Покоряването на подземния Еверест
Оранжево, алено, жълто - калейдоскоп от цветове. Все едно се разхождаш из Алпите напролет. Невероятна панорама.
Така израелският геолог Боаз Лангфорд разказва една от най-големите зали в голямата пещерна подземна система Тъмна звезда, ситуирана в планината Байсун Тау в изолиран район на Узбекистан. Лангфорд бе част от интернационален екип от учени и пещерняци, които изследваха системата през 2014 година
" В друга зала има замръзнали езера. Навсякъде големи водопади. Всяка зала е друга. Тази пещера е неповторима. И макар да съм академик и не доста набожен, не мога да отрека, че има нещо чудодейно в това място ", споделя той.
Политическата неустойчивост и изолираността дълго време остави Тъмната звезда (наречена на научнофантастичния филм Dark Star) скрита от човешките очи. Но през 1990 година английски екип съумява да стигне до един от входовете на пещерата и проучването на подземния свят стартира. Оттогава са открити към 17 км тунели с спомагателните входове.
Всички входове обаче са по средата на 200-метрова канара
и даже отиването до базовия лагер е дълго и рисково начинание.
Лангфорд и неговите сътрудници се срещат с останалите от екипа в узбекистанската столица Ташкент. Оттам пътуват 160 км по античния Път на коприната към Самарканд, преди да завият към град Байсун, намиращ се на афганистанската граница. В подножието на Байсун Тау те изоставят камиона и не престават пешком, натоварвайки оборудването си на магарета. Изкачването продължава два дни.
" Пътеката е толкоз рискова, че едно от магаретата се подхлъзна и падна от скалата. Един от катерачите трябваше да се спусне с въжета, с цел да спасим най-малко оборудването ", споделя Лангфорд. В един миг става невероятно животните да продължат и учените придвижват оборудването на тил. От базовия лагер има още два часа нанагорнище, както и катерене по 100-метрово въже, с цел да се стигне до входа на Тъмната звезда.
Защо обаче учените толкоз настойчиво се пробват да доближат до този забутан завършек на Узбекистан? Какво би могло да има в тази пещера, че да си коства да рискуваш живота си?
Отговорът е елементарен - прецизен климатичен часовник
Информацията за предишното на Земята и бъдещето на климата е заключена в пещерите. Минералите, формирани от капеща вода, с годините се трансформират в сталагмити и сталактити.
" С разбора на тези минерали ние можем да научим по какъв начин се е променял локалният климат и по какъв начин това е обвързвано с локалните или световните промени - изяснява доктор Себастиан Брайтенбах, палеонтолог в университета в Нортумбрия, който учи пробите от Тъмната звезда. - Обикновеният радиовъглероден часовник може да се употребява за към 40-50 000 години обратно. За времето преди този момент ние съвсем нямаме информация. Предимството на пещерите е, че там можем да използваме други радиоизотопи като уран, които имат по-дълга " памет ". Това значи, че ние можем да проследим тъкмо климата до към половин милион години обратно. Уранът и оловото могат да бъдат открити в сталагмитите. Те са отлични климатични архиви, тъй като се образуват в пещерите в целия свят в продължение на милиони години, изолирани от външни фактори като рисково време или човешка или животинска интервенция. "
Всички тези палеоклиматични записи могат да се употребяват, с цел да се разбере предишното и да се предвижда бъдещето. Археолозите да вземем за пример употребяват резултатите от проучванията на Брайтенбах, с цел да схванат
по какъв начин човечеството е мигрирало в Азия
и какво е провокирало тази миграция.
" Археолозите желаят да схванат по какъв начин хората са взаимодействали с природата и по какъв начин климатът е повлиял върху решенията им по кое време, по какъв начин и за какво да се реалокират ", споделя ученият. " Температурите не са били проблем за неандерталците. Ключът е във водата. Палеоклиматичните записи в сталагмитите са най-хубавият ни късмет да открием кои времеви шпации са били подобаващи за живот и кои са били враждебни ", прибавя той.
Учените употребяват палеоклиматичните архиви от пещерите и с цел да предвиждат измененията в климата и най-много - запасите от вода в района. Планински вериги като Хималаите са като водните кули на света. Ако ледът в глетчерите там изчезне, реки като Ганг ще пресъхнат и ще лишат от вода хората в прилежащите страни - Узбекистан, Кюрдистан, Индия и Китай.
" Сталагмитите нормално са доста подробни и добре датирани - обяснява д-р Алекс Бейкър от Националния център за атмосферни науки в университета в Рийдинг. - Това е значимо, тъй като те могат да ни кажат какъв брой внезапни са били предходните климатични промени и какъв брой бързо климатът се е възстановил след тях. Тази информация може да се употребява, с цел да се пресметна по какъв начин ледниците се възвръщат, в случай че и когато въглеродните излъчвания бъдат доста понижени. Изчисленията могат да бъдат доста несигурни, по тази причина развиването на климатичните модели и по-добрите палеоклиматични записи са постоянно добре пристигнали. "
Учените употребяват и записите на сталагмитите, с цел да видят до каква степен климатичните модели съответстват с информацията за измененията през последните десетилетия и по този начин
да предвиждат климатичните промени в бъдеще
" Палеоклиматичните записи от близкото минало са извънредно потребни в отдалечените райони, където главните данни от метеорологичните станции са или нищожни, или ненадеждни заради компликациите при събирането на данни във враждебна среда. Те също по този начин ни оказват помощ да разберем естествените промени в климатичната система и да ги сложим в дълготрайна вероятност ", споделя Бейкър.
Спускайки се в Тъмната пещера, Лангфорд и неговите сътрудници се заемат със съставянето на карта на терена и с установяването на нов базов лагер. Експедицията към този момент е основала един на дълбочина 450 метра, само че учените търсят положително място и на по-дълбоко подземен. Пет дни те учат коридорите, откривайки нови зали и измервайки пространствата, като вкарват всички данни в таблети, които генерират карти. Когато коридорите стават прекомерно тесни, екипът употребява своите инженерни качества, с цел да " отхапва " скалите и да ги прави малко по-широки. Усилията са възнаградени, когато на 800 метра дълбочина намират подобаващ терен с водни ресурси, с цел да разположат палатки.
Дълбоко във вътрешността в пещерната система няма естествена светлина и е доста елементарно да се загуби визия за времето. Изследователите се пробват да следват режима, който са имали на повърхността. Всеки се грижи самичък за храната си. Водата е годна за пиянство, без никаква преправка. В другите пещерни системи тя би трябвало да се преварява, защото нормално лагерите са един под различен и я замърсяват.
Друг проблем е студът.
Много бързо може да се стигне до хипотермия
" Навън може да е 20°C, а вътре - под нулата. Трябва да си снабден и да действаш супербързо против студа. И когато не работиш, можеш доста бързо да измръзнеш, изключително през нощта. Ако подземният базов лагер е цялостен - примерно с петима души, това е отлично, ти ще си на топло. Но ако са единствено трима, имаш потребност от добър спален чувал ", изяснява Лангфорд.
За някои сходна случка може да звучи вълнуващо. За други концепцията да спиш при минусови температури и да се промъкваш през тесни коридори е ужасяваща. Все отново историите за пещерняци, които са се изгубили из лабиринтите и никой в никакъв случай повече не ги е видял, са безбройни. Но нищо сходно не се е случвало в Тъмната звезда. Или най-малко - не още.
Според Лангфонд множеството пещерняци са като него и в никакъв случай не са изключително нервни за експедиция.
" Честно казано, аз съм суперфокусиран върху работата и въобще не мисля за риска да се изгубя или да се нараня. Просто последвам дилемите. Все отново имаш потребност от сътрудници, на които можеш да разчиташ в рискова обстановка. И изключително някой, с който да споделяш своите прекарвания. С който да си приказваш вечерта. Пещерните експедиции са в действителност обществен опит ", прибавя той.
Експертите считат, че още години наред ще се изследват дълбините на Тъмната звезда. Може би един ден тя
ще бъде приета за най-дълбоката пещера в света
В момента тази купа се държи от пещерата Вороня в Грузия, с дълбочина 2197 метра. Но даже това да не стане, Тъмната звезда към този момент има трайно място в мозъците на учените. " Ние имаме още доста въпроси без отговори. Още дълго време ще се връщаме тук, с цел да събираме информация за климатични шпации, за които нищо не знаем. Цялата Байсун Тау може да стане основа за палеоклиматична реорганизация обратно във времето ", счита Брайтенбах.
А знанието за предишното е добра основа за бъдещето. Все отново доста човешки животи зависят от това.
Така израелският геолог Боаз Лангфорд разказва една от най-големите зали в голямата пещерна подземна система Тъмна звезда, ситуирана в планината Байсун Тау в изолиран район на Узбекистан. Лангфорд бе част от интернационален екип от учени и пещерняци, които изследваха системата през 2014 година
" В друга зала има замръзнали езера. Навсякъде големи водопади. Всяка зала е друга. Тази пещера е неповторима. И макар да съм академик и не доста набожен, не мога да отрека, че има нещо чудодейно в това място ", споделя той.
Политическата неустойчивост и изолираността дълго време остави Тъмната звезда (наречена на научнофантастичния филм Dark Star) скрита от човешките очи. Но през 1990 година английски екип съумява да стигне до един от входовете на пещерата и проучването на подземния свят стартира. Оттогава са открити към 17 км тунели с спомагателните входове.
Всички входове обаче са по средата на 200-метрова канара
и даже отиването до базовия лагер е дълго и рисково начинание.
Лангфорд и неговите сътрудници се срещат с останалите от екипа в узбекистанската столица Ташкент. Оттам пътуват 160 км по античния Път на коприната към Самарканд, преди да завият към град Байсун, намиращ се на афганистанската граница. В подножието на Байсун Тау те изоставят камиона и не престават пешком, натоварвайки оборудването си на магарета. Изкачването продължава два дни.
" Пътеката е толкоз рискова, че едно от магаретата се подхлъзна и падна от скалата. Един от катерачите трябваше да се спусне с въжета, с цел да спасим най-малко оборудването ", споделя Лангфорд. В един миг става невероятно животните да продължат и учените придвижват оборудването на тил. От базовия лагер има още два часа нанагорнище, както и катерене по 100-метрово въже, с цел да се стигне до входа на Тъмната звезда.
Защо обаче учените толкоз настойчиво се пробват да доближат до този забутан завършек на Узбекистан? Какво би могло да има в тази пещера, че да си коства да рискуваш живота си?
Отговорът е елементарен - прецизен климатичен часовник
Информацията за предишното на Земята и бъдещето на климата е заключена в пещерите. Минералите, формирани от капеща вода, с годините се трансформират в сталагмити и сталактити.
" С разбора на тези минерали ние можем да научим по какъв начин се е променял локалният климат и по какъв начин това е обвързвано с локалните или световните промени - изяснява доктор Себастиан Брайтенбах, палеонтолог в университета в Нортумбрия, който учи пробите от Тъмната звезда. - Обикновеният радиовъглероден часовник може да се употребява за към 40-50 000 години обратно. За времето преди този момент ние съвсем нямаме информация. Предимството на пещерите е, че там можем да използваме други радиоизотопи като уран, които имат по-дълга " памет ". Това значи, че ние можем да проследим тъкмо климата до към половин милион години обратно. Уранът и оловото могат да бъдат открити в сталагмитите. Те са отлични климатични архиви, тъй като се образуват в пещерите в целия свят в продължение на милиони години, изолирани от външни фактори като рисково време или човешка или животинска интервенция. "
Всички тези палеоклиматични записи могат да се употребяват, с цел да се разбере предишното и да се предвижда бъдещето. Археолозите да вземем за пример употребяват резултатите от проучванията на Брайтенбах, с цел да схванат
по какъв начин човечеството е мигрирало в Азия
и какво е провокирало тази миграция.
" Археолозите желаят да схванат по какъв начин хората са взаимодействали с природата и по какъв начин климатът е повлиял върху решенията им по кое време, по какъв начин и за какво да се реалокират ", споделя ученият. " Температурите не са били проблем за неандерталците. Ключът е във водата. Палеоклиматичните записи в сталагмитите са най-хубавият ни късмет да открием кои времеви шпации са били подобаващи за живот и кои са били враждебни ", прибавя той.
Учените употребяват палеоклиматичните архиви от пещерите и с цел да предвиждат измененията в климата и най-много - запасите от вода в района. Планински вериги като Хималаите са като водните кули на света. Ако ледът в глетчерите там изчезне, реки като Ганг ще пресъхнат и ще лишат от вода хората в прилежащите страни - Узбекистан, Кюрдистан, Индия и Китай.
" Сталагмитите нормално са доста подробни и добре датирани - обяснява д-р Алекс Бейкър от Националния център за атмосферни науки в университета в Рийдинг. - Това е значимо, тъй като те могат да ни кажат какъв брой внезапни са били предходните климатични промени и какъв брой бързо климатът се е възстановил след тях. Тази информация може да се употребява, с цел да се пресметна по какъв начин ледниците се възвръщат, в случай че и когато въглеродните излъчвания бъдат доста понижени. Изчисленията могат да бъдат доста несигурни, по тази причина развиването на климатичните модели и по-добрите палеоклиматични записи са постоянно добре пристигнали. "
Учените употребяват и записите на сталагмитите, с цел да видят до каква степен климатичните модели съответстват с информацията за измененията през последните десетилетия и по този начин
да предвиждат климатичните промени в бъдеще
" Палеоклиматичните записи от близкото минало са извънредно потребни в отдалечените райони, където главните данни от метеорологичните станции са или нищожни, или ненадеждни заради компликациите при събирането на данни във враждебна среда. Те също по този начин ни оказват помощ да разберем естествените промени в климатичната система и да ги сложим в дълготрайна вероятност ", споделя Бейкър.
Спускайки се в Тъмната пещера, Лангфорд и неговите сътрудници се заемат със съставянето на карта на терена и с установяването на нов базов лагер. Експедицията към този момент е основала един на дълбочина 450 метра, само че учените търсят положително място и на по-дълбоко подземен. Пет дни те учат коридорите, откривайки нови зали и измервайки пространствата, като вкарват всички данни в таблети, които генерират карти. Когато коридорите стават прекомерно тесни, екипът употребява своите инженерни качества, с цел да " отхапва " скалите и да ги прави малко по-широки. Усилията са възнаградени, когато на 800 метра дълбочина намират подобаващ терен с водни ресурси, с цел да разположат палатки.
Дълбоко във вътрешността в пещерната система няма естествена светлина и е доста елементарно да се загуби визия за времето. Изследователите се пробват да следват режима, който са имали на повърхността. Всеки се грижи самичък за храната си. Водата е годна за пиянство, без никаква преправка. В другите пещерни системи тя би трябвало да се преварява, защото нормално лагерите са един под различен и я замърсяват.
Друг проблем е студът.
Много бързо може да се стигне до хипотермия
" Навън може да е 20°C, а вътре - под нулата. Трябва да си снабден и да действаш супербързо против студа. И когато не работиш, можеш доста бързо да измръзнеш, изключително през нощта. Ако подземният базов лагер е цялостен - примерно с петима души, това е отлично, ти ще си на топло. Но ако са единствено трима, имаш потребност от добър спален чувал ", изяснява Лангфорд.
За някои сходна случка може да звучи вълнуващо. За други концепцията да спиш при минусови температури и да се промъкваш през тесни коридори е ужасяваща. Все отново историите за пещерняци, които са се изгубили из лабиринтите и никой в никакъв случай повече не ги е видял, са безбройни. Но нищо сходно не се е случвало в Тъмната звезда. Или най-малко - не още.
Според Лангфонд множеството пещерняци са като него и в никакъв случай не са изключително нервни за експедиция.
" Честно казано, аз съм суперфокусиран върху работата и въобще не мисля за риска да се изгубя или да се нараня. Просто последвам дилемите. Все отново имаш потребност от сътрудници, на които можеш да разчиташ в рискова обстановка. И изключително някой, с който да споделяш своите прекарвания. С който да си приказваш вечерта. Пещерните експедиции са в действителност обществен опит ", прибавя той.
Експертите считат, че още години наред ще се изследват дълбините на Тъмната звезда. Може би един ден тя
ще бъде приета за най-дълбоката пещера в света
В момента тази купа се държи от пещерата Вороня в Грузия, с дълбочина 2197 метра. Но даже това да не стане, Тъмната звезда към този момент има трайно място в мозъците на учените. " Ние имаме още доста въпроси без отговори. Още дълго време ще се връщаме тук, с цел да събираме информация за климатични шпации, за които нищо не знаем. Цялата Байсун Тау може да стане основа за палеоклиматична реорганизация обратно във времето ", счита Брайтенбах.
А знанието за предишното е добра основа за бъдещето. Все отново доста човешки животи зависят от това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ