Археолози намериха изключителна находка в крепостта Лютица
Оловен щемпел, какъвто до момента не е намиран в България, откриха археолози по време на разкопките на средновековната цитадела Лютица, край Ивайловград, научи ДУМА от доцент доктор Бони Петрунова, директорка на Националния исторически музей.
Тази година на крепостта Лютица работят две експедиции - на НИМ и на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, която се финансира от Министерството на културата. Първите изследвания, които се управляват от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел "Археология " на НИМ), започнаха през юли. Именно Кирякова попада на скъпия щемпел. Той е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората брачна половинка на Андроник II Палеолог. От едната страна е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената й. От другата има изображение на Богородица с младенеца.
Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първият подобен щемпел, открит в България. Другите, известни все още, са два и се съхраняват в Британския народен музей. Находката е извънредно скъпа и демонстрира, че Лютица е значим български град, с шефовете на който са водели преписка владетелите на най-големите средновековни страни. Според доцент Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ), императрицата е управлявала в интервала 1284-1317 година Ирина е родена с името Йоланда през 1274 година в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е щерка на Вилхелм VII (1240-1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му брачна половинка Беатрис Кастилска (1254-1286). Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. През 1284 година Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.
Тази година на крепостта Лютица работят две експедиции - на НИМ и на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, която се финансира от Министерството на културата. Първите изследвания, които се управляват от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел "Археология " на НИМ), започнаха през юли. Именно Кирякова попада на скъпия щемпел. Той е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората брачна половинка на Андроник II Палеолог. От едната страна е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената й. От другата има изображение на Богородица с младенеца.
Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първият подобен щемпел, открит в България. Другите, известни все още, са два и се съхраняват в Британския народен музей. Находката е извънредно скъпа и демонстрира, че Лютица е значим български град, с шефовете на който са водели преписка владетелите на най-големите средновековни страни. Според доцент Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ), императрицата е управлявала в интервала 1284-1317 година Ирина е родена с името Йоланда през 1274 година в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е щерка на Вилхелм VII (1240-1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му брачна половинка Беатрис Кастилска (1254-1286). Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. През 1284 година Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ