Абсурди и истерии заради цената на хляба
Опитът да се спре повишаването на хляба наподобява на молебен за дъжд. Или на литийно шествие против злополуките по пътищата. Вместо да се захванат с действителни политики, управниците пробутват на българите успокоителни хапчета, написа Ясен Бояджиев в коментар за Deutsche Welle .
Да ни е честита есента. Летовниците се прибраха, улиците се задръстиха, тв аудиторията се завърна. И изпитаните средства за привличане на вниманието ѝ към този момент влизат в приложимост. Безотказно като магнит работят шокиращите вести на тематика цени, които прерастват в медийно-политически нервности. По принцип те имат повтаряем темперамент - като зараждащите от време на време без забележими аргументи пристъпи на боязън и тревога. Но имат и ясно изразена връзка със промяната на годишните времена и политическите сезони.
В това отношение изискванията тази година са удобни. Почти цяло лято валяха дъждове, които се отразиха на житната годишна продукция - и в България (с към 6% надолу), и по света. Съответно изкупните цени на пшеницата се покачиха спрямо миналогодишните (първоначално с 25 на 100, след това с по-малко). И ето ти вест: „ хлябът скача “. Първите прогнози за 15-20% (20-30 стотинки) не се потвърдиха, само че паниката за „ насъщния “ набра скорост, като в същото време влезе в резонанс с следващия цикъл в друга паника. Международното състояние остава с напрежение, така че петролните цени не демонстрират никаква податливост към намаление. А това по силата на контракта с единствения ни снабдител неизбежно води към ново повишаване на природния газ (с 13-14 на сто). Тъй че тази и идната седмица по веригата на суровините и производството неизбежно ще изскочи тематиката за парното (тъкмо когато и времето застудя, като по поръчка).
Но към този момент на мода е цената на хляба. Не се колебая, че в действителност има хора, за които няколко стотинки повече за самун са от голяма важност. Не недооценявам и казуса с бедността. Но истеричният хор към повишаването на хляба (а и на газа) като цяло е мощно несъразмерен на неговото действително социално-икономическо изражение и отражение. И е в цялостен контрастност с мълчанието, което царува, когато същите цени, при друго независещо от нас стичане на конюнктурата, тръгнат в противоположната посока.
Освен медиите, тона в този хор задават и политиците, които на пожар се впуснаха да задържат цените. Идеите им обаче са или изцяло безсмислени и неуместни, или мощно противоречиви и с спорен резултат.
Към първата категория спада желанието на земеделския министър да уговаря комерсиалните вериги да продават хляба без надценка и облага. За задачата бил почнал „ самостоятелни срещи “, а най-после щяло да има и обща среща при премиера. Засега не е ясно дали такива срещи в действителност се организират. Но даже и да е по този начин, даже и комерсиалните вериги благородно да се отзоват на молбата, няма никакви гаранции, че след това няма да трансферират въпросната надценка върху други артикули. По-скоро противоположното.
Във втората категория хрумвания влиза съживеното от опозицията дежурно предложение за понижаване на Данък добавена стойност особено за хляба от 20 на 5 %. То явно няма (а съгласно доста специалисти и не бива) да бъде признато. Но даже и да бъде, няма никакви гаранции, че съответните търговци ще понижат цените със съответния %. По-скоро противоположното.
Въобще, като при всички популистки хрумвания крайният резултат от цялото това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв. Каквото би трябвало да нараства, ще нарастне (както различен път поевтинява), а най-после всичко ще се не помни, до идващия път. Точно както стана през 2012 година, когато един различен аграрни министър обиколи към 100 пъти телевизионните студиа, с цел да заплашва с всеобщи инспекции на ценообразуването и да се хвали, че бил уговорил две търговски вериги да замразят цените. Днес никой не помни какво тъкмо, с какъв брой и дали изобщо е поскъпнало тогава.
Всичко това не значи, че нищо не може да се направи. Напротив. Вместо да се занимава с нелепости, едно положително ръководство би могло да направи доста, с цел да поддържа конкуренцията на пазара и да усъвършенства изискванията за бизнес. Тогава резултатът би бил доста по-голям - както върху цените, по този начин и върху икономическия напредък и приходите. Когато става дума за хляба да вземем за пример, „ сивият “ бранш по веригата зърно-брашно-хляб би могъл да бъде изваден на ярко. А в случай че приказваме за газа, в продължение на десетилетия не бе направено нищо за разтрошаване на съветския монопол в доставките.
Тук обаче доста обичаме да кършим ръце за неща, които не зависят от нас. И да не вършим това, което зависи от нас. Затова опитът да се задържат цените на хляба наподобява на молебен за (или против) дъжд, на литийно шествие против автомобилните произшествия или на договаряния на министъра на туризма със синоптиците, с цел да пускат единствено прогнози за хубаво време по плажовете.
Самият министър на земеделието сигурно прелестно знае, че акцията му към цената на хляба е изцяло безсмислена. Защо тогава разиграва този спектакъл? Отговорът е елементарен. Притеснени за властта си, ръководещите непрестанно се пробват да убеждават гласоподавателите, че са ужасно загрижени за тях. Но вместо да им кажат истината и да подобрят живота им посредством действителни промени и политики, те им пробутват успокоителни хапчета. Ефектът от тях обаче е нездравословен за всички, тъй като основава неверни показа и упования и поражда илюзии и халюцинации. А за какво им е толкоз блага властта и защо я използват - това е напълно друга тематика.
Да ни е честита есента. Летовниците се прибраха, улиците се задръстиха, тв аудиторията се завърна. И изпитаните средства за привличане на вниманието ѝ към този момент влизат в приложимост. Безотказно като магнит работят шокиращите вести на тематика цени, които прерастват в медийно-политически нервности. По принцип те имат повтаряем темперамент - като зараждащите от време на време без забележими аргументи пристъпи на боязън и тревога. Но имат и ясно изразена връзка със промяната на годишните времена и политическите сезони.
В това отношение изискванията тази година са удобни. Почти цяло лято валяха дъждове, които се отразиха на житната годишна продукция - и в България (с към 6% надолу), и по света. Съответно изкупните цени на пшеницата се покачиха спрямо миналогодишните (първоначално с 25 на 100, след това с по-малко). И ето ти вест: „ хлябът скача “. Първите прогнози за 15-20% (20-30 стотинки) не се потвърдиха, само че паниката за „ насъщния “ набра скорост, като в същото време влезе в резонанс с следващия цикъл в друга паника. Международното състояние остава с напрежение, така че петролните цени не демонстрират никаква податливост към намаление. А това по силата на контракта с единствения ни снабдител неизбежно води към ново повишаване на природния газ (с 13-14 на сто). Тъй че тази и идната седмица по веригата на суровините и производството неизбежно ще изскочи тематиката за парното (тъкмо когато и времето застудя, като по поръчка).
Но към този момент на мода е цената на хляба. Не се колебая, че в действителност има хора, за които няколко стотинки повече за самун са от голяма важност. Не недооценявам и казуса с бедността. Но истеричният хор към повишаването на хляба (а и на газа) като цяло е мощно несъразмерен на неговото действително социално-икономическо изражение и отражение. И е в цялостен контрастност с мълчанието, което царува, когато същите цени, при друго независещо от нас стичане на конюнктурата, тръгнат в противоположната посока.
Освен медиите, тона в този хор задават и политиците, които на пожар се впуснаха да задържат цените. Идеите им обаче са или изцяло безсмислени и неуместни, или мощно противоречиви и с спорен резултат.
Към първата категория спада желанието на земеделския министър да уговаря комерсиалните вериги да продават хляба без надценка и облага. За задачата бил почнал „ самостоятелни срещи “, а най-после щяло да има и обща среща при премиера. Засега не е ясно дали такива срещи в действителност се организират. Но даже и да е по този начин, даже и комерсиалните вериги благородно да се отзоват на молбата, няма никакви гаранции, че след това няма да трансферират въпросната надценка върху други артикули. По-скоро противоположното.
Във втората категория хрумвания влиза съживеното от опозицията дежурно предложение за понижаване на Данък добавена стойност особено за хляба от 20 на 5 %. То явно няма (а съгласно доста специалисти и не бива) да бъде признато. Но даже и да бъде, няма никакви гаранции, че съответните търговци ще понижат цените със съответния %. По-скоро противоположното.
Въобще, като при всички популистки хрумвания крайният резултат от цялото това чесане на езиците е предупреден - безусловно никакъв. Каквото би трябвало да нараства, ще нарастне (както различен път поевтинява), а най-после всичко ще се не помни, до идващия път. Точно както стана през 2012 година, когато един различен аграрни министър обиколи към 100 пъти телевизионните студиа, с цел да заплашва с всеобщи инспекции на ценообразуването и да се хвали, че бил уговорил две търговски вериги да замразят цените. Днес никой не помни какво тъкмо, с какъв брой и дали изобщо е поскъпнало тогава.
Всичко това не значи, че нищо не може да се направи. Напротив. Вместо да се занимава с нелепости, едно положително ръководство би могло да направи доста, с цел да поддържа конкуренцията на пазара и да усъвършенства изискванията за бизнес. Тогава резултатът би бил доста по-голям - както върху цените, по този начин и върху икономическия напредък и приходите. Когато става дума за хляба да вземем за пример, „ сивият “ бранш по веригата зърно-брашно-хляб би могъл да бъде изваден на ярко. А в случай че приказваме за газа, в продължение на десетилетия не бе направено нищо за разтрошаване на съветския монопол в доставките.
Тук обаче доста обичаме да кършим ръце за неща, които не зависят от нас. И да не вършим това, което зависи от нас. Затова опитът да се задържат цените на хляба наподобява на молебен за (или против) дъжд, на литийно шествие против автомобилните произшествия или на договаряния на министъра на туризма със синоптиците, с цел да пускат единствено прогнози за хубаво време по плажовете.
Самият министър на земеделието сигурно прелестно знае, че акцията му към цената на хляба е изцяло безсмислена. Защо тогава разиграва този спектакъл? Отговорът е елементарен. Притеснени за властта си, ръководещите непрестанно се пробват да убеждават гласоподавателите, че са ужасно загрижени за тях. Но вместо да им кажат истината и да подобрят живота им посредством действителни промени и политики, те им пробутват успокоителни хапчета. Ефектът от тях обаче е нездравословен за всички, тъй като основава неверни показа и упования и поражда илюзии и халюцинации. А за какво им е толкоз блага властта и защо я използват - това е напълно друга тематика.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ