Омбудсманът Мая Манолова внесе в Народното събрание остро становище по

Омбудсманът Мая Манолова внесе в Народното събрание остро мнение по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2019 година Тя акцентира, че планът на Закона за бюджета повтаря структурата на бюджетите от последното десетилетие, като превес още веднъж имат разноските за болнична помощ и за медикаменти, макар че и самият министър на опазването на здравето неведнъж е обръщал внимание, че тази диспропорционалност би трябвало да се поправя и да се поддържа извънболничната здравна помощ. „ В одобряваните бюджети през последните три години продължава порочната процедура да се лимитира всяка една активност на лекарите, което както неведнъж бе посочвано и в Становище на Националния омбудсман, и от множеството специалисти, се отразява извънредно отрицателно на пациентите, тъй като затруднява достъпа им, лимитира правото им на избор къде да се лекуват и в дълготраен проект води до намаление на качеството на здравната помощ, заради влошената конкурентна среда “, написа в мнението си Манолова. Тя обръща внимание, че Законът за бюджета на НЗОК трансформира Министерският съвет и Народното събрание в помощни органи на новата Агенция по медицински контрол във връзка с лицензирането на нови лечебни заведения или на нови отделения в съществуващи такива. Омбудсманът недоумява по какъв начин министрите са подкрепили план, който ги задължава да дават единодушие или да отхвърлят за откриване, да вземем за пример, на поделение по урология, ортопедия или очни заболявания във всяка една болница на страната. Според нея с плана се вкарват съществени структурни промени – закриват се в този момент настоящи органи и се основават нови, като да вземем за пример, при Агенцията по медицински контрол това води до смесването на функционалности в един орган, който остава отвън всякаква форма на цивилен надзор. Това основава предпоставки за корист с права. Манолова дефинира като извънредно притеснителни измененията, с които при лекуването на пациентите се вкарва принцип за определяне на лекарствени артикули на база лечебен курс, съобразено с неговата разходна успеваемост. Омбудсманът е безапелационна, че по този начин се лимитира правото на жителите на самостоятелно лекуване, съответстващо на положението им и преценката на лекуващите лекари. Мая Манолова акцентира, че с импортирания проектозакон се вършат значими промени в редица закони, които в голямата си част нямат директна връзка с бюджета на НЗОК за 2019 година и не са свързани с осъществяването му. „ В тази връзка като народен омбудсман съм мощно обезпокоена от опита посредством бюджетен закон, в несъгласие с настоящата нормативна уредба, посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 година да бъдат изменени няколко съществени за опазването на здравето закони, имащи директно отношение към живота и здравето на българските жители “, прецизира публичният бранител. Освен това Законът за нормативните актове планува при правене на нов нормативен акт осъществяване на публични съвещания с жителите и юридическите лица, минимум 30 дни преди внасянето му. Такива публични съвещания не са осъществени. „ Като народен омбудсман не мога да приема жителите да бъдат лишени от опция да изразят мнение и създадат оферти по толкоз значими за всеки въпроси “, показва Манолова. Омбудсманът отбелязва още, че приемането на пакет закони по този метод, нарушава съществени Конституционни правила. В поддръжка на подобен извод са претекстовете в Решение № 17 от 3 октомври 1995 година по конституционно дело № 13 от 1995 година на Конституционния съд. В тях се сочи, че „ Ежегодните бюджетни закони са закони във фиктивен смисъл, единствено тъй като под наименованието „ закон ” те са гласувани от Народното събрание. В главното, същинското си наличие, те не съдържат правни правила. В разходната си част те съдържат разпореждания, с които се овластяват държавните органи да извършат нужните им разноски на държавни парични средства до избран размер. Текстовете на годишните бюджетни закони са актове, с които се ръководят средствата от общодържавния паричен фонд. Те са управнически (административни) актове, които, без да трансформират своята съществена юридическа характерност, се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и по плануванаъа за законодателния орган процедура. “ В умозаключение омбудсманът предлага на Народното събрание да разиска оферти законопроект в частта му по отношение на бюджета на НЗОК за 2019 година и да прегледа всички останали оферти за промени в други закони настрана, съгласно планувания в Конституцията и законите ред за това, след осъществяване на предварителните оценки и публично разискване. „ Искам да Ви уверя, че в отбрана на тези цивилен права няма да се поколебая да употребявам всички планувани в Конституцията пълномощия на Омбудсмана “, безапелационна е Мая Манолова. Становището на омбудсамна тук: http://www.ombudsman.bg/pictures/STAN_NZOK2019%20.pdf