Извънредното положение от отрицателните лихви се задълбочава
Опасенията за здравословното положение на международното стопанство, подклаждани от ескалацията на комерсиалната война сред Вашингтон и Пекин, уголемяват вселената на отрицателните лихви и на негативната рентабилност. Просто тъй като вложителите насочват средствата си към сигурни активи, с което качват цените на държавните бумаги и смъкват доходността им.
Отрицателните лихвени проценти образуват изключително състояние, ориентирано против стандартното разбиране за държанието на финансовите пазари. Така наречените "реални " лихви, които са поправени съгласно инфлацията, постоянно са били и отрицателни. Преди 2009-а обаче е било немислимо номиналните им стойности да паднат под нулата.
Глобалната финансова рецесия от 2007-2008-а принуди централните банкери да премислят ортодоксалните си схващания за паричната политика. Необичайните ограничения станаха наложителни и всички водещи парични стратези приложиха някаква форма на парични тласъци.
Пионер в региона на негативната лихвена политика е шведската Riksbank, която постоянно се е гордяла със своя новаторски метод. През юли 2009-а тя вкара пробно минусова рента по депозитите на комерсиалните банки като прийом за битка с мизерната инфлация. По-късно, през февруари 2015-а, когато Швеция още веднъж "флиртуваше " с дефлацията, шведските централни банкери смъкнаха главната си рента под нулата и от този момент тя е негативна. Шведската крона пък се е обезценила с 15% от този момент до наши дни и с 24% от следкризисния й пик. По този мотив даже някогашният шведски министър председател Карл Билт показа в "Туитър ", че е "обидно и мъчително да се гледа по какъв начин шведската крона продължава да отслабва към еврото, което не е добре за страната ". Председателят на Riksbank - Щефан Ингвес, пък се появил на събитие на финансовата общественост в Стокхолм през май с трима телохранители. Което предизвика клюки, че опасенията за сигурността му евентуално са поради задълбочаващото се неодобрение на обществеността от проточилата се пет години политика на негативни лихви по депозитите, които обезценяват кроната макар мощната шведска стопанска система.
Дания и Швейцария също употребяват отрицателните лихвени проценти, с цел да отклоняват финансовия приток и да държат под надзор валутните курсове на националните парични единици. В датския случай става въпрос за запазване на закрепения курс на кроната към еврото. В швейцарската процедура пък - за преодоляване на внезапното повишаване на франка в качеството му на обичайно избавително леговище при рецесии от всевъзможен темперамент.
Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " пък разчитат негативните лихвени проценти да им оказват помощ в борбата със скромната инфлация и падащите цени, и да поддържат националните им стопанства. И двете институции се надяват да принудят комерсиалните банки да отпускат повече заеми като начисляват наказателни лихвени проценти по депозитите им.
Всъщност, концепцията за негативните лихви не е изобретена в наши дни. За нея през 1890-а мечтае колоритният немски предприемач Силвио Гезел, поканен след години да взе участие в ръководството на "Мюнхенската република " (1919 -а) като депутат по финансите. Неговата концепция по-късно е коментирана като допустимо решение за превъзмогване на Великата меланхолия.А икономистът Джон Мейнард Кейнс назовава Гезел "странен, несправедливо подценен оракул ".
В момента централните банки на страните, които създават съвсем 25% от международния артикул, поддържат политика на минусови лихви. Федералният запас даже намали с 25 базови пункта базовия си лихвен % на 31 юли, което бе 729-о лихвено намаляване, направено от световна централна банка за времето от финансовата рецесия до момента, по информация на "Бенк ъф Америка ". Тази наклонност при краткосрочните базови лихви се трансферира и върху пазара на държавни скъпи бумаги. По публични данни на "Интерконтинентъл иксчейндж " (ІСЕ) жестоко една четвърт от международния пазар на облигации, в това число държавен и корпоративен дълг, сега се търгува при минусова рентабилност. Германия е най-голямото международно стопанство, в което цялата крива на доходността е под нулата. В Япония, Франция, Швеция и Белгия възвръщаемостта на всички дългови бумаги с падеж до 15 години в това число е негативна. Негативна рентабилност носят всички облигации със срочност до 20 години в това число в Дания, до 30 години в това число в Германия и Холандия, както и 50-годишните бумаги на Швейцария.
В случай на закъснение на световното стопанство, централните банки могат да орежат още повече лихвите, с цел да поддържат растежа. Макар че сега - 10 години след края на международната финансова рецесия, лихвените проценти остават на най-ниските си в исторически проект нива и лимитират опциите за маневри на паричните стратези. Едно лихвено редуциране с размерите на това от интервала 2007-2009-а ще вкара всичките страни от Г-7 в отрицателната лихвена група. А главната конспирация към този момент е дали доходността на щатските ДЦК - най-големият и най-съществен пазар на облигации в света, също ще слезе под повърхността.
Анализатори обръщат внимание, че би трябвало да има предел, под който отрицателните лихви не би трябвало да слизат.
Отрицателните лихвени проценти образуват изключително състояние, ориентирано против стандартното разбиране за държанието на финансовите пазари. Така наречените "реални " лихви, които са поправени съгласно инфлацията, постоянно са били и отрицателни. Преди 2009-а обаче е било немислимо номиналните им стойности да паднат под нулата.
Глобалната финансова рецесия от 2007-2008-а принуди централните банкери да премислят ортодоксалните си схващания за паричната политика. Необичайните ограничения станаха наложителни и всички водещи парични стратези приложиха някаква форма на парични тласъци.
Пионер в региона на негативната лихвена политика е шведската Riksbank, която постоянно се е гордяла със своя новаторски метод. През юли 2009-а тя вкара пробно минусова рента по депозитите на комерсиалните банки като прийом за битка с мизерната инфлация. По-късно, през февруари 2015-а, когато Швеция още веднъж "флиртуваше " с дефлацията, шведските централни банкери смъкнаха главната си рента под нулата и от този момент тя е негативна. Шведската крона пък се е обезценила с 15% от този момент до наши дни и с 24% от следкризисния й пик. По този мотив даже някогашният шведски министър председател Карл Билт показа в "Туитър ", че е "обидно и мъчително да се гледа по какъв начин шведската крона продължава да отслабва към еврото, което не е добре за страната ". Председателят на Riksbank - Щефан Ингвес, пък се появил на събитие на финансовата общественост в Стокхолм през май с трима телохранители. Което предизвика клюки, че опасенията за сигурността му евентуално са поради задълбочаващото се неодобрение на обществеността от проточилата се пет години политика на негативни лихви по депозитите, които обезценяват кроната макар мощната шведска стопанска система.
Дания и Швейцария също употребяват отрицателните лихвени проценти, с цел да отклоняват финансовия приток и да държат под надзор валутните курсове на националните парични единици. В датския случай става въпрос за запазване на закрепения курс на кроната към еврото. В швейцарската процедура пък - за преодоляване на внезапното повишаване на франка в качеството му на обичайно избавително леговище при рецесии от всевъзможен темперамент.
Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " пък разчитат негативните лихвени проценти да им оказват помощ в борбата със скромната инфлация и падащите цени, и да поддържат националните им стопанства. И двете институции се надяват да принудят комерсиалните банки да отпускат повече заеми като начисляват наказателни лихвени проценти по депозитите им.
Всъщност, концепцията за негативните лихви не е изобретена в наши дни. За нея през 1890-а мечтае колоритният немски предприемач Силвио Гезел, поканен след години да взе участие в ръководството на "Мюнхенската република " (1919 -а) като депутат по финансите. Неговата концепция по-късно е коментирана като допустимо решение за превъзмогване на Великата меланхолия.А икономистът Джон Мейнард Кейнс назовава Гезел "странен, несправедливо подценен оракул ".
В момента централните банки на страните, които създават съвсем 25% от международния артикул, поддържат политика на минусови лихви. Федералният запас даже намали с 25 базови пункта базовия си лихвен % на 31 юли, което бе 729-о лихвено намаляване, направено от световна централна банка за времето от финансовата рецесия до момента, по информация на "Бенк ъф Америка ". Тази наклонност при краткосрочните базови лихви се трансферира и върху пазара на държавни скъпи бумаги. По публични данни на "Интерконтинентъл иксчейндж " (ІСЕ) жестоко една четвърт от международния пазар на облигации, в това число държавен и корпоративен дълг, сега се търгува при минусова рентабилност. Германия е най-голямото международно стопанство, в което цялата крива на доходността е под нулата. В Япония, Франция, Швеция и Белгия възвръщаемостта на всички дългови бумаги с падеж до 15 години в това число е негативна. Негативна рентабилност носят всички облигации със срочност до 20 години в това число в Дания, до 30 години в това число в Германия и Холандия, както и 50-годишните бумаги на Швейцария.
В случай на закъснение на световното стопанство, централните банки могат да орежат още повече лихвите, с цел да поддържат растежа. Макар че сега - 10 години след края на международната финансова рецесия, лихвените проценти остават на най-ниските си в исторически проект нива и лимитират опциите за маневри на паричните стратези. Едно лихвено редуциране с размерите на това от интервала 2007-2009-а ще вкара всичките страни от Г-7 в отрицателната лихвена група. А главната конспирация към този момент е дали доходността на щатските ДЦК - най-големият и най-съществен пазар на облигации в света, също ще слезе под повърхността.
Анализатори обръщат внимание, че би трябвало да има предел, под който отрицателните лихви не би трябвало да слизат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ