Природните лекарства, които наистина спасяват
Опиумен мак, кадифени зърна, глог, върбова кора - естествените екстракти могат да бъдат животоспасяващи. При това вълшебните свойства на растенията още не са изследвани до дъно - те още крият секрети за актуалната медицина, написа.
Макар билковите медикаменти постоянно да са подценявани и считани за непросветен мегод, над една трета от актуалните лекарства са получени директно или индиректно таман от растения, микроорганизми и животни.
Кората на дървото Galbulimima belgraveana
Сега учени от изследователския институт "Скрипс " в щата Калифорния са открили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен резултат, който може да помогне при лекуването на меланхолия и тревога. Дървото пораства единствено в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население от дълго време го употребява като лечебно средство против болки и против температура.
"Това демонстрира, че новата терапевтика към момента крие секрети за западната медицина. Има обичайни медикаменти, които към момента чакат да бъдат проучени ", споделя ръководителят на проучването Райън Шенви, който е професор по химия.
Опиумът се употребява за облекчение на болките от над 4000 години
Вероятно най-известният образец за лекарство, извлечено от растителен тип, е опиумът. Той се употребява за облекчение на болките от над 4000 години. От опиумния мак се вършат опиатите морфин и кодеин, които имат мощно влияние върху централната нервна система.
Но кои други медикаменти на растителна основа от древността се отличават с медицински свойства? И до каква степен солидни са научните доказателства за тяхното влияние?
Кадифен фасул за Паркинсон
Кадифеният фасул (Mucuna pruriens) се употребява в античната индийска аюрведична медицина, както и в китайската към този момент над три хилядолетия. Древни текстове описват, че лечители са употребявали неговите екстракти, с цел да понижат треперенето на пациентите и да овладеят заболяването, която през днешния ден назоваваме болест на Паркинсон.
Изследванията демонстрират, че кадифеният фасул съдържа съставна част, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което през днешния ден се ползва за лекуване на заболяването на Паркинсон. Леводопа оказва помощ за прекъсване на тремора - тя усилва допаминовите сигнали към мозъка, които управляват придвижването.
Модерното приложение на леводопа стартира при започване на XX век, когато полският биохимик Казимир Функ съумява да я синтезира. Десетилетия по-късно, през 60-те години на предишния век, учените откриват, че съставката може да се употребява за прекъсване на треперенето на пациенти с Паркинсон. Лекарството е същинска гражданска война в битката със болестта и играе и до през днешния ден основна роля в неговото лекуване.
Глогът оказва помощ при сърдечно-съдови болести?
Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са разказани за първи път от гръцкия доктор Диоскорид през първи век и от китайския доктор Тан-Бен-Као през седми век.
Клинични тествания в сходство със актуалните стандарти са открили, че глогът намалява кръвното налягане. Респективно би могъл да е от изгода и за лекуването на сърдечно-съдови болести. Плодовете на глога съдържат съединения със забележителна антиоксидантна интензивност.
Екстрактите на глога обаче към момента не са подобаващи за всеобща здравна приложимост - изследванията не престават. Необходими са по-прецизни проучвания, с цел да се оцени вярно дълготрайното му приложение при разнообразни болести.
Кората от тихоокеанския тис въздейства благотворно на рака
Тисовете заемат особено място в европейската митология на медицината. Повечето елементи на дървото са доста отровни. В предишното това е предизвиквало асоциации както със гибелта, по този начин и с безсмъртието. Тисът участва да вземем за пример в котела на вещиците от "Макбет ".
Но най-полезни медицински качества има един тип тисово дърво, което пораства в Северна Америка - става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях - така наречен паклитаксел, се ползва като дейно лекарство при лекуването на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите кафези да се развъждат и по този начин да спре развиването на заболяването.
Чудодейното лекарство от върбова кора
Кората от върба е друго обичайно лекарство с дълга история. Преди 4000 години в античен Шумер и Египет тя била употребена за облекчение на болките и от този момент се е трансформирала във значима част от медицината.
Върбовата кора съдържа съединяване, наречено салицин. Впоследствие то изиграва главно значение за откриването на аспирина - най-разпространеното лекарство в света.
Аспиринът има разнообразни медицински свойства. Сред тях са облекчението на болките, намаляването на температурата и предотвратяването на инсулти. За първи път влиза в всеобща приложимост като средство против високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.
Макар билковите медикаменти постоянно да са подценявани и считани за непросветен мегод, над една трета от актуалните лекарства са получени директно или индиректно таман от растения, микроорганизми и животни.
Кората на дървото Galbulimima belgraveana
Сега учени от изследователския институт "Скрипс " в щата Калифорния са открили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен резултат, който може да помогне при лекуването на меланхолия и тревога. Дървото пораства единствено в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население от дълго време го употребява като лечебно средство против болки и против температура.
"Това демонстрира, че новата терапевтика към момента крие секрети за западната медицина. Има обичайни медикаменти, които към момента чакат да бъдат проучени ", споделя ръководителят на проучването Райън Шенви, който е професор по химия.
Опиумът се употребява за облекчение на болките от над 4000 години
Вероятно най-известният образец за лекарство, извлечено от растителен тип, е опиумът. Той се употребява за облекчение на болките от над 4000 години. От опиумния мак се вършат опиатите морфин и кодеин, които имат мощно влияние върху централната нервна система.
Но кои други медикаменти на растителна основа от древността се отличават с медицински свойства? И до каква степен солидни са научните доказателства за тяхното влияние?
Кадифен фасул за Паркинсон
Кадифеният фасул (Mucuna pruriens) се употребява в античната индийска аюрведична медицина, както и в китайската към този момент над три хилядолетия. Древни текстове описват, че лечители са употребявали неговите екстракти, с цел да понижат треперенето на пациентите и да овладеят заболяването, която през днешния ден назоваваме болест на Паркинсон.
Изследванията демонстрират, че кадифеният фасул съдържа съставна част, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което през днешния ден се ползва за лекуване на заболяването на Паркинсон. Леводопа оказва помощ за прекъсване на тремора - тя усилва допаминовите сигнали към мозъка, които управляват придвижването.
Модерното приложение на леводопа стартира при започване на XX век, когато полският биохимик Казимир Функ съумява да я синтезира. Десетилетия по-късно, през 60-те години на предишния век, учените откриват, че съставката може да се употребява за прекъсване на треперенето на пациенти с Паркинсон. Лекарството е същинска гражданска война в битката със болестта и играе и до през днешния ден основна роля в неговото лекуване.
Глогът оказва помощ при сърдечно-съдови болести?
Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са разказани за първи път от гръцкия доктор Диоскорид през първи век и от китайския доктор Тан-Бен-Као през седми век.
Клинични тествания в сходство със актуалните стандарти са открили, че глогът намалява кръвното налягане. Респективно би могъл да е от изгода и за лекуването на сърдечно-съдови болести. Плодовете на глога съдържат съединения със забележителна антиоксидантна интензивност.
Екстрактите на глога обаче към момента не са подобаващи за всеобща здравна приложимост - изследванията не престават. Необходими са по-прецизни проучвания, с цел да се оцени вярно дълготрайното му приложение при разнообразни болести.
Кората от тихоокеанския тис въздейства благотворно на рака
Тисовете заемат особено място в европейската митология на медицината. Повечето елементи на дървото са доста отровни. В предишното това е предизвиквало асоциации както със гибелта, по този начин и с безсмъртието. Тисът участва да вземем за пример в котела на вещиците от "Макбет ".
Но най-полезни медицински качества има един тип тисово дърво, което пораства в Северна Америка - става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях - така наречен паклитаксел, се ползва като дейно лекарство при лекуването на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите кафези да се развъждат и по този начин да спре развиването на заболяването.
Чудодейното лекарство от върбова кора
Кората от върба е друго обичайно лекарство с дълга история. Преди 4000 години в античен Шумер и Египет тя била употребена за облекчение на болките и от този момент се е трансформирала във значима част от медицината.
Върбовата кора съдържа съединяване, наречено салицин. Впоследствие то изиграва главно значение за откриването на аспирина - най-разпространеното лекарство в света.
Аспиринът има разнообразни медицински свойства. Сред тях са облекчението на болките, намаляването на температурата и предотвратяването на инсулти. За първи път влиза в всеобща приложимост като средство против високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ