Представят каменни изображения от времето на Българското възраждане
Осем занаятчии ще вземат присъединяване в Майсторската конкуренция по каменоделство – едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на обичайните занаяти, който се организира в Етнографски музей навън „ Етър ” в Габрово. Събитието е планувано от 6 до 9 септември.
Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възобновление. Второто произведение, с което ще се показват е по техен избор.
Георги Георгиев, който е организатор в ЕМО „Етър“ и основен уредник на Майсторската конкуренция споделя за стиловите особености на каменната пластика по време на българското Възраждане.
„ Каменни изображения от тази ера могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни здания, по надгробни плочи и оброчни кръстове. Родната каменна пластика има богато сюжетно многообразие, което е обвързвано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; разнообразни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.“, акцентира Георгиев.
Той прецизира, че пресъздаването на облици и фигури на хора е присъщ претекст по чешми и мостове. „То е обвързвано с обичайните показа за „ вграждането ” на човешка сянка или човешки растеж, с цел да се подсигурява здравината на оборудването. Цели човешки фигури участват по църковни и манастирски здания, както и по къщи. Най-често са показани строителите на постройките ”, коментира Георги Георгиев.
Специалистът добавя, че единично или групово, най-много по църковни здания, участват изображенията на светци, ангели, архангели и други Характерен претекст са конните фигури на светците Георги и Димитър.
„Други каменни изображения показват фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е сложено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата ”, споделя Георгиев.
Музейният организатор осведоми, че някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и други
„Растителните претекстове украсяват чешми, входни порти, прозорци. Разпространен претекст е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен претекст в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита ”, споделя Георгиев.
Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възобновление. Второто произведение, с което ще се показват е по техен избор.
Георги Георгиев, който е организатор в ЕМО „Етър“ и основен уредник на Майсторската конкуренция споделя за стиловите особености на каменната пластика по време на българското Възраждане.
„ Каменни изображения от тази ера могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни здания, по надгробни плочи и оброчни кръстове. Родната каменна пластика има богато сюжетно многообразие, което е обвързвано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; разнообразни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.“, акцентира Георгиев.
Той прецизира, че пресъздаването на облици и фигури на хора е присъщ претекст по чешми и мостове. „То е обвързвано с обичайните показа за „ вграждането ” на човешка сянка или човешки растеж, с цел да се подсигурява здравината на оборудването. Цели човешки фигури участват по църковни и манастирски здания, както и по къщи. Най-често са показани строителите на постройките ”, коментира Георги Георгиев.
Специалистът добавя, че единично или групово, най-много по църковни здания, участват изображенията на светци, ангели, архангели и други Характерен претекст са конните фигури на светците Георги и Димитър.
„Други каменни изображения показват фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е сложено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата ”, споделя Георгиев.
Музейният организатор осведоми, че някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и други
„Растителните претекстове украсяват чешми, входни порти, прозорци. Разпространен претекст е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен претекст в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита ”, споделя Георгиев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ