Русия влезе в схватка със Запада за бъдещето на света
Операцията за денацификация и демилитаризация на Украйна се трансформира в линия, която раздели историята на преди и след. И на 24 февруари се събудихме в нов свят, в който живеем от месец.
Нека си напомним с какво се сбогуваме.
Бомбардировките над Югославия станаха първият знак за преждевременността на изводите за „ края на историята “, които толкоз ревниво възпроизвеждаха западните политолози. Те се оказаха и последната интервенция на НАТО, в която Алиансът съумя да реализира задачите си, колкото и канибалски да са те.
След това пристигна Афганистан, където Вашингтон щеше да смаже талибаните. Изминаха 20 години, Съединени американски щати избягаха позорно от там и талибаните още веднъж взеха властта в свои ръце.
След това се организира интервенцията за търсене на оръжия за всеобщо заличаване в Ирак. Разбира се, те не го откриха, само че поставиха плодородна почва за образуването на “Ислямска държава”.
В началото на предишното десетилетие " Арабската пролет ", която Съединени американски щати и Европа интензивно подкрепяха, докара до кървави цивилен войни в Либия и Сирия. В последната се демонстрираха бойците на „ Ислямска страна “.
Този свят в този момент е към своя край. И се строи нов. При който е невероятно безнаказано да се обстрелва Цхинвали с ракети. В които е невероятно, под прикритието на създаване на народна власт, да се колят хора с ръцете на ислямисти. В който не можете да изгаряте хора в Дома на профсъюзите в Одеса, не можете да пренебрегнете войната, водена от част от вашия народ в продължение на осем години. Последното, апропо, се отнася както за руснаци, по този начин и за украинци.
И какво е допустимо в него? Какъв ще бъде той? Какво ни чака? Всички нас, без значение в коя страна живеем.
Днес бъдещето на новия свят е в ръцете на съветските бойци – те се борят за него. Кардиналните разлики в дейностите на Русия и Съединени американски щати в сходни обстановки са явни даже и за най-запалените съперници на Кремъл. Нашите самолети не правят килимени бомбардировки над градовете, както направиха американците в Югославия, Афганистан и Ирак. В същото време нашата войска има способността да унищожи всеки обект в Украйна – последните удари с „ Кинжал “ демонстрираха това доста ясно. Но Русия работи друго и се стреми да сведе до най-малко жертвите измежду цивилните. И заради това нашите войски са принудени да влизат в градовете и да се бият там, където снайперистът може да се скрие зад всеки прозорец. Затова всеки боец, дал живота си там, го е направил, наред с други неща, с цел да избави живота на мирните украинци.
Ето за какво интервенцията ще продължи тъкмо толкоз време, колкото е належащо за осъществяване на дилемите. Тук несъмнено няма потребност да се бърза.
Когато завърши, дипломатите ще приказват. Те ще би трябвало да дефинират архитектурата за сигурност на новия свят, да разработят механизми, които ще бъдат по-съвършени от тези, които са работили преди. Някои от тях ще би трябвало да бъдат преосмислени, а други, да вземем за пример Договорът за очистване на нуклеарните сили със междинен обхват на деяние, ще би трябвало да бъдат възродени. Изключително значима полемика ще се развие към разширението на СТАРТ-3. Отделен предмет на полемика ще бъдат хиперзвуковите оръжия, в които Русия доста изпреварва останалите страни. Но в този момент аналозите на тези съглашения няма да бъдат двустранни документи за Москва и Вашингтон. Те ще бъдат деликатно прочетени в Пекин, Делхи, Берлин, Париж, Техеран, Рияд – в столицата на всяка страна, която може да поеме отговорност за проектирането на бъдеще, в което няма да има място за грешките на еднополюсния свят. И в този момент, в Кремъл и в Министерство на външните работи наблюдават деликатно по какъв начин се демонстрират тези, които смятахме за съдружници и тези, които смятахме за васали във Вашингтон.
И в случай че в упоменатите нагоре аспекти решаваща роля изигра решимостта на Русия, то при погребението на някогашния стопански ред Западът към този момент се провали два пъти. Съединените щати и техните съдружници счупиха основния принцип на капитализма – неприкосновеността на частната благосъстоятелност. Да, в този момент това не вълнува елементарните руснаци, които, меко казано, се недоумяват, когато четат по какъв начин страдат съветските милиардери поради арестите на яхти и компликациите при заплащането на работата на чистачките. Но това се следи от близко в столиците, упоменати в параграфа нагоре – забележителна част от парите на най-богатите им поданици също се намират в западни банки. И очевидно не им харесва метода, по който Вашингтон, Лондон и Брюксел работят в този момент.
Още преди седмица и половина американските медии писаха, че Саудитска Арабия и Китай разискват опцията за заплащане на петролни контракти в юан. А завчера Русия разгласи, че в този момент европейските страни ще купуват газ за рубли. Дедоларизацията на международната стопанска система изглеждаше като неразбираема вероятност още през февруари, само че през днешния ден тя към този момент придобива много осезаеми контури.
Особен интерес съставлява бъдещето на западните ни съседи. Ще стане ли Европа в действителност самостоятелна, или ще продължи сляпо да следва инструкциите на „ града на хълма “? Дали елементарните германци и французи осъзнават, че за тяхна сметка в този момент се води битката за опазване на украинските национални батальони? В последна сметка Съединени американски щати искрено изтриха краката си на прокламираните идеали за недопустимост на груповата отговорност. Добре, за руснаците това към този момент не е вест, само че в този момент и елементарните европейци заплащат за глобите – на тях инфлацията се е отразила не по-малко от нас.
В същото време е явно, че европейската част на НАТО никога не е единомислеща в поддръжката си за Украйна. Разбира се, има обособени горещи глави, само че мнозина не са очаровани от вероятността да се изправят против Русия, която е подготвена освен да заявява своите ползи, само че и да ги отбрани действително. За страдание Западът не разбра добре следствията от игнорирането на причините, които Владимир Путин изрече преди 15 години в Мюнхен.
Самата Русия също яочакват колосални промени: явно е, че решението на дългогодишните стопански проблеми към този момент не може да се отсрочва. Но какъв излаз можем да намерим от тази обстановка?
Тепърва ще открием отговорите на тези и доста други въпроси, само че те несъмнено ще станат част от човешката история. А каква ще бъде тя зависи от всеки един от нас. В последна сметка новият свят е обвързван с отговорността. За себе си, за околните си, за страната и за целия свят. Защото „ няма човек, който би бил като остров “.
Превод: В. Сергеев
Нека си напомним с какво се сбогуваме.
Бомбардировките над Югославия станаха първият знак за преждевременността на изводите за „ края на историята “, които толкоз ревниво възпроизвеждаха западните политолози. Те се оказаха и последната интервенция на НАТО, в която Алиансът съумя да реализира задачите си, колкото и канибалски да са те.
След това пристигна Афганистан, където Вашингтон щеше да смаже талибаните. Изминаха 20 години, Съединени американски щати избягаха позорно от там и талибаните още веднъж взеха властта в свои ръце.
След това се организира интервенцията за търсене на оръжия за всеобщо заличаване в Ирак. Разбира се, те не го откриха, само че поставиха плодородна почва за образуването на “Ислямска държава”.
В началото на предишното десетилетие " Арабската пролет ", която Съединени американски щати и Европа интензивно подкрепяха, докара до кървави цивилен войни в Либия и Сирия. В последната се демонстрираха бойците на „ Ислямска страна “.
Този свят в този момент е към своя край. И се строи нов. При който е невероятно безнаказано да се обстрелва Цхинвали с ракети. В които е невероятно, под прикритието на създаване на народна власт, да се колят хора с ръцете на ислямисти. В който не можете да изгаряте хора в Дома на профсъюзите в Одеса, не можете да пренебрегнете войната, водена от част от вашия народ в продължение на осем години. Последното, апропо, се отнася както за руснаци, по този начин и за украинци.
И какво е допустимо в него? Какъв ще бъде той? Какво ни чака? Всички нас, без значение в коя страна живеем.
Днес бъдещето на новия свят е в ръцете на съветските бойци – те се борят за него. Кардиналните разлики в дейностите на Русия и Съединени американски щати в сходни обстановки са явни даже и за най-запалените съперници на Кремъл. Нашите самолети не правят килимени бомбардировки над градовете, както направиха американците в Югославия, Афганистан и Ирак. В същото време нашата войска има способността да унищожи всеки обект в Украйна – последните удари с „ Кинжал “ демонстрираха това доста ясно. Но Русия работи друго и се стреми да сведе до най-малко жертвите измежду цивилните. И заради това нашите войски са принудени да влизат в градовете и да се бият там, където снайперистът може да се скрие зад всеки прозорец. Затова всеки боец, дал живота си там, го е направил, наред с други неща, с цел да избави живота на мирните украинци.
Ето за какво интервенцията ще продължи тъкмо толкоз време, колкото е належащо за осъществяване на дилемите. Тук несъмнено няма потребност да се бърза.
Когато завърши, дипломатите ще приказват. Те ще би трябвало да дефинират архитектурата за сигурност на новия свят, да разработят механизми, които ще бъдат по-съвършени от тези, които са работили преди. Някои от тях ще би трябвало да бъдат преосмислени, а други, да вземем за пример Договорът за очистване на нуклеарните сили със междинен обхват на деяние, ще би трябвало да бъдат възродени. Изключително значима полемика ще се развие към разширението на СТАРТ-3. Отделен предмет на полемика ще бъдат хиперзвуковите оръжия, в които Русия доста изпреварва останалите страни. Но в този момент аналозите на тези съглашения няма да бъдат двустранни документи за Москва и Вашингтон. Те ще бъдат деликатно прочетени в Пекин, Делхи, Берлин, Париж, Техеран, Рияд – в столицата на всяка страна, която може да поеме отговорност за проектирането на бъдеще, в което няма да има място за грешките на еднополюсния свят. И в този момент, в Кремъл и в Министерство на външните работи наблюдават деликатно по какъв начин се демонстрират тези, които смятахме за съдружници и тези, които смятахме за васали във Вашингтон.
И в случай че в упоменатите нагоре аспекти решаваща роля изигра решимостта на Русия, то при погребението на някогашния стопански ред Западът към този момент се провали два пъти. Съединените щати и техните съдружници счупиха основния принцип на капитализма – неприкосновеността на частната благосъстоятелност. Да, в този момент това не вълнува елементарните руснаци, които, меко казано, се недоумяват, когато четат по какъв начин страдат съветските милиардери поради арестите на яхти и компликациите при заплащането на работата на чистачките. Но това се следи от близко в столиците, упоменати в параграфа нагоре – забележителна част от парите на най-богатите им поданици също се намират в западни банки. И очевидно не им харесва метода, по който Вашингтон, Лондон и Брюксел работят в този момент.
Още преди седмица и половина американските медии писаха, че Саудитска Арабия и Китай разискват опцията за заплащане на петролни контракти в юан. А завчера Русия разгласи, че в този момент европейските страни ще купуват газ за рубли. Дедоларизацията на международната стопанска система изглеждаше като неразбираема вероятност още през февруари, само че през днешния ден тя към този момент придобива много осезаеми контури.
Особен интерес съставлява бъдещето на западните ни съседи. Ще стане ли Европа в действителност самостоятелна, или ще продължи сляпо да следва инструкциите на „ града на хълма “? Дали елементарните германци и французи осъзнават, че за тяхна сметка в този момент се води битката за опазване на украинските национални батальони? В последна сметка Съединени американски щати искрено изтриха краката си на прокламираните идеали за недопустимост на груповата отговорност. Добре, за руснаците това към този момент не е вест, само че в този момент и елементарните европейци заплащат за глобите – на тях инфлацията се е отразила не по-малко от нас.
В същото време е явно, че европейската част на НАТО никога не е единомислеща в поддръжката си за Украйна. Разбира се, има обособени горещи глави, само че мнозина не са очаровани от вероятността да се изправят против Русия, която е подготвена освен да заявява своите ползи, само че и да ги отбрани действително. За страдание Западът не разбра добре следствията от игнорирането на причините, които Владимир Путин изрече преди 15 години в Мюнхен.
Самата Русия също яочакват колосални промени: явно е, че решението на дългогодишните стопански проблеми към този момент не може да се отсрочва. Но какъв излаз можем да намерим от тази обстановка?
Тепърва ще открием отговорите на тези и доста други въпроси, само че те несъмнено ще станат част от човешката история. А каква ще бъде тя зависи от всеки един от нас. В последна сметка новият свят е обвързван с отговорността. За себе си, за околните си, за страната и за целия свят. Защото „ няма човек, който би бил като остров “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ