Осем години, след като Марио Драги създаде инструмент, способен да

...
Осем години, след като Марио Драги създаде инструмент, способен да
Коментари Харесай

Тайното оръжие на ЕЦБ, което може да спаси Еврозоната

Осем години, откакто Марио Драги сътвори инструмент, кадърен да направи „ всичко, което е належащо “, за избавяне на еврото, неговият правоприемник на ръководния пост на Европейската централна банка(ЕЦБ) Кристин Лагард може да бъде индивидът, който ще би трябвало да го употребява, написа Блумбърг.

Първата стъпка беше направена в понеделник, когато финансовите министри от Еврозоната показаха подготвеност да употребяват Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) - избавителния фонд на блока в размер на 410 милиарда евро, за битка против икономическите последствия от пандемията. Лидерите на страните членки може да одобряват тази мярка по време на видеоконфернция през днешния ден.

ЕСМ обаче може да не е задоволителен самичък по себе си (фондът ще разреши на страните членки на Еврозоната да вземат заем в размер на към 2% от своя Брутен вътрешен продукт), само че той ще отключи пред ЕЦБ опцията да отблокира използването на нов специфичен инструмент -  програмата за безкрайно изкупуване на облигации Outright Monetary Transactions (OMT).

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и нейните сътрудници към момента не са дискутирали публично OMT, само че програмата беше упомената за малко по време на изключителната среща от предходната седмица. Източници, осведомени с тематиката, настояват, че концепцията за активиране на програмата при задълбочаване на рецесията среща необятна поддръжка.

Програмата разрешава на централната банка да изкупува безкрайно количество държавни облигации от най-засегнатите от ковид страни в Еврозоната, с което да бъде намалена доходността на държавните скъпи бумаги, които в противоположен случай биха оскъпили прекалено много фискални тласъци, нужни за стабилизиране на стопанската система.

Програмата OMT беше основана от ЕЦБ по време на  дълговата рецесия в Еврозоната през есента на 2012 година и въпреки че по този начин и не беше употребена, самото битие на толкоз мощен инструмент незабавно успокои пазарите и способства за преодоляването на рецесията. До през днешния ден по нея не е изхарчено нито едно евро.

На фона на задаващата се невиждана криза обаче OMT още веднъж може да излезе на напред във времето, стига да има политическа воля за това.

Стигма и страхове

Най-голямото затруднение пред активирането на OMT е стигмата.

Финансовите министри на страните от Еврозоната обмислят да предложат заеми от Европейският стабилизационен механизъм на всички 19 страни членки като непълен отговор на този проблем.

Въпреки това може да се наложи някои страни първо да кандидатства за тези заеми и по този метод да признаят, че не могат да се оправят сами със обстановката.

Освен това, за разлика от другите стратегии изкупуване на държавни облигации, измежду които и тази за „ количествено облекчение “ (Quantitative Easing - QE), ОМТ идва с условия.

Те нормално са под формата на мъчителните стопански промени и проекти за гаранция, че съответната страна може да се оправи с дълговата тежест. Правителствата на страните от Еврозоната обаче може да се съгласят, че актуалната обстановка е друга, защото вирусът е по-скоро естествено злополучие, а не фискален проблем.

По-добра от QE

Съществената разлика сред QE и OMT e, че първата разпределя изкупуването на облигации в целия блок, до момента в който втората може да бъде ориентирана към съответни страни.

За момента има и междинен вид сред двете. QE, в композиция с Пандемичната стратегия за незабавни покупки (Pandemic Emergency Purchase Program) в размер на 1 трилион евро, съставляват по-голям финансов пакет от този, възложен на 19-те страни членки на Еврозоната по времето, когато те бяха на ръба на дефлация.

ЕЦБ неведнъж подчертава върху „ гъвкавостта на тези стратегии “, като сигналите, изпращани от банката са, че изкупуването на облигации е ориентирано към Италия, най-силно наранена страна в Европа, където повишаващата се рентабилност по държавните облигации може да се трансформира в огромен проблем. Италия има най-високата дългова тежест в Еврозоната след Гърция.

Възможно е на пазара да се появят и нови облигации за изкупуване, в случай че Еврозоната реши да емитира така наречен „ коронаоблигации “. По-рано Лагард прикани финансовите министри от Еврозоната да обмислят еднократно издаване на сходни общи облигации, само че към този момент не получава нужната поддръжка за мярката.

В последна сметка обаче, разпоредбите гласят, че QE и PEPP би трябвало да бъдат пропорционални на размера на самостоятелните стопански системи на страните от Еврозоната, което значи, че в случай че в този момент се изкупуват облигации главно от няколко страни, то на по-късен стадий от същите страни ще бъдат изкупувани по-малко облигации.

OMT не е обект на тези правила, което го трансформира в най-хубавия коз на ЕЦБ ако се стигне до обстановка, в която вложителите слагат под въпрос способността на централната банка да отбрани единната валута.

Не тъкмо неограничена

Програмата има своите граници. Техническите специфики на OMT, обрисувани през 2012 година, плануват изкупуване най-много на облигации с матуритет от 1 до 3 години.

Програмата също по този начин е подвластна на наложения от ЕЦБ предел от 33% на каузи от обществения дълг, който банката може да купи от всяка страна от Еврозоната.  

Това ограничаване обаче процедура падна през днешния ден, откакто ot ЕЦБ оповестиха, че лимита няма да се ползва при Пандемичната стратегия за незабавни покупки.

 „ Смятам, че програмата OMT ще бъде задействана “, разяснява ик Коунис, икономист на ABN Amro NV в Амстердам “

Време за деяние

Трудно е да се каже дали и по кое време ЕЦБ ще прибегне до OMT. Разликата сред доходността при по-рисковите и по-безопасните облигации към момента не е покрай равнищата, достигнати през 2012 година

Все още е прекомерно рано да се предвижда какъв брой тежко ще бъдат последствията за стопанската система и обществените финанси от пандемията. Някои икономисти предвиждат стесняване на стопанската система с 5% за 2020, което ще е най-голямата криза в 20-годишната история на Еврозоната.

Въпросът, на който би трябвало да даде отговор Лагард, е дали най-мощният инструмент на ЕЦБ би трябвало да бъде употребен в този момент или просто да играе ролята на увещание, че в случай че държавните управления не съумеят да се оправят с рецесията, заветът на Драги ще бъде наличен за тях, когато потребността го изиска.
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР