Олимпийският шампион с Русия от Лондон 2012 Александър Волков ще

Олимпийският първенец с Русия от Лондон 2012 Александър Волков ще играе за гранда Зенит (Казан) през идващия сезон. Старши треньор още веднъж е Владимир Алекно - с него и " Сборная " взе участие на три олимпиади и взе златото в британската столица.

Волков към този момент е бил в столицата на Татарстан в продължение на четири сезона (2011-2015) и даже отвори личен военен клуб в Казан. Впоследствие не остава дълго на никое място, сменяйки пет клуба. Миналия сезон Александър стана втори измежду реализаторите на Динамо-ЛО и влезе в класацията на десетте най-хубави играчи в съветското състезание по точки от обсада.

В обстойно изявление за изданието „ БИЗНЕС онлайн “ Волков приказва за играта под психически напън, решителен епизод в битката с тежката контузия и втората младост.

Александър, информация за вашето завръщане в Зенит-Казан се появи още в средата на април, само че тогава не го потвърдихте. Защо?

Докато в контракта няма автограф, има единствено съглашения. Заради самоизолирането не беше допустимо да се стигне до Казан. Когато дойдох, попълних всички документи и обявихме прехвърлянето. Започнахме да приказваме много късно, още когато коронавирусът бушуваше.

Вярно ли е, че Кузбас също се е интересувал от вас?

Агентът ми сподели, че е имало оферта, само че по това време към този момент бях взел решение за избора си в интерес на Зенит. Имаше няколко финансово по-добри предложения. Това е значим фактор, само че в никакъв случай не слагам парите на напред във времето. Избрах Казан, тъй като този град за мен към този момент е като роден, усещам се удобно в него. Плюс това имам положителни връзки с управлението на клуба, с треньора. Събираме мощен тим, с положителни вероятности за сезона. Искам да играя финали.

Предстоящият сезон ще бъде вашият осми в тим отпред, на който е Владимир Алекно...

Да, извървяхме дълъг път дружно. За първи път работихме в Динамо (Москва), ходихме на три олимпиади. Изпитвам огромно почитание към него и го считам за един от най-хубавите треньори в света. Надявам се, че е събрал сили и е здрав.

Кой е най-запомнящият се мач за вас от първия стадий от кариерата ви в Зенит?

Имаше доста хубави мачове, само че в случай че приказваме за събитието, то това е успеха в Шампионската лига през 2012 година Бях доста благополучен.

Защо пътят ви със Зенит (Казан) се размина през 2015 година?

Тогава страдах от травми, не можех да дам равнището, от което се нуждае тимът, тъй че те стопираха да работят.

Какво има сегашният Александър Волков, а тогава не е имал?

Поне аз излекувах всичките си контузии. През последните години съм в положително физическо положение - нямам проблеми с тренировките и мачовете. Станах по-опитен, по-уверен, по-спокоен. В Казан, където постоянно има огромен напън върху играчите поради резултата, всичко това ще ми бъде потребно.

Миналия сезон сте прекарали в тим от дъното на класирането. Беше ли ви мъчно?

Психологически е мъчно, тъй като има доста провали през сезона. Това е извънредно за мен. Разбира се, желаех да се боря за повече, само че общото равнище на тима не позволяваше. Все отново за мен това беше добър сезон. Мисля, че или останах на същото равнище, или даже прибавих нещо.

Как поддържахте форма по време на самоизолация?

Както всички останали, упражнявах вкъщи, пробвах се да подкрепям тялото си в добра форма. Сега имаме лагер в Казан. Мисля, че ще бъде доста потребно. Тренирането на открито със съотборници е по-забавно, в сравнение с вкъщи.

Поради проблеми с коляното съвсем изцяло сте пропуснали два сезона (2012/13, 2014/15). Когато упражнявате, проявявате ли особено внимание към тях?

Да, имам стратегия, която върша постоянно. През 2014 година, след втората травма, към този момент мислех да приключа кариерата си, само че ми предложиха добър експерт в Сърбия, който самостоятелно работеше върху рехабилитация с играчите. Дойдох при Андре, той прегледа всичките ми фотоси, направи ми ултразвуково проучване и сподели, че в случай че не ме възвърне след 10 дни, ще би трябвало да се направи друга интервенция.

Никога няма да не помни тези 10 дни в живота си. Това беше неистова, спираща дъха работа. Но пък даде страховит резултат. Това беше повратната точка в кариерата ми - по-късно съумях да се завърна изцяло. Разбира се, първоначално имаше интервали, когато коляното леко ме болеше, само че с времето всичко отмина. Завръщането след тези травми може да се назова една от най-големите победи в моята кариера. Благодаря на фамилията ми и на всички, които ме поддържаха.

Алекно напомни началото на работата си в Динамо през 2005 година: „ Когато дойдох, младите играчи нямаха нищо друго с изключение на долари в очите. Но имаха карти за най-престижните нощни клубове. Те познаваха нощния живот в Москва по-добре от спортния режим. " Това евентуално е за теб?

За парите персонално аз не съм изгубил мозъка си, само че за останалите може би е било по този начин. Бяхме млади - ходехме по клубове, отпускахме се. Радвахме се на живота, без да имаме по-сериозно отношение към работата.

Как Алекно те промени?

Отидохме в подготвителната база на специфичните сили, разговаряхме там с бойците. Целият екип отиде до банята, след това излезе за барбекю. Имаше доста разнообразни събития за тийм билдинг. Владимир Романович построи тим, сплоти ни с една цел. По отношение на професионализма сезонът в Италия след Динамо ми оказа помощ доста. Оттам се върнах различен човек.

Сега престижът и опитът ви разрешават да давате препоръки на по-младите и да ги държите в почит?

Това се случва, тъй като постоянно желая играта да е съвършена. Но съм уверен, че можем да пожелаваме нещо от другите, единствено в случай че работим доста и вършим всичко както би трябвало. Разбира се, в случай че сбъркаме и загубим няколко мача поред, по-добре въобще да не приказваме. Имаше моменти, когато в Урал или Динамо-ЛО се изнервях, тъй като хората не постоянно даваха всичко от себе си и пренебрегваха играта.

Как по-точно?

Например на подготовка. Това е времето, когато се нуждаем от съвършеното осъществяване на всички детайли. Защото всичко, което спечелиш на тренировките, по-късно излиза в играта и се отразява на резултата. Именно в самото начало на кариерата му Алекно ме стимулира, той постоянно изискваше съвършеното осъществяване на всички детайли. Например, създадем ли пас или посрещане механически вярно, запомняме го, след което го вършим с огромен брой повторения. Иначе казано, да сложиш информацията на твърдия диск.

В играта, когато всичко се взема решение за секунди, всичко изскача на неумишлено равнище. Понякога играчите не схващат нещата. Ако извършите 20 неточности на терена по време на подготовка, ще ги повторите и в мача. Ето за какво, даже и в тренировките, е значимо да извършите допустимо минимум неточности. Волейболът по принцип е игра на неточности. Този, който прави най-вече неточности, губи.

Със съотборниците е ясно. Има ли разговор с треньорите?

Винаги сме говорили доста с Алекно, само че някои треньори се опасяват от това. Имаше случаи, когато въз основа на моя опит се пробвах да предложа нещо, да изразя мнение в полза на тима. Но на треньорите им се коства, че се месиш в работата им и възприемат съвета на играчите враждебно. Като цяло някои треньори слушат повече играчите, други по-малко.

През 2016 година казахте, че виждате Алексей Вербов като треньор на съветския народен тим. Сега той към този момент тренира топ клубове. Откъде се появи такова доверие в него?

Видях неговото предпочитание, неговите мисли, които в доста връзки съответстват с моите. Харесва ми по какъв начин се държи, по какъв начин поддържа връзка с играчи. Харесвам стила на работата му, имам вяра в него. Ясно е, че опитът е доста значим за треньора. Изминалият сезон в действителност беше първият за него като треньор и всички незабавно желаят той да е най-хубавият в света. Трябва му време, с цел да види грешките си и да ги поправи. Това е пътят, който всеки треньор изминава.

Кое е най-необичайното треньорско отношение в кариерата ви?

Почти всеки треньор може да шокира, да каже нещо извънредно, което може или да развесели тима, или да унищожи. Хората са разнообразни, едни и същи думи могат да се възприемат по друг метод, тъй че треньорът би трябвало да бъде страховит психолог и да обмисля всяка дума. Това е значимо и се отразява на играчите.

Какво може да унищожи екип?

Например, когато споделят: " Трябва да спечелите 3:0. " Това е най-лошото, за което можете да се сетите. Да предположим, че самите играчи схващат, че са по-силни и би трябвало да завоюват мача в три гейма, само че това " би трябвало " постоянно се намесва и основава психически проблеми. Това е рисков миг. Спомням си, че по едно време в съветския тим непрестанно ни притискаха " ти би трябвало ", " ти би трябвало " и ние непрекъснато ставахме втори, трети, четвърти. Имаше някаква зла канара. А преди Световната лига през 2011 година ни споделиха: " Играйте умерено, не мислете за нищо. Резултатът не е най-важното. " Отборът смъкна напрежението и незабавно спечелихме. Когато играете под напън, се страхувате да не извършите неточности пред сътрудници, треньор и почитатели. Опитните играчи знаят по какъв начин да се преборят с този боязън или не го виждат, а младите или неопитните не постоянно се оправят.

В последните две шампионати от Лигата на нациите съветският тим завоюва с почти идентичен резултат - не се изисква напрежение от тима.

Мисля, че постоянно би трябвало да се употребява тази процедура - не оказвайте напън върху играчите. Имаме един от най-силните тимове в света, момчетата желаят да печелят. Нито по умения, нито по физика са по-слаби от някого. Често казусът е единствено в логиката на психиката, в главата.

Кое от младите момчета може да ви замести в съветския тим?

Искам още веднъж да играя и в националния тим (смее се). Някой ден ще си потегли, само че до момента в който имам сили, съм подготвен да играя още.

Тоест, имате поради Олимпиадата 2020?

Разбира се. Защо не? Надеждата умира последна. Олимпиадата беше отсрочена за една година. Може би, единствено с цел да може Волков да се покаже в цялата си популярност в Казан и да отиде в Токио? През 2016 година също имах мощни съперници, само че играх добре в Уфа и отидох в Рио. В последна сметка аз съм повсеместен състезател (усмихва се). Защо да не играя на олимпиадата? Няма потребност да ме отписвате. Имам втора младост. Интерес и предпочитание за игра - вижда се.


Добре. Кой тогава смятате за главен съперник за място в олимпийския тим?

Харесвам Иван Яковлев. Добър човек, бърз. Също Артьом Волвич, Дмитрий Мусерский.

През 2017 година казахте, че сте последовател на цялостна възбрана на чужденците. Защо?

Говорих за Италия - там, където тимът беше погубен поради ограничаването от четирима чужденци. Наистина не желая това да се случи в Русия. Необходимо е да образоват своите, да работят върху развиването на младите. Двама чужденци нормално са топ играчи - младите би трябвало да ги гледат и да се учат. Поне аз давам подобен съвет на младите. По едно време погледнах с отворена уста Сергей Ермишин, Сергей Орленко, Алексей Кулешов, Андрей Егорчев. Опитах се да взема най-хубавото от всички. Сега младежите нормално идват и към този момент кое по какъв начин да създадат - те просто не могат да покажат (усмихва се).

През 2015 година отворихте военен клуб „ Златният тигър “ в Казан. Какво му се случи?

Мисля, че към момента работи, само че аз към този момент нямам нищо общо с него. Просто го дадох на притежателя на пространствата с цялото съоръжение.

Защо приключихте с бизнеса?

Защото въобще не знаех какъв е бизнесът. Мислех, че е занимателно и елементарно. Оказа се занимателно, само че не и елементарно. В този миг просто трябваше да направя нещо. Бях контузен. Когато двуразовите тренировки и мачовете изчезнаха от живота ми, имах прекалено много свободно време. Не знаех какво да върша със себе си и когато ми беше препоръчана концепцията за военен клуб, се възпламених по това. Сега разбираме, че беше нелепост. Финансовите загуби се оказаха обилни, само че одобрявам това умерено - за мен това е урок и доста опит.

Експертите непрекъснато настояват, че е невероятно да се съчетаят професионална спортна кариера и бизнес.

Напълно правилно! Или вие като вложител се доверявате на някакъв експерт и не се занимавате с бизнес, или в случай че се заемете с бизнес, просто живеете. Всичко останало е развлечение. Опитах се да върша бизнес, само че бях незапознат по доста въпроси. Тогава стартира нов стадий във волейболната ми кариера и бойният клуб застана на втори проект. Разходите не бяха оправдани, тъй като няма доста гости. Като цяло беше положително и забавно прекарване, само че несполучливо. Но това не обезкуражи интереса ми към бойните изкуства. Гледам боеве, имам доста другари в тази област.


Пандемията от ковид унищожи проектите за почивка на доста хора и постави завършек на пътуванията. Ако имаше опция, къде щеше да отидеш в този момент?

В Лас Вегас. Вече съм бил там и доста ми харесва. Необичаен град, оазис посред пустинята. Има невероятна атмосфера и е цялостен с развлечения.

Колко загубихте в казиното?

Там в действителност няма бягство от казината - те са на приземния етаж на всеки хотел. Но не съм привързан към това. Просто в името на играта бих могъл да играя за 100 $ или да седнал съм на машините.

Какви съгласно вас ще бъдат последствията от ковид за волейбола?

Сега е мъчно да си представим. Виждаме, че в стопански проект той удари мощно италианските клубове. Засега всичко, наподобява, е наред. Най-големият проблем евентуално ще е с календара за идващия сезон, изключително с интернационалните шампионати, тъй като са свързани с отварянето на граници, а във всички страни обстановката е друга. Видях, че за съветското състезание има три или четири разновидността на шампионата. Надявам се, че ще успеем да играем пред аудитория - поради нея спортът съществува. Играта през празни трибуни е страшна.