„Галъп“: ГЕРБ е първа политическа сила, партията на Стефан Янев също влиза в парламента
Осем партии биха влезнали в Народното събрание при избор през днешния ден, Янев изпревари Трифонов и Христо Иванов
ГЕРБ води с 24,9% против 18,2% за „ Продължаваме промяната “. Движение за права и свободи и „ Възраждане “ са изравнени, надлежно с 11,1% и 10,5%. При „ Възраждане “ обаче може да се чака и прочут „ прикрит избор “ в действителна изборна обстановка. При Движение за права и свободи пък следва да се има поради евентуалният избор от Турция. Българска социалистическа партия има 9,7% от „ твърдите “ гласоподаватели. Тук ясно личи високият старт на групировката на Стефан Янев – с 5,6% тя е самобитен лидер в пакета с Демократична България (5,5%) и Има Такъв Народ (5,4%). Вътрешна македонска революционна организация е с 1,5%, а „ Изправи се, България “ – с 1,1%. Така, в случай че изборите бяха през днешния ден, обединенията, влизащи в Народното събрание, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто капацитет занапред ще се развива. Това сочат данните за настройките измежду решилите да гласоподават в последното изследване на „ Галъп “.
Иначе Няма структурни разбърквания в доверието към главните институционални и партийни водачи в страната, въпреки че има признаци на общ спад. Спадът в държавното доверие ненапълно среща спирачка в известно отвращение за оставка и изключително за предварителни избори. Декларираната поддръжка за дейностите на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава публичната настройка против взаимни отстъпки със Северна Македония. Сред общите настройки на всички имащи право на глас - без оглед на това ще гласоподават ли, алегорична е разликата сред ГЕРБ (13,9%) и „ Продължаваме промяната “ (13,4%). Движение за права и свободи (7,4%) и „ Възраждане “ (5,4%) са идващите в класацията, а Българска социалистическа партия е с 4,9%, „ на кантар “ с „ ИТН “ (4,8%). „ На кантар “ измежду всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „ Демократична България “ (3,7%).
Партията на Янев обаче към момента е отчасти непозната – изключително към времето на терена на проучването в първата част на май. Демократична България пък е групировка, която обичайно се активизира в самата изборна обстановка. Резултатите на тези две обединения личат по-добре на база твърдо решили да гласоподават. След тях идват Вътрешна македонска революционна организация, „ Изправи се, България “ и други, както и „ Не поддържам никого “. 35% споделят, че не биха дали своят вот.
По традиция, организацията следи всеки месец и персоналното доверие на главните фигури. Най-харесвана фигура измежду водачите в политическата власт е Румен Радев (46,4% декларирано доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас огромната част от дяловете до 100 са съмнение, а също и известни дялове съмнение и незапознатост. Радев е и единствената фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в задоволителна степен прочут на българите и данните за него занапред ще демонстрират каква е действителната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия хайлайф, подбудена и от задълбочаващата се поляризация, сякаш основава предизвикателство за доверието в множеството политически фигури.
Устойчивостта в държавното управление. Традиционният стартов заем на доверие на държавното управление също обичайно свършва. Идните месеци ще потвърдят дали става дума за стремглав спад или за нормалната ерозия. Пред вероятността оставка обаче публичното мнение е по-скоро насилствено. Още по-неохотно остава то, когато се сложи въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в държавното управление е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка желаят 35%, само че други 41,1% не желаят. Останалите се двоумят. Новите избори пък не престават да отблъскват. 24,3% ги желаят, само че 44,1% не желаят. Очевидно, ниското доверие в държавните управления у нас застига и този кабинет, само че неналичието на оформила се опция, както и нежеланието на обществото към външните рискове да се прибавят и вътрешни земетресения, го резервира от още по-сериозни тествания. И по индикатора „ оставка “, и по индикатора „ предварителни избори “ обаче, „ ножиците “ се свиват с времето в отрицателна за властта посока.
По най-важната настояща тематика – войната в Украйна: 47,1% споделят, че не са съгласни с дейностите на Владимир Путин в Украйна. На противоположното мнение са 28,6%. Останалите се двоумят. Въпреки немалката зона на съмнение отчетливото мнение на хората с заявено интензивно мнение е срещу. Следва да се има поради, че част от отговорите може да съдържат детайла на „ желателния отговор “.
На пряк въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни връзки, съотношението е 6,4% против 69,7%. И по двата представени знака позициите в последните месеци са по-твърди, спрямо времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато тематиката още веднъж беше ескалирала.
Изследването е без значение. Вълната на интервюиране бе измежду 805 пълнолетни българи, сред 29 април и 6 май 2022 година – посредством директно изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклоняване: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
ГЕРБ води с 24,9% против 18,2% за „ Продължаваме промяната “. Движение за права и свободи и „ Възраждане “ са изравнени, надлежно с 11,1% и 10,5%. При „ Възраждане “ обаче може да се чака и прочут „ прикрит избор “ в действителна изборна обстановка. При Движение за права и свободи пък следва да се има поради евентуалният избор от Турция. Българска социалистическа партия има 9,7% от „ твърдите “ гласоподаватели. Тук ясно личи високият старт на групировката на Стефан Янев – с 5,6% тя е самобитен лидер в пакета с Демократична България (5,5%) и Има Такъв Народ (5,4%). Вътрешна македонска революционна организация е с 1,5%, а „ Изправи се, България “ – с 1,1%. Така, в случай че изборите бяха през днешния ден, обединенията, влизащи в Народното събрание, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто капацитет занапред ще се развива. Това сочат данните за настройките измежду решилите да гласоподават в последното изследване на „ Галъп “.
Иначе Няма структурни разбърквания в доверието към главните институционални и партийни водачи в страната, въпреки че има признаци на общ спад. Спадът в държавното доверие ненапълно среща спирачка в известно отвращение за оставка и изключително за предварителни избори. Декларираната поддръжка за дейностите на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава публичната настройка против взаимни отстъпки със Северна Македония. Сред общите настройки на всички имащи право на глас - без оглед на това ще гласоподават ли, алегорична е разликата сред ГЕРБ (13,9%) и „ Продължаваме промяната “ (13,4%). Движение за права и свободи (7,4%) и „ Възраждане “ (5,4%) са идващите в класацията, а Българска социалистическа партия е с 4,9%, „ на кантар “ с „ ИТН “ (4,8%). „ На кантар “ измежду всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „ Демократична България “ (3,7%).
Партията на Янев обаче към момента е отчасти непозната – изключително към времето на терена на проучването в първата част на май. Демократична България пък е групировка, която обичайно се активизира в самата изборна обстановка. Резултатите на тези две обединения личат по-добре на база твърдо решили да гласоподават. След тях идват Вътрешна македонска революционна организация, „ Изправи се, България “ и други, както и „ Не поддържам никого “. 35% споделят, че не биха дали своят вот.
По традиция, организацията следи всеки месец и персоналното доверие на главните фигури. Най-харесвана фигура измежду водачите в политическата власт е Румен Радев (46,4% декларирано доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас огромната част от дяловете до 100 са съмнение, а също и известни дялове съмнение и незапознатост. Радев е и единствената фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в задоволителна степен прочут на българите и данните за него занапред ще демонстрират каква е действителната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия хайлайф, подбудена и от задълбочаващата се поляризация, сякаш основава предизвикателство за доверието в множеството политически фигури.
Устойчивостта в държавното управление. Традиционният стартов заем на доверие на държавното управление също обичайно свършва. Идните месеци ще потвърдят дали става дума за стремглав спад или за нормалната ерозия. Пред вероятността оставка обаче публичното мнение е по-скоро насилствено. Още по-неохотно остава то, когато се сложи въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в държавното управление е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка желаят 35%, само че други 41,1% не желаят. Останалите се двоумят. Новите избори пък не престават да отблъскват. 24,3% ги желаят, само че 44,1% не желаят. Очевидно, ниското доверие в държавните управления у нас застига и този кабинет, само че неналичието на оформила се опция, както и нежеланието на обществото към външните рискове да се прибавят и вътрешни земетресения, го резервира от още по-сериозни тествания. И по индикатора „ оставка “, и по индикатора „ предварителни избори “ обаче, „ ножиците “ се свиват с времето в отрицателна за властта посока.
По най-важната настояща тематика – войната в Украйна: 47,1% споделят, че не са съгласни с дейностите на Владимир Путин в Украйна. На противоположното мнение са 28,6%. Останалите се двоумят. Въпреки немалката зона на съмнение отчетливото мнение на хората с заявено интензивно мнение е срещу. Следва да се има поради, че част от отговорите може да съдържат детайла на „ желателния отговор “.
На пряк въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни връзки, съотношението е 6,4% против 69,7%. И по двата представени знака позициите в последните месеци са по-твърди, спрямо времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато тематиката още веднъж беше ескалирала.
Изследването е без значение. Вълната на интервюиране бе измежду 805 пълнолетни българи, сред 29 април и 6 май 2022 година – посредством директно изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклоняване: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ