Изумителна история: Майка ми посещава „Чернобил“ 3 месеца след аварията!
Олга Козлова, 57-годишна русокоска със междинен растеж и необикновено тънка фигура за възрастта си, седи в дребен двустаен апартамент на дървена маса, покрита с бяла завивка. На ръба има дребен, непрекъснато включен тв приемник, паница със сирене (вероятно Рокфор), ароматна свещ и преносим компютър. Запознайте се с майка ми. Това написа журналистката Виктория Рябикова, представена от bg.rbth.com.
Тя работи за застрахователна компания от заран до вечер. Когато си е вкъщи, гледа "Игра на тронове ". Не е гледала предишния сезон, само че е видяла всички спойлери, тъй че е смутена и упорства да ѝ намеря нов сериал.
- Какво ще кажеш за "Чернобил "? - предлагам аз, избутвайки нашето хиперактивно хъски Лъки надалеч от сиренето.
- Видяла съм всичко в Припят, вървях там след случая...
- КАКВО?!
- Никога не ме слушаш, към този момент съм ти казвала!
Август 1986 година. Мама слиза от влака на жп гарата в Мелитопол (1100 км от Москва). Тя е на 24 години и преди няколко години е приключила Института по връзки и компютърни науки със компетентност инженерство. Работи за градската телефонна работа в Москва и прекарва почивките си на Азовско море.
С нея на перона има няколко двойки на междинна възраст и такива пред пенсиониране, плюс високо, светлокосо момче, изглеждащо сякаш преди малко е стъпало на професионално къдрене, както и висока жена с кестенява коса на към 30 година
"Веднага се сприятелих с това момиче - Ира. Каза, че е пристигнала в Украйна, с цел да си откри избраник, само че на всички места имаше единствено двойки. Мъжът се споделяше Алексей и беше единствено на 18 години, към момента учеше в лицей, с цел да стане ортодонт ", спомня си майка ми.
Висок сивокос мъж с прелестен външен тип на към 50 година се доближава към групата с куфари и раници. Оказва се, че е Остап, екскурзоводът.
"Той ни вкара всички в дребен рейс и ни закара до село покрай Мелитопол. Там останахме в дребни дървени колиби, които локалните поданици отдаваха чартърен. В едната стая имаше трима души, само че беше на ниска цена и радостно ", продължава тя.
Първата седмица от пътуването е спокойна. Остап от време на време ги води на екскурзии из Украйна, вечер пият вино и плуват. Едно нещо притегля вниманието на майка ми - на някои места по крайбрежието има знаци, че плуването е неразрешено от 16:00 до 20:00 часа.
"Попитах Остап, а той сподели "радиация, само че всичко е наред " и се засмя. Бях внимателна, само че не прекомерно доста ", споделя тя.
"Готови ли сте, деца? ", пита той. "Да, капитане! ", с единомислеща детска приятност групата без съмнение се съгласява с предлагането на Остап да посетят "уникалния Чернобил ".
"Разбира се, всички знаеха за случая. Но бях сигурна, че радиацията няма да окаже въздействие върху мен. За нас тогава думата "Чернобил " звучеше някак далечно. Какво като е избухнал, случва се ", спомня си мама.
Пътуването от Мелитопол до Припят (на 3 км от нуклеарната централа, където се случва трагедията) е към 850 км с кола. Този августовски ден през 1986 година е парещ, малко над 30°C. Мама споделя, че групата авансово се въоръжава с бутилки вино, тъй че всичко, което тя си спомня, е прекъсването на столовата и знаците "Замърсено ". Те нямат защитна екипировка, единствено летни облекла.
Приближавайки се към 19:00 часа, рейсът стопира в гората покрай река Припят. Остап се изкачва, държейки бутилка вино в едната си ръка, а в другата – гайгеров брояч.
Цялата обиколка трае към два часа - групата се разхожда из гората, снима.
"Много от дърветата и храстите изглеждаха неестествено ярки и свежи, макар че не бе валяло дълго време. Покривите на към този момент изоставените здания се виждаха отдалеко, нищо повече ", споделя майка ми.
Изведнъж на ръката ѝ каца муха. Мама твърди, че била огромна колкото половината ѝ длан.
"Да, в случай че се натъкнете на мутанти, не се тревожете ", майтапи се Остап. Всеки се смеят и стартират да търсят инсекти мутантни. Някой се пробва да откъсне листа от дърветата, което не е разрешено. Тъй като не намират нищо по-интересно, туристите желаят да отидат до града.
В отговор лидерът поглежда към гайгеровия брояч. Секунда по-късно, като че ли ненадейно трезвен, той заповядва делово: "Всички на борда, екскурзията свърши! "
Няколко месеца по-късно в Москва майка ми изпитва непоносима болежка в долната част на корема. Получава позвъняване от Алексей и Ира - страдат от сходни болки, до момента в който тя се оплаква и от непрекъсната уязвимост и световъртеж. Останалите от екскурзията също се обаждат, с цел да се оплачат от болки и да предложат препоръки, само че тя към този момент не си спомня имената им.
"Диагнозата лиши 10 дни. Първоначално смятаха, че е апендицит, само че се оказа, че инфектиране на придатъците на матката ", споделя тя.
Алексей обаче в действителност има апендицит.
"Като ортодонт той се самодиагностицира и отиде в болничното заведение. Не грешеше ", спомня си мама.
Оказва се, че Ирина е на ръба на рака. Лекарите откриват повишен брой левкоцити в кръвта ѝ и тя получава незабавно кръвопреливане. И тримата сполучливо се възстановят, макар че на мама ѝ лишава най-малко три месеца. Тя не знае нищо за ориста на останалите участници в екскурзията.
"Можеш ли да си представиш, даже ме поучаваха да забременея - споделиха, че това е най-хубавият метод да се предотврати възпалението ", спомня си тя.
"Но сподели на лекарите, че преди малко си била в Чернобил, нали? ", отвращавам се аз и се веселя, че съм родена 10 години по-късно.
"Не, за какво? Казах ти, че това бе елементарна обиколка, в никакъв случай не ме слушаш! Само родителите ми не бяха съгласни ".
Тя работи за застрахователна компания от заран до вечер. Когато си е вкъщи, гледа "Игра на тронове ". Не е гледала предишния сезон, само че е видяла всички спойлери, тъй че е смутена и упорства да ѝ намеря нов сериал.
- Какво ще кажеш за "Чернобил "? - предлагам аз, избутвайки нашето хиперактивно хъски Лъки надалеч от сиренето.
- Видяла съм всичко в Припят, вървях там след случая...
- КАКВО?!
- Никога не ме слушаш, към този момент съм ти казвала!
Август 1986 година. Мама слиза от влака на жп гарата в Мелитопол (1100 км от Москва). Тя е на 24 години и преди няколко години е приключила Института по връзки и компютърни науки със компетентност инженерство. Работи за градската телефонна работа в Москва и прекарва почивките си на Азовско море.
С нея на перона има няколко двойки на междинна възраст и такива пред пенсиониране, плюс високо, светлокосо момче, изглеждащо сякаш преди малко е стъпало на професионално къдрене, както и висока жена с кестенява коса на към 30 година
"Веднага се сприятелих с това момиче - Ира. Каза, че е пристигнала в Украйна, с цел да си откри избраник, само че на всички места имаше единствено двойки. Мъжът се споделяше Алексей и беше единствено на 18 години, към момента учеше в лицей, с цел да стане ортодонт ", спомня си майка ми.
Висок сивокос мъж с прелестен външен тип на към 50 година се доближава към групата с куфари и раници. Оказва се, че е Остап, екскурзоводът.
"Той ни вкара всички в дребен рейс и ни закара до село покрай Мелитопол. Там останахме в дребни дървени колиби, които локалните поданици отдаваха чартърен. В едната стая имаше трима души, само че беше на ниска цена и радостно ", продължава тя.
Първата седмица от пътуването е спокойна. Остап от време на време ги води на екскурзии из Украйна, вечер пият вино и плуват. Едно нещо притегля вниманието на майка ми - на някои места по крайбрежието има знаци, че плуването е неразрешено от 16:00 до 20:00 часа.
"Попитах Остап, а той сподели "радиация, само че всичко е наред " и се засмя. Бях внимателна, само че не прекомерно доста ", споделя тя.
"Готови ли сте, деца? ", пита той. "Да, капитане! ", с единомислеща детска приятност групата без съмнение се съгласява с предлагането на Остап да посетят "уникалния Чернобил ".
"Разбира се, всички знаеха за случая. Но бях сигурна, че радиацията няма да окаже въздействие върху мен. За нас тогава думата "Чернобил " звучеше някак далечно. Какво като е избухнал, случва се ", спомня си мама.
Пътуването от Мелитопол до Припят (на 3 км от нуклеарната централа, където се случва трагедията) е към 850 км с кола. Този августовски ден през 1986 година е парещ, малко над 30°C. Мама споделя, че групата авансово се въоръжава с бутилки вино, тъй че всичко, което тя си спомня, е прекъсването на столовата и знаците "Замърсено ". Те нямат защитна екипировка, единствено летни облекла.
Приближавайки се към 19:00 часа, рейсът стопира в гората покрай река Припят. Остап се изкачва, държейки бутилка вино в едната си ръка, а в другата – гайгеров брояч.
Цялата обиколка трае към два часа - групата се разхожда из гората, снима.
"Много от дърветата и храстите изглеждаха неестествено ярки и свежи, макар че не бе валяло дълго време. Покривите на към този момент изоставените здания се виждаха отдалеко, нищо повече ", споделя майка ми.
Изведнъж на ръката ѝ каца муха. Мама твърди, че била огромна колкото половината ѝ длан.
"Да, в случай че се натъкнете на мутанти, не се тревожете ", майтапи се Остап. Всеки се смеят и стартират да търсят инсекти мутантни. Някой се пробва да откъсне листа от дърветата, което не е разрешено. Тъй като не намират нищо по-интересно, туристите желаят да отидат до града.
В отговор лидерът поглежда към гайгеровия брояч. Секунда по-късно, като че ли ненадейно трезвен, той заповядва делово: "Всички на борда, екскурзията свърши! "
Няколко месеца по-късно в Москва майка ми изпитва непоносима болежка в долната част на корема. Получава позвъняване от Алексей и Ира - страдат от сходни болки, до момента в който тя се оплаква и от непрекъсната уязвимост и световъртеж. Останалите от екскурзията също се обаждат, с цел да се оплачат от болки и да предложат препоръки, само че тя към този момент не си спомня имената им.
"Диагнозата лиши 10 дни. Първоначално смятаха, че е апендицит, само че се оказа, че инфектиране на придатъците на матката ", споделя тя.
Алексей обаче в действителност има апендицит.
"Като ортодонт той се самодиагностицира и отиде в болничното заведение. Не грешеше ", спомня си мама.
Оказва се, че Ирина е на ръба на рака. Лекарите откриват повишен брой левкоцити в кръвта ѝ и тя получава незабавно кръвопреливане. И тримата сполучливо се възстановят, макар че на мама ѝ лишава най-малко три месеца. Тя не знае нищо за ориста на останалите участници в екскурзията.
"Можеш ли да си представиш, даже ме поучаваха да забременея - споделиха, че това е най-хубавият метод да се предотврати възпалението ", спомня си тя.
"Но сподели на лекарите, че преди малко си била в Чернобил, нали? ", отвращавам се аз и се веселя, че съм родена 10 години по-късно.
"Не, за какво? Казах ти, че това бе елементарна обиколка, в никакъв случай не ме слушаш! Само родителите ми не бяха съгласни ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ