Онези, които трудно говорят и трудно мислят, дават акъл и

" Онези, които мъчно приказват и мъчно мислят, дават ум и основават усет. Не съм склонен ", споделя пред Дъждовни води Васил Найденов.

Дъждовни води: Господин Найденов, по какъв начин сложната обстановка с вируса промени работата Ви?

Васил Найденов: Последните две години са сложни за целия свят. Не е допустимо да има сходен международен проблем и това да не рефлектира върху всички. В професионално отношение имаше някои проблеми. Хората се притесняваха да отидат на концерт или на пиано бар и това е изцяло обикновено. И мен ме беше боязън от време на време. Ние работим със сериозна аудитория. Стигала е до 14 000 души, като има и хора, които влизат в гримьорната. Няма по какъв начин да спреш дете с майка му, които носят цветя. Нашата специалност от тази позиция е много рискова.
Редакцията предлага
Вероятно обаче говоренето по медиите беше повече, в сравнение с самите ограничения и регулации. Аз не съм уверен, че разпоредбите се съблюдаваха прецизно. Това е и повода да сме първи в отрицателните ранглисти. За мое удивление доста хора не одобриха имунизирането. Без да съм експерт по тематиката, ще кажа, че сякаш човечеството не е измислило различен метод за предотвратяване или за понижаване на смъртността.

Дъждовни води: Завръща ли се публиката по местата, където пеете?

Васил Найденов: Аз не мога да се оплача, че не е имало аудитория. Даже се удивлявам, че идваха толкоз доста хора, рискувайки най-ценното - живота си. Не съм склонен с това, че никой не ревизира въпросния документ. Има хора, които са се погрижили да запазят себе си, роднините и близките. Други пък са по-демократично настроени и имат разнообразни възгледи. Както сподели една професорка, дискриминация не е против тези, които не желаят да се имунизират, ами против имунизираните.

Дъждовни води: Успя ли пандемията да сплоти артистичната колегия?

Васил Найденов: Нашата колегия е малко орел, рак и щука. Нямаме лоби в Народното събрание, в никакъв случай не сме имали, доказателството е несполучливият опит да получим обезпечен % предавания на българска музика. Впрочем такива като мен и като Лили Иванова нямаме потребност от това. По-младите и тези на междинна възраст, без значение дали са на път да станат звезди или не, избраха да се оправят по остарелия балкански метод - самосиндикално. Същото важеше и за имунизирането. Българинът е привикнал да се оправя самичък. Но, в случай че се тревожа от нещо, то е от нашия тарикатлък. При Елин Пелин това събитие е разказано с лека подигравка, като нещо доброжелателно и наивно, като че ли с пламъче в очите. Но в днешно време този тарикатлък избуя в чудовищни размери.

Дъждовни води: До какви резултати води този тарикатлък?

Васил Найденов: Не води до нищо положително и не съм оптимист. В съвсем всички телевизионни модули, които вървят, се вижда, че " оправният човек " преуспява, без значение че не се знае какво е приключил, какво е учил и какво е правил. Може би това е и повода хората, които са по принцип в междинния кулоар на музиката, да решат да се оправят самосиндикално. Такъв е климатът у нас. Останахме на автопилот и това докара и до появяването на странните хора, които излизат на екрана, и които към този момент диктуват усета на нацията.

Дъждовни води: Все отново някакъв позитивен контрапункт от годината?

Васил Найденов: Нещо доста хубаво от последните седмици бе да вземем за пример, че се срещнах с пианиста Евгени Генчев. Той работи с челист, който е свирил с Елтън Джон. И двамата са на международно равнище, учили са в Лондон и в този момент обикалят света.

Ние имаме превъзходни интелигентни хора. Беше ми извънредно прелестно да кореспондирам с подобен човек, той е на 20-30 години. Аз съм сигурен, че в България има хора, които могат. Въпросът е на кой паралел и меридиан ще бъдат те. Но не всичко е изгубено. За страдание, много хора, които са доста надарени, бързо си намират различен кулоар. Те не са отговорни. И няма смисъл България да си задава въпроса: Защо не задържахме тези експерти? Ами тъй като не сме създали нужното! Младият човек от дълго време не е оня от моето време, както се пееше " пред нас са блеснали житата ". Хората от дълго време нямат време за губене. Разбирам ги и ги приветствам, че намират храброст да бъдат жители на света.

" Защо не задържахме тези експерти? Ами тъй като не сме създали нужното ", споделя пред Дъждовни води Васил Найденов.

Дъждовни води: Имате ли упования за посоката на 2022 година? И какво желаете персонално вие от нея?

Васил Найденов: Последните 10 години аз съм излязъл от коловоза на рекламите, видеоклиповете и правенето на нова музика. Правя го напълно преднамерено. Въпреки това, хората не престават да идват на осъществяванията ми, а в случай че не пълня залите, първият човек, който ще си отиде, ще бъда аз. Прецених, че да произвеждаш музика и най-после да би трябвало да се молиш на музикалните редактори, радиа и телевизии… Това няма да го направя на тези години, не съм го правил и на 20, и на 30, и на 40 години. Много късно е да трансформирам метода си на мислене. Имам самоуважение и не това е методът, по който да се употребяват пари и връзки.

Работя от повече от 50 година и би трябвало да съм доста малоумен, с цел да не разбирам къде тъкмо се намирам. Запознат съм с нашия по този начин да го назовем музикален бизнес, отвън пеенето и свиренето. Но ние не можем да го назовем бизнес, откакто българска музика не се пуска. А с цел да произвеждаш нещо, би трябвало да знаеш, че то след това ще излезе и на тезгяха. Едно време нашите хора се кланяха на Русия, в този момент на други. Обидно е, когато в личната си страна би трябвало да доказваш, че Земята се върти.

Иначе съм съперник на така наречен политици в изкуството, тъй като от това страда качеството, появяват се и хора с обременени физиономии и дребни чела. Те са привикнали да се оправят, да нахалстват или пък да си заплащат. Телевизионните формати потвърдиха, че тези, които мъчно приказват и мъчно мислят, да не приказваме за пеене, свирене, танцуване, или нещо друго, те са, които дават ум и основават усет. Аз не съм склонен с тази посока.