Чували ли сте за българският Бермудски триъгълник? СНИМКИ
Опасна околност в България е като истински Бермудски триъгълник. Над проход до най-натоварената автомагистрала в страната се случват странни неща – изчезват хора, появяват се митични създания, самолети се разрушават без обяснима причина.
Мястото е прокълнато, уверени са локалните поданици.
Става въпрос за останките на тогавашната антична цитадела Маркова кръчма, намираща се близо до прохода " Траянови врата " на Автомагистрала " Тракия ".
Според експертите крепостта е построена към VI в. сл. Хр. и е просъществувала няколко епохи. Разположена в естествено укрепена околност, единствената открита за неприятелите страна била охранявана от две солидни кули.
Смята се, че крепостта е била част от огромен фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите.
През лятото на 1969 година над прохода Траянови врата пада български аероплан. Веднага е проведено търсене на безмоторната машина.
Тогава за тези неща в България не се е говорело и пишело. Катастрофата остава в цялостна загадка и единствено хората, директно свързани със самолетите и Държавна сигурност, са знаели за случая.
Безмоторната машина е била пилотирана от един водач, който умира. Търсят него и останките от самолета цели 4 денонощия. Тогава липсват спътници, техниката е доста по-елементарна и с по-малко благоприятни условия спрямо през днешния ден.
Но и регионът на прохода Траянови врата не е огромен, с цел да не могат всички търсещи да намерят аероплан и човек толкоз време. Чак на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От водача също имало овъглени остатъци.
Експертите били сюрпризирани от нещастието, тъй като водачът бил умел, само че черната кутия посочила, че той не е съумял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата безусловно го е засмукала и повалила на земята. Всичко това дало мотив за едно изрично решение – над това място към този момент да не летят самолети. И това е по този начин към този момент 50 години.
По тази причина и поради нещастието с безмоторния аероплан регионът към Траянови врата е прочут и като българския Бермудски триъгълник.
Това не е единственото злокобно събитие, породило митове за заплахите, които дебнат там. От незапомнени времена локалните поданици имат вяра, че руинити са населявани от самодиви, които отвличат хора.
Хората описват приказки за самодиви, които в миналото причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, само че от тях повече хора не ставало, тъй като ходели като сенки и нищо не ги вълнувало.
Имало и петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до през днешния ден. Те изчезват в границите на 2 години – сред 1971 и 1973 година
От епохи измежду околното население витае една легенда, че вечер като се стъмни, край Маркова кръчма се чува свистене. Появяват се и сведения, че замръкнали пасажери са виждали в тъмнината към запалените огньове да пристъпват самодиви.
Има и забавна легенда, обвързвана с „ цар Траян “, на който е кръстено укреплението. Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взима главата, тъй като е едно на майка и татко. Императорът се съгласил, само че момчето почнало да боледува.
Тогава остаряла баба му споделила да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си създали свирки, от които не излизала музика, а единствено викът „ Цар Траян има магарешки уши “.
През вековете мястото става очевидец на разнообразни столетия и владетели, от римските легионери, през многочислените славянски племена, византийците, българите, латините от кръстоносните походи, до османското настъпление.
Проходът Траянови врата е бил едно от дребното места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската равнина. Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея умрял.
Много кървави събития са се случвали на това място. На 17 август 986 година се разиграва една от най-бележитите борби в историята ни - борбата край Траянова врата сред войските на цар Самуил и византийския император Василий ІІ Македонец (Българоубиец) . Ромеите понесли неучвано проваляне, а самият император едвам се избавил.
Няколко века по-късно, след рухването на България под османско господство, около крепостта намират избавление хиляди българи от близките места, които слагат началото на село Клисура (просъществувало сред XV-ХVII в.).
До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход против турците. На идната година взема решение да мине през Северна България, добре знаейки какъв сложен за завладяване е този проход.
По време на Османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не оказват помощ нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от налозите към империята в подмяна на това да пазят прохода от бандитите.
В последна сметка точно поради бандитизма този път се изоставя и през късното средновековие стартира да се употребява пътят през Момин проход, Костенец и Белово.
Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат уверено стълкновение на освободителните съветски войски, само че заради настъпилата анархия и суматоха избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа околност без пердах.
Някои от тях стават пазители на прохода, а други последователно се разпръсват из близките планини, с цел да слагат началото на днешните селища Горна и Долна Василица, Голак, Костенец и Момин проход.
Останките от крепостта Маркова кръчма, наричана още и Маркова капия, се намират на към 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се назовава цитадела " Траянови врата " поради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по това време се назовава Щипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.
Източник: pochivkata.blitz.bg
Мястото е прокълнато, уверени са локалните поданици.
Става въпрос за останките на тогавашната антична цитадела Маркова кръчма, намираща се близо до прохода " Траянови врата " на Автомагистрала " Тракия ".
Според експертите крепостта е построена към VI в. сл. Хр. и е просъществувала няколко епохи. Разположена в естествено укрепена околност, единствената открита за неприятелите страна била охранявана от две солидни кули.
Смята се, че крепостта е била част от огромен фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите.
През лятото на 1969 година над прохода Траянови врата пада български аероплан. Веднага е проведено търсене на безмоторната машина.
Тогава за тези неща в България не се е говорело и пишело. Катастрофата остава в цялостна загадка и единствено хората, директно свързани със самолетите и Държавна сигурност, са знаели за случая.
Безмоторната машина е била пилотирана от един водач, който умира. Търсят него и останките от самолета цели 4 денонощия. Тогава липсват спътници, техниката е доста по-елементарна и с по-малко благоприятни условия спрямо през днешния ден.
Но и регионът на прохода Траянови врата не е огромен, с цел да не могат всички търсещи да намерят аероплан и човек толкоз време. Чак на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От водача също имало овъглени остатъци.
Експертите били сюрпризирани от нещастието, тъй като водачът бил умел, само че черната кутия посочила, че той не е съумял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата безусловно го е засмукала и повалила на земята. Всичко това дало мотив за едно изрично решение – над това място към този момент да не летят самолети. И това е по този начин към този момент 50 години.
По тази причина и поради нещастието с безмоторния аероплан регионът към Траянови врата е прочут и като българския Бермудски триъгълник.
Това не е единственото злокобно събитие, породило митове за заплахите, които дебнат там. От незапомнени времена локалните поданици имат вяра, че руинити са населявани от самодиви, които отвличат хора.
Хората описват приказки за самодиви, които в миналото причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, само че от тях повече хора не ставало, тъй като ходели като сенки и нищо не ги вълнувало.
Имало и петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до през днешния ден. Те изчезват в границите на 2 години – сред 1971 и 1973 година
От епохи измежду околното население витае една легенда, че вечер като се стъмни, край Маркова кръчма се чува свистене. Появяват се и сведения, че замръкнали пасажери са виждали в тъмнината към запалените огньове да пристъпват самодиви.
Има и забавна легенда, обвързвана с „ цар Траян “, на който е кръстено укреплението. Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взима главата, тъй като е едно на майка и татко. Императорът се съгласил, само че момчето почнало да боледува.
Тогава остаряла баба му споделила да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си създали свирки, от които не излизала музика, а единствено викът „ Цар Траян има магарешки уши “.
През вековете мястото става очевидец на разнообразни столетия и владетели, от римските легионери, през многочислените славянски племена, византийците, българите, латините от кръстоносните походи, до османското настъпление.
Проходът Траянови врата е бил едно от дребното места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската равнина. Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея умрял.
Много кървави събития са се случвали на това място. На 17 август 986 година се разиграва една от най-бележитите борби в историята ни - борбата край Траянова врата сред войските на цар Самуил и византийския император Василий ІІ Македонец (Българоубиец) . Ромеите понесли неучвано проваляне, а самият император едвам се избавил.
Няколко века по-късно, след рухването на България под османско господство, около крепостта намират избавление хиляди българи от близките места, които слагат началото на село Клисура (просъществувало сред XV-ХVII в.).
До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход против турците. На идната година взема решение да мине през Северна България, добре знаейки какъв сложен за завладяване е този проход.
По време на Османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не оказват помощ нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от налозите към империята в подмяна на това да пазят прохода от бандитите.
В последна сметка точно поради бандитизма този път се изоставя и през късното средновековие стартира да се употребява пътят през Момин проход, Костенец и Белово.
Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат уверено стълкновение на освободителните съветски войски, само че заради настъпилата анархия и суматоха избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа околност без пердах.
Някои от тях стават пазители на прохода, а други последователно се разпръсват из близките планини, с цел да слагат началото на днешните селища Горна и Долна Василица, Голак, Костенец и Момин проход.
Останките от крепостта Маркова кръчма, наричана още и Маркова капия, се намират на към 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се назовава цитадела " Траянови врата " поради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по това време се назовава Щипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.
Източник: pochivkata.blitz.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ