Манолова: Проектът на Стратегията за детето трябва да бъде окончателно оттеглен, а не замразен
Омбудсманът на Република България Мая Манолова има законов и цивилен мандат в отбрана на правата на децата. От тази позиция реализира систематичен надзор върху администрацията и органите на властта, които носят отговорността за политиките и нормативната уредба в тази значима за обществото и за всички жители област.
В тази връзка, с особена угриженост и паника проследявам възходящото напрежение в обществото във връзка на Проекта за Стратегия за детето 2019 – 2030 година В институцията постъпиха десетки заявления, подписки, мнения и позиции от жители и организации, които дават явен знак, че има сериозен проблем в разговора сред държавните институции и родителите и това фрапантно раздалечава техните позиции.
Ето за какво, след разбор и отчитайки другите гледни точки, изразени в досегашната полемика в България по плана за Национална тактика за детето 2019-2030 година, упорствам:
Този план на Национална тактика за детето 2019-2030 година да бъде напълно отдръпнат от държавното управление и разискването да бъде прекъснато. Документът предизвика страхове, като да вземем за пример, че се разрешава фрапантно вмешателство на страната в фамилията, в това число „ наложително лишаване на децата от родителите им “. Мълчанието на всички виновни институции и неглижирането на недоволството на реакциите против документа докара до опълчване жители против жители, родители против родители, организации против организации. Този документ, който трябваше да ни сплоти в името на децата ни, изведе на улицата протестиращи родители и ни раздели като общество. Особено разрушително е и опълчването на ползите на детето на фамилните полезности, защото благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство.
Поради това по-нататъшното разискване на този план за Национална тактика за детето е невъобразим. Необходимо е разработване на нова тактика, която ясно и изрично да изведе и откри салдото сред „ най-хубавия интерес на детето “ и съхраняването на целостта на фамилията, в духа на констатациите и рекомендациите, отразени в Доклад № 14568 от 2018 година, Резолюция 2049 (2015) и Препоръка 2068 (2015) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). В този смисъл, страната би трябвало да концентрира основните си старания и запаси за подкрепяне на родителите, изпаднали в рецесия, като в това време ограничи използването на ограничения за обособяване на децата от тях и изпращането им в приемни фамилии, и за осиновяване, единствено до крайните случаи, и то в границите на надеждна процедура, която пази правата на децата и на техните родители от административен произвол, бюрократично безсърдечие, субективизъм и явни несправедливости.
В новия документ категорично би трябвало да се подчертае, според Резолюция 2049 (2015), че бедността и дефицитът на средства за застраховане на живота на фамилията никога не може да бъде единственият и водещ претекст за обособяване на едно дете от неговите родители. Нещо повече, съществуването на благоприятни условия детето да бъде сложено в по-благоприятна за него среда не е задоволителен мотив за отделянето му от родителите, а още по-малко за доста ограничение на фамилните връзки и контакти.
Като омбудсман упорствам да бъде проведена необятна и задълбочена експертна и социална полемика за правенето на новия документ за детето, в която да вземат присъединяване всички способени цивилен организации и публични фигури, които са изразители на другите гледни точки в обществото по отношение на целите на държавната политика за протекция на децата и фамилията. Само по този начин документът има късмет да бъде припознат от жителите. И нещо изключително значимо – тази полемика не би трябвало да остава затворена в рамките – права на детето, а да се свърже с полемиката за положението на фамилията в България, рецесията на фамилните връзки и политиките за поддръжка на фамилията.
В тази връзка, институцията на омбудсмана както постоянно е подготвена да даде самостоятелна среда, в която да се показват и чуят всички позиции.
Дебатът за децата ни, е спор за бъдещето ни, който би трябвало да стартира неотложно, би трябвало да стартира в този момент, да бъде почтен и открит. Само по този начин ще се разсее усещането, че „ замразяването “ на в този момент съществуващия план изчаква по-добри времена, с цел да бъде още веднъж комплициран на масата.
В тази връзка, с особена угриженост и паника проследявам възходящото напрежение в обществото във връзка на Проекта за Стратегия за детето 2019 – 2030 година В институцията постъпиха десетки заявления, подписки, мнения и позиции от жители и организации, които дават явен знак, че има сериозен проблем в разговора сред държавните институции и родителите и това фрапантно раздалечава техните позиции.
Ето за какво, след разбор и отчитайки другите гледни точки, изразени в досегашната полемика в България по плана за Национална тактика за детето 2019-2030 година, упорствам:
Този план на Национална тактика за детето 2019-2030 година да бъде напълно отдръпнат от държавното управление и разискването да бъде прекъснато. Документът предизвика страхове, като да вземем за пример, че се разрешава фрапантно вмешателство на страната в фамилията, в това число „ наложително лишаване на децата от родителите им “. Мълчанието на всички виновни институции и неглижирането на недоволството на реакциите против документа докара до опълчване жители против жители, родители против родители, организации против организации. Този документ, който трябваше да ни сплоти в името на децата ни, изведе на улицата протестиращи родители и ни раздели като общество. Особено разрушително е и опълчването на ползите на детето на фамилните полезности, защото благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство.
Поради това по-нататъшното разискване на този план за Национална тактика за детето е невъобразим. Необходимо е разработване на нова тактика, която ясно и изрично да изведе и откри салдото сред „ най-хубавия интерес на детето “ и съхраняването на целостта на фамилията, в духа на констатациите и рекомендациите, отразени в Доклад № 14568 от 2018 година, Резолюция 2049 (2015) и Препоръка 2068 (2015) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). В този смисъл, страната би трябвало да концентрира основните си старания и запаси за подкрепяне на родителите, изпаднали в рецесия, като в това време ограничи използването на ограничения за обособяване на децата от тях и изпращането им в приемни фамилии, и за осиновяване, единствено до крайните случаи, и то в границите на надеждна процедура, която пази правата на децата и на техните родители от административен произвол, бюрократично безсърдечие, субективизъм и явни несправедливости.
В новия документ категорично би трябвало да се подчертае, според Резолюция 2049 (2015), че бедността и дефицитът на средства за застраховане на живота на фамилията никога не може да бъде единственият и водещ претекст за обособяване на едно дете от неговите родители. Нещо повече, съществуването на благоприятни условия детето да бъде сложено в по-благоприятна за него среда не е задоволителен мотив за отделянето му от родителите, а още по-малко за доста ограничение на фамилните връзки и контакти.
Като омбудсман упорствам да бъде проведена необятна и задълбочена експертна и социална полемика за правенето на новия документ за детето, в която да вземат присъединяване всички способени цивилен организации и публични фигури, които са изразители на другите гледни точки в обществото по отношение на целите на държавната политика за протекция на децата и фамилията. Само по този начин документът има късмет да бъде припознат от жителите. И нещо изключително значимо – тази полемика не би трябвало да остава затворена в рамките – права на детето, а да се свърже с полемиката за положението на фамилията в България, рецесията на фамилните връзки и политиките за поддръжка на фамилията.
В тази връзка, институцията на омбудсмана както постоянно е подготвена да даде самостоятелна среда, в която да се показват и чуят всички позиции.
Дебатът за децата ни, е спор за бъдещето ни, който би трябвало да стартира неотложно, би трябвало да стартира в този момент, да бъде почтен и открит. Само по този начин ще се разсее усещането, че „ замразяването “ на в този момент съществуващия план изчаква по-добри времена, с цел да бъде още веднъж комплициран на масата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ