Олег Игоревич Дивов е роден в Москва през 1968 г.

Олег Игоревич Дивов е роден в Москва през 1968 година От 14-годишен написа публикации за пресата. От 1990 година е текстописец, работил е в най-големите рекламни организации в страната. За най-голямо свое достижение в тази област счита лозунга за реклама на тоалетни с електронно ръководство - " Напън в бъдещето ", за най-хубав търговски план - присъединяване си в защитата на Белия дом в Москва по време на пуча през август 1991 година (началниците означават трите дни неявяване със солидна премия). През лятото на 1995 година за пети път напуща работа по лично предпочитание и от този момент не работи на никое място. Първия си огромен живописен текст (фантастичния трилър " Господарят на кучетата " ) разгласява през 1997 година

Носител е на съвсем всички съветски награди за фантастична литература.

- Как се раждат вашите тематики, Олег Игоревич? Какво е литературата, нездравословна специалност ли е? Може ли тя без болежка?

- Темите се подмятат от живота. Оглеждаш се в близост, а в главата бавно се подрежда нещо като мозайка. Докато и последното стъкълце не застане на мястото си, нищо не става. И внезапно - опа! Има картинка. Има тематика, има схващане за това по какъв начин да я разработим и с какви средства. Някои създатели одобряват това за признание свише. Но аз си знам: това е резултат на непрекъсната вътрешна работа, която самият създател не всеки път осъзнава.

Литературата за мен персонално е метод да се реагира на света към нас. Светът задава въпроси, аз давам отговор. Литературата като специалност абсолютно е нездравословно нещо. Тя скапва характера, мощно (и нормално зле) въздейства на фамилния живот. В същото време литературата е добра психотерапия. Така че вие вярно питате за болката. Напишеш книга, излееш в нея някакъв комплекс - и ти олеква. Вътрешноуспелият създател е огромна необичайност и подобен по-скоро ще се насочи към  публицистиката, а не към литературата.

- Къде е салдото сред това, което „ напира от вътрешната страна ”, и комерсиалното? Как се написа комизъм?

- Балансът сред търговски и креативен ползи нормално не е проблем: всеки създател рано или късно намира своята публика. Разликата е в това, че при някои тя по формулировка е дребна (и този създател мъчно претърпява от писане на книги), при други е голяма. Моята не е огромна, само че пък е признателна и вярна. Тя ме схваща, по тази причина мога да пиша всичко, което ми хрумне, и то се изплаща. Единственият проблем е, че публиката като цяло понижава с всяка минала година. При всички писатели. Нямам концепция по какъв начин се написа комизъм. Моето възприятие за комизъм е толкоз необичайно, че и аз не всеки път разбирам, че съм написал нещо смешно. На, хиля се, а не разбирам. Ако си спомним класическото определение за комизъм на Шопенхауер, това е, когато приказваме " несериозно за сериозното ”. Така и върша: вземам една сериозна тематика и стартирам да се майтапя с нея. Понякога се получава напълно неглупаво. - Коя е обичаната ви книжна рожба? - Романът " Тълкуване на съновидения ", повестите " Били си има таквозинака " и " К-10 ", разказът с непреводимо заглавие " Когда начньотся муйня ”. Това са обективно добре написани и, най-важното, положителни текстове. Затова си ги и обичам. - А за какво фантастика? Фентъзито фантастика ли е? - Фантастиката е един доста забавен креативен способ. Както споделя Карина Шаинян, млада и надарена писателка на фантастика (и психолог по образование): " Фантастиката слага пред индивида такива проблеми, които, в случай че се появят в действителния живот, ще ни вкарат в гроба или в лудницата. Но все пак би трябвало да се вземат решение! ". Ето с това се занимаваме. Фентъзито е изключително направление, в чиято основа са вълшебната приказка и рицарският разказ. Това надали е фантастика. Въпреки че когато с фентъзи се захване същински гений, да речем, Майкъл Суонуик, се получава - " Дъщерята на стоманения змей ”. Но това не е тъкмо фентъзи, това е нещо по-голямо.

- Но за какво " умря " научната фантастика – в действителност имаше ли подобен интервал?

- Още не е умряла, само че горе-долу е изпаднала в заспалост твърдата научна фантастика. На първо място, спада ползата към науката. На второ, науката напредва с такива темпове, че писателят просто не може да измисли нещо свежо. Учените са постоянно една крачка напред.

Другите литературни посоки са живи и здрави. Имаше видим уклон в посока на фентъзито, в този момент на мода е вампирският разказ - само че това е краткотрайно. И от ден на ден и повече писатели от мейнстрийма употребяват в текстовете си чисто фантастични способи. Строго видяно, от година на година научната фантастика в литературата става от ден на ден. Въпросът е дали това е здравословна наклонност, или в противен случай - реакция на скрита болест на обществото. - В изявленията признавате, че творчеството ви е решение на ваши лични психически проблеми. Литературата за вас изповед ли е? Или справочник за избавяне на давещите се? - Обикновено писателят споделя на глас това, което другите безмълвно си мислят. Аз по-често приказвам за това, за което другите дори не са почнали да мислят. Но рано или късно ще се замислят. Естествено, моите текстове са и изповед, и справочник за давещите се. За тези, които ще стартират да се давят на следващия ден (и аз пропадам през днешния ден - и мога най-малко да опиша какво забавно премеждие е това). - Наистина ли сте били екстрасенс?

- Нека просто кажем по този начин: в моя живот имаше поредност от паранормални събития и аз реагирах на тях като екстрасенс. Имах някои качества. Когато станах на към 25 години, целеустремено потиснах в себе си тези  умения. Тъй като същинският екстрасенс живее като свещ напразно. Той усеща цялата болежка на света. В това няма нищо прелестно.