Оризът е основна храна за милиарди хора в Азия и

Оризът е съществена храна за милиарди хора в Азия и Африка. Освен това е универсална съставна част в доста емблематични ястия от целия свят, в това число долмадес в Гърция, ризото в Италия, паеля в Испания и оризов пудинг в Обединеното кралство.

Въпреки универсалната му прелест, въпросът, който се задава във всяка кухня, без значение дали е професионална или любителска, е дали би трябвало да измиете ориза преди готвене.

Какво споделят готвачите?

Кулинарни специалисти настояват, че предварителното измиване на ориза понижава количеството нишесте, отделяно от зърната му. Можете да видите това в мътната вода, която остава след изплакването му, показва CNN, представено от Дарик.

В кулинарните среди се предлага измиването му за някои ястия, в които е значимо зърната да се отделят едно от друго. За други ястия, като ризото, паеля и оризов пудинг (където търсите леплив, кремообразен ефект), измиването се заобикаля.

Други фактори, като тип на ориза, фамилна традиция, локални здравни предизвестия и даже време и старания за подготвяне, въздействат върху тази процедура, показва CNN.

Има ли доказателства, че измиването на ориза го прави по-малко леплив?

Скорошно изследване съпоставя резултата от измиването върху лепкавостта и твърдостта на три разнообразни типа ориз - леплив, среднозърнест и жасминов ориз. При опита той не е мит, измит е три или 10 пъти с вода.

Противно на това, което ще ви кажат готвачите, изследването демонстрира, че процесът на измиване няма резултат върху лепкавостта (или твърдостта) на ориза.

Вместо това, учените показват, че лепкавостта не се дължи на повърхностното нишесте (амилоза), а по-скоро на друг тип от него, наречено амилопектин, което се отделя от оризовото зърно по време на процеса на готвене. Количеството му се разграничава при другите типове ориз.

Така че разнообразието от ориз - а не измиването, е от решаващо значение за лепкавостта. В това изследване лепкавият ориз е най-лепкав, до момента в който среднозърнестият и жасминовият отстъпват по този индикатор, също така са и по-твърди.

Все отново да мием ли ориза?

Традиционно оризът се измива, с цел да се изплакне от прахуляк, инсекти, дребни камъчета и части люспи, останали от процеса на белене. Това е значимо в някои райони на света, където обработката му не е толкоз щателна и може да ви обезпечи успокоение.

Проучване неотдавна откри микропластмаси в храната, която консумираме, в това число и в ориза. Доказано е, че процесът на измиване редуцира до 20% от тях в несготвения ориз.

Същото изследване открива, че без значение от опаковката (найлонова или хартиена), в която купувате ориза, той съдържа същото количество микропластмаса. Нивата на този детайл, също така, са четирикратно по-високи в авансово сварения ориз, в сравнение с в суровия.

Ако обаче авансово го изплакнете, можете да намалите пластмасата в него с 40%.

Известно е също по този начин, че оризът съдържа релативно високи равнища на арсен, който всмуква от почвата. Измиването му отстранява към 90% от биодостъпния арсен, само че и огромно количество други хранителни субстанции, значими за нашето здраве, в това число мед, желязо, цинк и ванадий.

За някои хора потреблението на ориз дава отговор за дребен % от дневния им банкет на тези хранителни субстанции и затова има малко влияние върху здравето им.

Но за популациите, които употребяват огромни количества ориз на ден, измиването му може да повлияе на цялостната им диета.

Друго изследване преглежда наличието на други тежки метали в ориза, като олово и кадмий. То открива, че измиването му понижава равнищата им с сред 7–20%.

Нивата на арсен в ориза варират според от това къде се отглежда той, сортовете и методите, по които се готви. Последното изследване от 2005 година открива, че най-високото равнище на арсен е записано в Съединените щати.

Може ли измиването на ориза да отстрани и бактериите?

То няма резултат върху бактериалното наличие на сварения ориз, защото високите температури убиват всички налични бактерии.

По-притеснително е какъв брой дълго съхранявате варен или почистен ориз на стайна температура, защото готвенето му не убива бактериалните спори от патоген, наименуван Bacillus cereus.

Ако мокрият или вареният ориз се съхранява на стайна температура, това може да ги задейства. Те създават отрови, които е допустимо да причинят тежки стомашно-чревни болести. Така че избягвайте да съхранявате почистен или сварен ориз на стайна температура прекомерно дълго.