5 полезни и 5 вредни мазнини за готвене
Олиото за готвене е главен артикул, който се употребява при приготвянето на безчет предписания. Независимо дали задушавате зеленчуци, мариновате месо или приготвяте партида бисквити, бутилка олио или бучка масло постоянно участват в рецептите.
Надникнете в кухнята си и евентуално ще откриете подбор от благоприятни условия, с които разполагате. Но не всички мазнини са еднакви—някои са по-добри при висока температура, до момента в който други блестят в салатени дресинги. Рецептата не е единственото нещо, което дефинира коя лой да използвате; мазнините имат друг състав на хранителни субстанции, което играе друга роля при избора.
Въпреки че имат сходно калорийно наличие (около 120 калории на супена лъжица) , мазнините за готвене се разграничават по своя хранителен състав, изключително по състава на мазнините. Докато някои от тях имат по-голямо количество ненаситени мазнини, други имат по-голям състав на наситени мазнини. Дори в категорията на ненаситените мазнини другите типове мазнини, като мононенаситени и полиненаситени, оказват помощ да се дефинира какъв брой потребно е маслото за вашето здраве.
В това управление ще разнищим 5-те най-здравословни мазнини за готвене и ще подчертаем 5-те, които би трябвало да избягвате. Прочетете, с цел да научите повече за мазнините, които евентуално употребявате при готвене, и по какъв начин те могат да повлияят на здравето ви.
Това са 5-те най-здравословни масла за готвене
1: Екстра върджин зехтин
Зехтинът е главен готварски артикул, а евентуално сте чували, че екстра върджин зехтинът е здравословен за сърцето. Зехтинът е освен повсеместен, като печели мястото си в студени и топли предписания и печива, само че и богат на ненаситени мазнини и витамин Е.
Основният тип ненаситени мазнини в зехтина се назовава олеинова киселина. Тази мононенаситена лой наподобява има доста изгоди, в това число предпазен резултат против инсулинова устойчивост и противовъзпалителна функционалност. Освен това витамин Е в зехтина служи като антиоксидант и е потвърдил своята успеваемост против доста болести и положения. Използвайте зехтин, с цел да си извършите домакински дресинг за салата, когато задушавате зеленчуци на междинна температура или като по-здравословна опция на маслото в печените произведения.
2. Масло от авокадо
Известно с високата си точка на димене от 520 градуса по Фаренхайт, маслото от авокадо е отлично за готвене на висока температура, като пържене. То има и тънък усет, който разрешава да се употребява при сладко и солено готвене и печене. Подобно на зехтина, маслото от авокадо има висок състав на олеинова киселина, което го прави здравословен източник на мазнини.
При едно изследване приемът на масло от авокадо е обвързван с понижаване на равнищата на триглицеридите и LDL холестерола. Високите равнища на тези кръвни маркери могат да усилят риска от сърдечни проблеми. Можете да употребявате авокадо за пържене, паниране, сотиране и печене, както и за студени приложения, като дресинг за салати и домашна майонеза.
3. Слънчогледово олио
Слънчогледовото олио съдържа ненаситени мазнини, което го прави по-здравословен вид от някои масла. Важно е обаче да се означи, че тези ненаситени мазнини се състоят най-вече от омега-6 мастни киселини, които могат да провокират някои опасения за здравето. Омега-6 са от значително значение за организма ни, само че несъразмерният им банкет може да докара до възпаления и следващи здравословни проблеми.
От друга страна, слънчогледовото олио с високо наличие на олеинова киселина предлага решение, защото се отличава с по-ниско наличие на Омега-6 и висока централизация на олеинова киселина. Тази композиция трансформира слънчогледовото масло с високо наличие на олеинова киселина в здравословен вид, който може да се употребява за пържене и задушаване, както и като опция на маслото при печене.
4. Сусамово масло
Забележителният ядков усет на това масло го прави малко по-малко универсално при готвене и печене. Въпреки това то към момента може да се употребява в разнообразни ястия и наподобява обезпечава някои изгоди за здравето.
Сусамовото масло е източник на антиоксиданти, които са съединения, предпазващи здравето на клетките. Това масло има и противовъзпалителни свойства, които могат да понижат риска от сърдечни проблеми, като да вземем за пример атеросклероза. Съществуват даже проучвания, които демонстрират, че сусамовото масло може да бъде в положение да облекчи дискомфорта, обвързван с остеоартрита. Ястията, въодушевени от азиатската кухня, като пържени ястия и ястия с юфка, са превъзходен метод да включите сусамовото масло в готвенето си. Можете да употребявате това масло и в маринати и дипове, като хумус.
5. Фъстъчено масло
Въпреки че фъстъченото масло има някои дефекти, то има доста евентуални изгоди за здравето. На първо място, то е богато на олеинова киселина - характерност, която се споделя от доста от маслата в нашия лист, известни със своите изгоди за здравето. Освен това фъстъченото масло е добър източник на витамин Е, който обезпечава антиоксидантни свойства. Ненаситените мазнини, като тези, които се съдържат във фъстъченото масло, могат да подкрепят и контрола на кръвната захар.
Важно е обаче да се означи, че фъстъченото масло съдържа и възпалителни Омега-6 мастни киселини. Прекомерната консумация на Омега-6 при липса на Омега-3 може да се отрази отрицателно на здравето ви, по тази причина е най-добре да ограничите източниците на Омега-6 мазнини. Въпреки това, поради хранителния му профил, запазването на фъстъченото масло в диетата ви може да бъде от изгода, при изискване че го балансирате с други източници на Омега-6, като да вземем за пример по-малко здравословните мазнини, упоменати по-долу.
Петте най-нездравословни мазнини за готвене
1. Палмово масло
Въпреки че потреблението на една-единствена лой при готвене евентуално няма да докара до обилни здравословни проблеми, то може да способства за опасения. Например палмовото масло има висока централизация на наситени мазнини, за които се счита, че оказват негативно влияние върху равнищата на холестерола в кръвта и усилват риска от сърдечни болести.
Въпреки че по-новите проучвания слагат под въпрос какъв брой тъкмо отрицателно въздействат наситените мазнини върху здравето, те сигурно не имат същите изгоди като ненаситените мазнини. Поради тази причина би трябвало да обмислите ограничение на палмовото масло в диетата си. Въпреки че доста хора не готвят с палмово масло у дома, то се среща постоянно в модифицирани храни - от торти и кори за пица до бисквити и шоколадови произведения поради ниската си цена. Освен това палмовото масло е от растение, отглеждано в тропическите гори, и добивът му може да окаже негативно влияние върху екосистемата на тропическите гори.
2. Соево масло
Вид растително масло, соевото масло се извлича от соевото растение и се преработва, с цел да се получи масло. Въпреки че има относително висока точка на димене от 400 градуса по Фаренхайт, проучванията демонстрират, че може да не е потребно за здравето. Едно изследване отбелязва, че соевото масло може да играе роля в затлъстяването и непоносимостта към глюкоза. Други проучвания демонстрират, че високото наличие на омега-6 в соевото масло може да е обвързвано и с развиването на храносмилателни болести, като да вземем за пример колит. Соевото масло може да не се купува постоянно за готвене в домашни условия, само че се съдържа в огромно многообразие от артикули, приготвени в комерсиалната мрежа, като дресинги за салати, подправки и пържени храни.
3. Царевично масло
Другото постоянно употребявано растително масло, царевичното, се употребява най-често за пържене. Въпреки че съдържа известно количество витамин Е, царевичното масло има няколко евентуални минуса. Високото му наличие на омега-6 е един от най-големите проблеми, изключително тъй като то не се отличава със обилни изгоди за здравето, които могат да надвишат тази централизация на Омега-6. Освен това множеството царевично масло се създава от генетично модифицирана (ГМО) царевица, а изследванията демонстрират, че ГМО културите могат да допринесат за хранителни алергии и сензитивност.
4. Хидрогенирани растителни масла
Хидрогенираните растителни масла не се срещат в природата; вместо това те се създават посредством прибавяне на водородни молекули към течните масла, като ги трансформират в по-твърда форма с продължен период на валидност. Въпреки че този развой може да усъвършенства текстурата, той също по този начин генерира трансмазнини, за които е известно, че оказват неподходящо въздействие върху здравето на сърцето и евентуално покачват риска от разнообразни болести и положения. Маргаринът и продуктите, съдържащи тези съставки, са типични източници на трансмазнини. Намаляването на потреблението на такива артикули може доста да понижи приема на трансмазнини, като насърчи по-здравословното хранене.
5. Кокосово масло
Въпреки че през последното десетилетие известността на кокосовото масло набъбна, има аргументи, заради които може да желаете да ограничите приема му. Кокосовото масло има висока централизация на наситени мазнини, което го прави по-малко уместно от другите масла. Въпреки че наситените мазнини може би не са толкоз отрицателни за здравето ни, колкото се смяташе в миналото, въпреки всичко би трябвало да обмислите ограничението им в диетата си, защото не обезпечават забележими изгоди за здравето, както ненаситените мазнини.
Например едно изследване откри, че потреблението на кокосово масло води до по-високи равнища на LDL и HDL холестерола. Въпреки че повишението на HDL холестерола може да бъде потребно за здравето, то не противодейства на вероятния риск от сърдечни болести, обвързван с повишението на неприятния LDL холестерол. Поради спорните проучвания на кокосовото масло е най-добре да ограничите приема му и вместо това по-често да избирате масла с известни изгоди за здравето.
Надникнете в кухнята си и евентуално ще откриете подбор от благоприятни условия, с които разполагате. Но не всички мазнини са еднакви—някои са по-добри при висока температура, до момента в който други блестят в салатени дресинги. Рецептата не е единственото нещо, което дефинира коя лой да използвате; мазнините имат друг състав на хранителни субстанции, което играе друга роля при избора.
Въпреки че имат сходно калорийно наличие (около 120 калории на супена лъжица) , мазнините за готвене се разграничават по своя хранителен състав, изключително по състава на мазнините. Докато някои от тях имат по-голямо количество ненаситени мазнини, други имат по-голям състав на наситени мазнини. Дори в категорията на ненаситените мазнини другите типове мазнини, като мононенаситени и полиненаситени, оказват помощ да се дефинира какъв брой потребно е маслото за вашето здраве.
В това управление ще разнищим 5-те най-здравословни мазнини за готвене и ще подчертаем 5-те, които би трябвало да избягвате. Прочетете, с цел да научите повече за мазнините, които евентуално употребявате при готвене, и по какъв начин те могат да повлияят на здравето ви.
Това са 5-те най-здравословни масла за готвене
1: Екстра върджин зехтин
Зехтинът е главен готварски артикул, а евентуално сте чували, че екстра върджин зехтинът е здравословен за сърцето. Зехтинът е освен повсеместен, като печели мястото си в студени и топли предписания и печива, само че и богат на ненаситени мазнини и витамин Е.
Основният тип ненаситени мазнини в зехтина се назовава олеинова киселина. Тази мононенаситена лой наподобява има доста изгоди, в това число предпазен резултат против инсулинова устойчивост и противовъзпалителна функционалност. Освен това витамин Е в зехтина служи като антиоксидант и е потвърдил своята успеваемост против доста болести и положения. Използвайте зехтин, с цел да си извършите домакински дресинг за салата, когато задушавате зеленчуци на междинна температура или като по-здравословна опция на маслото в печените произведения.
2. Масло от авокадо
Известно с високата си точка на димене от 520 градуса по Фаренхайт, маслото от авокадо е отлично за готвене на висока температура, като пържене. То има и тънък усет, който разрешава да се употребява при сладко и солено готвене и печене. Подобно на зехтина, маслото от авокадо има висок състав на олеинова киселина, което го прави здравословен източник на мазнини.
При едно изследване приемът на масло от авокадо е обвързван с понижаване на равнищата на триглицеридите и LDL холестерола. Високите равнища на тези кръвни маркери могат да усилят риска от сърдечни проблеми. Можете да употребявате авокадо за пържене, паниране, сотиране и печене, както и за студени приложения, като дресинг за салати и домашна майонеза.
3. Слънчогледово олио
Слънчогледовото олио съдържа ненаситени мазнини, което го прави по-здравословен вид от някои масла. Важно е обаче да се означи, че тези ненаситени мазнини се състоят най-вече от омега-6 мастни киселини, които могат да провокират някои опасения за здравето. Омега-6 са от значително значение за организма ни, само че несъразмерният им банкет може да докара до възпаления и следващи здравословни проблеми.
От друга страна, слънчогледовото олио с високо наличие на олеинова киселина предлага решение, защото се отличава с по-ниско наличие на Омега-6 и висока централизация на олеинова киселина. Тази композиция трансформира слънчогледовото масло с високо наличие на олеинова киселина в здравословен вид, който може да се употребява за пържене и задушаване, както и като опция на маслото при печене.
4. Сусамово масло
Забележителният ядков усет на това масло го прави малко по-малко универсално при готвене и печене. Въпреки това то към момента може да се употребява в разнообразни ястия и наподобява обезпечава някои изгоди за здравето.
Сусамовото масло е източник на антиоксиданти, които са съединения, предпазващи здравето на клетките. Това масло има и противовъзпалителни свойства, които могат да понижат риска от сърдечни проблеми, като да вземем за пример атеросклероза. Съществуват даже проучвания, които демонстрират, че сусамовото масло може да бъде в положение да облекчи дискомфорта, обвързван с остеоартрита. Ястията, въодушевени от азиатската кухня, като пържени ястия и ястия с юфка, са превъзходен метод да включите сусамовото масло в готвенето си. Можете да употребявате това масло и в маринати и дипове, като хумус.
5. Фъстъчено масло
Въпреки че фъстъченото масло има някои дефекти, то има доста евентуални изгоди за здравето. На първо място, то е богато на олеинова киселина - характерност, която се споделя от доста от маслата в нашия лист, известни със своите изгоди за здравето. Освен това фъстъченото масло е добър източник на витамин Е, който обезпечава антиоксидантни свойства. Ненаситените мазнини, като тези, които се съдържат във фъстъченото масло, могат да подкрепят и контрола на кръвната захар.
Важно е обаче да се означи, че фъстъченото масло съдържа и възпалителни Омега-6 мастни киселини. Прекомерната консумация на Омега-6 при липса на Омега-3 може да се отрази отрицателно на здравето ви, по тази причина е най-добре да ограничите източниците на Омега-6 мазнини. Въпреки това, поради хранителния му профил, запазването на фъстъченото масло в диетата ви може да бъде от изгода, при изискване че го балансирате с други източници на Омега-6, като да вземем за пример по-малко здравословните мазнини, упоменати по-долу.
Петте най-нездравословни мазнини за готвене
1. Палмово масло
Въпреки че потреблението на една-единствена лой при готвене евентуално няма да докара до обилни здравословни проблеми, то може да способства за опасения. Например палмовото масло има висока централизация на наситени мазнини, за които се счита, че оказват негативно влияние върху равнищата на холестерола в кръвта и усилват риска от сърдечни болести.
Въпреки че по-новите проучвания слагат под въпрос какъв брой тъкмо отрицателно въздействат наситените мазнини върху здравето, те сигурно не имат същите изгоди като ненаситените мазнини. Поради тази причина би трябвало да обмислите ограничение на палмовото масло в диетата си. Въпреки че доста хора не готвят с палмово масло у дома, то се среща постоянно в модифицирани храни - от торти и кори за пица до бисквити и шоколадови произведения поради ниската си цена. Освен това палмовото масло е от растение, отглеждано в тропическите гори, и добивът му може да окаже негативно влияние върху екосистемата на тропическите гори.
2. Соево масло
Вид растително масло, соевото масло се извлича от соевото растение и се преработва, с цел да се получи масло. Въпреки че има относително висока точка на димене от 400 градуса по Фаренхайт, проучванията демонстрират, че може да не е потребно за здравето. Едно изследване отбелязва, че соевото масло може да играе роля в затлъстяването и непоносимостта към глюкоза. Други проучвания демонстрират, че високото наличие на омега-6 в соевото масло може да е обвързвано и с развиването на храносмилателни болести, като да вземем за пример колит. Соевото масло може да не се купува постоянно за готвене в домашни условия, само че се съдържа в огромно многообразие от артикули, приготвени в комерсиалната мрежа, като дресинги за салати, подправки и пържени храни.
3. Царевично масло
Другото постоянно употребявано растително масло, царевичното, се употребява най-често за пържене. Въпреки че съдържа известно количество витамин Е, царевичното масло има няколко евентуални минуса. Високото му наличие на омега-6 е един от най-големите проблеми, изключително тъй като то не се отличава със обилни изгоди за здравето, които могат да надвишат тази централизация на Омега-6. Освен това множеството царевично масло се създава от генетично модифицирана (ГМО) царевица, а изследванията демонстрират, че ГМО културите могат да допринесат за хранителни алергии и сензитивност.
4. Хидрогенирани растителни масла
Хидрогенираните растителни масла не се срещат в природата; вместо това те се създават посредством прибавяне на водородни молекули към течните масла, като ги трансформират в по-твърда форма с продължен период на валидност. Въпреки че този развой може да усъвършенства текстурата, той също по този начин генерира трансмазнини, за които е известно, че оказват неподходящо въздействие върху здравето на сърцето и евентуално покачват риска от разнообразни болести и положения. Маргаринът и продуктите, съдържащи тези съставки, са типични източници на трансмазнини. Намаляването на потреблението на такива артикули може доста да понижи приема на трансмазнини, като насърчи по-здравословното хранене.
5. Кокосово масло
Въпреки че през последното десетилетие известността на кокосовото масло набъбна, има аргументи, заради които може да желаете да ограничите приема му. Кокосовото масло има висока централизация на наситени мазнини, което го прави по-малко уместно от другите масла. Въпреки че наситените мазнини може би не са толкоз отрицателни за здравето ни, колкото се смяташе в миналото, въпреки всичко би трябвало да обмислите ограничението им в диетата си, защото не обезпечават забележими изгоди за здравето, както ненаситените мазнини.
Например едно изследване откри, че потреблението на кокосово масло води до по-високи равнища на LDL и HDL холестерола. Въпреки че повишението на HDL холестерола може да бъде потребно за здравето, то не противодейства на вероятния риск от сърдечни болести, обвързван с повишението на неприятния LDL холестерол. Поради спорните проучвания на кокосовото масло е най-добре да ограничите приема му и вместо това по-често да избирате масла с известни изгоди за здравето.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ