Ще се окаже ли всемогъщият Ердоган в опозиция след 14 май?
Определението за „ народна власт “ е предмет на дългогодишни разногласия както след научните откриватели, по този начин и измежду медийните коментатори и анализатори. Познати са най-различни дефиниции – къде по-всеобхватни и даже включващи други основни понятия като „ господство на правото “, къде по-тесни, акцентиращи върху ролята на изборите като съществена линия на демократичната уредба. Ако вземем като аршин последната тясна формулировка, то тогава народна власт най-грубо казано е системата, в която жителите са в положение да заменят едни ръководещи с други със силата на бюлетината.
Именно заради горната причина и Турция е запазила огромна част от демократичните си черти. Въпреки завоя към властническо ръководство през миналото десетилетие, демократичните институции и демократичните настройки измежду обществото са към момента живи.
На 14 май Турция е изправена пред съдбоносни избори и шансът гласоподавателите да детронират сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган е изцяло действителен. Надпреварата с главния претендент, излъчен от опозицията – Кемал Кълъчдароглу, е оспорвана. Изходът е незнаен.
Но значимото в тази ситуация е, че в Турция изборите са изцяло достоверни, а не фасадни. Победителят не предупреден по начало, както е в Русия, Азербайджан или пък множеството съседи на Турция в Близкия изток. Още на 15 май сякаш всемогъщия Ердоган може да се окаже в съпротива след повече от 20 години отпред на страната.
Как се стигна дотук
На първо място, проблемите в турската стопанска система – и най-много безпощадната инфлация, която изяжда приходите на жителите, и то с години. Покачващите се витални стандарти – главното постижение на Партия на справедливостта и развиването (АКП) на Ердоган в ранните години на ръководство – са към този момент единствено спомен.
На второ място, несъответстващият отговор на страната във връзка с жертвите и разрушенията в резултат на опустошителните трусове през февруари също отблъсна гласоподаватели.
На трето място, опозицията от цели шест партии консолидира съдружните редици с бързия и относително безболезен избор на Кълъчдароглу, другояче водач на кемалистката и левоцентристка Републиканска национална партия.
На локалните избори през 2019 година опозиционното обединяване сподели, че може да печели против АКП, и то със солидна преднина. Истанбул и Анкара „ паднаха “ откакто бяха в ръцете на ислямистите още от далечната 1994 година Като прибавим и поддръжката на прокюрдската Партия на демокрацията на народите, не е учудващо, че Кълъчдароглу води с 4-10% в множеството изследвания преди вота на 14 май.
Кандидатът може да не е най-харизматичният, само че е допустим за всички. Плюс това в неговата уста обещанията за конституционна проверка за противоположен преход от президентска към парламентарна република звучат безапелационно. Очевидно е, че водачът на РНП не се пробва да смъкна Ердоган, единствено и единствено да завоюва президентските пълномощия и да откри самият той ръководство с твърда ръка.
Кой ще завоюва изборите
Разбира се, нищо не е предопределено. Състезанието с Ердоган не е при напълно равни условия. Изборите в Турция може и да се свободни – в смисъл, че резултатите не се фалшифицирани, а в тъмната стаичка всеки има право да реши – само че не са почтени.
Медиите, свързани значително с ръководещите и следени от предприемачи, подвластни от властта, са на страната на Ердоган. Същото важи и за административния запас на страната. Очертават се и проблеми с регистрацията на гласоподаватели, изключително в районите, наранени от трусовете.
Съдебната система, а и централният изборен орган, са също по този начин лоялни на президента. Властта е развързала кесията, подвига заплати и пенсии и дава обещание нови жилища на потърпевшите от труса, а и на фамилии с ниски приходи изобщо. АКП може и да се показа добре на парламентарните избори, които се организират дружно с парламентарните.
Ако успее да реализира това, и в случай че има втори тур на президентския избор, Ердоган ще е в преференциална позиция да убеди гласоподавателите, че той ще взема решение битовите и житейските им проблеми им по-ефикасно от Кълъчдароглу. Последният ще е лишен от парламентарно болшинство и няма да се оправи с икономическите и политическите провокации пред страната, ще настояват хората на Ердоган в общественото пространство.
Какво идва след изборите
Най-лошият вид е подобен, при който една от страните печели със напълно дребна преднина. Това безспорно ще отприщи огромни митинги – било от опозицията, било от последователите на Ердоган и неговата партия. Турция ще е нестабилна с месеци, напрежението ще от земята до небето, политическата рецесия – повсеместна. За страдание прекомерно евентуално е да забележим принуждение – както при щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 година Или протестите в Бразилия предходната година.
При всички положения обаче победа на опозиционния съюз и на Кълъчдароглу ще е добре призната на Запад. В връзките на Турция със Съединени американски щати и Европейски Съюз ще настъпи стопляне. Ще стартират диалози с Брюксел по основни тематики като обновяването и надграждането на настоящия Митнически съюз или зеления преход. Турция ще направи завой към НАТО и евентуално ще ратифицира ускорено присъединението на Швеция – откакто Финландия към този момент стана членка на Алианса.
Анкара ще се дистанцира в известна степен от Путин, който построи тесни връзки с Ердоган през годините. Москва даже на процедура даде на турския президент финансово рамо по линия на отсрочени заплащания за газови доставки и за новооткриващата се нуклеарна електроцентрала край град Мерсин в средиземноморския район.
Но в същото време не трябва да сме кой знае какви оптимисти. Завоят на Запад ще е единствено непълен. Турция надали ще вкара наказания против Москва, която две трети от жителите преглеждат като сътрудник, а не опасност. Няма да спре и вносът на природен газ и недопечен нефт от Русия. Процесът на присъединение към Европейски Съюз също няма да се възобнови. Европейски Съюз няма да възвърне ролята си на главен мотор на демократични преобразувания както беше преди две десетилетия.
Турция без Ердоган ще е по-свободна и отворена към западните си съдружници. Но е илюзорно да се мисли, че изборите ще донесат внезапна и безусловна смяна, която ще заличи наследството на последните 20 години. И да не забравяме – напълно допустимо е Ердоган да завоюва.
Коментарът е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Именно заради горната причина и Турция е запазила огромна част от демократичните си черти. Въпреки завоя към властническо ръководство през миналото десетилетие, демократичните институции и демократичните настройки измежду обществото са към момента живи.
На 14 май Турция е изправена пред съдбоносни избори и шансът гласоподавателите да детронират сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган е изцяло действителен. Надпреварата с главния претендент, излъчен от опозицията – Кемал Кълъчдароглу, е оспорвана. Изходът е незнаен.
Но значимото в тази ситуация е, че в Турция изборите са изцяло достоверни, а не фасадни. Победителят не предупреден по начало, както е в Русия, Азербайджан или пък множеството съседи на Турция в Близкия изток. Още на 15 май сякаш всемогъщия Ердоган може да се окаже в съпротива след повече от 20 години отпред на страната.
Как се стигна дотук
На първо място, проблемите в турската стопанска система – и най-много безпощадната инфлация, която изяжда приходите на жителите, и то с години. Покачващите се витални стандарти – главното постижение на Партия на справедливостта и развиването (АКП) на Ердоган в ранните години на ръководство – са към този момент единствено спомен.
На второ място, несъответстващият отговор на страната във връзка с жертвите и разрушенията в резултат на опустошителните трусове през февруари също отблъсна гласоподаватели.
На трето място, опозицията от цели шест партии консолидира съдружните редици с бързия и относително безболезен избор на Кълъчдароглу, другояче водач на кемалистката и левоцентристка Републиканска национална партия.
На локалните избори през 2019 година опозиционното обединяване сподели, че може да печели против АКП, и то със солидна преднина. Истанбул и Анкара „ паднаха “ откакто бяха в ръцете на ислямистите още от далечната 1994 година Като прибавим и поддръжката на прокюрдската Партия на демокрацията на народите, не е учудващо, че Кълъчдароглу води с 4-10% в множеството изследвания преди вота на 14 май.
Кандидатът може да не е най-харизматичният, само че е допустим за всички. Плюс това в неговата уста обещанията за конституционна проверка за противоположен преход от президентска към парламентарна република звучат безапелационно. Очевидно е, че водачът на РНП не се пробва да смъкна Ердоган, единствено и единствено да завоюва президентските пълномощия и да откри самият той ръководство с твърда ръка.
Кой ще завоюва изборите
Разбира се, нищо не е предопределено. Състезанието с Ердоган не е при напълно равни условия. Изборите в Турция може и да се свободни – в смисъл, че резултатите не се фалшифицирани, а в тъмната стаичка всеки има право да реши – само че не са почтени.
Медиите, свързани значително с ръководещите и следени от предприемачи, подвластни от властта, са на страната на Ердоган. Същото важи и за административния запас на страната. Очертават се и проблеми с регистрацията на гласоподаватели, изключително в районите, наранени от трусовете.
Съдебната система, а и централният изборен орган, са също по този начин лоялни на президента. Властта е развързала кесията, подвига заплати и пенсии и дава обещание нови жилища на потърпевшите от труса, а и на фамилии с ниски приходи изобщо. АКП може и да се показа добре на парламентарните избори, които се организират дружно с парламентарните.
Ако успее да реализира това, и в случай че има втори тур на президентския избор, Ердоган ще е в преференциална позиция да убеди гласоподавателите, че той ще взема решение битовите и житейските им проблеми им по-ефикасно от Кълъчдароглу. Последният ще е лишен от парламентарно болшинство и няма да се оправи с икономическите и политическите провокации пред страната, ще настояват хората на Ердоган в общественото пространство.
Какво идва след изборите
Най-лошият вид е подобен, при който една от страните печели със напълно дребна преднина. Това безспорно ще отприщи огромни митинги – било от опозицията, било от последователите на Ердоган и неговата партия. Турция ще е нестабилна с месеци, напрежението ще от земята до небето, политическата рецесия – повсеместна. За страдание прекомерно евентуално е да забележим принуждение – както при щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 година Или протестите в Бразилия предходната година.
При всички положения обаче победа на опозиционния съюз и на Кълъчдароглу ще е добре призната на Запад. В връзките на Турция със Съединени американски щати и Европейски Съюз ще настъпи стопляне. Ще стартират диалози с Брюксел по основни тематики като обновяването и надграждането на настоящия Митнически съюз или зеления преход. Турция ще направи завой към НАТО и евентуално ще ратифицира ускорено присъединението на Швеция – откакто Финландия към този момент стана членка на Алианса.
Анкара ще се дистанцира в известна степен от Путин, който построи тесни връзки с Ердоган през годините. Москва даже на процедура даде на турския президент финансово рамо по линия на отсрочени заплащания за газови доставки и за новооткриващата се нуклеарна електроцентрала край град Мерсин в средиземноморския район.
Но в същото време не трябва да сме кой знае какви оптимисти. Завоят на Запад ще е единствено непълен. Турция надали ще вкара наказания против Москва, която две трети от жителите преглеждат като сътрудник, а не опасност. Няма да спре и вносът на природен газ и недопечен нефт от Русия. Процесът на присъединение към Европейски Съюз също няма да се възобнови. Европейски Съюз няма да възвърне ролята си на главен мотор на демократични преобразувания както беше преди две десетилетия.
Турция без Ердоган ще е по-свободна и отворена към западните си съдружници. Но е илюзорно да се мисли, че изборите ще донесат внезапна и безусловна смяна, която ще заличи наследството на последните 20 години. И да не забравяме – напълно допустимо е Ердоган да завоюва.
Коментарът е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ