Ако каже Горанов, ще има казарма
Оптимистична вест долетя неотдавна от Смолян. Там МО-шефът Красимир Каракачанов разгласи, че кабинетът ще вкарва доброволна наборна работа. Платена, несъмнено! Това било въведения към връщането на постоянната казарма. За мен новината звучи бодро. Но тя надали ще се случи, само че гали ухото. Мисля си, че това е една сладка фантазия.
Не укривам че съм последовател на концепцията на патриотите. На 1 януари 2008г. България осъмна без постоянна армия. Без традиция на 1300 година, която крепеше духа ни, с цел да ни има на картата на света. Ако тогавашният министър председател Сергей Санишев бе служил боец, щеше да е наясно, какво е възмъжаване. Какво е да правиш 10 км марш на скок в цялостно бойно снаряжения. Когато сърцето ти бие до спукване, а душата ти слиза в петите. Или на обучение, когато при офанзива пехотата тича след танковете. Когато на почивката спреш и танкистът, опушен и целият в черно, ти подаде манерка с вода с онази неглижирана имитация: „ Дръж, наборе! “. А сърбал ли е някой войнишка фасул супа от алуминиево канче върху бронята на танка. Дори основният мастър началник не може да я забърка по този начин вкусно. А давал ли е някой часовой при минус петнайсе и метър сняг, загърнат в габина от вълча кожа. Когато си самичък с калашника и звездите над теб. А целували ли сте момиче при първа отпуска след клетвата. След 45 дни на пост и молитва. Знаете ли, че това допиране изпива мозъка. Ето такива мигове раждат мъжете на България, подготвени да умрат за нея. В тях със сърцето си разбираш какво е бащин дом, майчина ласка и другарство до гроб.
Сега са минало, зачеркнати с лека ръка. Тогавашният шеф на Генщаба написа отчет, че не сме подготвени да премахнем наборната работа от раз, само че политиците не го послушаха. А той предложи равномерен преход към разбъркан принцип на окомлектоване на войската – наборна и професионална. Както е в значително натовски страни. Но у нас военните никой не ги бръсне за слива. И шоково отрязоха клона. Преди Станишев пък Иван Костов затри Строителни и Транспортни войски. Тези, които ограмотяваха ромите и турчетата, даваха им самун в ръцете. Командванията им всяка година наемаха на цивилен контракт начални учители, с цел да учат остриганите роми на четмо и писмо. Сред тях имаше момчета, които за първи път спяха на бял чаршаф, хранеха се на бяла завивка с вилица и лъжица. И им даваха цивилен специалности – зидари, кофражисти, монтажисти, багеристи и така нататък А тези войски имаха и мобилизационно назначение- при положение на война да възвръщат инфраструктурата. Защото при боен спор първите удари са върху пътища, мостове, виадукти, гари, жп линии и язовири. Но и тези войски ги пратиха в небитието, без да помислят по какъв начин да ги приспособяват към новите условия. Наскоро някогашен пълководец от Строителни войски, мой другар, ми описа, по какъв начин български турчин, служил при него, след 20 година го намерил, с цел да му благодари. В армията получил строителна специалност, след това отпътувал за Турция и почнал да развива сполучливо бизнес. Та издирил командира си, спрял пред дома му със суперлуксозен „ Мерцедес “, прегърнал го с думите: „ Няма да не помни какво направихте за мен “.
Сега третият кабинет на ГЕРБ, както и първите два, държи войската в будна кома. Стиска я за гушата и отпуска помалко, едвам си поеме въздух. В момента войската ни е зле. Материята е характерна и няма да встъпвам в елементи. Но истината е, че поради настоящето си положение – дефицит на съвременна техника и персонален състав, оперативни качества и боеготовност- армията ни няма по какъв начин да се впише в действителна обстановка на модерна война. Сравнете горните параметри с тези на армиите на нашите съседи и кажете от „ прусаци на Балканите “ кое определение най ни подхожда. Вече нямаме въоръжена мощ, от която трепереха (специално в авиационо и ракетно отношение) враговете ни. Факт е, че армията ни в този момент може да се оправя с естествени бедствия и повреди и да оказва помощ на хората, само че не е конкурентна за сериозен боен конфликт. Зад днешното й лице стоят имената на трима министър председатели – Костов, Станишев и Борисов.
Истинските мъже, когато се съберат на ракия нормално си приказват за казарма и дами. За какво си приказват днешните тинейджъри не ми е ясно? Нямат такива сурови мемоари и не мога да предсказвам. Но се наситих на вести, в които се боцкат, шмъркат и друсат. И слагат Азис в класацията на 100-те най-велики българи. Затова не им е до дами. Веднъж ме изненада откровението на млада дама, че не разчита на връстниците си да погледнат на нея като на жена. И разчитат на мъже с армейска закалка. Както се майтапеше един прочут, че дамите се вайкали какво ще вършат, когато си отиде неговият набор.
В този смисъл е огромният плюс на концепцията за връщане на постоянната казарма, първоначално като доброволна. Поне ще разреши на днешните момчета да се самоопределят като мъже. Иначе идват джендърите.
А те, драги мои, не се знае какви са. Предполагам, че джендър заран е мъж, по обед жена, следобяд хомосексуалист, а вечер ще да е някаква четвърта роля. Та ето по какъв начин задължитената казарма може да опази генофонда на нацията ни. Съвсем съществено. Миналата година у нас са проплакали едвам 57 175 бебета. Подобно нещо в България се е случило единствено един път – във военната 1945 година, когато не са достигали мъже. А с цел да въведем наложителна наборна работа би трябвало да имаме задоволително годни мъже. Сега пълнолетните юноши в страната, навършили 18 година приблизително на година наброяват малко над 30 000 души.От тях над половината отпадат като негодни по здравословен статус. Остават 10-15 хиляди здрави младежи, способни да носят пушка. Това е контингентът, който в този момент можем да призовем, а той не стига за наборна армия. Което е покруса. Демографска драма, която ще ни заличи от картата на света. Не го настоявам аз, а е прогноза на Българска академия на науките. Преди всяка есен под знамената в казармата влизаха над 70 000 здрави и прави млади българи. Извода оставям на вас.
Другият плюс на наложителната казарма е, че на нея се разчита да укрепи професионалната армия и да тушира фрапантния дефицит на наемници. Но положителните планове евентуално няма да се случат. Причината е финансова. Ако политика може да се прави „ без паре и со дупе “, при строителството на Въоръжените сили е невероятно. Да вземем най-минимално нужния план от 5000 наборници – колкото в този момент са нужни, с цел да се попълни дефицитът от редови войници. В казармата тези момчета би трябвало да получават войнишка заплата. Намеренията са да е минималната, което прави над 2,5 млн. лева на месец. За година- 30 млн. лева единствено за заплати. Но това са чистите пари, които би трябвало да получат бойците. Отделно са обществените осигуровки и застраховките, които се поемат от страната. Храната за боец дневно е 10 лева Значи един наложителен новобранец, или непринуден, първоначално, ще коства на страната по 810 лева месечно – малко повече от наемника. Та за този най-малко от 5000 новобранци за година ще са нужни 48,6 млн. лева за заплати и храна. Към тази сума прибавяме по 130 лева за облекла на човек. Това прави 650 000 лева за униформи за една промяна. Ако службата е 6 месеца -ето ви още толкоз пари за идващия набор. Като теглим чертатата, ще забележим, че на година за издръжката на този петхиляден контингент новобранци ще са нужни 50 млн. лева В сметката не влизат разноските за ремонт на постройките и пространствата, които са рухнали, тъй като пустеят от 10 година Наясно ли е някой по какъв начин се реновира казарма, като от фон по филм на Хичкок. Трябва да се набират и легла, одеяла и спално долни дрехи. Не са включени и режийните разходи за ток, вода, гориво за техниката и за муниции, които ще глътнат ученията и тренировките с новобранците. Тогава общата сума ще скочи още. За образованието на бойците ще би трябвало да се назначат в допълнение и командири, тъй като и в този момент недостигат. А офицерът не може да го държиш на минимална работна заплата. Най-скромните, наблягам – най-скромните, калкулации подсказват, че за този най-малък контингент наборна войска от 5000 щика ще са нужни към 60 млн. лева годишно. Сега ясно ли е, за какво ще е знамение, в случай че тази хубава патриотична концепция се сбъдне. „ Дали ще може да го създадем, зависи от финансовия министър “, застрахова се през уикенда Каракачанов. А Владислав Горанов е като старшината на ротата, който постоянно подвига плещи: „ Няма, и в склада няма. “ Това е ситуацията, уважаеми! По-важното е, че пари за саниране постоянно има.
Не укривам че съм последовател на концепцията на патриотите. На 1 януари 2008г. България осъмна без постоянна армия. Без традиция на 1300 година, която крепеше духа ни, с цел да ни има на картата на света. Ако тогавашният министър председател Сергей Санишев бе служил боец, щеше да е наясно, какво е възмъжаване. Какво е да правиш 10 км марш на скок в цялостно бойно снаряжения. Когато сърцето ти бие до спукване, а душата ти слиза в петите. Или на обучение, когато при офанзива пехотата тича след танковете. Когато на почивката спреш и танкистът, опушен и целият в черно, ти подаде манерка с вода с онази неглижирана имитация: „ Дръж, наборе! “. А сърбал ли е някой войнишка фасул супа от алуминиево канче върху бронята на танка. Дори основният мастър началник не може да я забърка по този начин вкусно. А давал ли е някой часовой при минус петнайсе и метър сняг, загърнат в габина от вълча кожа. Когато си самичък с калашника и звездите над теб. А целували ли сте момиче при първа отпуска след клетвата. След 45 дни на пост и молитва. Знаете ли, че това допиране изпива мозъка. Ето такива мигове раждат мъжете на България, подготвени да умрат за нея. В тях със сърцето си разбираш какво е бащин дом, майчина ласка и другарство до гроб.
Сега са минало, зачеркнати с лека ръка. Тогавашният шеф на Генщаба написа отчет, че не сме подготвени да премахнем наборната работа от раз, само че политиците не го послушаха. А той предложи равномерен преход към разбъркан принцип на окомлектоване на войската – наборна и професионална. Както е в значително натовски страни. Но у нас военните никой не ги бръсне за слива. И шоково отрязоха клона. Преди Станишев пък Иван Костов затри Строителни и Транспортни войски. Тези, които ограмотяваха ромите и турчетата, даваха им самун в ръцете. Командванията им всяка година наемаха на цивилен контракт начални учители, с цел да учат остриганите роми на четмо и писмо. Сред тях имаше момчета, които за първи път спяха на бял чаршаф, хранеха се на бяла завивка с вилица и лъжица. И им даваха цивилен специалности – зидари, кофражисти, монтажисти, багеристи и така нататък А тези войски имаха и мобилизационно назначение- при положение на война да възвръщат инфраструктурата. Защото при боен спор първите удари са върху пътища, мостове, виадукти, гари, жп линии и язовири. Но и тези войски ги пратиха в небитието, без да помислят по какъв начин да ги приспособяват към новите условия. Наскоро някогашен пълководец от Строителни войски, мой другар, ми описа, по какъв начин български турчин, служил при него, след 20 година го намерил, с цел да му благодари. В армията получил строителна специалност, след това отпътувал за Турция и почнал да развива сполучливо бизнес. Та издирил командира си, спрял пред дома му със суперлуксозен „ Мерцедес “, прегърнал го с думите: „ Няма да не помни какво направихте за мен “.
Сега третият кабинет на ГЕРБ, както и първите два, държи войската в будна кома. Стиска я за гушата и отпуска помалко, едвам си поеме въздух. В момента войската ни е зле. Материята е характерна и няма да встъпвам в елементи. Но истината е, че поради настоящето си положение – дефицит на съвременна техника и персонален състав, оперативни качества и боеготовност- армията ни няма по какъв начин да се впише в действителна обстановка на модерна война. Сравнете горните параметри с тези на армиите на нашите съседи и кажете от „ прусаци на Балканите “ кое определение най ни подхожда. Вече нямаме въоръжена мощ, от която трепереха (специално в авиационо и ракетно отношение) враговете ни. Факт е, че армията ни в този момент може да се оправя с естествени бедствия и повреди и да оказва помощ на хората, само че не е конкурентна за сериозен боен конфликт. Зад днешното й лице стоят имената на трима министър председатели – Костов, Станишев и Борисов.
Истинските мъже, когато се съберат на ракия нормално си приказват за казарма и дами. За какво си приказват днешните тинейджъри не ми е ясно? Нямат такива сурови мемоари и не мога да предсказвам. Но се наситих на вести, в които се боцкат, шмъркат и друсат. И слагат Азис в класацията на 100-те най-велики българи. Затова не им е до дами. Веднъж ме изненада откровението на млада дама, че не разчита на връстниците си да погледнат на нея като на жена. И разчитат на мъже с армейска закалка. Както се майтапеше един прочут, че дамите се вайкали какво ще вършат, когато си отиде неговият набор.
В този смисъл е огромният плюс на концепцията за връщане на постоянната казарма, първоначално като доброволна. Поне ще разреши на днешните момчета да се самоопределят като мъже. Иначе идват джендърите.
А те, драги мои, не се знае какви са. Предполагам, че джендър заран е мъж, по обед жена, следобяд хомосексуалист, а вечер ще да е някаква четвърта роля. Та ето по какъв начин задължитената казарма може да опази генофонда на нацията ни. Съвсем съществено. Миналата година у нас са проплакали едвам 57 175 бебета. Подобно нещо в България се е случило единствено един път – във военната 1945 година, когато не са достигали мъже. А с цел да въведем наложителна наборна работа би трябвало да имаме задоволително годни мъже. Сега пълнолетните юноши в страната, навършили 18 година приблизително на година наброяват малко над 30 000 души.От тях над половината отпадат като негодни по здравословен статус. Остават 10-15 хиляди здрави младежи, способни да носят пушка. Това е контингентът, който в този момент можем да призовем, а той не стига за наборна армия. Което е покруса. Демографска драма, която ще ни заличи от картата на света. Не го настоявам аз, а е прогноза на Българска академия на науките. Преди всяка есен под знамената в казармата влизаха над 70 000 здрави и прави млади българи. Извода оставям на вас.
Другият плюс на наложителната казарма е, че на нея се разчита да укрепи професионалната армия и да тушира фрапантния дефицит на наемници. Но положителните планове евентуално няма да се случат. Причината е финансова. Ако политика може да се прави „ без паре и со дупе “, при строителството на Въоръжените сили е невероятно. Да вземем най-минимално нужния план от 5000 наборници – колкото в този момент са нужни, с цел да се попълни дефицитът от редови войници. В казармата тези момчета би трябвало да получават войнишка заплата. Намеренията са да е минималната, което прави над 2,5 млн. лева на месец. За година- 30 млн. лева единствено за заплати. Но това са чистите пари, които би трябвало да получат бойците. Отделно са обществените осигуровки и застраховките, които се поемат от страната. Храната за боец дневно е 10 лева Значи един наложителен новобранец, или непринуден, първоначално, ще коства на страната по 810 лева месечно – малко повече от наемника. Та за този най-малко от 5000 новобранци за година ще са нужни 48,6 млн. лева за заплати и храна. Към тази сума прибавяме по 130 лева за облекла на човек. Това прави 650 000 лева за униформи за една промяна. Ако службата е 6 месеца -ето ви още толкоз пари за идващия набор. Като теглим чертатата, ще забележим, че на година за издръжката на този петхиляден контингент новобранци ще са нужни 50 млн. лева В сметката не влизат разноските за ремонт на постройките и пространствата, които са рухнали, тъй като пустеят от 10 година Наясно ли е някой по какъв начин се реновира казарма, като от фон по филм на Хичкок. Трябва да се набират и легла, одеяла и спално долни дрехи. Не са включени и режийните разходи за ток, вода, гориво за техниката и за муниции, които ще глътнат ученията и тренировките с новобранците. Тогава общата сума ще скочи още. За образованието на бойците ще би трябвало да се назначат в допълнение и командири, тъй като и в този момент недостигат. А офицерът не може да го държиш на минимална работна заплата. Най-скромните, наблягам – най-скромните, калкулации подсказват, че за този най-малък контингент наборна войска от 5000 щика ще са нужни към 60 млн. лева годишно. Сега ясно ли е, за какво ще е знамение, в случай че тази хубава патриотична концепция се сбъдне. „ Дали ще може да го създадем, зависи от финансовия министър “, застрахова се през уикенда Каракачанов. А Владислав Горанов е като старшината на ротата, който постоянно подвига плещи: „ Няма, и в склада няма. “ Това е ситуацията, уважаеми! По-важното е, че пари за саниране постоянно има.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ