Опитите за самоубийство у нас често са поредна статистика, изкарана

...
Опитите за самоубийство у нас често са поредна статистика, изкарана
Коментари Харесай

Шефката на клиниката в Курило със зловещ разказ за самоубийство на шеф на висок пост в държавата

Опитите за самоубийство у нас постоянно са поредна статистика, изкарана някъде в Спешна помощ, в психиатричните клиники и здравното министерство. Какво обаче води до взимането на решение да сложиш завършек на живота си не е отговор, който се търси? Директорката на Държавната психиатрична клиника Цветеслава Гълъбова споделя пред Дарик, че хората съдят и одобряват за слаби тези, които са създали сходен опит.

Тя обаче е безапелационна, че взимането на такова решение в множеството случаи е мъчно и се дължи на психологични проблеми или прилепяне от ежедневните компликации.

Какво кара хората да стигат до прекаленост и по какъв начин можем да помогнем на свои близки, изправени пред решението дали да живеят или не?

Цветеслава Гълъбова: „ Мъж на към 53-54 години на доста сериозна позиция на една от силовите структури на страната беше осъществил самоубийство с два револвера. Едновременно прострелване в слепоочието и в сърцето. Тогава имаше догатки дали в действителност е съумял по едно и също време да създаде двата изстрела и т. н. Съдебните медици бяха безапелационни, че става дума за самозастрелване. То се оказа в следствие, че той се е лекувал от меланхолия, само че тъй като работеше в такава работа, това е ставало скрито, не се е афиширало, не е желал да се знае в работата му и така нататък, не е взел болничен. Тогава коментирахме със правосъдните медици, че това е изключителна съгласуваност на придвижванията. Изключителна! Да произведеш по едно и също време два смъртоносни изстрела, като всеки един от тях е гибелен самичък по себе си. Това е маркер за доста мощно предпочитание за реализиране на смъртен резултат. Тоест гибелта е мощно, мощно желана”.

Това е историята, която директорката на психиатричната клиника в Курило Цветеслава Гълъбова разказва като една от най-фрапиращите в кариерата си. Сблъсква се със случая като правосъден специалист, където е освидетелствала този мъж. Впоследствие се схваща, че мъжът е имал доста съществени фамилни проблеми: „ Не от вида на изневери и така нататък, други неща, доста съществени, които очевидно в композиция с доста напрегнатата му работа и професионалното изпепеляване бяха довели до вземането на решение за този драматичен резултат”.

Цветеслава Гълъбова изяснява, че самоубийствата се разделят на две групи. Такива, които се правят по болестни претекстове, т.е. психологични болести. И други, които са по „ нормал-психологични причини”. Често при втория тип става въпрос за тежки житейски рецесии, свързани с неспособност за полагане на грижа за околните, със съществени финансови проблеми или пък несподелена обич, които водят до опит за самоубийство. Директорката на психиатричната клиника описа, че хората, страдащи от психологични болести, най-често вършат опити за самоубийства, когато наподобяват постоянни.

Директорката на Държавната психиатрична клиника описа за момче, което е поставило завършек на живота си точно в такова положение: " В този миг, когато са добре, те осъзнават какъв брой доста се разграничават от здравите и какъв брой доста тази болест е трансформирала живота им. Това момче, което беше извънредно интелигентно, високо образовано, с висок обществен статус, беше на 34 година Заради заболяването си беше изгубил работата, приятелката го беше изоставила и така нататък Ясно осъзнавайки това нещо, той посегна към самоубийството. Когато минимум чакахме всички - аз като лекуващ доктор и неговите близки, когато беше добре той реализира този опит, за жалост, сполучлив ".

Според директорката на психиатричната клиника е доста значимо да учим децата си да бъдат мощни персони, както и да ги срещнем с това кои са сериозните проблеми в живота: " Важно е да учим децата си кое действително е огромна компликация и огромен проблем и че това не е неналичието на пари. Да им създадем ценностна система, в която здравето, животът, съществуването на семейство да бъдат най-важните неща, а не пари, коли и така нататък Дете, което е научено, че най-важното са лъскавите играчки, технологии, коли, когато порасне е доста елементарно да се депресира от това, че ги няма ".

Цветеслава Гълъбова описа още, че хората взимат решение да се самоубият по разнообразни аргументи. Най-често когато дълго време не съумеят да се преборят с персонален проблем: " По Северозападна България хората с години са безработни, с години са подложени на гнет и тормоз от кражби. Скоро излезе подобен случай - една жена на 87 години, която е пребита, ограбена с 15-20 лева или пенсията й, която е 150-200 лв. и най-после е блудствано с нея. Тази жена като излезе от това положение и осъзнае какво й се е случило, е разбираемо да посегне на живота си. Хората по селата и доста хора в градовете живеят мизерно. София не е България. Представяте ли си в 21 век да броите стотинките си?! Преди няколко години човек посегна на фамилията си. Оказа се, че двете му момчета са психологично заболели. Той цялостен живот се е борил с заболяването и с обществото да не се разбере, че са заболели, тъй като ще бъде жигосан. Обществото не подкрепя нашите заболели и околните им в тяхното оцеляване. Те се уморяват, изхабяват и в един миг споделят, че не могат повече. И в този миг се появява някой, който споделя, че по този начин не би трябвало. Да, не би трябвало, но не би трябвало и да оставяме хората сами на себе си ".

Директор Гълъбова изясни, че доста хора у нас не са научени и по какъв начин да се оправят с компликации. Според нея е значима стабилната фамилна връзка, която тя дефинира като разрушена в България.

Катя Сунгарска е представител на Спешна помощ от няколко години насам. Разказва, че се е сблъсквала с доста опити за самоубийства и изяснява, че през последните години броят на сходни опити е зачестял. Като съществена причина показва сбърканите полезностите и цели на хората: " Причините са някъде по-назад във времето, когато страдащият човек, който е изгубил пътя и себе си, е давал сигнали и тези сигнали е трябвало да бъдат познати от околните като зов за помощ. Но това не се е случило, за жалост. Това човек да заболее, да се разклати, да загуби себе си, посоката си е нещо напълно обикновено, изключително в днешния динамичен свят. Не бива да се съди, тъй като никой от нас не е застрахован, че няма да попадне в такова положение. Никой не е застрахован! "

Цветеслава споделя, че някои от хората, които са пробвали да сложат завършек на живота си, осъзнават каква е неговата стойност и в никакъв случай не биха създали сходен опит още веднъж. Въпреки това тя разясни, че с цел да стигне до такова решение човек, той сигурно е изпаднал в някакво положение на психическа неустановеност, неустойчивост и невъзможност. Тя описа, че има признаци, по които можем да разпознаем дали наш непосредствен обмисля да постави завършек на живота си или се е изправил пред сериозен житейски проблем.

" Симптомите, които могат да бъдат видени, са свързани с оттегляне на депресивния човек или този, който обмисля нещо сходно. Отдръпване от взаимните фамилни действия, затваряне в себе си. Когато напреднат нещата стартира да споделя, че животът няма смисъл. Добавят се към този момент чисто депресивните признаци - утежняване на съня, на апетита и оформяне на депресивен синдром. Инстинктът за живот е биологичен и е доста мощен. Човекът в действителност би трябвало да се е намерил в доста сериозна невъзможност, да ги е обмислил нещата отвред, с цел да пристъпи към реализирането на едно такова решение. Не е елементарно да се стигне до решението да сложиш самичък завършек на живота си и то не е израз на уязвимост. Хората доста елементарно лепят етикети - по какъв начин го е решил изведнъж, по този начин ли се прави?! Не, не е в това работата, а да можем да помогнем преди да се стигне до това решение ".

Ако у нас зародят сходни подозрения, би трябвало да потърсим другата позиция или помощ, без да се срамим или да се усещаме слаби. В България, за жалост, отчитаме единствено броя на опитите за самоубийства и какъв брой от тях са били приключени. Причините обаче по този начин и не се търсят, а точно те са значими за предотвратяването на сходни случаи:

" Хората неправилно мислят, че решението за самоубийство е израз на уязвимост. Не, не е израз на уязвимост. Ние забравихме какво е това състрадание и съпричастност, емпатия. Българино, намерения си, това в случай че влезе в твоята къща, дали е психологична болест, дали е самоубийство, дали е нещо друго, искаш ли да се отнесат към теб по този метод? ".
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР