Вие имате какво да криете
Оригиналът е на Шарън Флитман (Sharon Flitman)
По всичко проличава, че неприкосновеността на персоналния живот става все по-разтегливо разбиране.
В напълно близкото минало единствено няколко от моите познати знаеха къде се намирам когато и да е, къде вървя след работа и по какъв начин извозвам уикендите.
Днес, с помощта на софтуерните „достижения“ е належащо да се поставят съществени старания, с цел да се резервира тази информация в загадка. Дори и да не употребявате интензивно обществените мрежи, то cookies, GPS и системите за различаване на лица наблюдават всяка наша стъпка и вършат тази информация елементарно налична.
„Но на кой му пука?“. Още по-често слушам: „Аз нямам какво да крия“.
Не е по този начин.
Всички имат какво да крият.
Съвсем не споделям, че някой си средностатистически Джон има лаборатория за произвеждане на амфетамини или пък скрива своето предпочитание да се навърта към дребни деца. Не, мисълта ми е, че всеки един човек има по нещо, което избира да не демонстрира пред обществеността.
Аз да вземем за пример обичам да се предрешвам под музиката на Тейлър Суифт при спуснати щори. Но в случай че някой ме снима и този клип попадне в ръцете на изнудвач, напълно няма да ми е радостно.
Ясно е, че няма да се тормозя да кажа на лекаря за проблемите си с червата, само че избирам моят шеф да не знае за това.
Може да кажа на приятелите си къде отивам тази събота вечер. Но в случай че за това разбере примерно някой с фикс идея към ножовете и нервозен тик, вероятно ще трансформира проектите си.
Частният живот не е просто скриване, че вършим нещо толкоз погрешно, че нарушаваме законите. Частният живот е и запазване на информацията, която е единствено персонално ваша и налична единствено за вас.
Но с течение на времето и с развиването на технологиите конфиденциалността бързо отива в предишното. Тя последователно стана привилегия, за която би трябвало доста да се трудим и стараем, с цел да я съхраним.
Замислете се: съвсем всеки ден се появява някои история, демонстрираща злокобните способи за потребление на нашата персонална информация против нас.
Статията, оповестена от ABC, сподели, че нашите онлайн привички и историята на търсене на процедура дефинират цените, които ни оферират, когато става дума за извършване на покупки в интернет.
Така да вземем за пример, при запазване на самолетни билети самолетните компании получават достъп до нашите текстови бисквитки, с цел да схванат, какъв брой пъти сме проверявали времето на полета. И като премия за нашата упоритост се подвига цената – единствено за нас. Те към този момент знаят, че ние доста мощно желаеме този полет и сме подготвени да платим доста.
По този метод постоянно се случва да платите за полета $300, а индивидът, който седи до вас – да си е взел билета единствено за $150.
Няма потребност да се оправдавате: подлото потребление на нашите данни напълно не се лимитира единствено с пазаруването на самолетни билети. Резервирането на хотелски места, вземането на коли чартърен или каквито и да било други поръчки – откакто имат в ръцете си вашите данни, корпорациите могат да изстискат от вас, което мислят – корекция, знаят, че сте подготвени да платите.
Разбира се, софтуерните компании постоянно и когато и да е са подготвени да ви оказват помощ. За съответната цена.
Гугъл и Фейсбук, които са „безплатни“ за потребление, по някакъв тайнствен метод станаха двете най-богати компании в света. Не се ли питате по какъв начин стана това? Отговорът е явен – като употребяват нашия персонален живот и като продават нашите данни на своите същински клиенти.
Има причина, заради която Стив Джобс не е разрешавал на своите деца да употребяват мобилните устройства.
Има причина, заради която Марк Зукърбърг купи всички здания към неговия дом и залепя с непрозрачна лента камерите на своя телефон и преносим компютър.
Не знам по какъв начин сте вие, само че в случай че готвачът не желае да изяде храната, която самият той е приготвил… нещо напълно не е наред.
И да, по този начин си е: нашите данни очевидно са събрани и продадени. Но когато става дума за нашия персонален живот, това към този момент напълно не е „яко“. А всеки минал ден всичко става все по-зле.
Всеки, който е гледал първия сезон на Черното огледало (английските серии на Black Mirror), сигурно помни серията, в която системата за обществен заем дефинира привилегиите и наказванията, които получават жителите. С развиването на епизода виждаме по какъв начин животът на този безопасен основен воин от ден на ден се разпада, което води до внезапно намаление на обществения заем след поредност от неудачни събития. Към края на серията това е към този момент човек, който не може да поддържа живота си в качеството на здрав член на това общество.
Ужасно е нали? Е, за благополучие, това е единствено един сериал, един филм.
Но не е.
В Китай е съвсем подготвена за цялата страна компютърна система за обществен рейтинг. Тя сплотява финансовите, обществените, юридическите и политическите рейтинги на жителите на тази страна посредством една обща централизирана оценка на „социалната надеждност“. Това е оценка, която може да се наблюдава и трансформира посредством безкрайния брой камери, сложени във всички градове. Разбира се, тези камери поддържат най-съвременните технологии за различаване на лицето.
И тъкмо както в „Черното огледало“, тази оценка на обществения рейтинг, както го назовават в Китай, диктува привилегиите и наказванията на хората.
Придържайте се към партийната линия, бъдете положително момченце, плащайте налозите и може да получите привилегии, вашите деца да получат достъп до положителни учебни заведения и така нататък Но в случай че извършите нарушаване – да вземем за пример да платите наема един ден по-късно или даже не си го помисляйте – да обсъждате и кажете неприятна дума за правителството… ще загубите право да употребявате публичния превоз, да употребявате жилище чартърен и няма да имате право и да напуснете страната.
Това напълно не е небивалица. Това не е скрит план. Това е към този момент истина. Това е светът, в който живеем. Това са напълно действителни неща, които се случват всеки ден със напълно действителни хора.
Не бъдете толкоз наивни да мислите, че сходни оруеловски способи се употребяват единствено в Китай.
Walmart наскоро разгласи за желанията си да оборудва своите колички за извършване на покупки с биометрични датчици за премерване на пулса, температурата и даже скоростта на придвижване на хората в магазините. Мислите, че е за ваше положително? Не. Ясно е, че им трябват подробните физиологични данни, с цел да дефинират по кое време клиентите изпитват стрес, какви са приблизителните им страсти, с цел да се продава с по-голяма облага.
Ситуацията в действителност е без вяра за разчистване. Дали?
Но какво можем да създадем? Дали има някакъв метод да защитим своята конфиденциалност в една ера, в която цялата наша информация се събира, съпоставя и продава на допустимо най-висока цена и даже се употребява за подкупи и изнудване?
За благополучие, има някои способи за отбрана неприкосновеността на нашия персонален живот. Те не са идеални, само че към този момент са единствено началото и могат да бъдат усъвършенствани.
Brave – безплатната опция на Chrome, Explorer и Mozilla Firefox, която дава опция да сърфирате в интернет без реклами и бисквитки, проследяващи всяко ваше придвижване Duck Duck Go – различна търсачка. За разлика от Гугъл тя не наблюдава вашите поръчки и не извежда резултати от търсенето, които подхождат на вашите упования VPN – дава опция за криптиране на данните, когато напущат вашия компютър, което дава опция за анонимно навестяване на уеб страниците LastPass – управител на пароли. Дава опция да имате разнообразни пароли за всичко, като затруднява работата на хакерите, които желаят да откраднат освен вашите пари, само че и вашата персона
Ако това се окаже незадоволително, има по-надеждни и по-екстремални разновидности. А някой може да избере да живее в хижа в гората.
За хората, които не могат да се откажат от днешния си живот, най-хубавата стъпка е отводът от удобствата на смарт телефона. Старите положителни Alcatel и Nokia, с които може само да се звъни и да се пращат SMS-и, мощно усложняват следенето, вземането и продажбата на потребителските данни.
Знам че всичко това звучи прекомерно екстремално. Разбира се, би трябвало, само че единствено от време на време, да погледнем компютърната карта, с цел да се оправим с навигацията. А музиката е добре да бъда записана на друго устройство, а не в смарт телефона. И Фейсбук няма да се обновява на всеки 3 минути.
Спомнете си, напълно неотдавна живеехме точно по този метод. И бяхме добре.
А през днешния ден, единственият въпрос, на който би трябвало да си отговорим е, какво ценим повече – нашето улеснение или конфиденциалността.
Вие сте на ход.
По всичко проличава, че неприкосновеността на персоналния живот става все по-разтегливо разбиране.
В напълно близкото минало единствено няколко от моите познати знаеха къде се намирам когато и да е, къде вървя след работа и по какъв начин извозвам уикендите.
Днес, с помощта на софтуерните „достижения“ е належащо да се поставят съществени старания, с цел да се резервира тази информация в загадка. Дори и да не употребявате интензивно обществените мрежи, то cookies, GPS и системите за различаване на лица наблюдават всяка наша стъпка и вършат тази информация елементарно налична.
„Но на кой му пука?“. Още по-често слушам: „Аз нямам какво да крия“.
Не е по този начин.
Всички имат какво да крият.
Съвсем не споделям, че някой си средностатистически Джон има лаборатория за произвеждане на амфетамини или пък скрива своето предпочитание да се навърта към дребни деца. Не, мисълта ми е, че всеки един човек има по нещо, което избира да не демонстрира пред обществеността.
Аз да вземем за пример обичам да се предрешвам под музиката на Тейлър Суифт при спуснати щори. Но в случай че някой ме снима и този клип попадне в ръцете на изнудвач, напълно няма да ми е радостно.
Ясно е, че няма да се тормозя да кажа на лекаря за проблемите си с червата, само че избирам моят шеф да не знае за това.
Може да кажа на приятелите си къде отивам тази събота вечер. Но в случай че за това разбере примерно някой с фикс идея към ножовете и нервозен тик, вероятно ще трансформира проектите си.
Частният живот не е просто скриване, че вършим нещо толкоз погрешно, че нарушаваме законите. Частният живот е и запазване на информацията, която е единствено персонално ваша и налична единствено за вас.
Но с течение на времето и с развиването на технологиите конфиденциалността бързо отива в предишното. Тя последователно стана привилегия, за която би трябвало доста да се трудим и стараем, с цел да я съхраним.
Замислете се: съвсем всеки ден се появява някои история, демонстрираща злокобните способи за потребление на нашата персонална информация против нас.
Статията, оповестена от ABC, сподели, че нашите онлайн привички и историята на търсене на процедура дефинират цените, които ни оферират, когато става дума за извършване на покупки в интернет.
Така да вземем за пример, при запазване на самолетни билети самолетните компании получават достъп до нашите текстови бисквитки, с цел да схванат, какъв брой пъти сме проверявали времето на полета. И като премия за нашата упоритост се подвига цената – единствено за нас. Те към този момент знаят, че ние доста мощно желаеме този полет и сме подготвени да платим доста.
По този метод постоянно се случва да платите за полета $300, а индивидът, който седи до вас – да си е взел билета единствено за $150.
Няма потребност да се оправдавате: подлото потребление на нашите данни напълно не се лимитира единствено с пазаруването на самолетни билети. Резервирането на хотелски места, вземането на коли чартърен или каквито и да било други поръчки – откакто имат в ръцете си вашите данни, корпорациите могат да изстискат от вас, което мислят – корекция, знаят, че сте подготвени да платите.
Разбира се, софтуерните компании постоянно и когато и да е са подготвени да ви оказват помощ. За съответната цена.
Гугъл и Фейсбук, които са „безплатни“ за потребление, по някакъв тайнствен метод станаха двете най-богати компании в света. Не се ли питате по какъв начин стана това? Отговорът е явен – като употребяват нашия персонален живот и като продават нашите данни на своите същински клиенти.
Има причина, заради която Стив Джобс не е разрешавал на своите деца да употребяват мобилните устройства.
Има причина, заради която Марк Зукърбърг купи всички здания към неговия дом и залепя с непрозрачна лента камерите на своя телефон и преносим компютър.
Не знам по какъв начин сте вие, само че в случай че готвачът не желае да изяде храната, която самият той е приготвил… нещо напълно не е наред.
И да, по този начин си е: нашите данни очевидно са събрани и продадени. Но когато става дума за нашия персонален живот, това към този момент напълно не е „яко“. А всеки минал ден всичко става все по-зле.
Всеки, който е гледал първия сезон на Черното огледало (английските серии на Black Mirror), сигурно помни серията, в която системата за обществен заем дефинира привилегиите и наказванията, които получават жителите. С развиването на епизода виждаме по какъв начин животът на този безопасен основен воин от ден на ден се разпада, което води до внезапно намаление на обществения заем след поредност от неудачни събития. Към края на серията това е към този момент човек, който не може да поддържа живота си в качеството на здрав член на това общество.
Ужасно е нали? Е, за благополучие, това е единствено един сериал, един филм.
Но не е.
В Китай е съвсем подготвена за цялата страна компютърна система за обществен рейтинг. Тя сплотява финансовите, обществените, юридическите и политическите рейтинги на жителите на тази страна посредством една обща централизирана оценка на „социалната надеждност“. Това е оценка, която може да се наблюдава и трансформира посредством безкрайния брой камери, сложени във всички градове. Разбира се, тези камери поддържат най-съвременните технологии за различаване на лицето.
И тъкмо както в „Черното огледало“, тази оценка на обществения рейтинг, както го назовават в Китай, диктува привилегиите и наказванията на хората.
Придържайте се към партийната линия, бъдете положително момченце, плащайте налозите и може да получите привилегии, вашите деца да получат достъп до положителни учебни заведения и така нататък Но в случай че извършите нарушаване – да вземем за пример да платите наема един ден по-късно или даже не си го помисляйте – да обсъждате и кажете неприятна дума за правителството… ще загубите право да употребявате публичния превоз, да употребявате жилище чартърен и няма да имате право и да напуснете страната.
Това напълно не е небивалица. Това не е скрит план. Това е към този момент истина. Това е светът, в който живеем. Това са напълно действителни неща, които се случват всеки ден със напълно действителни хора.
Не бъдете толкоз наивни да мислите, че сходни оруеловски способи се употребяват единствено в Китай.
Walmart наскоро разгласи за желанията си да оборудва своите колички за извършване на покупки с биометрични датчици за премерване на пулса, температурата и даже скоростта на придвижване на хората в магазините. Мислите, че е за ваше положително? Не. Ясно е, че им трябват подробните физиологични данни, с цел да дефинират по кое време клиентите изпитват стрес, какви са приблизителните им страсти, с цел да се продава с по-голяма облага.
Ситуацията в действителност е без вяра за разчистване. Дали?
Но какво можем да създадем? Дали има някакъв метод да защитим своята конфиденциалност в една ера, в която цялата наша информация се събира, съпоставя и продава на допустимо най-висока цена и даже се употребява за подкупи и изнудване?
За благополучие, има някои способи за отбрана неприкосновеността на нашия персонален живот. Те не са идеални, само че към този момент са единствено началото и могат да бъдат усъвършенствани.
Brave – безплатната опция на Chrome, Explorer и Mozilla Firefox, която дава опция да сърфирате в интернет без реклами и бисквитки, проследяващи всяко ваше придвижване Duck Duck Go – различна търсачка. За разлика от Гугъл тя не наблюдава вашите поръчки и не извежда резултати от търсенето, които подхождат на вашите упования VPN – дава опция за криптиране на данните, когато напущат вашия компютър, което дава опция за анонимно навестяване на уеб страниците LastPass – управител на пароли. Дава опция да имате разнообразни пароли за всичко, като затруднява работата на хакерите, които желаят да откраднат освен вашите пари, само че и вашата персона
Ако това се окаже незадоволително, има по-надеждни и по-екстремални разновидности. А някой може да избере да живее в хижа в гората.
За хората, които не могат да се откажат от днешния си живот, най-хубавата стъпка е отводът от удобствата на смарт телефона. Старите положителни Alcatel и Nokia, с които може само да се звъни и да се пращат SMS-и, мощно усложняват следенето, вземането и продажбата на потребителските данни.
Знам че всичко това звучи прекомерно екстремално. Разбира се, би трябвало, само че единствено от време на време, да погледнем компютърната карта, с цел да се оправим с навигацията. А музиката е добре да бъда записана на друго устройство, а не в смарт телефона. И Фейсбук няма да се обновява на всеки 3 минути.
Спомнете си, напълно неотдавна живеехме точно по този метод. И бяхме добре.
А през днешния ден, единственият въпрос, на който би трябвало да си отговорим е, какво ценим повече – нашето улеснение или конфиденциалността.
Вие сте на ход.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ