Празник на Военния орден „За храброст“
Орденът „ За смелост “ е единственият оживял от времето на основаването си през 1880 година до наши дни. Този факт, при цялата ни променлива политическа, а оттова и ценностна, система, би трябвало да провокира удивление, в случай че не отчитаме обстоятелството, че с цел да бъде връчен на някого се изисква наложителен извънреден подвиг на бойното поле – избавен живот или пленено вражеско знаме. А е знайно, че нашата история е изпълнена с геройства и бойни подвизи.
Ако се върнем обратно във времето, то учредяването на ордена напълно не се оказва елементарно, тъй като още в Търновската конституция е записано: „ Чл. 58. Титли за достойнство и за други оценки, също и ордени не могат да съществуват в Българското Княжество.
Чл. 59. На Княза се дава да отреди един знак за фактически отличие во време на война и единствено за военни лица “.
Княз Батенберг се възползва от „ отреждането на знака “ и на 13 януари 1880 година издава декрет, с който основава първия български медал.
В него той споделя, че се „ учредяват два типа ордени: За офицерите и за нижните чинове. Офицерският медал има 4 степени, а солдатският 2 степени “.
Понятно е, че заради неналичието на обичаи у нас, за изработката му се употребяват най-популярните за времето си ордени в Европа. Още по време на първото си посещаване в чужбина в качеството му на български княз, през май 1879 година, той се съветва със експерта по оценките в австрийската войска Фридрих Хайер декор Розенфелд, който през 1909 година ще направи и ордена „ Свети Кирил и Методий “ по поръка на към този момент цар Фердинанд.
За да извърши указа на Александър Батенберг обаче, австриецът прави няколко разновидността на първия български медал, като освен това и времето го притиска. По мотив на втората годишнина от подписването на Санстефанския кротичък контракт и 25-годишнината от възкачването на престола на съветския император Александър II младият български княз е формален негов посетител. А на приема той би трябвало да се яви със знаците на български медал.
Батенберг персонално преглежда всички планове
и най-после се стопира на оня, който съчетава в себе си две от най-популярните за времето си воински оценки. Единият медал е „ За военна заслуга “, съществувал до 1866 година във великото херцогство Хесен, а другият е съветският „ Св. Георги “, основан още през 1808 година и надалеч по-известен като Георгиевски кръст. Защо Батенберг употребява тези два ордена е разбираемо – татко му е принц Александър декор Хесен-Дармщат, а майка му – полската графиня Юлия декор Хауке, само че и съветска придворна дама на император Александър II.
Заради присъединяване си в Руско-турската война в отряда на военачалник Гурко бъдещият български княз е награден точно с Георгиевски кръст, а хесенския орден избира поради аристократичното си потекло. От съветското отличие той взема и разпоредбите за връчването му и по негово разпореждане българското военно министерство публично моли за изпращане на статута на ордена от Санкт Петербург. В българския вид е записано: „ Знакът на тоя медал да служи пред светът в всички времена като доказателство за Милостивото Наше снизхождение към военната работа и положително държание “. Според статута, избран от княз Батенберг орденът има 4 степени за офицери и един „ необикновен знак за отличие, открит за премия на нижните военни чинове “. През декември 1885 година и двете степени на войнишкия знак по сходство на съветския Георгиевски кръст са увеличени на 4.
Разделение претърпяват през 1886 година и първата, а при започване на Първата международна война – и третата, и четвъртата офицерски степени на ордена, като са разграничени на два класа. Така типовете оценки стават общо 11 – 7 за офицерите и 4 за бойците.
Най-висшата степен на ордена е Велик кръст
Той е привилегия на българския княз, който е и негов Велик магистър. С първа степен е наградено и Самарското знаме във връзка третата годишнина от героичните боеве край Стара Загора от 31 юли 1877 година През 1946 година също с тази степен е наградено и знамето на Народното военно учебно заведение „ Васил Левски “, което тогава е в София, а от 1958 година във Велико Търново.
Първите храбреци, наградени със „ За смелост “ са 33-има съветски офицери и опълченци. Това става в Деня на ордена, който е избран на 29 април по нов жанр. След това идва ред на генерали, офицери, даже и на санитари и медицински лица, за които тогава е отредена специфична IV степен на оценката. През годините орденът се е печатал в началото в Русия, а по-късно в Австро-Унгария, Германия, а след 9 септември и в българския монетен двор. Разбира се, в обособените си излъчвания е претърпявал и промени във външния тип. Първата е през 1915 година, по-късно в 1917 и 1941. Най-значимата смяна е след 9 септември 1944 година Лъвът към този момент е без корона, а самата корона, свързваща кръста и лентата, е сменена с венец. През 1950 година се прави новата система от ордени и медали, към този момент на Народна република България. В нея единствен „ За смелост “ резервира мястото си от старите ордени.
Кои са носители на ордена „ За смелост “?
Макар първата му степен Великият кръст да е привилегия на българските владетели, с нея са удостоени и Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков през 1887 година Това е подбудено от обстоятелството, че и тримата са регенти, с други думи – държавни глави, управлявали страната в бурните 1886 и 1887 година С втората степен на ордена са отличени командирите в Сръбско-българската война, тогава с разнообразни чинове, само че по-късно генерали Данаил Николаев, Константин Никифоров и Рачо Петров. Четвъртият е командващият артилерията по време на войната през 1885 година Олимпий Панов. Той става повторен притежател на ордена, тъй като е отличен и измежду първите 33-има души дружно с Атанас Узунов. Съдбата и на двамата е трагична поради присъединяване им в протеста на офицерите русофили. Олимпий Панов е наказан на гибел от приятеля си Стефан Стамболов, който подписва смъртната присъда със сълзи в очите, а Узунов – разстрелян с останалите офицери. За проявен подвиг и заслуги пред България по време на Балканската и Междусъюзническата война са наградени генералите Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, внукът на Кольо Фичето Иван Фичев и други. През Първата международна война с втора степен на ордена са отличени главнокомандващият на българската войска ген. Никола Жеков, генералите Владимир Вазов, Климент Бояджиев, Иван Колев и други. Заради заслугите си в Отечествената война втора степен на „ За смелост “ получава и ген. Владимир Стойчев. Съдбата на тези военни е друга, само че едно ги сплотява – всички са оставили принос в историята на България.
Сред чужденците, наградени в разнообразни години със „ За смелост “ се открояват съветският император Александър II, сръбският крал Милан, черногорският Никола I и румънският Карол, великите съветски князе Михаил и Николай Николаевич, както и генералите Гурко, Столетов, Радецки, Драгомиров и Куропаткин. По време на Първата международна война с оценката се снабдяват и немският кайзер Вилхелм II, турският султан Мехмед V, австро-унгарският император Карл, немските военачалник фелдмаршали Паул декор Хинденбург, който през 1925 година ще стане президент на Германия до 1934 и ще докара Хитлер на власт, Август декор Макензен, който командва българи, турци и германци на фронта против Румъния през 1916 година.
Няколко са и имената, чиито заслуги на бойното поле към България остават неразбираеми и до ден сегашен като ерцхерцога Карл Франц Йосиф, австрийски престолонаследник, Артур барон Арц, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Евалд декор Масов, австрийски боен аташе в София. Това обаче се отдава на склонността на цар Фердинанд към оценките и ордените, който като Велик магистър на „ За смелост “ има право самичък да взема решение на кого да го връчва.
Ако се върнем обратно във времето, то учредяването на ордена напълно не се оказва елементарно, тъй като още в Търновската конституция е записано: „ Чл. 58. Титли за достойнство и за други оценки, също и ордени не могат да съществуват в Българското Княжество.
Чл. 59. На Княза се дава да отреди един знак за фактически отличие во време на война и единствено за военни лица “.
Княз Батенберг се възползва от „ отреждането на знака “ и на 13 януари 1880 година издава декрет, с който основава първия български медал.
В него той споделя, че се „ учредяват два типа ордени: За офицерите и за нижните чинове. Офицерският медал има 4 степени, а солдатският 2 степени “.
Понятно е, че заради неналичието на обичаи у нас, за изработката му се употребяват най-популярните за времето си ордени в Европа. Още по време на първото си посещаване в чужбина в качеството му на български княз, през май 1879 година, той се съветва със експерта по оценките в австрийската войска Фридрих Хайер декор Розенфелд, който през 1909 година ще направи и ордена „ Свети Кирил и Методий “ по поръка на към този момент цар Фердинанд.
За да извърши указа на Александър Батенберг обаче, австриецът прави няколко разновидността на първия български медал, като освен това и времето го притиска. По мотив на втората годишнина от подписването на Санстефанския кротичък контракт и 25-годишнината от възкачването на престола на съветския император Александър II младият български княз е формален негов посетител. А на приема той би трябвало да се яви със знаците на български медал.
Батенберг персонално преглежда всички планове
и най-после се стопира на оня, който съчетава в себе си две от най-популярните за времето си воински оценки. Единият медал е „ За военна заслуга “, съществувал до 1866 година във великото херцогство Хесен, а другият е съветският „ Св. Георги “, основан още през 1808 година и надалеч по-известен като Георгиевски кръст. Защо Батенберг употребява тези два ордена е разбираемо – татко му е принц Александър декор Хесен-Дармщат, а майка му – полската графиня Юлия декор Хауке, само че и съветска придворна дама на император Александър II.
Заради присъединяване си в Руско-турската война в отряда на военачалник Гурко бъдещият български княз е награден точно с Георгиевски кръст, а хесенския орден избира поради аристократичното си потекло. От съветското отличие той взема и разпоредбите за връчването му и по негово разпореждане българското военно министерство публично моли за изпращане на статута на ордена от Санкт Петербург. В българския вид е записано: „ Знакът на тоя медал да служи пред светът в всички времена като доказателство за Милостивото Наше снизхождение към военната работа и положително държание “. Според статута, избран от княз Батенберг орденът има 4 степени за офицери и един „ необикновен знак за отличие, открит за премия на нижните военни чинове “. През декември 1885 година и двете степени на войнишкия знак по сходство на съветския Георгиевски кръст са увеличени на 4.
Разделение претърпяват през 1886 година и първата, а при започване на Първата международна война – и третата, и четвъртата офицерски степени на ордена, като са разграничени на два класа. Така типовете оценки стават общо 11 – 7 за офицерите и 4 за бойците.
Най-висшата степен на ордена е Велик кръст
Той е привилегия на българския княз, който е и негов Велик магистър. С първа степен е наградено и Самарското знаме във връзка третата годишнина от героичните боеве край Стара Загора от 31 юли 1877 година През 1946 година също с тази степен е наградено и знамето на Народното военно учебно заведение „ Васил Левски “, което тогава е в София, а от 1958 година във Велико Търново.
Първите храбреци, наградени със „ За смелост “ са 33-има съветски офицери и опълченци. Това става в Деня на ордена, който е избран на 29 април по нов жанр. След това идва ред на генерали, офицери, даже и на санитари и медицински лица, за които тогава е отредена специфична IV степен на оценката. През годините орденът се е печатал в началото в Русия, а по-късно в Австро-Унгария, Германия, а след 9 септември и в българския монетен двор. Разбира се, в обособените си излъчвания е претърпявал и промени във външния тип. Първата е през 1915 година, по-късно в 1917 и 1941. Най-значимата смяна е след 9 септември 1944 година Лъвът към този момент е без корона, а самата корона, свързваща кръста и лентата, е сменена с венец. През 1950 година се прави новата система от ордени и медали, към този момент на Народна република България. В нея единствен „ За смелост “ резервира мястото си от старите ордени.
Кои са носители на ордена „ За смелост “?
Макар първата му степен Великият кръст да е привилегия на българските владетели, с нея са удостоени и Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков през 1887 година Това е подбудено от обстоятелството, че и тримата са регенти, с други думи – държавни глави, управлявали страната в бурните 1886 и 1887 година С втората степен на ордена са отличени командирите в Сръбско-българската война, тогава с разнообразни чинове, само че по-късно генерали Данаил Николаев, Константин Никифоров и Рачо Петров. Четвъртият е командващият артилерията по време на войната през 1885 година Олимпий Панов. Той става повторен притежател на ордена, тъй като е отличен и измежду първите 33-има души дружно с Атанас Узунов. Съдбата и на двамата е трагична поради присъединяване им в протеста на офицерите русофили. Олимпий Панов е наказан на гибел от приятеля си Стефан Стамболов, който подписва смъртната присъда със сълзи в очите, а Узунов – разстрелян с останалите офицери. За проявен подвиг и заслуги пред България по време на Балканската и Междусъюзническата война са наградени генералите Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, внукът на Кольо Фичето Иван Фичев и други. През Първата международна война с втора степен на ордена са отличени главнокомандващият на българската войска ген. Никола Жеков, генералите Владимир Вазов, Климент Бояджиев, Иван Колев и други. Заради заслугите си в Отечествената война втора степен на „ За смелост “ получава и ген. Владимир Стойчев. Съдбата на тези военни е друга, само че едно ги сплотява – всички са оставили принос в историята на България.
Сред чужденците, наградени в разнообразни години със „ За смелост “ се открояват съветският император Александър II, сръбският крал Милан, черногорският Никола I и румънският Карол, великите съветски князе Михаил и Николай Николаевич, както и генералите Гурко, Столетов, Радецки, Драгомиров и Куропаткин. По време на Първата международна война с оценката се снабдяват и немският кайзер Вилхелм II, турският султан Мехмед V, австро-унгарският император Карл, немските военачалник фелдмаршали Паул декор Хинденбург, който през 1925 година ще стане президент на Германия до 1934 и ще докара Хитлер на власт, Август декор Макензен, който командва българи, турци и германци на фронта против Румъния през 1916 година.
Няколко са и имената, чиито заслуги на бойното поле към България остават неразбираеми и до ден сегашен като ерцхерцога Карл Франц Йосиф, австрийски престолонаследник, Артур барон Арц, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Евалд декор Масов, австрийски боен аташе в София. Това обаче се отдава на склонността на цар Фердинанд към оценките и ордените, който като Велик магистър на „ За смелост “ има право самичък да взема решение на кого да го връчва.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ