Онкозаболяванията покрай границата със Сърбия са по-ниски от средните за страната
Онкозаболяванията в регионите около сръбската граница са по-ниски от междинните за страната. Това сочат данните на здравното министерство, декларира в отговор на парламентарен въпрос здравният министър Кирил Ананиев, заяви БГНЕС. Според статистиката записаните болести от злокачествени новообразувания за интервала 2000 – 2018 година демонстрират трайна наклонност на повишаване на индикатора болестност (от 2463 на 100 000 население през 2002 година на 4190 през 2018 г.) и по- едва изразено повишаване, с известни съмнения през обособените години на интервала на заболеваемостта (от 320 на 100 000 население през 2002г, на 406 през 2018г.).
Съмнения за идна екокатастрофа се появиха в края на предходната година поради замърсяването на р. Драговищица. Според локалните поданици и екологични сдружения реката се замърсява от мина за рандеман на оловно-цинкова руда покрай село Караманица край Босилеград. През декември екоминистърът Нено Димов изиска по дипломатически път от Сърбия данни за замърсяването. Отговорът бе, че няма нараснали равнища.
Депутатският въпрос към Ананиев обаче не е обвързван със замърсяване на водите. Народните представители от Българска социалистическа партия Филип Попов и Цветан Топчиев настояват, че са получили информация от жители за повишен брой онкозаболявания след военните дейности в Сърбия в края на предишния век.
Според здравното министерство обаче такава наклонност няма.
" Болестността в пограничните със Сърбия области – Видин, Кюстендил, Перник и София е по-ниска от междинната за страната през всичките години на обсъждания интервал. В област Монтана болестността от злокачествени новообразувания е по – висока от междинната за страната през 6 години от обсъждания интервал. През 2018г. пограничните области на България със Сърбия заемат по – ниски позиции измежду всички 28 области: Област Монтана – 16, област Кюстендил – 25, област Видин -19, област Перник – 22 и област София – 28, т. е. в тези области болестността от злокачествени новообразувания е по-ниска спрямо останалите области в страната ", написа в отговора му.
Съмнения за идна екокатастрофа се появиха в края на предходната година поради замърсяването на р. Драговищица. Според локалните поданици и екологични сдружения реката се замърсява от мина за рандеман на оловно-цинкова руда покрай село Караманица край Босилеград. През декември екоминистърът Нено Димов изиска по дипломатически път от Сърбия данни за замърсяването. Отговорът бе, че няма нараснали равнища.
Депутатският въпрос към Ананиев обаче не е обвързван със замърсяване на водите. Народните представители от Българска социалистическа партия Филип Попов и Цветан Топчиев настояват, че са получили информация от жители за повишен брой онкозаболявания след военните дейности в Сърбия в края на предишния век.
Според здравното министерство обаче такава наклонност няма.
" Болестността в пограничните със Сърбия области – Видин, Кюстендил, Перник и София е по-ниска от междинната за страната през всичките години на обсъждания интервал. В област Монтана болестността от злокачествени новообразувания е по – висока от междинната за страната през 6 години от обсъждания интервал. През 2018г. пограничните области на България със Сърбия заемат по – ниски позиции измежду всички 28 области: Област Монтана – 16, област Кюстендил – 25, област Видин -19, област Перник – 22 и област София – 28, т. е. в тези области болестността от злокачествени новообразувания е по-ниска спрямо останалите области в страната ", написа в отговора му.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ