Омбудсманът към финансовото министерство: Правата на близо 2,5 милиона българи със „спящи акции“ са застрашени
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати мнение до Министерство на финансите по законопроекта за така наречен „ спящи акции “, препоръчан от ведомството за публично разискване до 15 юни т.г.
Става въпрос за план на Закон за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от „ Централен депозитар “ АД, който омбудсманът не поддържа. Причината е, че съгласно доцент Ковачева, планът визира правата на близо 2,5 милиона българи – акционери, застрашени да изгубят скъпите бумаги с номинална стойност към 2 милиарда лв., добити от всеобщата приватизация.
Проектът предлага превъзмогване на негативите за финансовия пазар от раздробеността на безналичните скъпи бумаги от всеобщата приватизация посредством сливане на търгуваните на контролиран пазар акции в капиталов фонд, а за акциите на непубличните сдружения – посредством основаване на портфейл. Предвижда се капиталовият фонд, надлежно портфейлът да се ръководят от ръководещи сдружения, определени посредством конкурс от умишлен орган – ръководещ комитет.
„ Без да отхвърлям съществуването на проблем с така наречен „ спящи акции ”и нуждата от неговото разрешаване, считам, че би трябвало да бъде да открито решение, което да не нарушава правата на жителите, “ написа омбудсманът и излага своите съображения.
Предложеният план не е несъответен с: 1) конституционния стандарт за отбрана на собствеността и на международноправните стандарти за спокойно прилагане на собствеността според член 1 от Протокол 1 на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и на главните свободи; 2) ползите на притежателите на акции – миноритарни акционери, от всеобщата приватизация.
Спрямо жителите, превърнати от страната в притежатели на „ спящи акции ” в всеобщия случай без рентабилност при основаването на пазара на скъпи бумаги, останали изолирани от финансовата система повече от 20 години, планът предлага правата им да станат освен обект на ограничавания, само че и да бъдат отнети без отплата.
С препоръчаният план се основава опция те да бъдат дефинитивно отстранени от присъединяване във финансовата система на страната, защото за нея номиналното им битие като притежатели на „ спящи акции ”, се оказва спънка за ефикасното й развиване.
„ Подкрепям въвеждането на тласъци за идентифициране на правата на акционерите, в това число при заместничество, отпадането на обвързваните с това финансови разноски, надвишаващи цената на акциите, които постоянно демотивират притежателите на акции сами да подхващат каквито и да са дейности за „ събуждането ” им “, написа доцент Ковачева и предлага:
На първо място тласъците би трябвало да имат за цел премахването на номиналното/безгласното наличие на притежателите на „ спящи ” акции, мотивирането на притежателите на спящи акции сами да ги разсънят, като се облекчи за тях режимът на ръководство за акциите. Но по едно и също време са наложителни сложни ограничения, които да разрешат достъп на миноритарните акционери до финансовите облаги от притежаваните от тях акции, което би било сигурен тласък за тяхното активизиране. Ето за какво разрешението на казуса със спящите акции би следвало да се търси не в изключването на миноритарните акционери от финансовия пазар, а посредством подобаващи форми за включване в него, включително и с институционална поддръжка и осъществяване на необятна осведомителна акция за практикуване на правата на притежателите.
Омбудсманът подчертава още, че планът не подхожда и на Закона за нормативните актове (ЗНА) – налице е препращане, което да урежда основни въпроси по използването на този закон с издаване на разпоредба от Комисията за финансов контрол. Освен това е налице препращане и към други закони, което не способства за яснотата на нормативната уредба и се основават предпоставки за правна неустановеност за притежателите на „ спящи акции “.
„ Намирам, че употребяваният метод при контролиране на връзките да се пренасочва на подзаконово, надлежно на експертно ниво уредбата на основни въпроси за правата на притежателите на акции и тяхната промяна, не подхожда с условията на Закон за нормативните актове уредбата на значимите публични връзки да се прави със закон като върховен по степен в правната подчиненост нормативен акт “, безапелационна е Ковачева.
Става въпрос за план на Закон за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от „ Централен депозитар “ АД, който омбудсманът не поддържа. Причината е, че съгласно доцент Ковачева, планът визира правата на близо 2,5 милиона българи – акционери, застрашени да изгубят скъпите бумаги с номинална стойност към 2 милиарда лв., добити от всеобщата приватизация.
Проектът предлага превъзмогване на негативите за финансовия пазар от раздробеността на безналичните скъпи бумаги от всеобщата приватизация посредством сливане на търгуваните на контролиран пазар акции в капиталов фонд, а за акциите на непубличните сдружения – посредством основаване на портфейл. Предвижда се капиталовият фонд, надлежно портфейлът да се ръководят от ръководещи сдружения, определени посредством конкурс от умишлен орган – ръководещ комитет.
„ Без да отхвърлям съществуването на проблем с така наречен „ спящи акции ”и нуждата от неговото разрешаване, считам, че би трябвало да бъде да открито решение, което да не нарушава правата на жителите, “ написа омбудсманът и излага своите съображения.
Предложеният план не е несъответен с: 1) конституционния стандарт за отбрана на собствеността и на международноправните стандарти за спокойно прилагане на собствеността според член 1 от Протокол 1 на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и на главните свободи; 2) ползите на притежателите на акции – миноритарни акционери, от всеобщата приватизация.
Спрямо жителите, превърнати от страната в притежатели на „ спящи акции ” в всеобщия случай без рентабилност при основаването на пазара на скъпи бумаги, останали изолирани от финансовата система повече от 20 години, планът предлага правата им да станат освен обект на ограничавания, само че и да бъдат отнети без отплата.
С препоръчаният план се основава опция те да бъдат дефинитивно отстранени от присъединяване във финансовата система на страната, защото за нея номиналното им битие като притежатели на „ спящи акции ”, се оказва спънка за ефикасното й развиване.
„ Подкрепям въвеждането на тласъци за идентифициране на правата на акционерите, в това число при заместничество, отпадането на обвързваните с това финансови разноски, надвишаващи цената на акциите, които постоянно демотивират притежателите на акции сами да подхващат каквито и да са дейности за „ събуждането ” им “, написа доцент Ковачева и предлага:
На първо място тласъците би трябвало да имат за цел премахването на номиналното/безгласното наличие на притежателите на „ спящи ” акции, мотивирането на притежателите на спящи акции сами да ги разсънят, като се облекчи за тях режимът на ръководство за акциите. Но по едно и също време са наложителни сложни ограничения, които да разрешат достъп на миноритарните акционери до финансовите облаги от притежаваните от тях акции, което би било сигурен тласък за тяхното активизиране. Ето за какво разрешението на казуса със спящите акции би следвало да се търси не в изключването на миноритарните акционери от финансовия пазар, а посредством подобаващи форми за включване в него, включително и с институционална поддръжка и осъществяване на необятна осведомителна акция за практикуване на правата на притежателите.
Омбудсманът подчертава още, че планът не подхожда и на Закона за нормативните актове (ЗНА) – налице е препращане, което да урежда основни въпроси по използването на този закон с издаване на разпоредба от Комисията за финансов контрол. Освен това е налице препращане и към други закони, което не способства за яснотата на нормативната уредба и се основават предпоставки за правна неустановеност за притежателите на „ спящи акции “.
„ Намирам, че употребяваният метод при контролиране на връзките да се пренасочва на подзаконово, надлежно на експертно ниво уредбата на основни въпроси за правата на притежателите на акции и тяхната промяна, не подхожда с условията на Закон за нормативните актове уредбата на значимите публични връзки да се прави със закон като върховен по степен в правната подчиненост нормативен акт “, безапелационна е Ковачева.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ