Румен Ралчев, Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери, пред „Труд“: Обединението на християнските църкви вече е необходимост
Орденът на тамплиерите тази година празнува 10 години Велик приорат България. Преди месец рицарите и дамите се събраха на церемониален обред на мемориала 1300 години България на Шуменското плато. Годишнината съответствува с 900 години от основаването на Ордена на тамплиерите. Как в 21 век тематиките за християнски полезности и героизъм притеглят и задържат младежите и с какво и с кого водят война актуалните тамплиери? Разговаряме с великия приор на Ордена у нас.
– Командериите ви се подмладяват с банкет на нови рицари и дами. Как във времето на технологиите, господин Ралчев, може да задържите вниманието на младеж върху вашите ритуали?
– Велик приорат България с изключение на, че е най-големият в Европа като бройка, той е и най-млад в международното обединяване в Ордена на рицарите-тамплиери на Йерусалим. А това го постигнахме по един относително елементарен метод. Основните цели, които си е сложил Орденът с изключение на битка за икуменизъм, прекачване на мостове към други вероизповедания за намаляването на напрежението и споровете в другите точки на света иподпомагане на на християни в неволя и взаимопомощ, е да сме обърнати към подрастващото потомство. Идеята ни е да затвърдим тяхната обвързаност към християнството и изконните полезности. В тази връзка инициирахме три стратегии още при основаването на тамплиерството в България. Една от тях е „ Млад рицар “, която се показва в работа с деца до 4 клас в наличието на родители, учители и наши посредници. В последните четири години направихме и народен конкурс за детска рисунка „ Рицарят в мен “, в която вземат участие деца до 8 клас от цялата страна. Отначало картините за рицарско подражателство и рицарски добродетели изобилстваха с мечове и брони. В следствие се появиха картинни истории по какъв начин пожарникар изнася на ръце хора от горяща къща, деца избавят бедстващо коте, младежи оказват помощ на стара жена да пресече умерено улицата. И позитивните случки започнаха да илюстрират смисъла на днешното рицарство. Стартирахме и национална стратегия за литература „ Рицарска постъпка “ – написване на есе, роман или стихотворение, която обхвана учениците от 9 до 12 клас. Нещо повече, ние се обърнахме и към надарените деца и започнахме годишно да награждаваме с 10 стипендии младите създатели. Церемонията я организираме в Двореца на децата и сме избрали датата 1 юни, с цел да може празникът на детето да бъде още по-пълен. По този метод ние се обърнахме по едно и също време и към младите фамилии, които демонстрираха интерес към нашата активност. Така последователно при нас започнаха да влизат младежи на 25-30-35 годишна възраст. Към днешна дата Великият приорат на България е със междинна възраст 42-43 години, което е относително ниска възраст за гражданска организация, изключително за тамплиерската. В други организации има случаи на междинна възраст 70 години и нагоре. В основата си навлизането на младежа в тамплиерството минава през разнообразни степени, само че на първо място най-вълнуващ е ритуалът. Още като претендент за рицар, когато става постулант, младежът минава през подобен обред и след това участва на голям брой ритуали. Да, те в същината си са повторения. Но всеки обред съдържа в себе си доста информация, дава доста познания и към всеки обред се привнася дух и сила. Тук, в случай че мога да се изразя по-образно, се възпламенява огънчето и ние сме доста признателни, че огромна част от младите рицари употребяват точно актуалните технологии, с цел да изследват цифровизирана чуждоезична литература и да покажат нови, задълбочени познания във философията на тамплиерството. Ритуалното ни събиране се назовава събор, а един от най-вълнуващите ритуали е така наречен Тамплиерска благословия. Тя се произнася един път в годината – на рождения ден на Ордена, за всички членове на Ордена, за техните фамилии, близки, симпатизанти.
– Тази година е по-особена за вас, българските тамплиери. Отбелязвате 10 години Велик приорат – България. Какво следва като събития и начинания в оставащите месеци?
– Така е. 2018 година е извънредно значима за нас по две аргументи. Тази година се навършват 900 години от учредяването на Ордена на рицарите-тамплиери през 1118 година. В целия свят с тържества се отбелязва тази годишнина. Ние издадохме юбилейна марка по този мотив, издадохме специфична монета – орден, направена в монетния двор. Издадохме няколко книги, а в идните месеци ще излезе от щемпел и нашия сборник, в който сме събрали всички значими моменти от основаването на Великия приорат на България.
– Кои са главните критерии, на които би трябвало да дава отговор човек, с цел да облече бялата тога с аления кръст?
– Да бъде кръстен християнин. Без разлика в коя християнска деноминация е. Това е точно слагането на мостовете към другите християнски църкви. В днешни дни обединяването на християнството е извънредно належащо. Разрояването на християнските църкви през вековете е довело до 33 000 такива сега – толкоз са формалните регистрирани. Да, някои са с по няколкостотин души почитатели, други са с милиони, само че ви давам образец за каква разпокъсаност на християнската общественост приказваме. И когато ние одобряваме един християнин, чакаме от него той да е почитан в обществото, да бъде почтен, редовен, да се грижи за себе си и за фамилията си. Орденът не е бизнес клуб по ползи. Орденът е социална организация, която чака от нашите членове да отделят от времето си, да подаряват средства и да развиват акциите ни. Има хора, които идват единствено, с цел да се срещнат с този или с оня и чакат, че ще им тръгне бизнеса или надали не ще им се изсипе мана небесна. Нищо сходно. Християнската принадлежност е базова, само че е значим моралът на индивида. Когато одобряваме нови рицари, аз организирам индивидуачен диалог с него. И доста постоянно му споделям: „ Ако теб те боли сърцето, когато даряваш или усещаш вътрешна пречка – недей да идваш при нас, тъй като ще ти е тъга. Ти няма да може да влезеш в нашето море. Ще стоиш постоянно на брега, само че с единия крайник ще си постоянно на брега. Ще останеш отчаян и ще оставиш отчаяние измежду останалите рицари “.
– Бойните флагове са измежду главните ви знаци – с какво или с кого водят война през днешния ден актуалните рицари – тамплиери?
– Да не забравяме, че Орденът на рицарите – тамплиери е бил първият боен медал. Не им е било позволено да носят оръжие. И за пръв път църковни лица стартират да носят мечове, в името на това да пазят християните. Рицарите -тамплиери са били извънредно начетени и извънредно добре готови във военното дело. Основните правила на рицарите-тамплиери са написани още през 1123-25 година от Св. Бернар от Клерво и те звучат толкоз настоящо и през днешния ден – да се стремим към примирение и да следваме Божиите повели. Нашата „ война “ през днешния ден се показва в премахмането на изкуствените разграничителни линии сред християните по света. Ние работим извънредно доста в Близкия Изток, подкрепяме християните в зоните на спор, заемаме дейни позиции, внасяме оферти и материали пред Организация на обединените нации, където Орденът на тамплиерите е афилиран член. Разширавяме връзката с обособени държавни управления от мюсюлмански страни, като на върха на пирамидата мога да слага кралят на Йордания. Той отстъпи повърхност на брега на река Йордан, където Лутеранската черква подвигна християнски храм. Мирният разговор и разширението на доверието са измежду главните ни задачи през днешния ден. Ако се прехвърлим на българска територия, преди две години в София ние организирахме за пръв път среща сред мюсюлмански и християнски духовници, които говореха за мира като основа за добруването на човечеството. Всички жигосаха изкривяването на тълкуванията на исляма. Разговорите получиха необятно отражение в Организация на обединените нации и бе маркирано, че това е достижение на Ордена. А в частност – на Великия приорат на България.
– Не са ли тъкмо религиозните водачи тези, които разпалват войните?
– Религията е основана да бъде настрана от страната. Когато религията се слее с страната, тогава към този момент става ужасно. Тук точно е разграничителната линия, която би трябвало да съблюдаваме.
– Какви са връзките ви с Българската православна черква? През годините сте инициирали доста дарителски акции, само че сякаш нашето духовенство „ не ви вижда доста “?
– Всъщност, българското духовенство доста добре ни вижда. Реагират, на моменти ни гонят административно и дори заплашват с отделяне от църквата на свещенослужители, които вземат участие в наши ритуали.
– Има ли въпреки всичко в Ордена рицари-свещеници?
– Естествено, че имаме. И аз се удивлявам, че се постъпва по този метод. В диалозите нормално ни се споделя: “Ама вие сте католици “. Моето кръщелно удостоверение го развявам като знаме. Второ: всички, преди да влязат в Ордена, както към този момент казахме, належащо изискване е да са християни. Но българското духовенство в болшинството си се опасява, макар, че не си признава, от една доста постоянно повтаряна от нас позиция – икуменизъм. А разширението на разговора с другите християнски деноминации и прехвърлянето на мостове към тях е, както споделих към този момент, единствено в полза на християнството в международен мащаб. Все отново ние сме в 21 век и не би следвало да живеем в капсулация. Руският патриарх се срещна с папата, само че българският – не. Арменският патриарх – кактоликосът, който е и наш църковен настойник, е доста необятно скроен. В една Гърция, от която Българската православна черква е получила своята самостоятелност, има едно доста положително схващане към напъните на тамплиерите за битката за християнството и за всеки един християнин. Какво неприятно има в това да се приказва за християнството? Защо би трябвало да се страни от християните? Значи, по-лесно е една мутра да предложения пет души-свещеници да осветят нов ресторант, а когато се съберат тамплиери да открият монумент или да почетат годишнина или като се случи преди няколко дни – за първа копка на параклис, след това да се „ дърпат ушите “ на православни свещеници, които са пристигнали да осветят мястото за бъдещия християнски храм. На самата гала имаше най-малко 200 души от селото, които не имаха вяра, че в миналото ще имат своя църква. Ние работим повече от 10 години и не желаеме нищо повече, с изключение на да няма злост. Не одобрявам да бъдем надали не черната овца, тъй като тамплиерите са признати в целия свят и още се удивлявам, че в България мъчно ни одобряват, изключително църквата. Не е загадка, че болшинството от по-младите фрагменти на Българската православна черква са „ за “ икуменизма. Включително и църквата в целия свят се развива. Духовниците не би трябвало да са админи, които чакат миряните да влязат в храма. Точно противоположното – свещеникът е този, който би трябвало да е непрестанно при хората. Мога да споделя какво видях в една Йордания, където едвам 8-9 % от популацията са християни – прелестни църкви, цялостни с хора. До храмовете на всички места има учебни заведения, детски кътове, приюти и здравни центрове. Един от най-големите тимове по футбол е навръх православната черква, най-хубавият тим по баскетбол е на православната черква, имат игрища и се спортува гратис. Болшинството от свещенослужителите им вървят пешком, не носят скъпи движимости и излъчват примирение. А не летят в небесата.
– Кой е обичаният Ви откъс от Господнята молитва?
-Всеки наш обред стартира и приключва с молитва. Именно с молитвата човек може да усети смисъла на християнството и отдадеността, която следва да съблюдава християнина. За да може човечността да победи тук, на Земята.
Нашият посетител
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски ”, полицейската школа, УНСС, лекар по философия в Peninsula university, Съединени американски щати, с професорско звание. Академик. Служил е в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. През 2017 година е избран отново за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.
– Командериите ви се подмладяват с банкет на нови рицари и дами. Как във времето на технологиите, господин Ралчев, може да задържите вниманието на младеж върху вашите ритуали?
– Велик приорат България с изключение на, че е най-големият в Европа като бройка, той е и най-млад в международното обединяване в Ордена на рицарите-тамплиери на Йерусалим. А това го постигнахме по един относително елементарен метод. Основните цели, които си е сложил Орденът с изключение на битка за икуменизъм, прекачване на мостове към други вероизповедания за намаляването на напрежението и споровете в другите точки на света иподпомагане на на християни в неволя и взаимопомощ, е да сме обърнати към подрастващото потомство. Идеята ни е да затвърдим тяхната обвързаност към християнството и изконните полезности. В тази връзка инициирахме три стратегии още при основаването на тамплиерството в България. Една от тях е „ Млад рицар “, която се показва в работа с деца до 4 клас в наличието на родители, учители и наши посредници. В последните четири години направихме и народен конкурс за детска рисунка „ Рицарят в мен “, в която вземат участие деца до 8 клас от цялата страна. Отначало картините за рицарско подражателство и рицарски добродетели изобилстваха с мечове и брони. В следствие се появиха картинни истории по какъв начин пожарникар изнася на ръце хора от горяща къща, деца избавят бедстващо коте, младежи оказват помощ на стара жена да пресече умерено улицата. И позитивните случки започнаха да илюстрират смисъла на днешното рицарство. Стартирахме и национална стратегия за литература „ Рицарска постъпка “ – написване на есе, роман или стихотворение, която обхвана учениците от 9 до 12 клас. Нещо повече, ние се обърнахме и към надарените деца и започнахме годишно да награждаваме с 10 стипендии младите създатели. Церемонията я организираме в Двореца на децата и сме избрали датата 1 юни, с цел да може празникът на детето да бъде още по-пълен. По този метод ние се обърнахме по едно и също време и към младите фамилии, които демонстрираха интерес към нашата активност. Така последователно при нас започнаха да влизат младежи на 25-30-35 годишна възраст. Към днешна дата Великият приорат на България е със междинна възраст 42-43 години, което е относително ниска възраст за гражданска организация, изключително за тамплиерската. В други организации има случаи на междинна възраст 70 години и нагоре. В основата си навлизането на младежа в тамплиерството минава през разнообразни степени, само че на първо място най-вълнуващ е ритуалът. Още като претендент за рицар, когато става постулант, младежът минава през подобен обред и след това участва на голям брой ритуали. Да, те в същината си са повторения. Но всеки обред съдържа в себе си доста информация, дава доста познания и към всеки обред се привнася дух и сила. Тук, в случай че мога да се изразя по-образно, се възпламенява огънчето и ние сме доста признателни, че огромна част от младите рицари употребяват точно актуалните технологии, с цел да изследват цифровизирана чуждоезична литература и да покажат нови, задълбочени познания във философията на тамплиерството. Ритуалното ни събиране се назовава събор, а един от най-вълнуващите ритуали е така наречен Тамплиерска благословия. Тя се произнася един път в годината – на рождения ден на Ордена, за всички членове на Ордена, за техните фамилии, близки, симпатизанти.
– Тази година е по-особена за вас, българските тамплиери. Отбелязвате 10 години Велик приорат – България. Какво следва като събития и начинания в оставащите месеци?
– Така е. 2018 година е извънредно значима за нас по две аргументи. Тази година се навършват 900 години от учредяването на Ордена на рицарите-тамплиери през 1118 година. В целия свят с тържества се отбелязва тази годишнина. Ние издадохме юбилейна марка по този мотив, издадохме специфична монета – орден, направена в монетния двор. Издадохме няколко книги, а в идните месеци ще излезе от щемпел и нашия сборник, в който сме събрали всички значими моменти от основаването на Великия приорат на България.
– Кои са главните критерии, на които би трябвало да дава отговор човек, с цел да облече бялата тога с аления кръст?
– Да бъде кръстен християнин. Без разлика в коя християнска деноминация е. Това е точно слагането на мостовете към другите християнски църкви. В днешни дни обединяването на християнството е извънредно належащо. Разрояването на християнските църкви през вековете е довело до 33 000 такива сега – толкоз са формалните регистрирани. Да, някои са с по няколкостотин души почитатели, други са с милиони, само че ви давам образец за каква разпокъсаност на християнската общественост приказваме. И когато ние одобряваме един християнин, чакаме от него той да е почитан в обществото, да бъде почтен, редовен, да се грижи за себе си и за фамилията си. Орденът не е бизнес клуб по ползи. Орденът е социална организация, която чака от нашите членове да отделят от времето си, да подаряват средства и да развиват акциите ни. Има хора, които идват единствено, с цел да се срещнат с този или с оня и чакат, че ще им тръгне бизнеса или надали не ще им се изсипе мана небесна. Нищо сходно. Християнската принадлежност е базова, само че е значим моралът на индивида. Когато одобряваме нови рицари, аз организирам индивидуачен диалог с него. И доста постоянно му споделям: „ Ако теб те боли сърцето, когато даряваш или усещаш вътрешна пречка – недей да идваш при нас, тъй като ще ти е тъга. Ти няма да може да влезеш в нашето море. Ще стоиш постоянно на брега, само че с единия крайник ще си постоянно на брега. Ще останеш отчаян и ще оставиш отчаяние измежду останалите рицари “.
– Бойните флагове са измежду главните ви знаци – с какво или с кого водят война през днешния ден актуалните рицари – тамплиери?
– Да не забравяме, че Орденът на рицарите – тамплиери е бил първият боен медал. Не им е било позволено да носят оръжие. И за пръв път църковни лица стартират да носят мечове, в името на това да пазят християните. Рицарите -тамплиери са били извънредно начетени и извънредно добре готови във военното дело. Основните правила на рицарите-тамплиери са написани още през 1123-25 година от Св. Бернар от Клерво и те звучат толкоз настоящо и през днешния ден – да се стремим към примирение и да следваме Божиите повели. Нашата „ война “ през днешния ден се показва в премахмането на изкуствените разграничителни линии сред християните по света. Ние работим извънредно доста в Близкия Изток, подкрепяме християните в зоните на спор, заемаме дейни позиции, внасяме оферти и материали пред Организация на обединените нации, където Орденът на тамплиерите е афилиран член. Разширавяме връзката с обособени държавни управления от мюсюлмански страни, като на върха на пирамидата мога да слага кралят на Йордания. Той отстъпи повърхност на брега на река Йордан, където Лутеранската черква подвигна християнски храм. Мирният разговор и разширението на доверието са измежду главните ни задачи през днешния ден. Ако се прехвърлим на българска територия, преди две години в София ние организирахме за пръв път среща сред мюсюлмански и християнски духовници, които говореха за мира като основа за добруването на човечеството. Всички жигосаха изкривяването на тълкуванията на исляма. Разговорите получиха необятно отражение в Организация на обединените нации и бе маркирано, че това е достижение на Ордена. А в частност – на Великия приорат на България.
– Не са ли тъкмо религиозните водачи тези, които разпалват войните?
– Религията е основана да бъде настрана от страната. Когато религията се слее с страната, тогава към този момент става ужасно. Тук точно е разграничителната линия, която би трябвало да съблюдаваме.
– Какви са връзките ви с Българската православна черква? През годините сте инициирали доста дарителски акции, само че сякаш нашето духовенство „ не ви вижда доста “?
– Всъщност, българското духовенство доста добре ни вижда. Реагират, на моменти ни гонят административно и дори заплашват с отделяне от църквата на свещенослужители, които вземат участие в наши ритуали.
– Има ли въпреки всичко в Ордена рицари-свещеници?
– Естествено, че имаме. И аз се удивлявам, че се постъпва по този метод. В диалозите нормално ни се споделя: “Ама вие сте католици “. Моето кръщелно удостоверение го развявам като знаме. Второ: всички, преди да влязат в Ордена, както към този момент казахме, належащо изискване е да са християни. Но българското духовенство в болшинството си се опасява, макар, че не си признава, от една доста постоянно повтаряна от нас позиция – икуменизъм. А разширението на разговора с другите християнски деноминации и прехвърлянето на мостове към тях е, както споделих към този момент, единствено в полза на християнството в международен мащаб. Все отново ние сме в 21 век и не би следвало да живеем в капсулация. Руският патриарх се срещна с папата, само че българският – не. Арменският патриарх – кактоликосът, който е и наш църковен настойник, е доста необятно скроен. В една Гърция, от която Българската православна черква е получила своята самостоятелност, има едно доста положително схващане към напъните на тамплиерите за битката за християнството и за всеки един християнин. Какво неприятно има в това да се приказва за християнството? Защо би трябвало да се страни от християните? Значи, по-лесно е една мутра да предложения пет души-свещеници да осветят нов ресторант, а когато се съберат тамплиери да открият монумент или да почетат годишнина или като се случи преди няколко дни – за първа копка на параклис, след това да се „ дърпат ушите “ на православни свещеници, които са пристигнали да осветят мястото за бъдещия християнски храм. На самата гала имаше най-малко 200 души от селото, които не имаха вяра, че в миналото ще имат своя църква. Ние работим повече от 10 години и не желаеме нищо повече, с изключение на да няма злост. Не одобрявам да бъдем надали не черната овца, тъй като тамплиерите са признати в целия свят и още се удивлявам, че в България мъчно ни одобряват, изключително църквата. Не е загадка, че болшинството от по-младите фрагменти на Българската православна черква са „ за “ икуменизма. Включително и църквата в целия свят се развива. Духовниците не би трябвало да са админи, които чакат миряните да влязат в храма. Точно противоположното – свещеникът е този, който би трябвало да е непрестанно при хората. Мога да споделя какво видях в една Йордания, където едвам 8-9 % от популацията са християни – прелестни църкви, цялостни с хора. До храмовете на всички места има учебни заведения, детски кътове, приюти и здравни центрове. Един от най-големите тимове по футбол е навръх православната черква, най-хубавият тим по баскетбол е на православната черква, имат игрища и се спортува гратис. Болшинството от свещенослужителите им вървят пешком, не носят скъпи движимости и излъчват примирение. А не летят в небесата.
– Кой е обичаният Ви откъс от Господнята молитва?
-Всеки наш обред стартира и приключва с молитва. Именно с молитвата човек може да усети смисъла на християнството и отдадеността, която следва да съблюдава християнина. За да може човечността да победи тук, на Земята.
Нашият посетител
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски ”, полицейската школа, УНСС, лекар по философия в Peninsula university, Съединени американски щати, с професорско звание. Академик. Служил е в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. През 2017 година е избран отново за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ