ПП „Републиканци за България“: Държавата не прави нищо за психосоциалната подкрепа на гражданите
ООН алармира в собствен отчет, че наложената карантина в множеството страни усилва с над 20% случаите на домашно принуждение. Карантинните ограничения затрудняват службите и неправителствените организации да се свържат с жертвите. Много страни към този момент оповестиха за увеличение на случаите на домашно принуждение като ги назовават ”сенчеста пандемия ”. Неблагоприятните психо-емоционални, поведенчески и здравни резултати и последствия от пандемията на COVID-19 ще бъдат всеобщи и с дълготраен резултат.
Държавните институции не основават условия за това психотерапевти и психолози да откликват бързо и съответно на възходящите потребности от налични и квaлифицирани психически грижи.
Тревожност, меланхолия и бодърствуване са потвърдено най-разпространените психологични проблеми измежду преболедувалите от COVID-19.
През първите три месеца след позитивен резултат за COVID-19, един на всеки пет преболедували е развил тревога, меланхолия или бодърствуване.
СЗО осведоми също по този начин, че за хората с към този момент съществуващо психологично заболяване, съществува 65% по-голяма възможност в сравнение с за останалите, да бъдат диагностицирани с COVID-19.
На този декор остава неразбираемо какво прави българската страна, с цел да обезпечи незабавно по този начин нужната сега психосоциална поддръжка на жителите.
Ето за какво Политическа партия " Републиканци за България " упорства за:
1. Приемане в незабавен порядък на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение направен от работна група на Министерството на правораздаването, с ръководител сегашния министър на правораздаването. Този законопроект включва всички мнения и оферти на институциите и на неправителствените организации взели участие в работната група. Предложените промени усъвършенстват взаимоотношението сред институциите, улесняват достъпа на жертвите до отбрана и подкрепят основаването на услуги за поддръжка и възобновяване. Проектът е получил поддръжка и от омбудсмана на Република България госпожа Диана Ковачева. Въпреки това, работата по този законопроект бе спряна без пояснения през юли, 2020г.
2. Разясняване на всички лекари в страната на текста на член 4 ал.3 от Закона за отбрана от домашно принуждение /По искане на потърпевшото лице всеки доктор е задължен да издаде документ, в който документално да удостовери установените от него увреждания или следи от принуждение и да разказва това в медицинските досиета и в амбулаторен лист/.
3. Да се регламентира правно задължението на лекарите и на медицинските лица да алармират полицията при постъпване на данни за домашно принуждение.
4. Да се възобнови незабавно работата по плана за закон, който да контролира дейноста на психолозите и психотерапевтите в България.
От десетилетия се отсрочва приемането на подобен закон у нас, макар че план за него е импортиран в Народното събрание.
На мнение сме, че бездействието на институциите, които следва да бъдат ангажирани с превъзмогването на социалнозначимите последици от пандемията, ще докара до съществени психосоциални проблеми с дълготрайни последици.
Държавните институции не основават условия за това психотерапевти и психолози да откликват бързо и съответно на възходящите потребности от налични и квaлифицирани психически грижи.
Тревожност, меланхолия и бодърствуване са потвърдено най-разпространените психологични проблеми измежду преболедувалите от COVID-19.
През първите три месеца след позитивен резултат за COVID-19, един на всеки пет преболедували е развил тревога, меланхолия или бодърствуване.
СЗО осведоми също по този начин, че за хората с към този момент съществуващо психологично заболяване, съществува 65% по-голяма възможност в сравнение с за останалите, да бъдат диагностицирани с COVID-19.
На този декор остава неразбираемо какво прави българската страна, с цел да обезпечи незабавно по този начин нужната сега психосоциална поддръжка на жителите.
Ето за какво Политическа партия " Републиканци за България " упорства за:
1. Приемане в незабавен порядък на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение направен от работна група на Министерството на правораздаването, с ръководител сегашния министър на правораздаването. Този законопроект включва всички мнения и оферти на институциите и на неправителствените организации взели участие в работната група. Предложените промени усъвършенстват взаимоотношението сред институциите, улесняват достъпа на жертвите до отбрана и подкрепят основаването на услуги за поддръжка и възобновяване. Проектът е получил поддръжка и от омбудсмана на Република България госпожа Диана Ковачева. Въпреки това, работата по този законопроект бе спряна без пояснения през юли, 2020г.
2. Разясняване на всички лекари в страната на текста на член 4 ал.3 от Закона за отбрана от домашно принуждение /По искане на потърпевшото лице всеки доктор е задължен да издаде документ, в който документално да удостовери установените от него увреждания или следи от принуждение и да разказва това в медицинските досиета и в амбулаторен лист/.
3. Да се регламентира правно задължението на лекарите и на медицинските лица да алармират полицията при постъпване на данни за домашно принуждение.
4. Да се възобнови незабавно работата по плана за закон, който да контролира дейноста на психолозите и психотерапевтите в България.
От десетилетия се отсрочва приемането на подобен закон у нас, макар че план за него е импортиран в Народното събрание.
На мнение сме, че бездействието на институциите, които следва да бъдат ангажирани с превъзмогването на социалнозначимите последици от пандемията, ще докара до съществени психосоциални проблеми с дълготрайни последици.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ