Омбудсманът атакува в КС забраната за свободното къмпингуване
Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна тъжба против измененията в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, оповестяват от пресцентъра на институцията.
Припомняме, че Мая Манолова беше сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „ Бетономорие “ поради строгите забрани, ограничаващи правото на българските жители на свободно напредване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Освен това, съгласно новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се реализира единствено на избрани места, отвън територията на плажовете, дюните и къмпингите.
Манолова одобри представители на свободно къмпингуващите и след срещата разгласи, че в случай че измененията минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.
Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван (ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.). Манолова изиска да се откри противоконституционност на наредбите на член 10а, член 17а, алинея 2 и член 24в от Закона за Черноморското крайбрежие. „ Смятам, че същите са в несъгласие с нормите на Конституцията по отношение на правилата на демократичната и правова страна (чл. 1, член 2, член 4, алинея 1), отговорностите за запазване и възпроизводство на околната среда и за рационално потребление на естествените благосъстояния и запаси (чл. 15), за споразумяване на режима на земята със закон (чл. 22, алинея 3) и правото на жителите на здравословна и удобна околна среда (чл. 55) “, написа омбудсманът в настояването си до Конституционен съд.
В него Манолова излага претекстове, съгласно които нормата на чл.10а не дава в нужния размер законова основа за установяване на местата за къмпингуване, разпоредбите и нормативите за устройването и използването им, както и за престоя в тях.
Мая Манолова показва още, че с плануваното издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на изцяло решение, засягащо режима на земеползване в директно несъгласие с член 22, алинея 3, която изисква режимът на земята да се дефинира със закон. Според нея инертността в нескончаем интервал от време за основаване на съответна по сан нормативна уредба е източник на правна неустановеност и обвързваните с нея отрицателни последствия в несъгласие с правовия темперамент на страната.
„ Отстъплението от правилото за споразумяване на режима на земята със закон отслабва и гаранциите за осъществяване на задължението на страната според член 15 от Конституцията за запазване и възпроизводство на околната среда и за рационално потребление на естествените благосъстояния и запаси. Недостатъчната по сан уредба по смисъла на член 22, алинея 3, е спънка да бъде дефинирано бланкетното наличие на правото на здравословна и удобна околна среда, което жителите имат право да изискват според член 55 от Конституцията “, аргументира се омбудсманът.
Тя подчертава, че изпреварващо се постановат административни санкции в забележителен размер, още преди да са избрани местата за къмпингуване, без значение от съществуването на социална заплаха на глобеното държание, каквато съгласно с правовия темперамент на страната е наложително да съществува като причина за плануванаъа ограничаваща мярка. Поради вътрешна противоречивост на законовия акт за размера на отбрана на пясъчните дюни Манолова оспорва и алинея 2 на член 17а от ЗУЧК, която опонира на правилото на правовата страна и господство на закона.
Според нея е позволено изключение от възбраната в границите на към този момент регламентирано друго изключение, предвиждащо строителство на национални обекти и на такива със особено предопределение. „ Такъв метод не е аргументиран заради специфичния темперамент на освобождаващото съображение предвид на реализиране на законна цел от парламентарен порядък, каквато не е налице в основаната догадка на изключение от изключението “, обосновава тезата си омбудсманът.
Припомняме, че Мая Манолова беше сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „ Бетономорие “ поради строгите забрани, ограничаващи правото на българските жители на свободно напредване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Освен това, съгласно новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се реализира единствено на избрани места, отвън територията на плажовете, дюните и къмпингите.
Манолова одобри представители на свободно къмпингуващите и след срещата разгласи, че в случай че измененията минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.
Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван (ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.). Манолова изиска да се откри противоконституционност на наредбите на член 10а, член 17а, алинея 2 и член 24в от Закона за Черноморското крайбрежие. „ Смятам, че същите са в несъгласие с нормите на Конституцията по отношение на правилата на демократичната и правова страна (чл. 1, член 2, член 4, алинея 1), отговорностите за запазване и възпроизводство на околната среда и за рационално потребление на естествените благосъстояния и запаси (чл. 15), за споразумяване на режима на земята със закон (чл. 22, алинея 3) и правото на жителите на здравословна и удобна околна среда (чл. 55) “, написа омбудсманът в настояването си до Конституционен съд.
В него Манолова излага претекстове, съгласно които нормата на чл.10а не дава в нужния размер законова основа за установяване на местата за къмпингуване, разпоредбите и нормативите за устройването и използването им, както и за престоя в тях.
Мая Манолова показва още, че с плануваното издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на изцяло решение, засягащо режима на земеползване в директно несъгласие с член 22, алинея 3, която изисква режимът на земята да се дефинира със закон. Според нея инертността в нескончаем интервал от време за основаване на съответна по сан нормативна уредба е източник на правна неустановеност и обвързваните с нея отрицателни последствия в несъгласие с правовия темперамент на страната.
„ Отстъплението от правилото за споразумяване на режима на земята със закон отслабва и гаранциите за осъществяване на задължението на страната според член 15 от Конституцията за запазване и възпроизводство на околната среда и за рационално потребление на естествените благосъстояния и запаси. Недостатъчната по сан уредба по смисъла на член 22, алинея 3, е спънка да бъде дефинирано бланкетното наличие на правото на здравословна и удобна околна среда, което жителите имат право да изискват според член 55 от Конституцията “, аргументира се омбудсманът.
Тя подчертава, че изпреварващо се постановат административни санкции в забележителен размер, още преди да са избрани местата за къмпингуване, без значение от съществуването на социална заплаха на глобеното държание, каквато съгласно с правовия темперамент на страната е наложително да съществува като причина за плануванаъа ограничаваща мярка. Поради вътрешна противоречивост на законовия акт за размера на отбрана на пясъчните дюни Манолова оспорва и алинея 2 на член 17а от ЗУЧК, която опонира на правилото на правовата страна и господство на закона.
Според нея е позволено изключение от възбраната в границите на към този момент регламентирано друго изключение, предвиждащо строителство на национални обекти и на такива със особено предопределение. „ Такъв метод не е аргументиран заради специфичния темперамент на освобождаващото съображение предвид на реализиране на законна цел от парламентарен порядък, каквато не е налице в основаната догадка на изключение от изключението “, обосновава тезата си омбудсманът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ