси на техните архитекти. Изненадващо е, когато погледнем по един по-различен метод местата, които сме си мислели, че познаваме, а се оказва, че не е тъкмо по този начин.
Имали сме участник, който показа по какъв начин е прекосявал по улица " Шипка " хиляди пъти, само че в никакъв случай не е забелязвал причудливите балкони на една от къщите със сецесионова архитектура.
Но най-изненадващо е разнообразието на София. Всичките исторически столетия, архитектурни стилове и цветове, които виждаме по време на маршрута. Всички насъбрани дружно в един несравним град.
Страстта на Здравко обаче е много публикувана и измежду множеството от нас. Та нали всички се усещаме някак респектирани от достолепието на предишното, което ни гледа от фасадите на постройките. Достатъчно е да се разтъпчем из централната част на София и без да крачим забързано по тротоарите, да вдигнем взор нагоре, и ще усетим духа на културното си завещание.
Започнал да се ровичка в историческото развиване и културното завещание на градовете още по време на следването си, Здравко развива увлечението си. Следват две дипломни работи и планове от практиката, в които концепцията са Историческите направления на София към този момент се е била зародила.
Здравко Петров (с очилата) с група по време на обиколка на Исторически направления на София
Казано в резюме, това са " градски направления, които показват културното завещание на София ", споделя Здравко. " И до момента в който се разхождаме и оглеждаме в красиви фасади, научаваме историята на града. "
В Исторически направления на София са включени 85 обекта, посредством които образно се демонстрира хилядолетната история на столицата. Вижда се и вдъхновението, което са изпитвали от нея строители, архитекти и заможни жители. А всяка спирка в маршрута е част от нишката на развиването на града през неговите разнообразни интервали.
" Целта на плана е един неповторим справочник, който разхожда искащите по познатите или позабравените улици на София и напомня нейното вълнуващо минало. "
Здравко се стреми да покаже цялата " шарена " история на София - " с римската Улпия Сердика, с вдъхновяващите десетилетия след Освобождението и даже с внушителните здания на така наречен сталински барок.
В обиколката влизат и остарели софийски домове на столични кметове и министри, паралелно със остарели банки, застрахователни сдружения и Народния спектакъл. " Разказваме за строеж и опустошения, за обич и войни, за националните триумфи и нещастия - историята такава, каквато е ".
За да създадат подбора и да свържат постройките в разумна поредност, Здравко и останалите от Исторически направления на София се ровят из доста книги, карти и архивни фотоси. Правят урбанистичен разбор, само че се доверяват и на личната си вътрешен глас.
„ Палата Света София “, 1927-1929 година, арх. Лазар Парашкеванов
Търсят здания, които описват задоволително за другите столетия от историята на София, само че демонстрират и нейната хубост. Започват с Орлов мост и завършват с Ректората на Софийски университет.
" Орлов мост е алегорична " врата " на следосвобожденска София, а четирите орела са като символи-пазители на най-представителния бул. на града, по който са били подредени най-важните здания на България - Дворецът, Народното събрание, Българската академия на науките, Военният клуб, Ректоратът ", изяснява Здравко.
За последна постройка от обиколката се стопират на Ректората, " тъй като има десетилетна строителна история и изумително идентичен архитектурен жанр, като че ли е издигнат едновременно. Една постройка, в която е вплетено огромно почитание към към този момент построеното и към историята. И, несъмнено, доста исторически елементи за донори, каузи, архитекти, нарушено авторско право и житейски драми. "
Историческите направления на София са подобаващи за всеки (с авансово записване), тъй като съгласно Здравко всеки има потребност да опознае и обикне малко повече мястото, в което живее за малко или за цялостен живот.
Орлов мост, 1891 година, инж. Вацлав Прошек
Кои са трите най-впечатляващи спирки от маршрута?
Всъщност, най-впечатляващо е разнообразието по маршрута. Всяка постройка, сама по себе си, има архитектурна стойност и носи история, всяка сецесионова къща от началото на XX век има красива фасада и крие вълнуващи разкази за притежатели и архитекти. И въпреки всичко, в случай че би трябвало да бъда съответен, ето кои са трите съответни здания.
Дворецът, западното крило, 1882 година, арх. Виктор Румпелмайер
Дворецът, тъй като е доста значим знак на възродената българска държавност след Освобождението, с архитектура, която по едно и също време е сдържана, само че и изтънчена. Като архитектурна метафора на нашия народ след Освобождението - не измежду най-богатите, само че задоволително надарен и въодушевен.
Софийската банка, 1910-1913 година, архитекти Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков
Софийската банка, поради това, че е урок за това по какъв начин се основава хубост и е издигната от трио забележителни архитекти - Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Те събират гениите си и построяват някои от най-ценните здания на столицата.
Къщата на Райко Горанов, 1912 година, арх. Карл Хайнрих и ваятел Андреас Грайс
А къщата на професор Горанов е една от най-потайните, само че и най-красиви в София, построена от двама чужденци, избрали да живеят и работят в България до края на живота си.
А чия е най-интересната история от обиколката?
Мой обичан воин от маршрута е Анжело Куюмджийски. Роден в Самоков, той стартира бизнес начинанията си още като дете - с продажбата на печени тиквени семки. Завършва образованието си в Париж, а по-късно се занимава с какви ли не инициативи и покупко-продажби, някои от които са като извадени от разказ.
От него не са останали фотографии, като даже се смята, че самичък е разпоредил тяхното заличаване, преди да напусне България и да замине за Съединени американски щати в края на Втората международна война. Но са ни останали две жилищни здания и една банка, издигнати от него.
Кое най-вече изненадва хората по време на Историческите направления?
Изненада са красивите архитектурни елементи на постройките или пък трагичните ориси на техните архитекти. Изненадващо е, когато погледнем по един по-различен метод местата, които сме си мислели, че познаваме, а се оказва, че не е тъкмо по този начин.
Имали сме участник, който показа по какъв начин е прекосявал по улица " Шипка " хиляди пъти, само че в никакъв случай не е забелязвал причудливите балкони на една от къщите със сецесионова архитектура.
Но най-изненадващо е разнообразието на София. Всичките исторически столетия, архитектурни стилове и цветове, които виждаме по време на маршрута. Всички насъбрани дружно в един несравним град.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ