Олег Диденко е роден на 13 януари 1975 г. на

Олег Диденко е роден на 13 януари 1975 година на остров Парамушир в Тихия океан. Погледнато от Камчатка, това е вторият подред остров във веригата на Курилските острови. Природата там е сурова - изригванията на вулкани, снеговалежите и вълните цунами са нещо всекидневно.

Олег Диденко приключва музикалното учебно заведение “В. В. Стасов” и московското хорово учебно заведение “А. Свещников” със компетентност хорово диригентство. Пропява в фамозния Хор на момчетата на Виктор Попов. От 1991-ва е на сцена. В интервала 1992-ра -1997-а пее в църковни хорове и взе участие в доста фестивали на духовната музика. Участва в богослужения в пандиза “Бутирка”, пее даже пред пандизчиите с най-тежки присъди.

През 2006-а оглася панихидата при преместването на мощите на Мария Фьодоровна Романова от Дания в Русия, за което получава благодарствена депеша от патриарх Алексий Втори и от министъра на културата на Руската федерация. През 2009-а пее на Архиерейския събор при интронизацията на патриарх Кирил. Олег Диденко нееднократно взе участие в концертите на благотворителния фонд за деца с увреждания “Светът на изкуството”.

Няколко сезона работи на щат в спектакъл “Новая опера” в Москва. В репертоара му са едни от най-известните басови функции. Изпълнява ораториална музика, военни и национални песни. С концертен и оперен репертоар гостува из цяла Русия, в “Арена ди Верона” в Италия, спектакъл “Сан Карло” в Португалия, в Холандия, Бразилия, Япония.

- Олег Алексеевич, разкажете за вашето семейство!

- Майка ми е коренячка московчанка, приключила журналистическия факултет на Московския държавен университет. Баща ми е украинец, геолог по специалност, роден в Черкаска област. Запознали се на остров Парамушир, където били изпратени по систематизиране.

Година след моето раждане - т.е. през 1976-а, на бял свят се появява брат ми Николай. Татко за жал изчезва някъде в тайгата на Далечния изток. Били сме напълно дребни с брат ми и мама предпочела да се върне в Москва. Започнала работа в областта на опазването на архитектурните монументи.

После решила да учи музика и да се опитва в естрадата. По майчина линия имам доста родственици музиканти. Двама мои чичовци са превъзходни пианисти, един братовчед на чичовците - превъзходен акордьор, баба танцуваше и пееше.

На 4-годишна възраст мама даде и мен, и брат ми в музикална школа, с цел да свирим на цигулка. 6-годишни постъпихме в именитото хорово учебно заведение на Свещников, където се занимавахме доста съществено с музика. Тогава започнахме да пеем в Хора на момчетата на Виктор Попов и да излизаме пред аудитория.

- Кои бяха първите ви учители по пеене?

- Бах и Моцарт. Едва седемгодишни с брат ми придобихме колоратурната техника на пеене - с помощта на фугите на двамата композитори. Всички випускници на хоровото учебно заведение, избрали соловото пеене за главно занятие, овладяха тази техника. Някои настояват, че присъединяване в хор пречи на артистите, които имат упоритостта за солисти. Това не е правилно!

Много популярни артисти са почнали кариерата си в хорове, където са построили усет към музиката, музикална просветеност и добър слух. Мой първи възпитател бе Августа Алексеевна Касторска, племенница на великия бас Владимир Касторски, считан за противник на Шаляпин.

Бяхме едвам 6-годишни с брат ми, когато присъствахме на нейните частни уроци с майка ни. Августа Алексеевна ни прослуша и предсказа огромно бъдеще на брат ми. В момента той е фамозен съветски бас, пее на най-хубавите подиуми по света. За мен тогава тя нищо не сподели, може би гласът ми още не е бил подсилен.

След разновидността, под управлението на младия възпитател Михаил Соловьов, стана ясно, че владея глас с качества за солист. Продължих да изучавам в Академията за хорово изкуство на Виктор Попов - става дума към този момент за висше образователно заведение, в което отиваха да учат възпитаниците на хоровото учебно заведение. Завърших с две дипломи - за артист и за хоров диригент. Вокалните ми педагози се сменяха, само че от всеки възпитател научих по нещо. Много ми дадоха и корепетиторите.

- Къде беше вашият театрален дебют?

- В Драматичния спектакъл на Ленинския комсомол. С една вокална група участвах в спектаклите “Молитва за помен”, “Един безразсъден ден или сватбата на Фигаро” и в рок операта на Алексей Рибников “Юнона и Авос”. Срещнах се с режисьора Марк Захаров, беше благополучие да работя с него.

И следих от близко изявите на великите съветски артисти Евгений Леонов, Татяна Пелцер, Инна Чурикова, Николай Караченцов и доста други. Този опит ми оказа помощ да овладея театрални техники, които могат да се употребяват и по време на пеене. Гласът е средство, а не цел. По-близка ми е речевата експресивност, в сравнение с любуването на красивия глас.

С оперния дебют също ми потръгна. Бях поканен в театъра на Борис Покровски - през днешния ден част от Болшой спектакъл. Великият съветски оперен режисьор ме вкарваше от мизансцен в мизансцен, до момента в който изградя облика на Баптиста Минола в “Укротяване на опърничавата” на Висарион Шебалин. След този дебют пристигна Зарастро от “Вълшебната флейта” на Моцарт - уви, последната режисура на Покровски!

Старикът бе полусляп, а работеше на цялостни обороти. Виждаше на не повече от метър и половина пред себе си благодарение на великански очила, отдолу под които надничаше дългият могъщ нос.

Олег в ролята на Пимен в “Борис Годунов”