Васил Иванов - Лучано: В традиционно мъжки спортове залагаме на дами - май не е много добре
Опитът на Лучано като състезателен началник включва и цели 7 години ръководство на федерацията по бокс, бил е и член на УС на футболен клуб “Левски”. За разлика от света, у нас името Лучано не се свързва със световноизвестния тенор Павароти, а със основателя на веригата сладкарници Лучано - Васил Иванов. А със Симеон Сакскобургготски Лучано се познава от 1997 година
- Виждам, че се чувстваш добре и в този момент, само че имаш ли носталгия по ръководството на царя, пък и по времето, когато беше министър на спорта?
- За мен е значимо, че успяхме да променим метода на взимане на проценти от спортния тотализатор, при нас пристигнаха и непотърсените облаги, а това даде доста по-голяма опция за финансиране на федерациите (с към 30% повече). Като свършена работа регистрирам и приемането на Закона за физическото образование и спорта и правилника за приложението му. И още, и още. Имах шанс, тъй като след дълъг ремонт на мен се падна да отворя още веднъж вратите на Националния стадион “Васил Левски” и така нататък Ех, да, постоянно може повече...
- В предолимпийска година сме, като състезателен човек какво те вълнува, пък и тревожи в тази посока?
- Както се знае, целият свят ще бъде в Токио. Ще ни бъде мъчно, несъмнено. Но пък имаме съвсем година, с цел да се приготвяме, навлизаме в най-важния и виновен интервал. Виждам, че напрежението пораства.
- Какви упования имаш? Симпатии?
- Колкото повече, толкоз по-добре. Все отново федерациите би трябвало да се погрижат за своите спортисти оптимално. И да не не помнят, че две години след Токио пък идва зимната олимпиада в Шамони. Там очевидно сме доста слаби. С огромни очаквания съм за волейбола, нека съумеят момчетата да се класират за Токио. Пропуснаха огромен късмет, само че в спорта е по този начин. Трябва и шанс.
- Всички някогашни и сегашни спортисти, с които се познаваме, беседваме, акцентират твоя огромен принос за тяхното по-спокойно настояще, че и старини. Имам поради най-много “олимпийските стипендии”, както те си ги назовават, като твой необикновен триумф и грижа за тях. Много са ти признателни.
- Признавам си, че доста работих за това. Да си министър никак не е лесна работа. Ходех си най-редовно в 7 часа сутринта на работа, бях си в кабинета даже по тъмни доби, известно е. Макар че другите идваха към 9 ч., нали. А аз до този час към този момент съм си приключил настоящата работа. След това започваше така наречен оперативна работа, за мен, де.
- Сега какви са ти връзките със спорта?
- Официално нямам нищо, само че не съм се дръпнал от спорта и виждам да оказвам помощ на щангите, на бокса, пък и на други. Толкова. Дано в Токио успеем. Лошото е, че в битката, в бокса се залага най-вече на дамите, което ми е малко смешно, въпреки че са положителни, само че за мен това са си мъжки спортове. Имаме обичаи. Дано обаче в Токио да бъде хубава олимпиада, чакам, че японците ще се оправят както би трябвало.
- А какво мислиш за настоящето ръководство на спорта, за министър Красен Кралев?
- Ние с Кралев сме другари, виждаме се два-три пъти в месеца, обменяме хрумвания за спорта, съгласно мен си прави работата, става.
- Ама доста си пада по художествената гимнастика, за какво ли?
- Е, всеки си има своите желания. Златните ни девойки са със съществени поръчки за медали в Токио, нека. Очаквам и ми се желае в бранша за скок на височина да реализираме нещо съществено, също имаме заложби. Ивет Лалова също се показва чудесно.
- В твоята бирария “Лучано”, която е на площад “Славейков”, идват ли футболисти, пък и други спортисти?
- Идват, идват. Но може би най-редовен тук е Нораир Нурикян. Явно му харесва. Като бях министър, той ми беше консултант. А аз му не разреших да пуши цигари и го ревизирам най-редовно, греша му в чантата даже. Няма лабаво, безценен другар. А и аз не пуша, в никакъв случай не съм пушил. Един недостатък по-малко, нали?
- Имаш ли срещи с царя, тъй като си прочут като неговия министър?
- Имаме контакти, чуваме се постоянно, само че не е идвал в тази бирария, в случай че това питаш...
- С починалия Иван Славков бяхте огромни другари, преодоля ли тъгата си по него?
- Не. Липсва ми доста. Не единствено на мен, а на доста хора липсва. Не го забравяме. Знаеш, че той ми умря в ръцете. А дружно сме обиколили съвсем целия свят, мемоари бол. Научих толкоз доста неща от него.
- Изкушавам се да те запитвам за неговата наследничка като ръководител на БОК Стефка Костадинова. Тя получава ли си в този момент “олимпийската стипендия”, или се е отказала?
- Вероятно си получава заслуженото заплащане. Не съм чул за отвод от него. А и в никакъв случай не съм я питал. Ние си запазихме през годините положителните връзки, нали си спомняш, че Стефка ми беше заместител в Министерството на спорта.
- Кои са най-големите проблеми на спорта в този момент, в профил видяно?
- Не са малко, само че не желая да подлагам на критика. Отново ще подчертая, че тази година, която остава до Токио, е много-много значима и виновна и всички би трябвало да се стегнат оптимално. И парите, които отпуска Министерският съвет, да отидат главно за участниците в олимпиадата. Трябва да имаме триумфи и да запазим престижа си на спортна страна.
- Дочух, че и двамата ти синове работят в спортното министерство, по този начин ли е?
- Не желаех да им се меся, не желая да им налагам моя бизнес, това е. Синът ми Лучано Иванов работи в интернационалния отдел на спортното министерство, а по-големият Лъчезар също е там, само че в така наречен спортна дирекция, има такава и там вършат инспекции на разнообразни надпревари. Това знам и другото е, че и двамата се оправят. Разбират си от работата.
- Хайде най-после да си кажеш кои са обичаните ти спортисти, знам, че си левскар?
- Може и да съм левскар, само че от дълго време не съм ходил на футболни мачове. Сините сега играят безобразно, не знам за какво и по какъв начин. Имат проблеми, дали сбъркаха в селекцията, дали треньорът им не е подобаващ, други да кажат. Бях разпален почитател преди на Чавдар Цветков, доста са огромните имена, които си одобрявам, за какво да ги изреждам. Съжалявам, че не ми доближи време като началник на спорта да си довърша работата. Ето, какъв брой международни първенци ме питат за какво и ние не получаваме пожизнени хонорари, за какво? Не ми доближи време, другари. Това е истината. А дали това може да се реши? Сигурно може, само че съгласно мен на ход би трябвало да са министър председателят и спортният министър. Това е.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
- Виждам, че се чувстваш добре и в този момент, само че имаш ли носталгия по ръководството на царя, пък и по времето, когато беше министър на спорта?
- За мен е значимо, че успяхме да променим метода на взимане на проценти от спортния тотализатор, при нас пристигнаха и непотърсените облаги, а това даде доста по-голяма опция за финансиране на федерациите (с към 30% повече). Като свършена работа регистрирам и приемането на Закона за физическото образование и спорта и правилника за приложението му. И още, и още. Имах шанс, тъй като след дълъг ремонт на мен се падна да отворя още веднъж вратите на Националния стадион “Васил Левски” и така нататък Ех, да, постоянно може повече...
- В предолимпийска година сме, като състезателен човек какво те вълнува, пък и тревожи в тази посока?
- Както се знае, целият свят ще бъде в Токио. Ще ни бъде мъчно, несъмнено. Но пък имаме съвсем година, с цел да се приготвяме, навлизаме в най-важния и виновен интервал. Виждам, че напрежението пораства.
- Какви упования имаш? Симпатии?
- Колкото повече, толкоз по-добре. Все отново федерациите би трябвало да се погрижат за своите спортисти оптимално. И да не не помнят, че две години след Токио пък идва зимната олимпиада в Шамони. Там очевидно сме доста слаби. С огромни очаквания съм за волейбола, нека съумеят момчетата да се класират за Токио. Пропуснаха огромен късмет, само че в спорта е по този начин. Трябва и шанс.
- Всички някогашни и сегашни спортисти, с които се познаваме, беседваме, акцентират твоя огромен принос за тяхното по-спокойно настояще, че и старини. Имам поради най-много “олимпийските стипендии”, както те си ги назовават, като твой необикновен триумф и грижа за тях. Много са ти признателни.
- Признавам си, че доста работих за това. Да си министър никак не е лесна работа. Ходех си най-редовно в 7 часа сутринта на работа, бях си в кабинета даже по тъмни доби, известно е. Макар че другите идваха към 9 ч., нали. А аз до този час към този момент съм си приключил настоящата работа. След това започваше така наречен оперативна работа, за мен, де.
- Сега какви са ти връзките със спорта?
- Официално нямам нищо, само че не съм се дръпнал от спорта и виждам да оказвам помощ на щангите, на бокса, пък и на други. Толкова. Дано в Токио успеем. Лошото е, че в битката, в бокса се залага най-вече на дамите, което ми е малко смешно, въпреки че са положителни, само че за мен това са си мъжки спортове. Имаме обичаи. Дано обаче в Токио да бъде хубава олимпиада, чакам, че японците ще се оправят както би трябвало.
- А какво мислиш за настоящето ръководство на спорта, за министър Красен Кралев?
- Ние с Кралев сме другари, виждаме се два-три пъти в месеца, обменяме хрумвания за спорта, съгласно мен си прави работата, става.
- Ама доста си пада по художествената гимнастика, за какво ли?
- Е, всеки си има своите желания. Златните ни девойки са със съществени поръчки за медали в Токио, нека. Очаквам и ми се желае в бранша за скок на височина да реализираме нещо съществено, също имаме заложби. Ивет Лалова също се показва чудесно.
- В твоята бирария “Лучано”, която е на площад “Славейков”, идват ли футболисти, пък и други спортисти?
- Идват, идват. Но може би най-редовен тук е Нораир Нурикян. Явно му харесва. Като бях министър, той ми беше консултант. А аз му не разреших да пуши цигари и го ревизирам най-редовно, греша му в чантата даже. Няма лабаво, безценен другар. А и аз не пуша, в никакъв случай не съм пушил. Един недостатък по-малко, нали?
- Имаш ли срещи с царя, тъй като си прочут като неговия министър?
- Имаме контакти, чуваме се постоянно, само че не е идвал в тази бирария, в случай че това питаш...
- С починалия Иван Славков бяхте огромни другари, преодоля ли тъгата си по него?
- Не. Липсва ми доста. Не единствено на мен, а на доста хора липсва. Не го забравяме. Знаеш, че той ми умря в ръцете. А дружно сме обиколили съвсем целия свят, мемоари бол. Научих толкоз доста неща от него.
- Изкушавам се да те запитвам за неговата наследничка като ръководител на БОК Стефка Костадинова. Тя получава ли си в този момент “олимпийската стипендия”, или се е отказала?
- Вероятно си получава заслуженото заплащане. Не съм чул за отвод от него. А и в никакъв случай не съм я питал. Ние си запазихме през годините положителните връзки, нали си спомняш, че Стефка ми беше заместител в Министерството на спорта.
- Кои са най-големите проблеми на спорта в този момент, в профил видяно?
- Не са малко, само че не желая да подлагам на критика. Отново ще подчертая, че тази година, която остава до Токио, е много-много значима и виновна и всички би трябвало да се стегнат оптимално. И парите, които отпуска Министерският съвет, да отидат главно за участниците в олимпиадата. Трябва да имаме триумфи и да запазим престижа си на спортна страна.
- Дочух, че и двамата ти синове работят в спортното министерство, по този начин ли е?
- Не желаех да им се меся, не желая да им налагам моя бизнес, това е. Синът ми Лучано Иванов работи в интернационалния отдел на спортното министерство, а по-големият Лъчезар също е там, само че в така наречен спортна дирекция, има такава и там вършат инспекции на разнообразни надпревари. Това знам и другото е, че и двамата се оправят. Разбират си от работата.
- Хайде най-после да си кажеш кои са обичаните ти спортисти, знам, че си левскар?
- Може и да съм левскар, само че от дълго време не съм ходил на футболни мачове. Сините сега играят безобразно, не знам за какво и по какъв начин. Имат проблеми, дали сбъркаха в селекцията, дали треньорът им не е подобаващ, други да кажат. Бях разпален почитател преди на Чавдар Цветков, доста са огромните имена, които си одобрявам, за какво да ги изреждам. Съжалявам, че не ми доближи време като началник на спорта да си довърша работата. Ето, какъв брой международни първенци ме питат за какво и ние не получаваме пожизнени хонорари, за какво? Не ми доближи време, другари. Това е истината. А дали това може да се реши? Сигурно може, само че съгласно мен на ход би трябвало да са министър председателят и спортният министър. Това е.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ