Как светът, който познаваме се топи?
Оригиналът е на Ерик Мак, дълготраен софтуерен публицист за CNET, част от медийната компания CBS Group, Съединени американски щати.
Стоя пред 45-годишен язовир високо в перуанските Анди, обхванат от комбинация от благоговение и смут.
Учените и историците считат, че в един ден през 1941 година, голям пай ледникова маса се откъсва и попада в езерото Палкакоча. Моментално са изместени милиони галони вода и е провокирана солидна вълна, която се разрушава през естествената бариера. Водата, калта, скалите и отломките се извиват в каньона изпод и по улиците на Хуараз, най-големият град в тази част на Андите и зоната за туристи.
Силният прилив удря съвсем без предизвестие и убива най-малко 1800 души.
Това може да се повтори във всеки един миг. И в случай че се случи, резултат през днешния ден вероятно ще бъде доста по-застрашителен.
Язовирът, пред който заставам, не е бил обиден, защото е издигнат през 70-те години на предишния век, само че непрестанно покачващите се температури са стопили близките ледници, вследствие на което размерът на езерото Палкакоча набъбва непрестанно. Сега Палкакоча има 34 пъти по-голям размер от този при започване на 70-те. Междувременно популацията на Хуараз наброява 120 000 поданици. А броят на хората, които живеят непосредствено към езерото е повишен до десетки хиляди.
Именно поради това на фотосите виждате зад мен строителни служащи в електриково – оранжеви униформи. Искам да ви покажа от първа ръка по какъв начин хората от Андите се оправят с възходящите опасности, подбудени от изменението на климата и преодоляват непредвидените провокации в другояче спокойния им живот.
След дълги години на пръв взор необясними отлагания, районното държавно управление най-сетне стартира построяването на нова високотехнологична система за ранно предизвестие за бедствия и непрестанно наблюдаване на езерото за навременно реагиране при незабавни случаи в Хуараз и други местности надолу по течението.
Тъй като системата към момента не е подготвена, както през всички тези години до в този момент, пазачи като Виктор Моралес играят ролата на система за ранно предизвестие. Висок, втален, на междинна възраст, без нищо ненужно по тялото си, отзивчив мъж, накичил бейзболна шапка – по този начин наподобява Моралес, който прекарва дни и нощи в дребната си каюта, позиционирана непосредствено до строителната площадка, там, където преди няколко десетилетия убийствените талази пробиват каменистия било. Неговата работа е просто да стои, слуша и гледа с радио апаратът в ръцете си за всякаква лавина или друга опасност, която би могла да провокира наводняване или да усили още размера на езерото.
Моралес ни сервира кафе на дребна, нестабилна маса посред помещението си, което ни идва сносно посред брулещите ветрове.
Отпивам постепенно, до момента в който Моралес споделя своите дребни истории и случки, които е натрупал от годините прекарани тук. Споделя, че единствено за последните няколко седмици е видял десетки дребни лавини, за които е докладвал. Той показва голям камък от отсрещната страна на езерото, който се спуска надолу по ледника и пречи напълно леко на свободното стечение на водата. Миг по-късно чувствам по какъв начин тялото му се свива, готово да отскочи. Вдига се от стола и изкрещява „Виж, лавина!“. Гласът му бе напълно леко по-висок от вятъра и колкото да го чух, въпреки и да крещеше. В първия миг не можах да отвръщам, до момента в който не видях падащата лавина. За благополучие, лавината беше дребна, а резултатът върху водата е едвам видим, единственото налице от лавината са няколко непредвидени талази, които нарушиха равния звук на водата. Питам Моралес какъв брой постоянно става очевидец на такива и по-големи лавини:
„Todos los dias“* – ми споделя той, правейки жест за вълна с ръката.
* Буквален превод – „Всеки божи ден“.
Край на бедствената епоха
Средните температури в Перу са се повишили с към 4 градуса по Фаренхайт или 2,2 градуса по Целзий от края на 1800 година до в този момент, а ледниците на нацията са изгубили над 90 % от масата си. При езерото Палкакоча топенето е добавило може би към 4 милиарда галона вода, която стои на косъм от това да унищожи язовира и идната част от хлътналата ледена шапка да изчезне надълбоко в дълбините му.
През миналата година Национлният проучвателен институт за ледници и планински системи, именуван още Inaigem, направи допустимо светът да наблюдсава езерото Палкакоча дружно с пазачи като Моралес, най-малко през светлата част на деня. Агенцията е конфигурирала уеб камера, която излъчва онлайн стрийминг от езерото до офисите на гражданските служби на Хуараз и в канал в YouTube.
От началото на годината камерите са уловили няколко обилни, само че не застрашаващи лавини, потапяйки още лед и сняг във водата, което кара езерото да се завихря към центъра си, създавайки явлението „вортекс“ – това е физично събитие, което всички сме следили, когато водата се завихря в съда, в който се намира – като да вземем за пример когато бъркаме бързо течност в чаша или когато децата играят във ваната. Видеоклиповете непрестанно се въртят из националните вести и покачват равнището на тревога на в Хуараз.
Тед Александсър е планински лидер и бизнесмен в Хуараз, който от години се застъпва за автоматизирана система за наблюдаване на езерото. „Имаме радио връзка и следим положението на езерото с помощта на тези момчета. Направихме мост и имаме избавителен маршрут в случай че водата стане неудържима и заплаши Хуараз още веднъж. Всеки месец с екипа упражняваме какво бихме създали, в случай че настъпи действително злополучие.“, споделя Тед, който с изключение на като избавител, е съдействал за града и като е отворил частно учебно заведение, което също би било опустошено, в случай че коритото на езерото прелее.
Александър е наедрял, мускулист и набит мъж с посивели коси и бицепси с размерите на врата ми. Планинският лидер и бизнесмен ме посреща на вратата на ресторанта му с натежала раница в едната ръка и каска за колело на главата. Докато приказваме на тротора наоколо до центъра на Хуараз, той държи слънчевите си очила и поръчва две високи чаши мляко с еспресо.
Александър е безсънен жител и деен участник в взаимния напън на организации с нестопанска цел, локални водачи и държавни управления за основаването на система за ранно предизвестие. Той очевидно се разстройва, когато заговаря за своите битки, проблеми с локалната администрация. Прави няколко дълги паузи, с цел да успокои гласа си и нежно се отърсва от раздразнението и гнева си. „Нещото, което ме нарани най-вече беше, че се отнасяха с нас, като че ли строим детска площадка, а не нещо, което е от въпрос за живота на доста хора“, споделя Александър.
Какво е належащо?
Процесът на конфигурира на алармена система се влачи от години. Всички, с които разговарях, ми споделиха, че с този муден ритъм и неефективната работа на бюрократичната система на Перу, даже мощният публичен напън не е задоволителен.
„Необходимата инвестиция поради стоте хиляди души, които живеят в града е незначителна.“ изяснява Хорхе Решарте, шеф на The Mountain Institute, който се застъпва за отбрана на поминъка и културите на планинските хора в Андите и по света.
Инсталирането на система за ранно предизвестие, дружно с обучаването на обществото за евакуация и избавителните проекти при положение на наводняване, биха могли да спасят хиляди животи. Но Палкакоча е единствено едно от многото набъбнали езера високо в Перуанските Анди с капацитет за пагубно наводняване. Историята за случилото се след следващото ледниково размразяване, което провокира наводнения по течението на езерото преди по-малко от 10 години, служи като предизвестие, с което дейните жители непрестанно упорстват да бъдат взети ограничения за сигурността. Последното наводняване отнася добитък и здания и залива част от градчето. За благополучие няма убити хора, само че последствията са пагубни.
Но построяването на система за ранно предизвестие за бедствия е единствено лекуване, което маскира признакът. Болестта обаче е известна над всички. Диагнозата е злокобната фраза, която Оксфордският речник разгласи за дума на годината – „climate emergency“ в дословен превод – злополука, климатично злополучие.
A la laguna
Разказвам ви тази история, с цел да можете да усетите една дребна часто от проблемите, които измененията в климата основават в живота на милиони хора по целия свят. На 31 май през 1970 година опустошително земетресение с магнитуд 7,9 раздруса северно Перу. Трусовете дестабилизират връх Хуаскаран, намиращ се тъкмо централно в перуанските Анди, котео предизвиква лавина от скали, лед и сняг, от която умират над 20 000 души. Оттогава мястото съставлява гигантско, злокобно гробище, което припомня и предизвестява към какво вървим всеки един ден с егоистичните си избори и безразсъдно ползване на оскъдните ни запаси и непрекъснатото тровене на нашата Планета дом.
След злополуката, години наред инженерите работят интензивно по източването на все по-заплашително раздуващите се ледникови езера, които общо наброяват 513. Прокопани са серия от дребни тунели, които да намалят равнището на езерото, които съгласно мнозина извършват своята роля и предотвратят опустошително злополучие през 2010 година
Макар и да не съм планинар, съм обикалял доста пъти планинската верига от Хималаите до Аляска, та до цялата Олимп в Гърция. А 5-километровото нанагорнище на 3000 метра до Лагуна 513 е просто един от най-спиращите дъха походи, които съм правил.
Давид против Голиат
Саул Люия е аграрни и планински лидер, който има личен проект по какъв начин да се оправим с изменението на климата. Той е завел правосъден иск против немския енергиен колос RWE, за който споделя, че излъчванията, които отделя в околната среда са опасност за него, цялата природа на Хуараз и доста от прилежащите градчета. Макар RWE да няма директна връзка с Хуараз, неговите нездравословни излъчвания съгласно Люия засягат цялата планета. Искът цитира проекта на Портокареро за източване на езерото като най-хубавото средство за отбрана и моли RWE да заплати част от прогнозния план за 4 милиона $ въз основа на отговорността на RWE за нейните изпуснати във въздуха въглеродни излъчвания и парникови газове през индустриалната епоха.
Финансовата отговорност на конгломерата възлиза на 20 000 щатски $ – сумата е тривиална за всяка една огромна корпорация, само че основава евентуален казус, който може да накара енергийните и добивните компании да бъдат виновни пред обществеността, а хората да осъзнаят, че могат да се борят и да потърсят сметка на огромните компании.
Това е върхованата история на Давид против Голиат.
Случаят продължава към този момент четири години. Апелативен съд в Германия се съгласи да одобри делото, което е по-далеч, в сравнение с мнозина считат, че ще получат. В момента тя е в задържане, защото откриватели от Европа възнамеряват да посетят Перу, с цел да оценят положението на езерото Палкакоча, наред с други неща.
Стоя пред 45-годишен язовир високо в перуанските Анди, обхванат от комбинация от благоговение и смут.
Учените и историците считат, че в един ден през 1941 година, голям пай ледникова маса се откъсва и попада в езерото Палкакоча. Моментално са изместени милиони галони вода и е провокирана солидна вълна, която се разрушава през естествената бариера. Водата, калта, скалите и отломките се извиват в каньона изпод и по улиците на Хуараз, най-големият град в тази част на Андите и зоната за туристи.
Силният прилив удря съвсем без предизвестие и убива най-малко 1800 души.
Това може да се повтори във всеки един миг. И в случай че се случи, резултат през днешния ден вероятно ще бъде доста по-застрашителен.
Язовирът, пред който заставам, не е бил обиден, защото е издигнат през 70-те години на предишния век, само че непрестанно покачващите се температури са стопили близките ледници, вследствие на което размерът на езерото Палкакоча набъбва непрестанно. Сега Палкакоча има 34 пъти по-голям размер от този при започване на 70-те. Междувременно популацията на Хуараз наброява 120 000 поданици. А броят на хората, които живеят непосредствено към езерото е повишен до десетки хиляди.
Именно поради това на фотосите виждате зад мен строителни служащи в електриково – оранжеви униформи. Искам да ви покажа от първа ръка по какъв начин хората от Андите се оправят с възходящите опасности, подбудени от изменението на климата и преодоляват непредвидените провокации в другояче спокойния им живот.
След дълги години на пръв взор необясними отлагания, районното държавно управление най-сетне стартира построяването на нова високотехнологична система за ранно предизвестие за бедствия и непрестанно наблюдаване на езерото за навременно реагиране при незабавни случаи в Хуараз и други местности надолу по течението.
Тъй като системата към момента не е подготвена, както през всички тези години до в този момент, пазачи като Виктор Моралес играят ролата на система за ранно предизвестие. Висок, втален, на междинна възраст, без нищо ненужно по тялото си, отзивчив мъж, накичил бейзболна шапка – по този начин наподобява Моралес, който прекарва дни и нощи в дребната си каюта, позиционирана непосредствено до строителната площадка, там, където преди няколко десетилетия убийствените талази пробиват каменистия било. Неговата работа е просто да стои, слуша и гледа с радио апаратът в ръцете си за всякаква лавина или друга опасност, която би могла да провокира наводняване или да усили още размера на езерото.
Моралес ни сервира кафе на дребна, нестабилна маса посред помещението си, което ни идва сносно посред брулещите ветрове.
Отпивам постепенно, до момента в който Моралес споделя своите дребни истории и случки, които е натрупал от годините прекарани тук. Споделя, че единствено за последните няколко седмици е видял десетки дребни лавини, за които е докладвал. Той показва голям камък от отсрещната страна на езерото, който се спуска надолу по ледника и пречи напълно леко на свободното стечение на водата. Миг по-късно чувствам по какъв начин тялото му се свива, готово да отскочи. Вдига се от стола и изкрещява „Виж, лавина!“. Гласът му бе напълно леко по-висок от вятъра и колкото да го чух, въпреки и да крещеше. В първия миг не можах да отвръщам, до момента в който не видях падащата лавина. За благополучие, лавината беше дребна, а резултатът върху водата е едвам видим, единственото налице от лавината са няколко непредвидени талази, които нарушиха равния звук на водата. Питам Моралес какъв брой постоянно става очевидец на такива и по-големи лавини:
„Todos los dias“* – ми споделя той, правейки жест за вълна с ръката.
* Буквален превод – „Всеки божи ден“.
Край на бедствената епоха
Средните температури в Перу са се повишили с към 4 градуса по Фаренхайт или 2,2 градуса по Целзий от края на 1800 година до в този момент, а ледниците на нацията са изгубили над 90 % от масата си. При езерото Палкакоча топенето е добавило може би към 4 милиарда галона вода, която стои на косъм от това да унищожи язовира и идната част от хлътналата ледена шапка да изчезне надълбоко в дълбините му.
През миналата година Национлният проучвателен институт за ледници и планински системи, именуван още Inaigem, направи допустимо светът да наблюдсава езерото Палкакоча дружно с пазачи като Моралес, най-малко през светлата част на деня. Агенцията е конфигурирала уеб камера, която излъчва онлайн стрийминг от езерото до офисите на гражданските служби на Хуараз и в канал в YouTube.
От началото на годината камерите са уловили няколко обилни, само че не застрашаващи лавини, потапяйки още лед и сняг във водата, което кара езерото да се завихря към центъра си, създавайки явлението „вортекс“ – това е физично събитие, което всички сме следили, когато водата се завихря в съда, в който се намира – като да вземем за пример когато бъркаме бързо течност в чаша или когато децата играят във ваната. Видеоклиповете непрестанно се въртят из националните вести и покачват равнището на тревога на в Хуараз.
Тед Александсър е планински лидер и бизнесмен в Хуараз, който от години се застъпва за автоматизирана система за наблюдаване на езерото. „Имаме радио връзка и следим положението на езерото с помощта на тези момчета. Направихме мост и имаме избавителен маршрут в случай че водата стане неудържима и заплаши Хуараз още веднъж. Всеки месец с екипа упражняваме какво бихме създали, в случай че настъпи действително злополучие.“, споделя Тед, който с изключение на като избавител, е съдействал за града и като е отворил частно учебно заведение, което също би било опустошено, в случай че коритото на езерото прелее.
Александър е наедрял, мускулист и набит мъж с посивели коси и бицепси с размерите на врата ми. Планинският лидер и бизнесмен ме посреща на вратата на ресторанта му с натежала раница в едната ръка и каска за колело на главата. Докато приказваме на тротора наоколо до центъра на Хуараз, той държи слънчевите си очила и поръчва две високи чаши мляко с еспресо.
Александър е безсънен жител и деен участник в взаимния напън на организации с нестопанска цел, локални водачи и държавни управления за основаването на система за ранно предизвестие. Той очевидно се разстройва, когато заговаря за своите битки, проблеми с локалната администрация. Прави няколко дълги паузи, с цел да успокои гласа си и нежно се отърсва от раздразнението и гнева си. „Нещото, което ме нарани най-вече беше, че се отнасяха с нас, като че ли строим детска площадка, а не нещо, което е от въпрос за живота на доста хора“, споделя Александър.
Какво е належащо?
Процесът на конфигурира на алармена система се влачи от години. Всички, с които разговарях, ми споделиха, че с този муден ритъм и неефективната работа на бюрократичната система на Перу, даже мощният публичен напън не е задоволителен.
„Необходимата инвестиция поради стоте хиляди души, които живеят в града е незначителна.“ изяснява Хорхе Решарте, шеф на The Mountain Institute, който се застъпва за отбрана на поминъка и културите на планинските хора в Андите и по света.
Инсталирането на система за ранно предизвестие, дружно с обучаването на обществото за евакуация и избавителните проекти при положение на наводняване, биха могли да спасят хиляди животи. Но Палкакоча е единствено едно от многото набъбнали езера високо в Перуанските Анди с капацитет за пагубно наводняване. Историята за случилото се след следващото ледниково размразяване, което провокира наводнения по течението на езерото преди по-малко от 10 години, служи като предизвестие, с което дейните жители непрестанно упорстват да бъдат взети ограничения за сигурността. Последното наводняване отнася добитък и здания и залива част от градчето. За благополучие няма убити хора, само че последствията са пагубни.
Но построяването на система за ранно предизвестие за бедствия е единствено лекуване, което маскира признакът. Болестта обаче е известна над всички. Диагнозата е злокобната фраза, която Оксфордският речник разгласи за дума на годината – „climate emergency“ в дословен превод – злополука, климатично злополучие.
A la laguna
Разказвам ви тази история, с цел да можете да усетите една дребна часто от проблемите, които измененията в климата основават в живота на милиони хора по целия свят. На 31 май през 1970 година опустошително земетресение с магнитуд 7,9 раздруса северно Перу. Трусовете дестабилизират връх Хуаскаран, намиращ се тъкмо централно в перуанските Анди, котео предизвиква лавина от скали, лед и сняг, от която умират над 20 000 души. Оттогава мястото съставлява гигантско, злокобно гробище, което припомня и предизвестява към какво вървим всеки един ден с егоистичните си избори и безразсъдно ползване на оскъдните ни запаси и непрекъснатото тровене на нашата Планета дом.
След злополуката, години наред инженерите работят интензивно по източването на все по-заплашително раздуващите се ледникови езера, които общо наброяват 513. Прокопани са серия от дребни тунели, които да намалят равнището на езерото, които съгласно мнозина извършват своята роля и предотвратят опустошително злополучие през 2010 година
Макар и да не съм планинар, съм обикалял доста пъти планинската верига от Хималаите до Аляска, та до цялата Олимп в Гърция. А 5-километровото нанагорнище на 3000 метра до Лагуна 513 е просто един от най-спиращите дъха походи, които съм правил.
Давид против Голиат
Саул Люия е аграрни и планински лидер, който има личен проект по какъв начин да се оправим с изменението на климата. Той е завел правосъден иск против немския енергиен колос RWE, за който споделя, че излъчванията, които отделя в околната среда са опасност за него, цялата природа на Хуараз и доста от прилежащите градчета. Макар RWE да няма директна връзка с Хуараз, неговите нездравословни излъчвания съгласно Люия засягат цялата планета. Искът цитира проекта на Портокареро за източване на езерото като най-хубавото средство за отбрана и моли RWE да заплати част от прогнозния план за 4 милиона $ въз основа на отговорността на RWE за нейните изпуснати във въздуха въглеродни излъчвания и парникови газове през индустриалната епоха.
Финансовата отговорност на конгломерата възлиза на 20 000 щатски $ – сумата е тривиална за всяка една огромна корпорация, само че основава евентуален казус, който може да накара енергийните и добивните компании да бъдат виновни пред обществеността, а хората да осъзнаят, че могат да се борят и да потърсят сметка на огромните компании.
Това е върхованата история на Давид против Голиат.
Случаят продължава към този момент четири години. Апелативен съд в Германия се съгласи да одобри делото, което е по-далеч, в сравнение с мнозина считат, че ще получат. В момента тя е в задържане, защото откриватели от Европа възнамеряват да посетят Перу, с цел да оценят положението на езерото Палкакоча, наред с други неща.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ