100 години железница на Opel !
Opel чества огромна годишнина: 100 години от тръгването железницата в завода. Всичко стартира с черните сажди на локомотиви, пуфкащи по коловозите от 1920 г. нататък. Днешните железопътни превозни средства се плъзгат чисто по обекта още веднъж в услуга на заводската логистика.
През 1868 година създателят на компанията Адам Опел избра мястото за новата си фабрика директно на гарата в Рюселсхайм. Петдесет сполучливи години по-късно, след десетилетия разширение на производството на шевни машини, велосипеди и коли, синовете му осъзнават какъв брой преференциално би било да имат собствена железница. Доставката на суровини и съставни елементи тук е също толкова важна, колкото и безпроблемното изпращане на крайните артикули.
Ето за какво Карл декор Опел осъществява контакт с „ дирекцията на кралските пруски и велики херцогски хесенски железници “ в Майнц през 1918 година и договаря отделна връзка за централата. Молбата му е подкрепена и първият вътрешен маневриращ локомотив стартира работа само две години по-късно и нататък железопътната линия на Opel заработва с пълна пара.
Най-старата оживяла парна машина е маневреният локомотив от фабриката за локомотиви Hohenzollern в Дюселдорф. Стоманеният кон от вида "Oberkassel ", построен през 1914 година, е взет от захарния завод Dormagen към 1920 година Както всички фабрични локомотиви на Opel, той е локомотив със „ общоприет габарит “, което значи, че има междурелсие от 1435 милиметра - това измерение е все още стандартният габарит в Европа, Северна Африка, Северна Америка и Китай. Следователно железопътните системи в Рюселсхайм са изцяло съвместими с международната железопътна мрежа от самото начало.
Паровата ера продължи единствено за малко в Opel. Два чисто нови дизелови локомотива допълват флота през 1927 година. Deutz PMZ 203 R, построен от завода за мотори Oberursel, се захранват от двуцилиндрови двутактови дизелови мотори с мощ 55 к.с. През 1928 година е прибавен PMD 230 R с мощ 83 к.с., а през 1942 година Deutz GA6M 420 R с шестцилиндров двигател, задвижван от въглищен газ.
Две неща са присъщи за железницата на марката - от една страна има специалната характеристика, че локомотивите на Opel поемат или предават вагони от DB на обществени коловози. Това изисква много преглед и съгласуваност. От друга страна, пътуванията до фабричните пространства са взискателни, защото към половината от коловозите са тук-там, където коли, велосипедисти и пешеходци се движат рамо до рамо на равна нога.
Всички локомотиви се поддържат постоянно и много подробно в лични работилници на Opel, спазвайки строги правила и разпоредби. През 100-тата година на заводската железопътна линия към момента има пет блестящо жълти локомотива в Рюселсхайм.
През 1868 година създателят на компанията Адам Опел избра мястото за новата си фабрика директно на гарата в Рюселсхайм. Петдесет сполучливи години по-късно, след десетилетия разширение на производството на шевни машини, велосипеди и коли, синовете му осъзнават какъв брой преференциално би било да имат собствена железница. Доставката на суровини и съставни елементи тук е също толкова важна, колкото и безпроблемното изпращане на крайните артикули.
Ето за какво Карл декор Опел осъществява контакт с „ дирекцията на кралските пруски и велики херцогски хесенски железници “ в Майнц през 1918 година и договаря отделна връзка за централата. Молбата му е подкрепена и първият вътрешен маневриращ локомотив стартира работа само две години по-късно и нататък железопътната линия на Opel заработва с пълна пара.
Най-старата оживяла парна машина е маневреният локомотив от фабриката за локомотиви Hohenzollern в Дюселдорф. Стоманеният кон от вида "Oberkassel ", построен през 1914 година, е взет от захарния завод Dormagen към 1920 година Както всички фабрични локомотиви на Opel, той е локомотив със „ общоприет габарит “, което значи, че има междурелсие от 1435 милиметра - това измерение е все още стандартният габарит в Европа, Северна Африка, Северна Америка и Китай. Следователно железопътните системи в Рюселсхайм са изцяло съвместими с международната железопътна мрежа от самото начало.
Паровата ера продължи единствено за малко в Opel. Два чисто нови дизелови локомотива допълват флота през 1927 година. Deutz PMZ 203 R, построен от завода за мотори Oberursel, се захранват от двуцилиндрови двутактови дизелови мотори с мощ 55 к.с. През 1928 година е прибавен PMD 230 R с мощ 83 к.с., а през 1942 година Deutz GA6M 420 R с шестцилиндров двигател, задвижван от въглищен газ.
Две неща са присъщи за железницата на марката - от една страна има специалната характеристика, че локомотивите на Opel поемат или предават вагони от DB на обществени коловози. Това изисква много преглед и съгласуваност. От друга страна, пътуванията до фабричните пространства са взискателни, защото към половината от коловозите са тук-там, където коли, велосипедисти и пешеходци се движат рамо до рамо на равна нога.
Всички локомотиви се поддържат постоянно и много подробно в лични работилници на Opel, спазвайки строги правила и разпоредби. През 100-тата година на заводската железопътна линия към момента има пет блестящо жълти локомотива в Рюселсхайм.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ