Български учени в Съвместния изследователски център на ЕК
Осем млади български учени посетиха Съвместния проучвателен център на Европейската комисия в италианския град Испра и показаха своите научни планове. Поканата е поради българското председателство. В Центъра, който прави необятен набор научни проучвания особено за потребностите на Европейската комиия към този момент работят 20 българи. В края на годината ще има нови състезания за работа, от които младите учени могат да се възползват.
Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието.Общото- решили са да се занимават с просвета макар компликациите в България. Номинирани са и получават покана за посещаване на Съвместния проучвателен център. Искат да покажат какво могат в своята просвета, само че и да видят какво прави сега международната просвета в тяхната област.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Това е една самодейност, която породи относително скоро, по време на словашко председателство, това е преди две години и самодейността беше по време на председателството, вие сами осъзнавате, че страната получава доста по-голяма публичност и това е в действителност един метод за замесване на младежите и изключително научните служащи, тъй като това е нашата специалност, в европейските планове.
Чарлина Вичева е българка е и зам. общоприет шеф на Центъра.Разказва ни, че той има 6 научни звена в 5 европейски града- Брюксел, Гел, Карлсруе, Севиля, Петен и Испра. В в Испра се намира най- огромният от шестте научни центъра, които са включени в взаимния проучвателен център към Европейската комисия.
Испра е малко градче покрай Милано, тук в центъра работят към 2000 учени. Прави се просвета, само че с една особеност- просвета, която е в помощ на Европейската комисия. Или- центърът работи на границата сред науката и политиката.Създаден е, с цел да получава Европейската комисия нужните ѝ незавимисими научни данни.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Независимостта е от ползи на страни- членки, независимостта е от частни ползи, и по тази причина е нужна тази научна организация, която да дава тези справедливи обстоятелства, на които всички имат вяра и на които всички могат да се базират в границите на договарянията.
Началото на центъра е през 50- те години на предишния век като нуклеарен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал единствено нуклеарен разбор за попречване на нуклеарни спорове.Двата нуклеарни реактора тук към този момент не работят.
Засилени ограничения за сигурност и доста строга защита има в научния център, защото тук не престават да се вършат атомни проучвания.
Сега нуклеарните науки са единствено 25% от работата на Центъра, а 75% са от всички останали области- стопанска система, обществена политика, цифрова промяна, околна среда, селско стопанство, риболовство, миграция, превоз, енергетика, храни.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Като се стартира от " лудата крава ", диоксина в пилето и се стигне в този момент до последния доста политически въпрос за двойните стандарти в храните- всичко това се поддържа с обстоятелства, с цел да може да има сравнимост сред това, което се прави като разбор в Чехия, Франция, България.
И точно в тази научна среда, с цел да покажат какво могат пристигнаха нашите млади учени. Олга е лекар- генетик, а планът, който показа в Центъра си слага за цел лекуването на рак на пикочния мехур.
Олга Антонова, катедра по здравна генетика към МУ, София: Той е обвързван с тестването на едни субстанции, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лекуване на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези субстанции върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и откриваме, че те имат евентуален резултат.
В Иститута по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките работи Виктория Атанасова. Проектът и е обвързван с потреблението на лазери за запазване на културното ни завещание.Премахва се корозията от откритите остарели железни предмети.
Виктория Атанасова, Институт по физика на търдото тяло, Българска академия на науките: По този метод посредством лазери можем селективно да понижим хлорната централизация на повърхността на тези обекти тъй че да ги запазим за по-дълго време за проучвания, за излагане в музейни сбирки и други.
С високоскоростна камера, термокамера, лазерен грануломер, компютърен томограф и 3D скенер Николай Стоименов работи по три плана - за проучване на мантинелите при удар на хора в тях, за енергийната успеваемост на мелниците и за хората с повредено зрение.
Николай Стоименов, Институт по осведомителни техонологии, Българска академия на науките: Технологията е доста интересна- снима се изображението, след което се цифровизира, прави се на три D, след което едва виждащите или слепите хора го пробват и по този метод виждат картината.
Представени бяха планове за показател на университетите на база на нововъведенията им, за катализатори за метали за запазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни структури. Колкото до Центъра всички споделят, че са впечателни, а някои биха кандидаствали и за работа тук.
Радостина Иванова, Институт по Органична химия, Българска академия на науките: Бих желала да схвана повече за JRC-тези взаимни проучвателен институти, да видя лабораториите, по какъв начин работят хората, какво е развиването на техонологиите и мисля, че в действителност ще бъде от огромна изгода за моята работа и да бих работила, несъмнено.
В края на годината тук ще има има профилиран конкурс за учени в разнообразни области.
Българска национална телевизия: Ще им препоръчате ли да аплайват за работа тук?
Чарлина Вичева,зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Разбира се, несъмнено.Това, което е хубаво имаме 70 лаборатории, някои от тях са безусловно неповторими.
В лабораториите в Испра към този момент работят към 20 българи. В тази за оценка на строителни структури срещаме Силвия Димова. От 15 години тя прави оценка до каква степен е несъмнено строителство.
Силвия Димова, Лаборатория за оценка на строителни структури: Това е най- огромната " реакционна стена " в Европа, на която можем да изпитваме структури до 5 етажа. Ние ревизираме съществуващите способи за пресмятане на строителните структури, правила и правила и в последна сметка ги валидираме и в случай че би трябвало ги променяме.
В Центъра има и екологична обсерватория с кула за премерване на замърсяването на въздуха.Висока е 100 метра и мери парниковите газове на три равнища. Но учените тук са осведомени даже с аргументите за замърсяването на столицата ни.
Джулиън Уилсън, зам. шеф Отдел „ Въздух и климат “към Съвместния проучвателен център: Вие имате трафик от коли, само че също по този начин забележителен източник са и излъчванията от фини прахови частици от битовото горене. Това са случва най-много през зимата.
В Центъра за проучване на електрически коли пък търсят способи по какъв начин и от кое място те да се зарежат с електричество за по- дълго време. Всички лаборатории тук са свързани с улици, наречени на страните членки на Европейския съюз.
Една от улиците в научния център се назовава „ България “.
Центърът има и собствен знак, който се сменя на всеки шест месеца според от особеното председателство. По време на българското, той беше статуя, отдадена на кирилицата. Бил е и пианото на Шопен по време на полското, или кубчето на Рубик по време на унгарското председателство. Нашият знак, след края на председателството ни, ще бъде изместен на улица България.
Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието.Общото- решили са да се занимават с просвета макар компликациите в България. Номинирани са и получават покана за посещаване на Съвместния проучвателен център. Искат да покажат какво могат в своята просвета, само че и да видят какво прави сега международната просвета в тяхната област.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Това е една самодейност, която породи относително скоро, по време на словашко председателство, това е преди две години и самодейността беше по време на председателството, вие сами осъзнавате, че страната получава доста по-голяма публичност и това е в действителност един метод за замесване на младежите и изключително научните служащи, тъй като това е нашата специалност, в европейските планове.
Чарлина Вичева е българка е и зам. общоприет шеф на Центъра.Разказва ни, че той има 6 научни звена в 5 европейски града- Брюксел, Гел, Карлсруе, Севиля, Петен и Испра. В в Испра се намира най- огромният от шестте научни центъра, които са включени в взаимния проучвателен център към Европейската комисия.
Испра е малко градче покрай Милано, тук в центъра работят към 2000 учени. Прави се просвета, само че с една особеност- просвета, която е в помощ на Европейската комисия. Или- центърът работи на границата сред науката и политиката.Създаден е, с цел да получава Европейската комисия нужните ѝ незавимисими научни данни.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Независимостта е от ползи на страни- членки, независимостта е от частни ползи, и по тази причина е нужна тази научна организация, която да дава тези справедливи обстоятелства, на които всички имат вяра и на които всички могат да се базират в границите на договарянията.
Началото на центъра е през 50- те години на предишния век като нуклеарен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал единствено нуклеарен разбор за попречване на нуклеарни спорове.Двата нуклеарни реактора тук към този момент не работят.
Засилени ограничения за сигурност и доста строга защита има в научния център, защото тук не престават да се вършат атомни проучвания.
Сега нуклеарните науки са единствено 25% от работата на Центъра, а 75% са от всички останали области- стопанска система, обществена политика, цифрова промяна, околна среда, селско стопанство, риболовство, миграция, превоз, енергетика, храни.
Чарлина Вичева, зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Като се стартира от " лудата крава ", диоксина в пилето и се стигне в този момент до последния доста политически въпрос за двойните стандарти в храните- всичко това се поддържа с обстоятелства, с цел да може да има сравнимост сред това, което се прави като разбор в Чехия, Франция, България.
И точно в тази научна среда, с цел да покажат какво могат пристигнаха нашите млади учени. Олга е лекар- генетик, а планът, който показа в Центъра си слага за цел лекуването на рак на пикочния мехур.
Олга Антонова, катедра по здравна генетика към МУ, София: Той е обвързван с тестването на едни субстанции, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лекуване на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези субстанции върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и откриваме, че те имат евентуален резултат.
В Иститута по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките работи Виктория Атанасова. Проектът и е обвързван с потреблението на лазери за запазване на културното ни завещание.Премахва се корозията от откритите остарели железни предмети.
Виктория Атанасова, Институт по физика на търдото тяло, Българска академия на науките: По този метод посредством лазери можем селективно да понижим хлорната централизация на повърхността на тези обекти тъй че да ги запазим за по-дълго време за проучвания, за излагане в музейни сбирки и други.
С високоскоростна камера, термокамера, лазерен грануломер, компютърен томограф и 3D скенер Николай Стоименов работи по три плана - за проучване на мантинелите при удар на хора в тях, за енергийната успеваемост на мелниците и за хората с повредено зрение.
Николай Стоименов, Институт по осведомителни техонологии, Българска академия на науките: Технологията е доста интересна- снима се изображението, след което се цифровизира, прави се на три D, след което едва виждащите или слепите хора го пробват и по този метод виждат картината.
Представени бяха планове за показател на университетите на база на нововъведенията им, за катализатори за метали за запазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни структури. Колкото до Центъра всички споделят, че са впечателни, а някои биха кандидаствали и за работа тук.
Радостина Иванова, Институт по Органична химия, Българска академия на науките: Бих желала да схвана повече за JRC-тези взаимни проучвателен институти, да видя лабораториите, по какъв начин работят хората, какво е развиването на техонологиите и мисля, че в действителност ще бъде от огромна изгода за моята работа и да бих работила, несъмнено.
В края на годината тук ще има има профилиран конкурс за учени в разнообразни области.
Българска национална телевизия: Ще им препоръчате ли да аплайват за работа тук?
Чарлина Вичева,зам.-генерален шеф на Съвместния проучвателен център: Разбира се, несъмнено.Това, което е хубаво имаме 70 лаборатории, някои от тях са безусловно неповторими.
В лабораториите в Испра към този момент работят към 20 българи. В тази за оценка на строителни структури срещаме Силвия Димова. От 15 години тя прави оценка до каква степен е несъмнено строителство.
Силвия Димова, Лаборатория за оценка на строителни структури: Това е най- огромната " реакционна стена " в Европа, на която можем да изпитваме структури до 5 етажа. Ние ревизираме съществуващите способи за пресмятане на строителните структури, правила и правила и в последна сметка ги валидираме и в случай че би трябвало ги променяме.
В Центъра има и екологична обсерватория с кула за премерване на замърсяването на въздуха.Висока е 100 метра и мери парниковите газове на три равнища. Но учените тук са осведомени даже с аргументите за замърсяването на столицата ни.
Джулиън Уилсън, зам. шеф Отдел „ Въздух и климат “към Съвместния проучвателен център: Вие имате трафик от коли, само че също по този начин забележителен източник са и излъчванията от фини прахови частици от битовото горене. Това са случва най-много през зимата.
В Центъра за проучване на електрически коли пък търсят способи по какъв начин и от кое място те да се зарежат с електричество за по- дълго време. Всички лаборатории тук са свързани с улици, наречени на страните членки на Европейския съюз.
Една от улиците в научния център се назовава „ България “.
Центърът има и собствен знак, който се сменя на всеки шест месеца според от особеното председателство. По време на българското, той беше статуя, отдадена на кирилицата. Бил е и пианото на Шопен по време на полското, или кубчето на Рубик по време на унгарското председателство. Нашият знак, след края на председателството ни, ще бъде изместен на улица България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ