Европа се готви за енергиен колапс
Онзи ден имаше вест, че цената на електрическата енергия във Франция надвиши 1000 евро за мегаватчас. През 2010 година междинната цена на мегаватчас е била 45 евро. Подобни покачвания на цените бяха маркирани и в други страни от Европейски Съюз, както и във Англия. Правителствата се приготвят за ограничения за строги икономии, в това число непрекъснати спирания на тока.
Много е евентуално до студения сезон, когато натоварването на електрическата мрежа ще се усили, доста страни от Европейски Съюз да се срутен, което ще има резултат на доминото.
Някои страни се пробват да открият съдействие по този въпрос. По този метод беше декларирано, че Франция е подготвена да обезпечи доставки на газ за Германия, защото последната в този момент доставя електрическа енергия на Франция. Но при растящите цени на енергийните запаси и заради неналичието на спомагателни мощности това надали ще възстановява спешната обстановка.
Проблемът е, че европейските политици не се преценяват със личната си статистика, а не престават настойчиво да имат вяра в чудото на антируските наказания, които ги вършат доста по-зле.
Така съгласно Евростат (данни за 2020 г.) изкопаемите горива към момента играят основна роля в енергийния микс на Европа (34,5% от петролните артикули, 23,7% от природния газ, 17,4% от възобновимите енергийни източници, 12,7% от нуклеарната сила, 10,2% твърди изкопаеми горива).
В същото време зеленият дневен ред не дава поле за стратегически маневри в енергийния бранш на Европейски Съюз. През юли и декември 2021 година Европейската комисия предложи ограничения (Fit for 55) за реализиране на своите климатични цели за 2030 година
Предложенията, направени там, включват по-строги разпореждания и емисионни стандарти за индустрията; по-високи цени за въглеродни емисии; стягане и разширение на системата за търговия с излъчвания на ЕС; големи вложения във възобновими технологии и енергийна успеваемост, както и декарбонизацията на бранша на природния газ.
Ключов детайл от политиката на Европейски Съюз по отношение на изменението на климата и енергийния преход е разширението на възобновимите енергийни източници. Комисията също по този начин предложи актуализиране на Директивата за сила от възобновими източници (RED II) и повишение на актуалната цел за 2030 година за реализиране на дял от 32% от възобновимите източници в общия енергиен микс на Европейски Съюз до 40%.
Вече беше ясно, че в светлината на плануваната електрификация на топлофикационния, транспортния и промишления бранш в Европейски Съюз, търсенето на електрическа енергия ще нарасне внезапно. В същото време беше изцяло неразбираемо дали в границите на Европейски Съюз може да се обезпечи по-високо търсене на зелена сила.
Оптимистите считат, че вносът на електрическа енергия, генерирана от възобновими източници, може да помогне за стабилизиране на електрическата мрежа и реализиране на задачите за климата.
Тогава взаимното свързване на европейското електроенергийно пространство със прилежащите страни и райони става значимо. Особено внимание беше отделено на страните, богати на слънчева и вятърна сила.
Ясно е, че сходно европейско търсене на чист водород, без което е мъчно да си представим декарбонизацията на производството на цимент и стомана, както и химическия бранш, ще изисква най-малко отчасти импорт от неевропейски страни.
Ето за какво Европейски Съюз и Германия възнамеряват освен да разширят локалния индустриален потенциал, само че и да основат и развият интернационалните партньорства в региона на климата и силата.
Търсене на избавление в Източното Средиземноморие
В този подтекст Източното Средиземноморие заслужава повече внимание. Брюксел и Берлин преглеждат с огромен интерес големия капацитет на района в региона на слънчевата и вятърната сила, както и вероятностите за съдействие в региона на търговията с възобновима електрическа енергия и вноса на водород.
През март 2021 година енергийните министри на Гърция, Израел и Кипър подписаха меморандум за съгласие за построяването на интерконектора ЕвроАзия, който трябваше да бъде пуснат в употреба през 2025 година
Интерконекторът е подводен захранващ кабел, който ще свързва европейската и близкоизточната електрическа мрежа в две секции: от Израел (Хадера) до Кипър (Кофину) и оттова до Ираклион (Крит).
През октомври 2021 година министрите на енергетиката на Гърция, Кипър и Египет се споразумяха за декларация за желание за създаване на интерконектор ЕвроАфрика за свързване на африкански и европейски енергийни системи посредством подводен кабел от Дамиета (Египет) до Кофину и Ираклион.
Интерконекторите EuroAsia и EuroAfrica са предопределени да стабилизират районното електроснабдяване. Според Международната организация за възобновима сила (IRENA), Египет цели да генерира 42% от електрическата енергия си от възобновими източници до 2035 г.; Гърция възнамерява да покрие 60% от потребностите си от електрическа енергия с чиста електрическа енергия от лично произвеждане до 2030 година Израел, Турция и Кипър също се чака да усилят каузи на възобновимата сила в своя енергиен микс през идващите години.
Тъй като производството на възобновима сила варира според от сезона, времето на деня и метеорологичните условия, възходящото потребление на възобновими енергийни източници в доставките на сила също усилва неустойчивостта на индустриалния потенциал. Следователно решенията за предпазване на сила, трансграничните връзки и пазарната интеграция стават все по-важни.
Планираните междусистемни връзки ЕвроАзия и ЕвроАфрика отварят опцията за транспорт на остатък от електрическа енергия и балансиране на доставките по време на липса на произвеждане и по този метод попречване на спирания на електрозахранването.
Всичко това обаче си остава единствено доктрина. Настоящата рецесия, обхващаща Европа, може да направи тези планове нереализируеми.
Необходими са съществени вложения за полагане на механически комплицирани подводни захранващи кабели. Европейската комисия смята Евразийския интерконектор за един от плановете от общ интерес и заради това му придава огромно стратегическо значение за свързването на националните енергийни пазари, търговията с сила, конкурентоспособността и сигурността на доставките, както и за разширението на възобновимите енергийни източници.
Въз основа на тази оценка планът дава отговор на изискванията за отчасти финансиране посредством Фонда за свързване на Европа (CEF), специфичен инструмент за финансиране от Европейски Съюз, за който са планувани общо 5,84 милиарда евро за интервала 2021-2027 година
Чрез Фонда за възобновяване, който беше основан през лятото на 2020 година за справяне с икономическото влияние на рецесията с Ковид-19, Европейски Съюз също по този начин дава на Република Кипър 100 милиона евро за построяването на сектор от Евразийския интерконектор, свързващ Крит с Кипър.
На 26 януари 2022 година Европейската комисия се ангажира да отпусне спомагателни 657 милиона евро от CEF. Европейската капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване са спомагателни евентуални източници на финансиране.
От позиция на Европейски Съюз взаимното свързване на гръцката и кипърската енергийни системи е от необикновен интерес, защото остров Кипър е обвързван с европейската енергийна система и по този метод понижава зависимостта на Кипър от вноса на нефт. В момента Кипър е единствената страна от Европейски Съюз, чиято енергийна система не е обвързвана с мрежите на други членки на Европейски Съюз.
За разлика от връзката сред Кипър и Гърция, вероятностите за сектори, свързващи Израел и Египет с Кипър, са много несигурни и изискват в допълнение финансиране.
Политически опасности
В този план има и други нюанси, свързани с спора на ползи. Откриването на офшорни залежи на природен газ в Източното Средиземноморие през последните години не ускори районното съдействие, а в противен случай: конкуренцията за офшорен природен газ в допълнение усложни към този момент съществуващите разногласия по отношение на делимитацията на морските граници.
Тук се пресичат три спора: спорове по отношение на разпределението на правата за достъп, рандеман и превоз на запасите от природен газ в шелфа на Кипър; напрежението сред Гърция и Турция по отношение на морските граници в Егейско море; интернационална революция в Либия.
Ситуацията беше изключително изострена от турските изследвания за газ в изключителната икономическа зона на Република Кипър и в непосредствена непосредственост до гръцките острови Кастелоризо и Крит.
В Кипър разногласието за офшорните газови запаси се трансформира в спомагателна спънка пред водения от Организация на обединените нации кротичък развой. След турските проучвателни действия край крайбрежията на гръцкия остров Кастелоризо през лятото на 2020 година Гърция и Турция бяха покрай военна борба. Това се отрази отрицателно и на връзките сред Европейски Съюз и Турция.
Европейският съвет неведнъж е осъждал политиката на борба на Турция в Източното Средиземноморие и е заплашвал Анкара с стопански наказания при положение на нови неразрешени сондажи. По всичко наподобява, че Турция няма да отстъпи от декларираните си цели.
Въпреки обстоятелството, че Анкара спря изследванията за газ в морето, тя следва тактика за договаряния за всички спорове сред двете страни, с други думи, намиране на политическо решение, в което да употребява своята икономическа и военна мощност.
Например Турция желае да ограничи териториалните води на гръцките острови в Егейско море до шест морски благи и да контракти както военния статут на разположените там острови, по този начин и по какъв начин да раздели военното въздушно пространство над морето. В същото време Турция заобикаля да се обръща към Международния съд.
Освен това в последно време Анкара в допълнение ускори конфронтационната си позиция по отношение на Република Кипър. Откакто Ерсин Татар пое поста президент на кипърските турци през октомври 2020 година, Анкара се застъпва за по този начин нареченото решение за две страни за Кипър и по този метод се отдалечава от взаимно контрактуваните параметри за мирния развой на Организация на обединените нации в Кипър, която приканва за наново обединяване на разделения остров на основата на двуобщностна и двузонална федерация с политическо тъждество.
Анкара и администрацията на кипърските турци също започнаха едностранно да отварят още веднъж елементи от оградения град Вароша. Това опонира на Резолюции 789 и 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които приканват за връщане на региона на първичните му поданици, множеството от които са кипърски гърци.
Ограденият със стени град Вароша, някогашният туристически център на острова, е под контрола на турската войска след турската инвазия през 1974 г.; Турция обаче не е оспорвала до момента статута на благосъстоятелност там.
Освен това Гърция, Турция и Кипър са подложени на голям екологичен и стопански напън, който евентуално ще се усили през идващите години. Шестият отчет за оценка на Международната група по изменение на климата (IPCC), оповестен през август 2021 година, сочи Източното Средиземноморие като огнище на световното изменение на климата.
Крайбрежните страни страдат от горещи интервали, суши, горски пожари и проливни дъждове. Целият район е изправен пред остри екологични провокации, които изискват взаимен отговор. А инструментите на европейската политика в региона на климата, като стягането на търговията с излъчвания и евентуалното въвеждане на механизъм за поправяне на въглеродната горна граница на Европейски Съюз, ще слагат извънредно тежко задължение върху тези страни.
Те рискуват да покачат цените на битовата сила и бензина и да окажат негативно влияние върху балансите на фирмите, които са изправени пред спомагателни разноски заради възходящите цени.
По-близо до Европейски Съюз, по-зле за личната стопанска система
Опитът на Източна Европа демонстрира, че Европейски Съюз е заинтригуван да завладее енергийния пазар на страните от района. Синхронизирането на електропреносните мрежи е на дневен ред повече от година. Така договарянията сред Европейски Съюз и Украйна започнаха с първия меморандум за съгласие за енергийно съдействие, подписан през 2005 година и доказан през 2016 година
Меморандумът за съгласие беше ориентиран към „ цялостна интеграция “ на енергийните пазари на Европейски Съюз и Украйна.
Освен това Украйна е член на Европейската енергийна общественост от 2011 година По този метод тя е задължена последователно да ползва обвързваните с енергетиката елементи от достиженията на правото на Европейски Съюз (acquis communautaire). Хармонизирането и доближаването на енергийните пазари е предстоящият резултат от тази политика.
Очевидно този развой има последствия за всички прилежащи страни. Синхронизирането с европейската континентална енергийна система ще изисква дейности от Европейски Съюз.
Украйна също ще би трябвало да се отдели от постсъветската интегрирана енергийна система/Единна енергийна система (IPS/UPS), по-специално от Русия и Беларус. Освен това Молдова, дружно с Приднестровието, ще би трябвало да преминат от IPS/UPS към континенталната мрежа заради географското си местонахождение.
През юни 2017 година мрежовите оператори на Украйна (Укренерго) и Молдова (Moldelectrica) подписаха съглашение за бъдещото си свързване към европейската мрежа с Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E). Споразумението обрисува техническите стъпки, които би трябвало да бъдат подхванати за довеждане докрай на тяхната синхронизация с Continental Grid. Според Укренерго синхронизацията е била планувана за 2023 година
Въпреки това, макар че съглашението инициира процеса на техническо равнище, то не води автоматизирано до директна и незабавна синхронизация и интеграция на пазара.
Европейски Съюз беше наясно, че и двете страни би трябвало да оценят резултатите от техническото свързване на Украйна с европейската континентална енергийна система. Това е по този начин, тъй като една синхронна връзка ще има обилни последствия за прилежащите страни и затова за сигурността на доставките и цялостната обстановка със сигурността в Европейски Съюз.
Изключването на Украйна от IPS/UPS неизбежно ще принуди Русия и Беларус да подхващат механически ограничения за поправяне на работата, което ще докара до финансови разноски.
Освен това синхронната връзка с континенталната мрежа ENTSO-E уголемява сферата на въздействие на Европейски Съюз и понижава сферата на въздействие на Русия. И Москва даде ясно да се разбере по-рано, че напъните за реализиране на по-голяма интеграция с Европа могат да доведат до съветски контрамерки. Именно това принуди Европейски Съюз да обърне внимание на сходни последици.
Преди това в Брюксел имаше концепция да се договаря по пътна карта за редом отцепване, само че това наподобява извънредно нереалистично. В сегашната обстановка - съвсем нереално. Защото Русия ще употребява своя енергиен капацитет като политическа разменна монета.
Имайте поради, че производството на електрическа енергия и топлота в Украйна зависи от съветските нуклеарни горивни пръти, както и от постоянно доставяните въглища и газ от Русия.
С разширението на зоната на надзор над украинските територии Киев губи и своята енергийна инфраструктура. Ако през ноември 2021 година в Украйна започнаха полемики за обновяване на вноса на електрическа енергия от Беларус, то този вид към този момент не е вероятен.
Същото важи и за Молдова. Газовата електроцентрала Кучурган в Приднестровието беше обект на спор сред Кишинев и Москва. Кучурган създава 80% от нужната на Молдова електрическа енергия.
Ако се повреди или в случай че 6-гигаватовата атомна електроцентрала в Запорожие излезе от употреба, постоянният базов товар ще бъде изгубен, което ще докара до висок риск от замърсяване на цялата синхронна мрежа. Вероятно обстрелът на АЕЦ от украинските войски е част от добре премислена политика от страна на тези сили, които са заинтригувани от задълбочаване на енергийната рецесия в Европа.
Междувременно териториите на ДНР и ЛНР към този момент са де факто част от съветската енергийна система и са изключени от украинската енергийна система. Следователно спиранията на доставките не заплашват републиките. Проблемът е в продължаващия обстрел на инфраструктура от киевската хунта.
Предвид гореизложеното можем да заключим, че Европейски Съюз и прилежащите страни, насочени към Брюксел, в близко бъдеще ще би трябвало да вземат извънредно сложни решения, свързани с достъпа до енергийни запаси.
Това може да е подтикващ фактор за по-конструктивен ангажимент с Москва. В противоположен случай съществува забележителен риск Европа да потъне в мрак и мраз, което ще провокира верижна реакция от политически и стопански разтърсвания.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Много е евентуално до студения сезон, когато натоварването на електрическата мрежа ще се усили, доста страни от Европейски Съюз да се срутен, което ще има резултат на доминото.
Някои страни се пробват да открият съдействие по този въпрос. По този метод беше декларирано, че Франция е подготвена да обезпечи доставки на газ за Германия, защото последната в този момент доставя електрическа енергия на Франция. Но при растящите цени на енергийните запаси и заради неналичието на спомагателни мощности това надали ще възстановява спешната обстановка.
Проблемът е, че европейските политици не се преценяват със личната си статистика, а не престават настойчиво да имат вяра в чудото на антируските наказания, които ги вършат доста по-зле.
Така съгласно Евростат (данни за 2020 г.) изкопаемите горива към момента играят основна роля в енергийния микс на Европа (34,5% от петролните артикули, 23,7% от природния газ, 17,4% от възобновимите енергийни източници, 12,7% от нуклеарната сила, 10,2% твърди изкопаеми горива).
В същото време зеленият дневен ред не дава поле за стратегически маневри в енергийния бранш на Европейски Съюз. През юли и декември 2021 година Европейската комисия предложи ограничения (Fit for 55) за реализиране на своите климатични цели за 2030 година
Предложенията, направени там, включват по-строги разпореждания и емисионни стандарти за индустрията; по-високи цени за въглеродни емисии; стягане и разширение на системата за търговия с излъчвания на ЕС; големи вложения във възобновими технологии и енергийна успеваемост, както и декарбонизацията на бранша на природния газ.
Ключов детайл от политиката на Европейски Съюз по отношение на изменението на климата и енергийния преход е разширението на възобновимите енергийни източници. Комисията също по този начин предложи актуализиране на Директивата за сила от възобновими източници (RED II) и повишение на актуалната цел за 2030 година за реализиране на дял от 32% от възобновимите източници в общия енергиен микс на Европейски Съюз до 40%.
Вече беше ясно, че в светлината на плануваната електрификация на топлофикационния, транспортния и промишления бранш в Европейски Съюз, търсенето на електрическа енергия ще нарасне внезапно. В същото време беше изцяло неразбираемо дали в границите на Европейски Съюз може да се обезпечи по-високо търсене на зелена сила.
Оптимистите считат, че вносът на електрическа енергия, генерирана от възобновими източници, може да помогне за стабилизиране на електрическата мрежа и реализиране на задачите за климата.
Тогава взаимното свързване на европейското електроенергийно пространство със прилежащите страни и райони става значимо. Особено внимание беше отделено на страните, богати на слънчева и вятърна сила.
Ясно е, че сходно европейско търсене на чист водород, без което е мъчно да си представим декарбонизацията на производството на цимент и стомана, както и химическия бранш, ще изисква най-малко отчасти импорт от неевропейски страни.
Ето за какво Европейски Съюз и Германия възнамеряват освен да разширят локалния индустриален потенциал, само че и да основат и развият интернационалните партньорства в региона на климата и силата.
Търсене на избавление в Източното Средиземноморие
В този подтекст Източното Средиземноморие заслужава повече внимание. Брюксел и Берлин преглеждат с огромен интерес големия капацитет на района в региона на слънчевата и вятърната сила, както и вероятностите за съдействие в региона на търговията с възобновима електрическа енергия и вноса на водород.
През март 2021 година енергийните министри на Гърция, Израел и Кипър подписаха меморандум за съгласие за построяването на интерконектора ЕвроАзия, който трябваше да бъде пуснат в употреба през 2025 година
Интерконекторът е подводен захранващ кабел, който ще свързва европейската и близкоизточната електрическа мрежа в две секции: от Израел (Хадера) до Кипър (Кофину) и оттова до Ираклион (Крит).
През октомври 2021 година министрите на енергетиката на Гърция, Кипър и Египет се споразумяха за декларация за желание за създаване на интерконектор ЕвроАфрика за свързване на африкански и европейски енергийни системи посредством подводен кабел от Дамиета (Египет) до Кофину и Ираклион.
Интерконекторите EuroAsia и EuroAfrica са предопределени да стабилизират районното електроснабдяване. Според Международната организация за възобновима сила (IRENA), Египет цели да генерира 42% от електрическата енергия си от възобновими източници до 2035 г.; Гърция възнамерява да покрие 60% от потребностите си от електрическа енергия с чиста електрическа енергия от лично произвеждане до 2030 година Израел, Турция и Кипър също се чака да усилят каузи на възобновимата сила в своя енергиен микс през идващите години.
Тъй като производството на възобновима сила варира според от сезона, времето на деня и метеорологичните условия, възходящото потребление на възобновими енергийни източници в доставките на сила също усилва неустойчивостта на индустриалния потенциал. Следователно решенията за предпазване на сила, трансграничните връзки и пазарната интеграция стават все по-важни.
Планираните междусистемни връзки ЕвроАзия и ЕвроАфрика отварят опцията за транспорт на остатък от електрическа енергия и балансиране на доставките по време на липса на произвеждане и по този метод попречване на спирания на електрозахранването.
Всичко това обаче си остава единствено доктрина. Настоящата рецесия, обхващаща Европа, може да направи тези планове нереализируеми.
Необходими са съществени вложения за полагане на механически комплицирани подводни захранващи кабели. Европейската комисия смята Евразийския интерконектор за един от плановете от общ интерес и заради това му придава огромно стратегическо значение за свързването на националните енергийни пазари, търговията с сила, конкурентоспособността и сигурността на доставките, както и за разширението на възобновимите енергийни източници.
Въз основа на тази оценка планът дава отговор на изискванията за отчасти финансиране посредством Фонда за свързване на Европа (CEF), специфичен инструмент за финансиране от Европейски Съюз, за който са планувани общо 5,84 милиарда евро за интервала 2021-2027 година
Чрез Фонда за възобновяване, който беше основан през лятото на 2020 година за справяне с икономическото влияние на рецесията с Ковид-19, Европейски Съюз също по този начин дава на Република Кипър 100 милиона евро за построяването на сектор от Евразийския интерконектор, свързващ Крит с Кипър.
На 26 януари 2022 година Европейската комисия се ангажира да отпусне спомагателни 657 милиона евро от CEF. Европейската капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване са спомагателни евентуални източници на финансиране.
От позиция на Европейски Съюз взаимното свързване на гръцката и кипърската енергийни системи е от необикновен интерес, защото остров Кипър е обвързван с европейската енергийна система и по този метод понижава зависимостта на Кипър от вноса на нефт. В момента Кипър е единствената страна от Европейски Съюз, чиято енергийна система не е обвързвана с мрежите на други членки на Европейски Съюз.
За разлика от връзката сред Кипър и Гърция, вероятностите за сектори, свързващи Израел и Египет с Кипър, са много несигурни и изискват в допълнение финансиране.
Политически опасности
В този план има и други нюанси, свързани с спора на ползи. Откриването на офшорни залежи на природен газ в Източното Средиземноморие през последните години не ускори районното съдействие, а в противен случай: конкуренцията за офшорен природен газ в допълнение усложни към този момент съществуващите разногласия по отношение на делимитацията на морските граници.
Тук се пресичат три спора: спорове по отношение на разпределението на правата за достъп, рандеман и превоз на запасите от природен газ в шелфа на Кипър; напрежението сред Гърция и Турция по отношение на морските граници в Егейско море; интернационална революция в Либия.
Ситуацията беше изключително изострена от турските изследвания за газ в изключителната икономическа зона на Република Кипър и в непосредствена непосредственост до гръцките острови Кастелоризо и Крит.
В Кипър разногласието за офшорните газови запаси се трансформира в спомагателна спънка пред водения от Организация на обединените нации кротичък развой. След турските проучвателни действия край крайбрежията на гръцкия остров Кастелоризо през лятото на 2020 година Гърция и Турция бяха покрай военна борба. Това се отрази отрицателно и на връзките сред Европейски Съюз и Турция.
Европейският съвет неведнъж е осъждал политиката на борба на Турция в Източното Средиземноморие и е заплашвал Анкара с стопански наказания при положение на нови неразрешени сондажи. По всичко наподобява, че Турция няма да отстъпи от декларираните си цели.
Въпреки обстоятелството, че Анкара спря изследванията за газ в морето, тя следва тактика за договаряния за всички спорове сред двете страни, с други думи, намиране на политическо решение, в което да употребява своята икономическа и военна мощност.
Например Турция желае да ограничи териториалните води на гръцките острови в Егейско море до шест морски благи и да контракти както военния статут на разположените там острови, по този начин и по какъв начин да раздели военното въздушно пространство над морето. В същото време Турция заобикаля да се обръща към Международния съд.
Освен това в последно време Анкара в допълнение ускори конфронтационната си позиция по отношение на Република Кипър. Откакто Ерсин Татар пое поста президент на кипърските турци през октомври 2020 година, Анкара се застъпва за по този начин нареченото решение за две страни за Кипър и по този метод се отдалечава от взаимно контрактуваните параметри за мирния развой на Организация на обединените нации в Кипър, която приканва за наново обединяване на разделения остров на основата на двуобщностна и двузонална федерация с политическо тъждество.
Анкара и администрацията на кипърските турци също започнаха едностранно да отварят още веднъж елементи от оградения град Вароша. Това опонира на Резолюции 789 и 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които приканват за връщане на региона на първичните му поданици, множеството от които са кипърски гърци.
Ограденият със стени град Вароша, някогашният туристически център на острова, е под контрола на турската войска след турската инвазия през 1974 г.; Турция обаче не е оспорвала до момента статута на благосъстоятелност там.
Освен това Гърция, Турция и Кипър са подложени на голям екологичен и стопански напън, който евентуално ще се усили през идващите години. Шестият отчет за оценка на Международната група по изменение на климата (IPCC), оповестен през август 2021 година, сочи Източното Средиземноморие като огнище на световното изменение на климата.
Крайбрежните страни страдат от горещи интервали, суши, горски пожари и проливни дъждове. Целият район е изправен пред остри екологични провокации, които изискват взаимен отговор. А инструментите на европейската политика в региона на климата, като стягането на търговията с излъчвания и евентуалното въвеждане на механизъм за поправяне на въглеродната горна граница на Европейски Съюз, ще слагат извънредно тежко задължение върху тези страни.
Те рискуват да покачат цените на битовата сила и бензина и да окажат негативно влияние върху балансите на фирмите, които са изправени пред спомагателни разноски заради възходящите цени.
По-близо до Европейски Съюз, по-зле за личната стопанска система
Опитът на Източна Европа демонстрира, че Европейски Съюз е заинтригуван да завладее енергийния пазар на страните от района. Синхронизирането на електропреносните мрежи е на дневен ред повече от година. Така договарянията сред Европейски Съюз и Украйна започнаха с първия меморандум за съгласие за енергийно съдействие, подписан през 2005 година и доказан през 2016 година
Меморандумът за съгласие беше ориентиран към „ цялостна интеграция “ на енергийните пазари на Европейски Съюз и Украйна.
Освен това Украйна е член на Европейската енергийна общественост от 2011 година По този метод тя е задължена последователно да ползва обвързваните с енергетиката елементи от достиженията на правото на Европейски Съюз (acquis communautaire). Хармонизирането и доближаването на енергийните пазари е предстоящият резултат от тази политика.
Очевидно този развой има последствия за всички прилежащи страни. Синхронизирането с европейската континентална енергийна система ще изисква дейности от Европейски Съюз.
Украйна също ще би трябвало да се отдели от постсъветската интегрирана енергийна система/Единна енергийна система (IPS/UPS), по-специално от Русия и Беларус. Освен това Молдова, дружно с Приднестровието, ще би трябвало да преминат от IPS/UPS към континенталната мрежа заради географското си местонахождение.
През юни 2017 година мрежовите оператори на Украйна (Укренерго) и Молдова (Moldelectrica) подписаха съглашение за бъдещото си свързване към европейската мрежа с Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E). Споразумението обрисува техническите стъпки, които би трябвало да бъдат подхванати за довеждане докрай на тяхната синхронизация с Continental Grid. Според Укренерго синхронизацията е била планувана за 2023 година
Въпреки това, макар че съглашението инициира процеса на техническо равнище, то не води автоматизирано до директна и незабавна синхронизация и интеграция на пазара.
Европейски Съюз беше наясно, че и двете страни би трябвало да оценят резултатите от техническото свързване на Украйна с европейската континентална енергийна система. Това е по този начин, тъй като една синхронна връзка ще има обилни последствия за прилежащите страни и затова за сигурността на доставките и цялостната обстановка със сигурността в Европейски Съюз.
Изключването на Украйна от IPS/UPS неизбежно ще принуди Русия и Беларус да подхващат механически ограничения за поправяне на работата, което ще докара до финансови разноски.
Освен това синхронната връзка с континенталната мрежа ENTSO-E уголемява сферата на въздействие на Европейски Съюз и понижава сферата на въздействие на Русия. И Москва даде ясно да се разбере по-рано, че напъните за реализиране на по-голяма интеграция с Европа могат да доведат до съветски контрамерки. Именно това принуди Европейски Съюз да обърне внимание на сходни последици.
Преди това в Брюксел имаше концепция да се договаря по пътна карта за редом отцепване, само че това наподобява извънредно нереалистично. В сегашната обстановка - съвсем нереално. Защото Русия ще употребява своя енергиен капацитет като политическа разменна монета.
Имайте поради, че производството на електрическа енергия и топлота в Украйна зависи от съветските нуклеарни горивни пръти, както и от постоянно доставяните въглища и газ от Русия.
С разширението на зоната на надзор над украинските територии Киев губи и своята енергийна инфраструктура. Ако през ноември 2021 година в Украйна започнаха полемики за обновяване на вноса на електрическа енергия от Беларус, то този вид към този момент не е вероятен.
Същото важи и за Молдова. Газовата електроцентрала Кучурган в Приднестровието беше обект на спор сред Кишинев и Москва. Кучурган създава 80% от нужната на Молдова електрическа енергия.
Ако се повреди или в случай че 6-гигаватовата атомна електроцентрала в Запорожие излезе от употреба, постоянният базов товар ще бъде изгубен, което ще докара до висок риск от замърсяване на цялата синхронна мрежа. Вероятно обстрелът на АЕЦ от украинските войски е част от добре премислена политика от страна на тези сили, които са заинтригувани от задълбочаване на енергийната рецесия в Европа.
Междувременно териториите на ДНР и ЛНР към този момент са де факто част от съветската енергийна система и са изключени от украинската енергийна система. Следователно спиранията на доставките не заплашват републиките. Проблемът е в продължаващия обстрел на инфраструктура от киевската хунта.
Предвид гореизложеното можем да заключим, че Европейски Съюз и прилежащите страни, насочени към Брюксел, в близко бъдеще ще би трябвало да вземат извънредно сложни решения, свързани с достъпа до енергийни запаси.
Това може да е подтикващ фактор за по-конструктивен ангажимент с Москва. В противоположен случай съществува забележителен риск Европа да потъне в мрак и мраз, което ще провокира верижна реакция от политически и стопански разтърсвания.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ