Като д-р Хаус: Вижте как проф. Мутафчийски е спасил живота на млад мъж с рядка диагноза
Онлайизданието на „ Труд “ ви предлага история за спасяването на живота на млад мъж с рядка диагноза, оповестена на 15 януари 2015 година
Разказва я тогавашният шеф на ВМА проф. Николай Петров, само че в края основно настоящо лице е сегашният шеф на националния действен щаб за битка с ковид проф. ген. Венцислав Мутафчийски, тогава към момента доцент полк. и негов заместител.
Мартин Колев от Бургас
След великденски пост и доизтощаване на организма със спорт 32-годишният Мартин Колев от Бургас три пъти е на косъм от гибелта. И трите пъти екипът на проф. Николай Петров, шеф на ВМА, го връща към живот. Но младият мъж изпада в рисково положение, при което поради изчезнал ензим мускулите стартират да се „ разпадат “.
Една СНИМКА на ген. Мутафчийски от 2009 година взриви мрежата!
Всичко стартира преди 8 години, когато през февруари Мартин взема решение да пости. Той е мощно набожен и още откакто навършва 15, прецизно съблюдава самоограничение от мазно и блажно.
„ Дори в последните три дни на поста не хапвам нищо. По това време обаче бях подложен и на мощен стрес – бях направил своя компания и имах доста задължения. А в деня, когато ме застигна най-голяма рецесия на уязвимост и заплаши живота ми, бях карал и колело цели 20 км. Така организмът ми, просто казано, колабира “, разказал пред „ Труд “ Мартин.
В положение, в което няма сили да се движи, младият мъж изпада още от дребен. „ Спомням си, бях още на 5 години, когато се разхождахме с родителите ми в гората. Изведнъж мускулите започнаха да ме болят, нямах сили да направя и крачка.
Баща ми стартира да ме носи на ръце. Т.е. цялостен живот съм имал сходни проблеми “, сподели Мартин. С майка му и татко му потеглят по лекари, с цел да схванат какво се случва. Но никой не може да откри какво е болестта.
Специалисти се пробват да дадат пояснение с растежа на младежа. Момчето стига 190 см, т.е. мускулите не можели да „ насмогнат “ да стигнат дължината на костите му, които ги изпреварвали.
В злощастния февруари на 2007-а първите три дни от адската рецесия Мартин се пробва да се оправи самичък. Да не обръща внимание на болката, на мощното гадене, провокирано от нарасналото наличие на отпадни артикули в кръвта му (както научава по-късно), с които бъбреците не могат да се оправят.
Един от жизненоважните индикатори на организма му – креатин фосфокиназа, е 140 пъти над нормата. Не по-различно е ситуацията с хемоглобина, чернодробните ензими и какво ли още не.
„ Започнах да пия повече вода, с цел да оказа помощ на тялото си да изхвърли рисковите субстанции, само че нямаше усъвършенстване. Тогава първо отидох в столична частна клиника, където 2-3 дни единствено ме гледаха, взеха ми една заплата и нищо не направиха.
На третия ден започнах съществено да се утежнявам, по тази причина ме изпратиха в огромна държавна незабавна болница. Там ми споделиха, че съм… наркоман и естествено, не настъпи никакво усъвършенстване. Върнах се в Бургас ни жив, ни починал “, сподели мъжът.
Ген. Мутафчийски разбули мистерията към фотографията му от 2009-а, която взриви мрежата
Една вечер се постанова да го одобряват по неотложност в локалната многопрофилна болница. Правят, каквото вършат, Мартин се прибира вкъщи. „ Вече не си припомням какво стана по-късно, само че по неведоми пътища ме свързаха с проф. Николай Петров, тогава шеф на реанимацията на ВМА, и той ме одобри в клиниката си. Върна ме към живот, оправих се “, уточни пациентът.
„ За Мартин ми се обадиха от бургаската болница. Колегите оповестиха, че е в доста тежко положение и на апаратно дишане. Докараха го при нас и започнахме да го изследваме, защото първоначално и на нас диагнозата не ни беше ясна “, спомни си проф. Николай Петров.
Състоянието на пациента се характеризирало с напреднал развой на раздробяване на мускулните нишки.
„ Беше в кома, в шоково положение, със сринати индикатори и блокирана бъбречна функционалност “, сподели професорът. Той и сътрудниците му откриват, че до това състояние се е стигнало поради недостиг на ензима креатин фосфорилаза, обострен изключително след поста и мощното физическо натоварване.
„ Разграждането на мускулите води до покачването на разпадни артикули в кръвта, които „ запушват “ бъбреците и по този начин се е стигнало до бъбречната непълнота “, ретроспективно уточни анестезиологът от ВМА. Много старания му коствало да усъвършенства положението на Мартин, който близо 30 дни бил на изкуствено дишане. Лечението обаче дава резултат и го изписват.
Малко по-късно Мартин отива в израелската болница „ Хадаса “, в която му слагат диагнозата – недостиг на ензима креатин фосфорилаза.
Втората рецесия с заплаха на живота на Мартин го наляга през 2009 година Този път след голямо физическо натоварване, което го срутва. Отново е с заплаха за живота. Пак го одобряват във ВМА. Стабилизират го за седмица и той още веднъж е на крайници.
За трети път – на 7 декември м. година, Мартин стартира да се усеща пъклен зле. Настаняват го във ВМА към този момент с дихателна непълнота.
„ Намесихме се на време, само че той поддържаше температура, без да има забележим заразен фокус в организма, на който да се дължи. Примерно нямаше пневмония или различен проблем на вътрешен орган “, описа проф. Петров. Правят му куп проучвания, само че те не издават къде е възпалението. Учудващо Мартин се храни обикновено и няма недоволства.
„ В един миг се намеси хиругът доцент Венцислав Мутафчийски (зам.-шеф на ВМА), който предложи да го оперира. Добре, че го направи, тъй като по време на хирургичната намеса откри, че пациентът е с доста тежко и напреднало инфектиране на апендикса, Мартин е пред пръсване на дебелото черво и развиване на тежък перитонит “, сподели проф. Петров. Тоест на фона на своето заболяване – ензимния недостиг, Мартин изобщо не демонстрира признаците на възпаления апендикс.
Напротив те са „ скрити “ от главната му болест. Това е извънредно подло, тъй като не е било ясно до какъв излаз е могло да се стигне, в случай че не се е подхванала интервенция.
Днес Мартин е вкъщи, добре е и е решил да понижи напрежението в живота си. „ Ще се опитам да се отърся от напрежението и да се виждам с проф. Петров по-рядко “, майтапи се младият мъж.
А проф. Николай Петров поучава хората да внимават с поста и диетите, а решението за тях да бъде взето съгласно положението на съответния човек. Лекарят подсети, че сега доста се прекалява с храната поради отминалите празници и серията от именни дни, които ни налегнаха. Преяждането с белтъчна храна след дълги ограничавания обаче води до риск от панкреатит.
„ А от 12 признати пациенти в последните дни във ВМА с тази диагноза 2-ма починаха… “, приключи проф. Петров. Той е безапелационен, че всяко невъздържание – дали с хранене, с работа или даже в любовта, може да е рисково.
Разказва я тогавашният шеф на ВМА проф. Николай Петров, само че в края основно настоящо лице е сегашният шеф на националния действен щаб за битка с ковид проф. ген. Венцислав Мутафчийски, тогава към момента доцент полк. и негов заместител.
Мартин Колев от Бургас След великденски пост и доизтощаване на организма със спорт 32-годишният Мартин Колев от Бургас три пъти е на косъм от гибелта. И трите пъти екипът на проф. Николай Петров, шеф на ВМА, го връща към живот. Но младият мъж изпада в рисково положение, при което поради изчезнал ензим мускулите стартират да се „ разпадат “.
Една СНИМКА на ген. Мутафчийски от 2009 година взриви мрежата!
Всичко стартира преди 8 години, когато през февруари Мартин взема решение да пости. Той е мощно набожен и още откакто навършва 15, прецизно съблюдава самоограничение от мазно и блажно.
„ Дори в последните три дни на поста не хапвам нищо. По това време обаче бях подложен и на мощен стрес – бях направил своя компания и имах доста задължения. А в деня, когато ме застигна най-голяма рецесия на уязвимост и заплаши живота ми, бях карал и колело цели 20 км. Така организмът ми, просто казано, колабира “, разказал пред „ Труд “ Мартин.
В положение, в което няма сили да се движи, младият мъж изпада още от дребен. „ Спомням си, бях още на 5 години, когато се разхождахме с родителите ми в гората. Изведнъж мускулите започнаха да ме болят, нямах сили да направя и крачка.
Баща ми стартира да ме носи на ръце. Т.е. цялостен живот съм имал сходни проблеми “, сподели Мартин. С майка му и татко му потеглят по лекари, с цел да схванат какво се случва. Но никой не може да откри какво е болестта.
Специалисти се пробват да дадат пояснение с растежа на младежа. Момчето стига 190 см, т.е. мускулите не можели да „ насмогнат “ да стигнат дължината на костите му, които ги изпреварвали.
В злощастния февруари на 2007-а първите три дни от адската рецесия Мартин се пробва да се оправи самичък. Да не обръща внимание на болката, на мощното гадене, провокирано от нарасналото наличие на отпадни артикули в кръвта му (както научава по-късно), с които бъбреците не могат да се оправят.
Един от жизненоважните индикатори на организма му – креатин фосфокиназа, е 140 пъти над нормата. Не по-различно е ситуацията с хемоглобина, чернодробните ензими и какво ли още не.
„ Започнах да пия повече вода, с цел да оказа помощ на тялото си да изхвърли рисковите субстанции, само че нямаше усъвършенстване. Тогава първо отидох в столична частна клиника, където 2-3 дни единствено ме гледаха, взеха ми една заплата и нищо не направиха.
На третия ден започнах съществено да се утежнявам, по тази причина ме изпратиха в огромна държавна незабавна болница. Там ми споделиха, че съм… наркоман и естествено, не настъпи никакво усъвършенстване. Върнах се в Бургас ни жив, ни починал “, сподели мъжът.
Ген. Мутафчийски разбули мистерията към фотографията му от 2009-а, която взриви мрежата
Една вечер се постанова да го одобряват по неотложност в локалната многопрофилна болница. Правят, каквото вършат, Мартин се прибира вкъщи. „ Вече не си припомням какво стана по-късно, само че по неведоми пътища ме свързаха с проф. Николай Петров, тогава шеф на реанимацията на ВМА, и той ме одобри в клиниката си. Върна ме към живот, оправих се “, уточни пациентът.
„ За Мартин ми се обадиха от бургаската болница. Колегите оповестиха, че е в доста тежко положение и на апаратно дишане. Докараха го при нас и започнахме да го изследваме, защото първоначално и на нас диагнозата не ни беше ясна “, спомни си проф. Николай Петров.
Състоянието на пациента се характеризирало с напреднал развой на раздробяване на мускулните нишки.
„ Беше в кома, в шоково положение, със сринати индикатори и блокирана бъбречна функционалност “, сподели професорът. Той и сътрудниците му откриват, че до това състояние се е стигнало поради недостиг на ензима креатин фосфорилаза, обострен изключително след поста и мощното физическо натоварване.
„ Разграждането на мускулите води до покачването на разпадни артикули в кръвта, които „ запушват “ бъбреците и по този начин се е стигнало до бъбречната непълнота “, ретроспективно уточни анестезиологът от ВМА. Много старания му коствало да усъвършенства положението на Мартин, който близо 30 дни бил на изкуствено дишане. Лечението обаче дава резултат и го изписват.
Малко по-късно Мартин отива в израелската болница „ Хадаса “, в която му слагат диагнозата – недостиг на ензима креатин фосфорилаза.
Втората рецесия с заплаха на живота на Мартин го наляга през 2009 година Този път след голямо физическо натоварване, което го срутва. Отново е с заплаха за живота. Пак го одобряват във ВМА. Стабилизират го за седмица и той още веднъж е на крайници.
За трети път – на 7 декември м. година, Мартин стартира да се усеща пъклен зле. Настаняват го във ВМА към този момент с дихателна непълнота.
„ Намесихме се на време, само че той поддържаше температура, без да има забележим заразен фокус в организма, на който да се дължи. Примерно нямаше пневмония или различен проблем на вътрешен орган “, описа проф. Петров. Правят му куп проучвания, само че те не издават къде е възпалението. Учудващо Мартин се храни обикновено и няма недоволства.
„ В един миг се намеси хиругът доцент Венцислав Мутафчийски (зам.-шеф на ВМА), който предложи да го оперира. Добре, че го направи, тъй като по време на хирургичната намеса откри, че пациентът е с доста тежко и напреднало инфектиране на апендикса, Мартин е пред пръсване на дебелото черво и развиване на тежък перитонит “, сподели проф. Петров. Тоест на фона на своето заболяване – ензимния недостиг, Мартин изобщо не демонстрира признаците на възпаления апендикс.
Напротив те са „ скрити “ от главната му болест. Това е извънредно подло, тъй като не е било ясно до какъв излаз е могло да се стигне, в случай че не се е подхванала интервенция.
Днес Мартин е вкъщи, добре е и е решил да понижи напрежението в живота си. „ Ще се опитам да се отърся от напрежението и да се виждам с проф. Петров по-рядко “, майтапи се младият мъж.
А проф. Николай Петров поучава хората да внимават с поста и диетите, а решението за тях да бъде взето съгласно положението на съответния човек. Лекарят подсети, че сега доста се прекалява с храната поради отминалите празници и серията от именни дни, които ни налегнаха. Преяждането с белтъчна храна след дълги ограничавания обаче води до риск от панкреатит.
„ А от 12 признати пациенти в последните дни във ВМА с тази диагноза 2-ма починаха… “, приключи проф. Петров. Той е безапелационен, че всяко невъздържание – дали с хранене, с работа или даже в любовта, може да е рисково.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ