Осем страни, сред които и България, съгласни за ръст на вноската в ЕС
Осем страни от Източна Европа се договориха в петък да поддържат увеличението на вноските си в Европейски Съюз след напускането на Англия за идващия програмен интервал след 2020 година, заяви Ройтерс.
Това са Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, България и Румъния, които получават повече средства, в сравнение с внасят в европейския бюджет.
Представители на осемте страни са имали среща с еврокомисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер в Будапеща. Една от разискваните тематики е била бюджетната рамка за идващия програмен интервал. Срещата е била неофициална и в нея са взели участие министри и висши чиновници отговарящи за еврофондовете в осемте страни. България е била показана от шефа на Централното координационно звено към Министерския съвет Иван Иванов.
В момента най-големият източник на доходи в бюджета на Европейски Съюз идва от вноската, която страните членки заплащат. Тя е 1 % от брутния народен приход (БНД) на всяка държава-членка. Предложението е вноската да бъде увеличена до 1.1 на 100.
Миналият месец Гюнтер Йотингер съобщи, че в идващият бюджет на Европейски Съюз, вноските на страните членки би трябвало да се усилят от към 1% до малко повече от 1.1%, с цел да се компенсират средствата, които Европейски Съюз няма да получава след " Брекзит ".
Излизането на Англия от Европейски Съюз през март идната година се чака да отвори дупка от към 12 милиарда евро в годишния бюджет, който сега възлиза на към 140 милиарда евро.
Бившите комунистически страни са най-вече чисти получатели на средства от Европейски Съюз и се тормозят, че дефицитът в бюджета на Европейски Съюз ще ги остави с по-малко пари, отбелязва Ройтерс.
По тази причина те са съгласни на повдигането на вноската, само че срещат отпор от чистите донори на Запад, които не желаят да компенсират дефицита на средства с увеличение на средствата за тхна сметка.
" Осемте страни се договориха с увеличението на пропорционалното заплащане на брутния народен приход, което е огромен триумф на деня ", съобщи Янош Лазар, шеф на кабинета на унгарския министър председател Виктор Орбан, на конференция след срещата. По думите му " осемте страни са се договорили за опцията заплащането да се усили до 1.1% от брутния народен приход. " " Окуражаваме Комисията да има доста упорит бюджет, тъй като имаме потребност от нови свежи пари за нови задания ", добави Лазар, представен от Ройтерс.
Гюнтер Йотингер сподели, че откакто Англия напусне Европейски Съюз, ще са нужни бюджетни съкращения. " Изключително съм признателен на осемте държави-членки, че са подготвени да допринесат малко повече за бюджета ", добави той.
Осемте източни страни чакат още Европейски Съюз да понижи бюрокрацията и да направи бюджетния развой по-прост, по-бърз и по-евтин, сподели Лазар.
България не е изразявала позиция за увеличение на вноската за участие в Европейския съюз, заяви Министерството на финансите, след излизането на новината от срещата в Будапеща.
Правителството декларира, че сходна позиция не е била обсъждана в нито един работен или формален формат за договаряния сред държавите-членки и Европейската комисия.
Първото предложение на Европейска комисия за бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал се чака да бъде показано през месец май тази година по време на българското европредседателство. Предвидени са две тематични конференции на високо равнище през март и през юни за многогодишната финансова рамка на Съюза след 2020 година, се споделя още в известието на финансовото министерство.
В края на октомври евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) предвижда, че ще се стигне до увеличение на вноската до 1.1% от брутния народен приход. Той съобщи, че не чака договарянията с чистите донори да бъдат тежки, а аргументът му беше, че в случай че те откажат, тяхното място ще бъде заето от други.
Най-вероятно реакцията на българското държавно управление идва, тъй като страната ни сега ръководи Съвета на Европа и жеелае да пази неутралитет, до момента в който Йотингер не показа разпределението на бюджета по пера през май.
Другата причина да бъдем внимателни преди чистите донори да са се произнесли е упованието за включването ни в Шенген, което към този момент очевидно изнервя премиера Бойко Борисов, както и кандидатстването ни за чакалнята на еврозоната.
България, дружно с останалите страни от Източна Европа, упорства за опазване на парите за земеделските фондове и кохезионния, които сигурно ще бъдат орязани поради новите провокации - сигурност, защита, миграция и бежанци.
Това са Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, България и Румъния, които получават повече средства, в сравнение с внасят в европейския бюджет.
Представители на осемте страни са имали среща с еврокомисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер в Будапеща. Една от разискваните тематики е била бюджетната рамка за идващия програмен интервал. Срещата е била неофициална и в нея са взели участие министри и висши чиновници отговарящи за еврофондовете в осемте страни. България е била показана от шефа на Централното координационно звено към Министерския съвет Иван Иванов.
В момента най-големият източник на доходи в бюджета на Европейски Съюз идва от вноската, която страните членки заплащат. Тя е 1 % от брутния народен приход (БНД) на всяка държава-членка. Предложението е вноската да бъде увеличена до 1.1 на 100.
Миналият месец Гюнтер Йотингер съобщи, че в идващият бюджет на Европейски Съюз, вноските на страните членки би трябвало да се усилят от към 1% до малко повече от 1.1%, с цел да се компенсират средствата, които Европейски Съюз няма да получава след " Брекзит ".
Излизането на Англия от Европейски Съюз през март идната година се чака да отвори дупка от към 12 милиарда евро в годишния бюджет, който сега възлиза на към 140 милиарда евро.
Бившите комунистически страни са най-вече чисти получатели на средства от Европейски Съюз и се тормозят, че дефицитът в бюджета на Европейски Съюз ще ги остави с по-малко пари, отбелязва Ройтерс.
По тази причина те са съгласни на повдигането на вноската, само че срещат отпор от чистите донори на Запад, които не желаят да компенсират дефицита на средства с увеличение на средствата за тхна сметка.
" Осемте страни се договориха с увеличението на пропорционалното заплащане на брутния народен приход, което е огромен триумф на деня ", съобщи Янош Лазар, шеф на кабинета на унгарския министър председател Виктор Орбан, на конференция след срещата. По думите му " осемте страни са се договорили за опцията заплащането да се усили до 1.1% от брутния народен приход. " " Окуражаваме Комисията да има доста упорит бюджет, тъй като имаме потребност от нови свежи пари за нови задания ", добави Лазар, представен от Ройтерс.
Гюнтер Йотингер сподели, че откакто Англия напусне Европейски Съюз, ще са нужни бюджетни съкращения. " Изключително съм признателен на осемте държави-членки, че са подготвени да допринесат малко повече за бюджета ", добави той.
Осемте източни страни чакат още Европейски Съюз да понижи бюрокрацията и да направи бюджетния развой по-прост, по-бърз и по-евтин, сподели Лазар.
България не е изразявала позиция за увеличение на вноската за участие в Европейския съюз, заяви Министерството на финансите, след излизането на новината от срещата в Будапеща.
Правителството декларира, че сходна позиция не е била обсъждана в нито един работен или формален формат за договаряния сред държавите-членки и Европейската комисия.
Първото предложение на Европейска комисия за бюджета на Европейски Съюз за идващия програмен интервал се чака да бъде показано през месец май тази година по време на българското европредседателство. Предвидени са две тематични конференции на високо равнище през март и през юни за многогодишната финансова рамка на Съюза след 2020 година, се споделя още в известието на финансовото министерство.
В края на октомври евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) предвижда, че ще се стигне до увеличение на вноската до 1.1% от брутния народен приход. Той съобщи, че не чака договарянията с чистите донори да бъдат тежки, а аргументът му беше, че в случай че те откажат, тяхното място ще бъде заето от други.
Най-вероятно реакцията на българското държавно управление идва, тъй като страната ни сега ръководи Съвета на Европа и жеелае да пази неутралитет, до момента в който Йотингер не показа разпределението на бюджета по пера през май.
Другата причина да бъдем внимателни преди чистите донори да са се произнесли е упованието за включването ни в Шенген, което към този момент очевидно изнервя премиера Бойко Борисов, както и кандидатстването ни за чакалнята на еврозоната.
България, дружно с останалите страни от Източна Европа, упорства за опазване на парите за земеделските фондове и кохезионния, които сигурно ще бъдат орязани поради новите провокации - сигурност, защита, миграция и бежанци.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ