България тегли нови дългове, но не увеличава задлъжнялостта си
Опасенията на политици и икономисти, че с вземането на нов дълг България задлъжнява от ден на ден, и повече към този момент не се оправдават. Последните данни на Евростат демонстрират, че в края на септември 2023 година страната ни е на второ място в Европейски Съюз по най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - 21%. Изпреварва ни единствено Естония (18,2%. В топ 5 на минимум задлъжнелите страни се подреждат още Люксембург (25,7%), Швеция (29,7%) и Дания (30,1%).
В Европейски Съюз има пет страни, чиито отговорности са по-големи от Брутният вътрешен продукт - Гърция, Италия, Франция, Испания и Белгия.
На годишна база по отношение на третото тримесечие на 2022 година нарастване на дълга регистрират Белгия, Естония, Финландия, Латвия, Словакия, Румъния, Люксембург и Литва.
България е измежду страните, където има намаляване, само че по този индикатор е обратно в класацията. Най-силен спад на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт има в Кипър, Португалия, Хърватия, Италия, Гърция и Испания.
Данните на Евростат в действителност демонстрират, че България постоянно обслужва отговорностите си, а вземането на нов дълг не води до нарастване на задлъжнялостта. През предходната година страната изтегли близо 8 милиарда лева от външните и вътрешния пазар. Въпреки това брутният външен дълг, в който са включени държавните и частните отговорности, в края на септември понижа със 132,1 млн. евро до 43,948 млрд.
През тази година страната може да вземе на заем още 11,7 милиарда лв., а оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година не може да надвишава 48 милиарда лева.
Според тактиката на държавното управление за ръководство на държавния дълг парите назаем ще се употребяват за рефинансиране на остарели отговорности, за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и попълване на фискалния запас. Парите ще бъдат взети от вътрешния пазар с стартирането нови ДЦК, от външните пазари посредством еврооблигации, ще се теглят и програмни заеми от 500 млн. евро от Европейската капиталова банка и Банката за развиване към Съвета на Европа за съфинансиране на планове, изпълнявани със средства от европейските фондове.
През тази година България би трябвало дa погаси 3,5 милиарда лв. остарели отговорности, от които 2,9 милиарда за падеж на еврооблигации, продадени през 2014 година, 400 млн. лева за ДЦК, пуснати през същата година, и още 200 млн. по други държавни заеми.
През 2025 и 2026 година се възнамерява новите задължения да са надлежно 11,6 милиарда и 11,7 милиарда лева за 2026 година Догодина би трябвало бъдат платени 3,6 милиарда лева по външния държавен дълг и 3,3 милиарда по вътрешния. През 2026 година заплащанията са 2,8 милиарда лева.
В Европейски Съюз има пет страни, чиито отговорности са по-големи от Брутният вътрешен продукт - Гърция, Италия, Франция, Испания и Белгия.
На годишна база по отношение на третото тримесечие на 2022 година нарастване на дълга регистрират Белгия, Естония, Финландия, Латвия, Словакия, Румъния, Люксембург и Литва.
България е измежду страните, където има намаляване, само че по този индикатор е обратно в класацията. Най-силен спад на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт има в Кипър, Португалия, Хърватия, Италия, Гърция и Испания.
Данните на Евростат в действителност демонстрират, че България постоянно обслужва отговорностите си, а вземането на нов дълг не води до нарастване на задлъжнялостта. През предходната година страната изтегли близо 8 милиарда лева от външните и вътрешния пазар. Въпреки това брутният външен дълг, в който са включени държавните и частните отговорности, в края на септември понижа със 132,1 млн. евро до 43,948 млрд.
През тази година страната може да вземе на заем още 11,7 милиарда лв., а оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година не може да надвишава 48 милиарда лева.
Според тактиката на държавното управление за ръководство на държавния дълг парите назаем ще се употребяват за рефинансиране на остарели отговорности, за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и попълване на фискалния запас. Парите ще бъдат взети от вътрешния пазар с стартирането нови ДЦК, от външните пазари посредством еврооблигации, ще се теглят и програмни заеми от 500 млн. евро от Европейската капиталова банка и Банката за развиване към Съвета на Европа за съфинансиране на планове, изпълнявани със средства от европейските фондове.
През тази година България би трябвало дa погаси 3,5 милиарда лв. остарели отговорности, от които 2,9 милиарда за падеж на еврооблигации, продадени през 2014 година, 400 млн. лева за ДЦК, пуснати през същата година, и още 200 млн. по други държавни заеми.
През 2025 и 2026 година се възнамерява новите задължения да са надлежно 11,6 милиарда и 11,7 милиарда лева за 2026 година Догодина би трябвало бъдат платени 3,6 милиарда лева по външния държавен дълг и 3,3 милиарда по вътрешния. През 2026 година заплащанията са 2,8 милиарда лева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ