Омбудсманът Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през

Омбудсманът Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент изпрати информация до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на и председателката на правната комисия Анна Александрова по отношение на многочислените тъжби, в които жителите се оплакват от издевателството, който им оказват компаниите за събиране на вземания (колекторите) и компаниите за бързи заеми.

Доц. Ковачева акцентира, че броят на недоволствата е повишен още повече по време на изключителното състояние поради COVID-19.

„ Задълженията на жителите нарастват в резултат на непостижими лихви и такси. Спрямо тях се употребяват непозволени способи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона “, показва тя.

Омбудсманът дава обстоен разбор на жалбите, съответни оферти и подробна правосъдна процедура – постоянна база, върху която депутатите да стъпят, в случай че решат да сложат ред в активността на колекторите и компаниите за бързи заеми в поддръжка на жителите.

Сред предложенията на Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент са: чисто правосъдно минало за работещите във компаниите за събиране на вземания; възбрана да се дават сведения за длъжника на трети лица, като да вземем за пример на близки и работодатели; да се ограничи времето на другарство с длъжника.

„ С оглед на най-честите недоволства, намирам за належащо да се вкара възбрана сдруженията, занимаващи се със събиране на просрочени вземания, да начисляват такси, неустойки или наказания, които не са планувани в контракта със съответния клиент/потребител, като при изискване че събират вземанията, да се лимитират правата им до начисляване на рационалните разходи по събиране на вземането “, предлага омбудсманът.

И още - да се обмисли възбрана на доставчиците на публични услуги (монополисти) да трансферират вземанията си на такива сдружения, защото те разполагат с задоволителен запас и благоприятни условия сами да провеждат събиране на дълга, вместо да употребяват колекторски компании.

Доц. Ковачева счита, че при неспазване на разпоредбите, компаниите за събиране на вземания би трябвало да търпят строги наказания от страна на надзорен орган, какъвто може да бъде Комисията за отбрана на потребителите.

„ Не на последно място бих желала да отбележа, че на европейско равнище се преглежда предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лицата, обслужващи заеми, купувачите на заеми и събирането на обезпечения, само че е в начална фаза и ще отнеме доста време до момента в който бъде транспонирана в законодателството ни “, написа омбудсманът.

Омбудсманът изиска безлихвени заеми и за хора с неплатени, само че декларирани от работодателите им осигуровки

Относно компаниите за бързи заеми, анализът на жалбите на жителите сочи, че недоволствата най-често са свързани със следните проблеми:

- съществуване на неравноправни клаузи в договорите; несъразмерни лихви, неустойки, такси; непредоставяне на задоволителна, точна и своевременна преддоговорна информация за взимане на осведомено решение за подписване на контракт за заем или анекс към контракт за кредит; даване за автограф на непопълнени в целокупност бланки на контракт, както и дребен размер на шрифта на значими клаузи по договора; липса на задълбочена инспекция по отношение на кредитоспособността на клиента, без значение че е регламентирано такова задължение; липса на информация при прекачване на вземания по контракт за кредит; начисляване на недължими лихви или несъразмерни компенсации при предварително погасяване на кредит; непредоставяне на информации за дължими суми и оставаща част от дълга; потребление на непозволени способи за събиране на дълга.

„ Общата констатация от всички тези недоволства е, че с цел да се предотвратят случаите на свръхзадълженост измежду кредитополучателите и да се понижи равнището на неприятните заеми, е належащо да се вкарат по-строги условия за осъществяване на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. Изискването за такава оценка съществува и в този момент, само че тя не се извършва, което изяснява и обстоятелството, че жители с ниски приходи са изтеглили над 10 бързи заеми, които явно не подхождат на техните приходи и които в никакъв случай няма да могат да върнат. Кредиторът следва да е виновен за предоставяното на заема и да се стреми да предложи заем, който по тип и размер да е приспособен в най-голяма степен към финансовото положение на потребителя сега на сключването на контракта и надлежно потребителят да бъде в положение да извърши отговорностите си по контракта за заем “, предлага омбудсманът.

Другите проблеми на жителите, изложени в техните тъжби до омбудсмана, също не трябва да бъдат подценявани.

Така да вземем за пример, във връзка с начисляваните такси и неустойки от страна на компаниите за бързи заеми, съществува непрекъсната правосъдна процедура, съгласно която в тези случаи посредством законни средства небанковите институции реализират противозаконен резултат, т.е. заобикалят закона.

Относно друго постоянно срещано недоволство - претендирана наказателна клауза за непредставяне в период на гарант или банкова гаранция, съдът приема, че ангажимента за заплащането на обезщетение за непредставяне в период на поръчителство (поръчители) от длъжника по контракта е оскъдна - заради несъгласие с положителните нрави, защото излиза отвън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функционалности и трансферира риска от несъблюдение на отговорностите на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия дебитор и води до в допълнение увеличение размера на отговорностите му.

Що се отнася до претендирана такса разноски, в правосъдните актове се постановява, че такава договорна уговорка, съгласно която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за веселба, друго от компенсацията за веселба, за което е издадена заповед за осъществяване по член 410 Граждански процесуален кодекс, е оскъдна. Приема се, че това опонира на императивната наредба на член 33, алинея 1 от Закона за потребителския заем (ЗПК), съгласно която при веселба на потребителя кредиторът има право единствено на рента върху неплатената в период сума за времето на забавата.

Относно таксата за експресно разглеждане на документи, съдът приема, че е оскъдна уговорка, противоречаща на положителните нрави, заради събитието, че усилва неведнъж размера на заема, без да е налице изясненост по отношение на насрещната престация. Посочва се, че тази такса опонира и на императивната наредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

„ Очевидно е, че съдът не позволява съществуването на неравноправни клаузи в договорите за бързи заеми, само че съответните правосъдни решения, с които те се анулират, засягат единствено съответните искове и договорите, с които съдът е сезиран. Това обаче не взема решение общия проблем “, акцентира Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 година Завършила е право в Софийския университет " Св. Климент и заключва, че самоконтролът в бранша на бързите заеми явно е непълен.

По тази причина, следва да бъде маркирано, че от значително значение за отбраната на правата на потребителите е реализиране на ефикасен надзор по отношение на неравноправни клаузи в общите условия и договорите на компаниите за бързи заеми.
Омбудсманът обръща внимание, че проблемите на жителите с компаниите за бързи заеми и колекторските компании, изключително в обстановката на пандемията, провокирана от ковид, слагат на още веднъж на дневен ред въпроса с “вечния длъжник”.

„ В институцията на омбудсмана не престават да постъпват голям брой тъжби и по този въпрос, като жителите упорстват той да бъде решен, с цел да се даде втори късмет в случаите, когато заради свръхзадълженост хората не са в положение да изплатят многото си насъбрани задължения и да покриват належащи потребности “, написа доцент Ковачева.

Друг настоящ въпрос, с който е ангажирана институцията на публичния бранител, са проблемите, свързани с изпълнителното произвеждане.

„ В началото на тази година в институцията на омбудсмана бе извършена обществена среща и бяха изслушани жители, които на повторна среща, този път с присъединяване и на институции, сложиха въпросите си, свързани с проблеми в заповедното и изпълнителното произвеждане.

„ Във връзка с извършеното разискване и сложени въпроси, предлагам да бъде премислено въвеждането на законодателни ограничения за по-добра отбрана на лицата, които са обезпечили непознато взимане. Например лицата, учредили ипотека или залог върху своя движимост в интерес на непознат дълг, както и поръчителите, да бъдат известени за неизпълнението, с цел да имат опция да предотвратят настъпването по отношение на себе си на отрицателните последствия от предварителната дължимост. Също по този начин при трето лице, което е дало като поръчителство своя движимост за непознат дълг, би могло да се регламентира, кредиторът да предяви желае и заявката за издаване на заповед за осъществяване си против основния дебитор и против заложния или ипотекарен дебитор “, предлага омбудсманът.

И още: още веднъж да бъде премислена и опцията за законодателна отбрана на единственото жилище на длъжника - да не може да бъде продадено от правосъден реализатор даже когато е ипотекирано до привършване на делото на длъжника най-малко на първа инстанция.

„ Наложително е законодателят да обърне съществено внимание на въпросите, свързани с активността на компаниите за събиране на вземания и на компаниите за бързи заеми, които години наред не намират своето решение. Изразявам убеденост, че проблемите и вероятните позволения ще бъдат подложени на деликатен разбор и ще се одобряват съответни нормативни решения в отбрана на жителите “, приключва омбудсманът.