Шампионът, който възхити Мохамед Али, избра науката и умря загадъчно
Олимпийска и европейска купа при дилетантите. Място в топ 10 за всички времена в класациите на Световния боксов съвет (WBC) и Международната боксова асоциация (AIBA). Самият Мохамед Али се прекланя пред гения му, а противниците му постоянно се отхвърлят по време на мачовете.
Валерий Попенченко е същинска хала на кръга. Когато обаче навършва 27 години, избира... науката. Защитава докторска степен по физика и преподава в Московския държавен механически университет. Само 10 години по-късно обаче животът на руския първенец е трагично пресечен, а гибелта му се трансформира в същинска тайнственост.
На 15 февруари 1975 година Попенченко - началник на катедрата за физическо образование - напуща кабинета на ректора. Слиза по стълбите, само че ненадейно губи равновесие и полита надолу. 37-годишният мъж умира на място в шокиращия случай.
Скандалджията и психопатът
На 12-годишна възраст Валерий гледа кино лентата " Първата ръкавица ". Лентата споделя за боксьор от Сибир. Момчето е запленено от този спорт и взема решение да му се посвети. Започва да постанова безсистемно своите противници, без да обръща изключително внимание на техниката и тактиката. Залага на първичната мощ. Този фасон е поощряван от учителя му по физическо и негов първи треньор Юрий Матулевич-Иличев. Скоро Попенченко става младежки първенец на Съюз на съветските социалистически републики.
Междувременно приключва гимназията с отличие и е признат в Ленинградското висше гранично военноморско учебно заведение. На път е да се откаже от бокса и да пропилее гения си, само че инцидентно се среща с треньора Григорий Кусикянц.
Специалистът пробва да създаде идеалния модел за подготовка. Принуждава своя ученик да сече дърва, да гледа балет, да плува, да жонглира, да играе шах… Именно тези способи за подготовка ще вдъхновят основателите на кино лентата " Роки " 20 години по-късно.
Преди Валерий да излезе на кръга, Кусикянц го докарва до положение на гняв единствено с няколко фрази. Боксьорът е подготвен да нападне своя треньор, само че вместо това насочва експанзията си към противниците. " Помня, че Григорий Филипович постоянно ругаеше Попенченко. Веднъж даже го ощипа по задника. Валерий просто озверя и нокаутира съперника си още в първия рунд. А по-късно двамата си потеглиха, все едно нищо не се е случило ", споделя един от съотборниците на първенеца.
Тандемът, именуван Скандалджията и Психопата, е убийствено ефикасен. През 1960 година Валерий печели Спартакиадата на руските нации и националния шампионат в междинна категория (до 75 кг). Разчита на място за олимпийските игри в Рим, само че вместо него отпътува Евгений Феофанов, който по този начин и не печели орден.
През идната година Попенченко пази държавната си купа, само че още веднъж не попада в националния тим. Треньорите не гледат добре на самобитната му техника - разпокъсана стойка, отклони с тяло и крошета в махленски жанр.
" Валерий бе някак извит, придвижванията му непрекъснато подвеждаха противниците. Реагираха като за прав, а получаваха непряк удар. И назад ", спомня си треньорът Борис Греков.
На мач като на театър
През 1963 година Попенченко е включен в състава за европейското състезание. Турнирът се организира в Москва, а на финала Валерий нокаутира двукратния олимпийски медалист Йон Мону от Румъния. Така си подсигурява квота за олимпийските игри в Токио.
Шампионът би трябвало да потегли за Япония без своя персонален ментор - спортните управляващи в Съюз на съветските социалистически републики не отпускат средства за билети и пътни разноски. Кусикянц обаче лети като екскурзиант и на лични разходи. Прониква в олимпийското село, като се показва за водопроводчик, и скрито спи на пода в стаята на своя ученик.
Попенченко започва шампионата с нокаут против пакистанец, а на полуфиналите се оправя с поляка Тадеуш Валашек, против който до този миг има две провали. В борбата за златото излиза против германеца Емил Шулц и го поваля на пода в типичния си праволинеен жанр.
Журналистите са във екстаз от открития му жанр, мощните му удари и умеенето да рискува в точния миг. Възхитен е и самият Мохамед Али. " Такава техника имаме единствено аз и този руски другар ", усмихва се легендата. Валерий получава премията за най-хубав боксьор в шампионата - първият и финален представител на Съюз на съветските социалистически републики с наградата " Вал Баркър ".
На идващото европейско състезание Попенченко е неукротим - пет следващи победи с нокаут в първия рунд. Финалът се трансформира в комедия - британецът Уилям Робинсън се озовава на пода. Повторенията обаче демонстрират, че в тази обстановка руският боксьор даже не го допира. Робинсън просто симулира, уплашен от мощта против себе си. Зрителите се забавляват на мачовете на Попенченко и ги посещават като спектакли.
Поет, шахматист, академик
Валерий изненадващо се отдръпва от бокса на 27 години, когато е на върха. Статистиката му е 213 мача и 200 победи. Треньорът му прави всичко допустимо да го разубеди, само че без резултат. Попенченко желае да се осъществя и в други сфери, а Михаил Тал му предсказва бъдеще на гросмайстор. Валерий се увлича по класическата и джаз музика, живописта, скулптурата и литературата. На другарски сбирки цитира Пушкин, издава лична стихосбирка със заглавие " И безконечната битка... ", високо оценена от писателя Сергей Довлатов.
След края на кариерата си Попенченко показва Съюз на съветските социалистически републики на интернационалните конференции, с лекост поддържа връзка с задграничните си сътрудници на британски език. Президентът на AIBA лорд Ръдиард Ръсел е мощно впечатлен от срещата си с Валерий и твърди, че би се радвал да има наследник като него.
Бившият първенец обаче има една пристрастеност, която засенчва всички останали - към науката. Защитава кандидатска дисертация на тематика " Животоподдържащи системи в галактически кораби и подводни обекти " във Висшето инженерно учебно заведение в Ленинград и обмисля докторантура. Но ненадейно е трансфериран в Москва.
Завършва военноморското учебно заведение и получава боен чин, поради което получава възбрана да се занимава с научна активност. В продължение на 5 години Валерий е заставен да работи в олимпийския комитет на страната - изнася лекции и пропагандира здравословния метод на живот. Не това е фантазията му и не поради това е напуснал спорта.
Пет години по-късно Попенченко въпреки всичко съумява да се върне към науката и оглавява катедрата по физическо образование на Московския механически университет. Ръководи научно-техническа лаборатория, която се занимава с тренировки и възобновяване на спортисти и построява пробен подготвителен център. Успоредно с това някогашният боксьор най-сетне стартира работа по докторската си дисертация.
На 15 януари 1975 година се среща с ректора, с цел да обсъдят периодите за своя теоретичен труд. Инцидентът обаче поставя завършек на една забележителна кариера.
Някой ден истината ще излезе нескрито
Разследването на нещастието е поверена на помощник-главния прокурор Виктор Илюхин. В отчета се показва, че някогашният първенец е получил микроинсулт, вследствие на което е изгубил схващане и е паднал по стълбите. Не всички обаче са съгласни с тази версия.
Някои считат, че спортистът е бил пийнал и се е прекатурил през парапета, само че държавното управление е потулило информацията. Други са уверени, че Попенченко се е самоубил. Преди гибелта си той изучавал нумерология и открил, че цифрата 37 му носи злощастие. Точно както на обичания му стихотворец Пушкин.
Приятели и родственици на умрелия настояват, че той е жертва на ликвидиране. Те се базират на показанията на чистачката - тя твърди, че при съдбовното рухване Валерий не е издал нито тон. Това подухва на мисълта, че е бил в безсъзнание и е хвърлен по стълбите.
Мотивите за вероятно ликвидиране са няколко. Твърди се, че олимпийският първенец е бил в спор с надзирателя на строителната площадка в университета и го подозирал за финансова машинация. Други са сигурни, че Попенченко е бил отхвърлен по политически аргументи. Съпругата му Татяна разкрива, че той постоянно е получавал закани. На нейното мнение е и Кусикянц, съгласно който Валерий е общувал изкъсо с члена на Политбюро Алексей Косигин. При избирането на Москва за олимпийска столица Попенченко става лице на кандидатурата. Кусикянц е уверен, че неговата известност не е по усета на големците от Политбюро и че гибелта му е в следствие от вътрешни интриги в Кремъл.
" Той просто беше погубен. Някой ден истината ще излезе нескрито. Валерий беше толкоз прочут по света, колкото и Юрий Гагарин. Всички желаеха да му свидлив ръката. Вървеше яростна борба за власт и такива ярки персони не се вписваха в тоталитарната система ", безапелационен е треньорът.
Съществува версия, че Попенченко е възнамерявал да стане космонавт и това е провокирало скандал сред военноморския флот и военно-въздушните сили. И по тази причина било взето съществено решение...
Така или другояче няма еднопосочен отговор на въпроса какво се е случило през въпросната заран. Смъртта на Попенченко към момента е обгърната в тайнственост. Многостранно развитата персона се трансформира в мистерия след своята гибел.
По материали на lenta.ru
Валерий Попенченко е същинска хала на кръга. Когато обаче навършва 27 години, избира... науката. Защитава докторска степен по физика и преподава в Московския държавен механически университет. Само 10 години по-късно обаче животът на руския първенец е трагично пресечен, а гибелта му се трансформира в същинска тайнственост.
На 15 февруари 1975 година Попенченко - началник на катедрата за физическо образование - напуща кабинета на ректора. Слиза по стълбите, само че ненадейно губи равновесие и полита надолу. 37-годишният мъж умира на място в шокиращия случай.
Скандалджията и психопатът
На 12-годишна възраст Валерий гледа кино лентата " Първата ръкавица ". Лентата споделя за боксьор от Сибир. Момчето е запленено от този спорт и взема решение да му се посвети. Започва да постанова безсистемно своите противници, без да обръща изключително внимание на техниката и тактиката. Залага на първичната мощ. Този фасон е поощряван от учителя му по физическо и негов първи треньор Юрий Матулевич-Иличев. Скоро Попенченко става младежки първенец на Съюз на съветските социалистически републики.
Междувременно приключва гимназията с отличие и е признат в Ленинградското висше гранично военноморско учебно заведение. На път е да се откаже от бокса и да пропилее гения си, само че инцидентно се среща с треньора Григорий Кусикянц.
Специалистът пробва да създаде идеалния модел за подготовка. Принуждава своя ученик да сече дърва, да гледа балет, да плува, да жонглира, да играе шах… Именно тези способи за подготовка ще вдъхновят основателите на кино лентата " Роки " 20 години по-късно.
Преди Валерий да излезе на кръга, Кусикянц го докарва до положение на гняв единствено с няколко фрази. Боксьорът е подготвен да нападне своя треньор, само че вместо това насочва експанзията си към противниците. " Помня, че Григорий Филипович постоянно ругаеше Попенченко. Веднъж даже го ощипа по задника. Валерий просто озверя и нокаутира съперника си още в първия рунд. А по-късно двамата си потеглиха, все едно нищо не се е случило ", споделя един от съотборниците на първенеца.
Тандемът, именуван Скандалджията и Психопата, е убийствено ефикасен. През 1960 година Валерий печели Спартакиадата на руските нации и националния шампионат в междинна категория (до 75 кг). Разчита на място за олимпийските игри в Рим, само че вместо него отпътува Евгений Феофанов, който по този начин и не печели орден.
През идната година Попенченко пази държавната си купа, само че още веднъж не попада в националния тим. Треньорите не гледат добре на самобитната му техника - разпокъсана стойка, отклони с тяло и крошета в махленски жанр.
" Валерий бе някак извит, придвижванията му непрекъснато подвеждаха противниците. Реагираха като за прав, а получаваха непряк удар. И назад ", спомня си треньорът Борис Греков.
На мач като на театър
През 1963 година Попенченко е включен в състава за европейското състезание. Турнирът се организира в Москва, а на финала Валерий нокаутира двукратния олимпийски медалист Йон Мону от Румъния. Така си подсигурява квота за олимпийските игри в Токио.
Шампионът би трябвало да потегли за Япония без своя персонален ментор - спортните управляващи в Съюз на съветските социалистически републики не отпускат средства за билети и пътни разноски. Кусикянц обаче лети като екскурзиант и на лични разходи. Прониква в олимпийското село, като се показва за водопроводчик, и скрито спи на пода в стаята на своя ученик.
Попенченко започва шампионата с нокаут против пакистанец, а на полуфиналите се оправя с поляка Тадеуш Валашек, против който до този миг има две провали. В борбата за златото излиза против германеца Емил Шулц и го поваля на пода в типичния си праволинеен жанр.
Журналистите са във екстаз от открития му жанр, мощните му удари и умеенето да рискува в точния миг. Възхитен е и самият Мохамед Али. " Такава техника имаме единствено аз и този руски другар ", усмихва се легендата. Валерий получава премията за най-хубав боксьор в шампионата - първият и финален представител на Съюз на съветските социалистически републики с наградата " Вал Баркър ".
На идващото европейско състезание Попенченко е неукротим - пет следващи победи с нокаут в първия рунд. Финалът се трансформира в комедия - британецът Уилям Робинсън се озовава на пода. Повторенията обаче демонстрират, че в тази обстановка руският боксьор даже не го допира. Робинсън просто симулира, уплашен от мощта против себе си. Зрителите се забавляват на мачовете на Попенченко и ги посещават като спектакли.
Поет, шахматист, академик
Валерий изненадващо се отдръпва от бокса на 27 години, когато е на върха. Статистиката му е 213 мача и 200 победи. Треньорът му прави всичко допустимо да го разубеди, само че без резултат. Попенченко желае да се осъществя и в други сфери, а Михаил Тал му предсказва бъдеще на гросмайстор. Валерий се увлича по класическата и джаз музика, живописта, скулптурата и литературата. На другарски сбирки цитира Пушкин, издава лична стихосбирка със заглавие " И безконечната битка... ", високо оценена от писателя Сергей Довлатов.
След края на кариерата си Попенченко показва Съюз на съветските социалистически републики на интернационалните конференции, с лекост поддържа връзка с задграничните си сътрудници на британски език. Президентът на AIBA лорд Ръдиард Ръсел е мощно впечатлен от срещата си с Валерий и твърди, че би се радвал да има наследник като него.
Бившият първенец обаче има една пристрастеност, която засенчва всички останали - към науката. Защитава кандидатска дисертация на тематика " Животоподдържащи системи в галактически кораби и подводни обекти " във Висшето инженерно учебно заведение в Ленинград и обмисля докторантура. Но ненадейно е трансфериран в Москва.
Завършва военноморското учебно заведение и получава боен чин, поради което получава възбрана да се занимава с научна активност. В продължение на 5 години Валерий е заставен да работи в олимпийския комитет на страната - изнася лекции и пропагандира здравословния метод на живот. Не това е фантазията му и не поради това е напуснал спорта.
Пет години по-късно Попенченко въпреки всичко съумява да се върне към науката и оглавява катедрата по физическо образование на Московския механически университет. Ръководи научно-техническа лаборатория, която се занимава с тренировки и възобновяване на спортисти и построява пробен подготвителен център. Успоредно с това някогашният боксьор най-сетне стартира работа по докторската си дисертация.
На 15 януари 1975 година се среща с ректора, с цел да обсъдят периодите за своя теоретичен труд. Инцидентът обаче поставя завършек на една забележителна кариера.
Някой ден истината ще излезе нескрито
Разследването на нещастието е поверена на помощник-главния прокурор Виктор Илюхин. В отчета се показва, че някогашният първенец е получил микроинсулт, вследствие на което е изгубил схващане и е паднал по стълбите. Не всички обаче са съгласни с тази версия.
Някои считат, че спортистът е бил пийнал и се е прекатурил през парапета, само че държавното управление е потулило информацията. Други са уверени, че Попенченко се е самоубил. Преди гибелта си той изучавал нумерология и открил, че цифрата 37 му носи злощастие. Точно както на обичания му стихотворец Пушкин.
Приятели и родственици на умрелия настояват, че той е жертва на ликвидиране. Те се базират на показанията на чистачката - тя твърди, че при съдбовното рухване Валерий не е издал нито тон. Това подухва на мисълта, че е бил в безсъзнание и е хвърлен по стълбите.
Мотивите за вероятно ликвидиране са няколко. Твърди се, че олимпийският първенец е бил в спор с надзирателя на строителната площадка в университета и го подозирал за финансова машинация. Други са сигурни, че Попенченко е бил отхвърлен по политически аргументи. Съпругата му Татяна разкрива, че той постоянно е получавал закани. На нейното мнение е и Кусикянц, съгласно който Валерий е общувал изкъсо с члена на Политбюро Алексей Косигин. При избирането на Москва за олимпийска столица Попенченко става лице на кандидатурата. Кусикянц е уверен, че неговата известност не е по усета на големците от Политбюро и че гибелта му е в следствие от вътрешни интриги в Кремъл.
" Той просто беше погубен. Някой ден истината ще излезе нескрито. Валерий беше толкоз прочут по света, колкото и Юрий Гагарин. Всички желаеха да му свидлив ръката. Вървеше яростна борба за власт и такива ярки персони не се вписваха в тоталитарната система ", безапелационен е треньорът.
Съществува версия, че Попенченко е възнамерявал да стане космонавт и това е провокирало скандал сред военноморския флот и военно-въздушните сили. И по тази причина било взето съществено решение...
Така или другояче няма еднопосочен отговор на въпроса какво се е случило през въпросната заран. Смъртта на Попенченко към момента е обгърната в тайнственост. Многостранно развитата персона се трансформира в мистерия след своята гибел.
По материали на lenta.ru
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ