Опитайте да си представите червеникаво зелено. Не бледото кафяво, което

Опитайте да си визиите червеникаво зелено. Не бледото кафяво, което ще получите, в случай че смесите двата цвята, а по-скоро цвят, който е ненапълно червен и ненапълно зелен. Или си представете жълтеникаво синьо – не зелено, а цвят, който да е близо по едно и също време до жълто и синьо. Не можете – и все пак тези цветове съществуват, написа Obekti.bg, базирайки се на Live Science.
Червено-зеленото и жълто-синьото са известни като „ неразрешени цветове “. Съставени от двойки нюанси, чиито светлинни честоти автоматизирано се анулират взаимно в човешкото око, те би трябвало да е невероятно да се видят по едно и също време.

Ограниченията идват на първо място от метода, по който възприемаме цветовете. Клетките в ретината, известни като „ противостоящи неврони” се задействат, когато се подтикват от алената светлина и тази интензивност предава на мозъка, че виждаме нещо алено. Абсолютно същите „ противостоящи неврони “ се инхибират от зелената светлина и отсъствието на интензивност споделя на мозъка, че виждаме зелено.

По сходен метод жълтата светлина „ включва “ други сходни противостоящи неврони, а синята светлина ги „ изключва “.

Докато множеството цветове провокират примес от реакции и в двете групи неврони, които мозъкът ни може да декодира, с цел да разпознава цветовете, алената светлина изцяло анулира резултата на зелената светлина и жълтото изцяло анулира синьото – по тази причина в никакъв случай не можем да възприемем тези цветове, когато идват от едно и също място. Всъщност, съвсем в никакъв случай.

Учените са разкрили, че тези цветове в действителност могат да се видят – единствено би трябвало да знаете по какъв начин да ги търсите

Цветове без име

Цветовата гражданска война стартира през 1983 година, когато изненадващо проучване, извършено от Хевит Крейн, водещ академик в региона на зрението, и неговия сътрудник Томас Пиантанида, излиза в научния вестник Science. Озаглавено, „ За визията на червеникаво зелено и жълтеникаво синьо “, то твърди, че „ неразрешените цветове “ могат да се видят.

Учените основават изображения, в които са сложени едни до други дълги червени и зелени линии (и в обособени изображения сини и жълти ивици). Те демонстрират тези изображения на десетки участници, употребявайки апарат за следене на очните придвижвания, с цел да слагат изображенията неподвижно по отношение на очите на феновете. Това разрешава да се знае сигурно, че светлината от всяка цветна линия постоянно попада върху едни и същи кафези на ретината. Например, някои кафези постоянно получават жълта светлина, до момента в който други кафези получават единствено синя светлина.

Наблюдателите на този необикновен образен тласък докладвали, че виждат по какъв начин границите сред линиите последователно изчезват и цветовете като че ли се преливат един в различен. По изумителен метод изображението като че ли е съумяло да преодолее механизма на противостоене в очите. Хората рапортуват, че виждат цветове, които в никакъв случай по-рано не са виждали.

Където и да гледали в изображението на алените и зелени линии, цветът, който виждали наблюдаващите бил „ по едно и също време червен и зелен “ - пишат Крейн и Пиантанида в обявата си.

Още по-любопитно, „ някои наблюдаващи показват, че въпреки да са били наясно, че това, което виждат, е цвят, те са неспособни да го назоват или опишат. Един от тях беше художник с богат речник за цветове. “

Оказва се, че „ неразрешените цветове “ могат да се следят – и са забележителна панорама.
Първоначално проучването на Крейн и Пиантанида провокира недоверчиво покачване на вежди в тяхната научна област и малко на брой са тези, които се захващат с техните открития.

„ Отношението към него беше като към лудата стара вуйна на тавана на зрението, за която никой не приказва “ – споделя един от експертите в региона на зрението, Винсент Билок, професор от университета на Маями и теоретичен помощник към американските военно-въздушни сили.

Постепенно обаче стартират да се организират разнообразни вариации на опита, които удостоверяват, че стига да се стабилизира обликът по описания нагоре метод, „ неразрешените цветове “ могат да се видят. За разлика от няколко опита, извършени без сходна прецизна стабилизация, при които, да вземем за пример „ червеникаво-зеленият “ цвят, който участниците разказват в истинското проучване, се оказва просто размит колорит на кафявото.

Но когато опитът е извършен вярно, възприетият цвят въобще не е размит, а изненадващо ослепителен: „ Все едно да видиш лилаво за първи път и да го наречеш синкаво-червено “.

Когато обликът, формиран от червени и зелени (или сини и жълти) линии се стабилизира по отношение на ретината, всеки противоположен неврон получава единствено светлина с един цвят. Представете си два сходни неврона: един, който получава синя светлина и един, който получава жълта. „ Мисля, че това, което стабилизацията прави, е да унищожи конкурентното взаимоотношение сред двата неврона, тъй че и двата са свободни да отговорят по едно и също време, тъй че резултатът да бъде общопризнат като „ синкаво жълто “ - изяснява Билок.

Може в никакъв случай да не видите подобен цвят в природата или върху цветовия набор – само че може би някой ден някой може да изобрети самостоятелно устройство с вграден тракер. И когато погледнете в него, ще се почувствате по този начин, като че ли виждате лилаво за първи път.