ОБЕКТИВНО: Въпрос на суверенитет - Един народ на две територии
Осемнадесети ден от началото на войната сред Украйна и Русия. На 24 февруари съветският президент Владимир Путин разгласи започването на война против Украйна под названието " специфична военна интервенция в Донбас ". Той прикани украинските бойци да се предадат и да се приберат по домовете си. Президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели, че Украйна няма да нападна Русия, само че няма и да отстъпи. Това докара до рецесия в Украйна и огромни наказания против Русия.
Но от кое място стартира този спор? През декември 1991г. Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Москва очевидно разчита да резервира въздействието си в границите на Общността на самостоятелните страни и посредством доставки на на ниска цена газ. Русия и Беларус основават страни съдружници, а Украйна все по-често приказва за западни възгледи.
До първата дипломатическа рецесия сред Москва и Киев се стигна при съветския президент Путин. През есента на 2003 година Русия стартира да строи насипи в Керченския пролив в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за смяна на границите. Конфликтът бе решен след персонална против сред президентите на двете страни. Строителството бе спряно, само че появяването на първите пукнатини в връзките беше реалност.
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия интензивно поддържаше проруския претендент Виктор Янукович, само че неговата победа на бе зачетена поради съмнения във фалшификации и всеобщите демонстрации против него под названието " Оранжева гражданска война ". Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко.
Историята помни още всеобщи митинги против съветските възгледи в Украйна. Виктор Янукович въпреки всичко завоюва изборите години по-късно и стана президент на Украйна от 25 февруари 2010 година до 22 февруари 2014 година. Той беше свален поради митингите под наслов Евромайдан, почнали в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, с цел да ускори връзките сред Украйна и Евразийския съюз, където Русия е главен състезател.
Въпреки митингите на 27 февруари през 2014г. маскирани съветски войски без отличителни знаци завладяват Върховния съвет на Крим и превземат стратегически обекти в Крим, което довежда до избирането на проруското държавно управление Аксьонов в Крим и оповестяването на независимостта на Крим.
Русия призна и Донецката и Луганската национални републики. На публична гала в Кремъл Путин подписа укази за признаването на независимостта на двете републики, както и контракти за дружба, съдействие и взаимопомощ с тях. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш има вяра, че Русия е нарушила териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, като е признала два разколнически района в Източна Украйна за самостоятелни.
Гладоморът през 1932 – 1933 визира освен Украйна, само че и други области в Съветския съюз, само че терминът Гладомор се употребява особено за областите, обитаеми с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той от време на време е именуван Украински геноцид или Украински холокост, което допуска, че е съзнателно проведен от управляващите, с цел да засегне украинската нация. Макар че историците към момента спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, доста държавни управления публично са го признали за подобен. Така от 2006 година Гладоморът е приет от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, осъществен от руското държавно управление.
Въпреки че Съединени американски щати и Европейският съюз осъждат делото на Русия. По думите и изрече на съветския президент Владимир Путин си проличава, че той няма желание да приключи нашествието в Русия на доброволни начала.
От съветското посолство у нас обявиха, че нямат желание да окупират Украйна.
Всички страни от НАТО постановиха наказания против Русия, с изключение на Турция. И до момента в който през 2019г. турският президент Реджеп Ердоган и съветският президент Владимир Путин ядоха сладолед в Русия и обявиха, че ще задълбочат съдействието в региона на защитата, в този момент Турция играе значима роля в договарянията сред Украйна и Русия. Турция се пробва да ползва многостранна външна политика, само че в днешните времена това е все по-трудно.
Войната в Украйна е тест в действително време за европейския суверенитет. Откакто Русия нахлу в Украйна, Европейският съюз направи големи скокове напред като геополитически състезател, само че въпросът със зависимостите към Русия са на дневен ред. И всички се питат по какъв начин ще се оформи новият следвоенен ред.
Но от кое място стартира този спор? През декември 1991г. Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Москва очевидно разчита да резервира въздействието си в границите на Общността на самостоятелните страни и посредством доставки на на ниска цена газ. Русия и Беларус основават страни съдружници, а Украйна все по-често приказва за западни възгледи.
До първата дипломатическа рецесия сред Москва и Киев се стигна при съветския президент Путин. През есента на 2003 година Русия стартира да строи насипи в Керченския пролив в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за смяна на границите. Конфликтът бе решен след персонална против сред президентите на двете страни. Строителството бе спряно, само че появяването на първите пукнатини в връзките беше реалност.
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия интензивно поддържаше проруския претендент Виктор Янукович, само че неговата победа на бе зачетена поради съмнения във фалшификации и всеобщите демонстрации против него под названието " Оранжева гражданска война ". Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко.
Историята помни още всеобщи митинги против съветските възгледи в Украйна. Виктор Янукович въпреки всичко завоюва изборите години по-късно и стана президент на Украйна от 25 февруари 2010 година до 22 февруари 2014 година. Той беше свален поради митингите под наслов Евромайдан, почнали в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, с цел да ускори връзките сред Украйна и Евразийския съюз, където Русия е главен състезател.
Въпреки митингите на 27 февруари през 2014г. маскирани съветски войски без отличителни знаци завладяват Върховния съвет на Крим и превземат стратегически обекти в Крим, което довежда до избирането на проруското държавно управление Аксьонов в Крим и оповестяването на независимостта на Крим.
Русия призна и Донецката и Луганската национални републики. На публична гала в Кремъл Путин подписа укази за признаването на независимостта на двете републики, както и контракти за дружба, съдействие и взаимопомощ с тях. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш има вяра, че Русия е нарушила териториалната целокупност и суверенитета на Украйна, като е признала два разколнически района в Източна Украйна за самостоятелни.
Гладоморът през 1932 – 1933 визира освен Украйна, само че и други области в Съветския съюз, само че терминът Гладомор се употребява особено за областите, обитаеми с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той от време на време е именуван Украински геноцид или Украински холокост, което допуска, че е съзнателно проведен от управляващите, с цел да засегне украинската нация. Макар че историците към момента спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, доста държавни управления публично са го признали за подобен. Така от 2006 година Гладоморът е приет от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, осъществен от руското държавно управление.
Въпреки че Съединени американски щати и Европейският съюз осъждат делото на Русия. По думите и изрече на съветския президент Владимир Путин си проличава, че той няма желание да приключи нашествието в Русия на доброволни начала.
От съветското посолство у нас обявиха, че нямат желание да окупират Украйна.
Всички страни от НАТО постановиха наказания против Русия, с изключение на Турция. И до момента в който през 2019г. турският президент Реджеп Ердоган и съветският президент Владимир Путин ядоха сладолед в Русия и обявиха, че ще задълбочат съдействието в региона на защитата, в този момент Турция играе значима роля в договарянията сред Украйна и Русия. Турция се пробва да ползва многостранна външна политика, само че в днешните времена това е все по-трудно.
Войната в Украйна е тест в действително време за европейския суверенитет. Откакто Русия нахлу в Украйна, Европейският съюз направи големи скокове напред като геополитически състезател, само че въпросът със зависимостите към Русия са на дневен ред. И всички се питат по какъв начин ще се оформи новият следвоенен ред.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ