Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до депутатите от 47-ото Народно

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до депутатите от 47-ото Народно заседание, в което в детайли ги среща с топ проблемите, които жителите слагат в своите тъжби. През актуалната година близо 60 000 души са потърсили поддръжка във връзка със собствен проблем, а над 13 000 са изпратили сигнали до институцията на публичния медиатор.

„ Това са въпроси, които не търпят отсрочване и са във Вашата подготвеност като народни представители “, показва доцент Ковачева.

„ В последните месеци високите цени на природния газ, електрическата и топлинна сила в изискванията на пандемична рецесия, на забележителен растеж на общата инфлация и други, провокираха лавина от тъжби от консуматори до институцията на омбудсмана. Не единствено от обществено уязвимите групи, само че и за доста семейства, разноските за комунални услуги се оказват непостижими. Основателни паники будят и прогнозите за ново, шоково повишаване на електрическата сила и на топлинната сила за бита от 1 януари 2022 година Тревожни са данните на Евростат - още преди възникването на пандемията, че 51% от популацията на България е в неспособност да обезпечи съответно отопление на дома”, написа омбудсманът.

В тази връзка тя упорства за въвеждането на нови ограничения посредством Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, като да вземем за пример - заледяване на енергийните цени за зимните месеци, удължение периода на заплащане на отговорностите към доставчиците на публичните услуги, да не се изключва услугата при неплащане на отговорности, в това число и опция за тяхното разсрочване.

Омбудсманът предлага в Закона за енергийната успеваемост формулиране на понятието „ енергийна беднотия “ и основаване на механизми за по-адекватна и навременна енергийна помощ, а в Закона за налог върху добавената стойност - понижаване на Данък добавена стойност за силата.

„ В отбрана правата на потребителите на природен газ, електрическа и топлинна сила се обърнах с съответни рекомендации към доставчиците на тези услуги. Убеждението ми обаче е, че са нужни законови промени за въвеждане и гарантиране на обединен метод “, безапелационен е омбудсманът.

Доц. Ковачева акцентира още, че години наред жалбите против ВиК операторите и неприятното качество на услугата са преди всичко измежду всички останали в институцията.

„ Категорично е мнението ми, че регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги се нуждаят от нов Закон за водоснабдяването и канализацията , който да пази в задоволителна степен правото на потребителите да получават качествена услуга на стопански обоснована цена. Освен това да планува ограничения за разпределяне на целева помощ за водоснабдяване на обществено слаби жители, да регламентира ясна процедура за използване на по-ниска цена на водата, когато не дава отговор на нормативните условия за качество, в това число да подсигурява ефикасен надзор върху активността на ВиК операторите и други “, написа омбудсманът.

Диана Ковачева упорства и за решения на все по-задълбочаващите се проблеми на жителите с компаниите за събиране на вземания, т. нар колектори, и на компаниите за бързи заеми.

„ В тази връзка е значимо да се прегледа и реши законодателно казусът за въвеждане на правила при активността на колекторите и усилване на контрола върху тези сдружения. Относно компаниите за бързи заеми, с цел да се предотвратят случаите на свръхзадълженост измежду кредитополучателите и да се понижи равнището на неприятните заеми, е належащо усилване на превантивния надзор във връзка с неравноправни клаузи в общите условия, както и въвеждането на по-строги условия при осъществяването на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. Изискването за такава оценка съществува и в този момент, само че тя явно не се извършва “, акцентира омбудсманът.

Доц. Диана Ковачева слага акцент и върху проблемите на жителите в изпълнителното произвеждане с регламентирането на спомагателни благоприятни условия за отбрана. Подчертава и нуждата от експлицитната нормативна уредба на така наречен персонален банкрут за разрешаване на казуса с „ безконечния длъжник”.

„ С приемането на Закон за неплатежоспособност на физически лица ще има опция за преценка на добросъвестността на длъжниците и те ще получат втори късмет. В тази връзка бих желала да напомня, че България е единствената европейска страна, която няма подобен признат и настоящ закон, а в това време е на челните места в класацията на неприятните заеми в Европа “, добавя публичният бранител.

Омбудсманът показва, че с нараснала заостреност не престават да се слагат и проблемите за правата на пенсионерите . Тя подчертава на неналичието от ефикасни ограничения за опазване размера на приходите на пенсионерите и възрастните хора от 1 януари 2022 година Според нея са нужни дейности, които да подсигуряват, че междинната и минималната пенсии няма да са по-ниски.

„ Възрастните хора ще понесат извънредно тежко понижението на прихода им с сред 30 и 50 лв.. През последната година са постъпили тъжби и подписки от повече от 5 000 пенсионери и с искане за преизчисляване на пенсиите на база средноосигурителния приход за миналата година. Приемането на сходна законова норма би помогнало и за превъзмогването на ненадейно огромната инфлация в последните месеци, която „ стопи “ приходите на работещите българи и пенсионерите “, добавя публичният бранител.

Друг значителен проблем на хората с ниски пенсии, за който алармира Диана Ковачева, е нуждата да се планува опция всички добавки към пенсиите като антикризисна мярка категорично да бъдат законово регламентирани като несеквестируеми.

„ В същата тенденция не престават да стоят на вниманието ми като омбудсман и проблемите с размера на предоставяните обществени помощи, които се дефинират въз основата на обезпечен най-малък приход и диференциран най-малък приход. Гарантираният най-малък приход последно е избран през 2018 година на 75 лева и не е обновен в изискванията на пандемия от COVID-19. Целта на минималния приход е да сътвори убеденост, че обезпечаването му е задоволително за облекчаване на съществени витални потребности. Въпреки това обаче действителността е друга и към момента една четвърт от хората в страната живеят с приходи под линията на беднотия “, написа доцент Ковачева.

Заради огромен брой тъжби в областта на опазването на здравето, които имат отношение към реда за изписване и приемане на медикаменти в изискванията на Коронавирус, омбудсманът желае о блекчен ред за приемане на лекарствени артикули, в това число служебно удължение от НЗОК на периода на годност на протоколите за скъпоструващо лекуване на хронично заболели пациенти. Сред основанията за това предложение е и краткотрайно прекратеното осъществяване на планов банкет в лечебните заведения.

„ В изискванията на пандемия, бих желала да отбележа и нуждата от обезпечаване на действителен достъп на хората и задоволително средства за безвъзмездни медикаменти за домашно лекуване на COVID-19, за времето на цялото лекуване, както и за проучвания за доказване на заразяване или прекарана зараза от COVID-19, включително PCR проби, бързи антигенни проби, количествени проби за Ig G антитела. Необходимо е също да бъде обезпечен достъпа на жителите, след привършване на дейното им лекуване, до задоволителни по размер и дълготрайност дълготрайно лекуване, рехабилитация, палиативни и здравни грижи. Жалбите и сигналите демонстрират, че заплащането им е непостижимо за огромна част от пациентите и техните близки “, показва Доц. Ковачева.

В писмото си омбудсманът акцентира, че остават нерешени проблемите в трудовото законодателство, което не регламентира детайлно трудовите правни отношения във времето на изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура, а това постанова да се търсят решения за допълнение на наредбите на Кодекса на труда за основаване на текстове, чието деяние да бъде използвано по време на изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура, които да основат изясненост за правата и отговорностите на страните по трудовите правни отношения в този интервал.

Доц. Ковачева упорства за у величаване размера на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и застрахователен стаж по време на изключително положени е и изключителна епидемиологична конюнктура, в това число за основаване на ред за възнаграждение от страната на здравните осигуровки на лицата, ползващи неплатен отпуск заради оповестеното изключително състояние.

„ Правата на хората с увреждания също са предмет на голям брой тъжби до институцията, като с особена заостреност се слагат за решение въпросът за промяна в здравната експертиза и експертизата на работоспособността, както и проблемите при даване на асистентска поддръжката и финансовата поддръжка на военноинвалидите. Следва също по този начин да бъде законодателно регламентиран и въпросът за признание на стажа, добит след датата на инвалидизиране при придобиване на правото на пенсия за неработоспособност заради общо заболяване “, написа още омбудсманът.

В писмото си публичният бранител слага специфичен акцент върху нуждата от приемането на законодателните ограничения за противопоставяне на задълбочаващия се проблем с домашното принуждение.

„ За последните 2 години от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в партньорска връзка дами са близо 50, като две от жертвите са от последните 10 дни. Според данни на Министерство на вътрешните работи, през 2020 година българските съдилища са издали 3057 ограничаващи заповеди, като 349 са за принуждение, упражнено по отношение на мъже и 898 за принуждение, упражнено по отношение на деца. Тези тревожни данни демонстрират, че всеки човек може да стане жертва на принуждение, без значение от неговия пол, стопански статус, обучение и публично състояние и тъкмо затова измененията в нормативната уредба засягат необятна група от хора “, акцентира доцент Ковачева.

Тя показва още, че през 2020 година Министерството на правораздаването е изработило план на ЗИД на Закон за отбрана от домашно принуждение, който отлежава и към момента не е импортиран за разглеждане в Народното събрание.

„ В този законопроект са включени и съответни оферти на омбудсмана. Настоявам за отпадане на систематичния темперамент на домашното принуждение в Наказателния кодекс и за законодателни ограничения, които да дават ефикасни благоприятни условия за отбрана на жертвите и предварителна защита на насилието. “, написа Ковачева.

Омбудсманът упорства и за промяна в детското правораздаване посредством анулация на морално остарелия Закон за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, който работи от 1958 година, и приемането на Закон за отклонение от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения на малолетни лица, с който да се основат съответни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с интернационалните стандарти за отбрана правата и ползите на детето.

„ В ХХI в. е неприемливо в страна-членка на Европейски Съюз да има деца, чието детство да минава зад решетки “, безапелационна е Диана Ковачева.

Накрая публичният бранител обръща внимание и на обстоятелството, че през 2021 година Конституционният съд се произнесе по пет претенции за противоконституционност на омбудсмана като откри несъгласие с Основния закон.

„ Това следва да се има поради при бъдещата законодателна активност на 47-ото Народно заседание в подтекста на Решение № 3/28.04.2020 година по к.д. № 5/2019 година на Конституционния съд. В същото се постанови, че Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние и Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон “, приключва доцент Ковачева.