Китай съветва Щатите да не бъркат войната със санкциите
Окуражени от постигнатата правосъдна победа, тази седмица китайските управляващи нанесоха втори удар: още веднъж съдиха администрацията на Съединени американски щати - по-точно в СТО, Световната комерсиална организация, нейния орган за разрешаване на разногласия.
А предходната седмица същият орган към този момент се произнесе по сходен случай в интерес на Пекин, създавайки добър казус. Ще приказваме за предходното решение, само че към този момент за това, което сплотява китайските каузи - предишното и актуалното. И двете са за наказания. Тоест за потреблението на търговски ограничавания от една страна против друга, които се изясняват с всевъзможен политически предлог. В този случай американците дефинират претекста като „ съображения за национална сигурност “. На скорошния китайски правосъден развой беше питано: какво е сигурност? Какво тъкмо значат тези съображения, американците не ги ли поясняват прекомерно необятно?
Повтаряме, към този момент има едно решение в интерес на Китай. Прилага се за стоманата и алуминия. Беше през 2018 година, когато администрацията на Доналд Тръмп стартира комерсиална война против Китай (разбира се, с цел да избави Америка от плъзгане на второ място в листата на международните икономики). Тогава започнаха да се натрупат най-невероятните обвинявания против Пекин, основно във вътрешната му политика. И използваха тези обвинявания, с цел да оправдаят глобите. Но какво общо имат стоманата и алуминият (от Китай или другаде) с вътрешната политика на Китай, които от този момент са обект на високи вносни мита?
Можете да обяснявате колкото желаете, че СТО в никакъв случай няма да обезпечи идентични правила за международната търговия за всички, тъй като всеки желае да отбрани промишленостите си от нападателен задграничен съперник. Но въпреки всичко има Общо съглашение за търговия и мита (подписано и от САЩ) (правната основа на СТО) и в неговия 21-ви параграф участват упоменатите съображения за сигурност. Така нещастните американци се обърнаха към него, защитавайки се от обвиняванията на Китай, както и на Норвегия, Турция и Швейцария, защото делото беше общо. Гореспоменатият правосъден орган на СТО се изтезава четири години и произнесе присъда: момчета, вашето решение за вноса на метали не е взето по време на война против вас или „ друго изключително състояние в интернационалните връзки “. Затова ви предлагаме да приведете дейностите си в сходство с интернационалните правила.
Доколко този казус е използван за глобите против Русия? Да, несъмнено, има изключителна военна обстановка. Но какво ще стане, в случай че скучните юристи на СТО ви помолят да обясните съответно и в грамове: по какъв начин тъкмо тази обстановка заплашва сигурността на Съединени американски щати и какво общо има тази съответна продуктова гама с това? Защото тук, в СТО, не пасат трева, не философстват по тематиките " подкопаване на полезности и други неща ", а приказват от позиция на стопанската система - защото става дума за ограничения на една страна, които унищожават международната търговия. Като цяло диалогът може да се окаже забавен.
Настоящият, втори китайски иск против Съединените щати е близнак на предходния, само че визира посоката на главната офанзива на Америка против Пекин, т.е. опитите да се лиши Китай от способността да създава полупроводници от висок клас. Целта е да се подкопае все по-очевидното софтуерно предимство на Поднебесната над Съединени американски щати. За да извършите това, освен са признати забрани за импорт на такива полупроводници на китайска територия - също по този начин е невероятно да се внася съоръжение за тяхното произвеждане там от ръцете на съдружниците (Япония, Холандия и други), а в това време съответната продукция от Тайван последователно се придвижва в Америка.
Но тук още веднъж поражда въпросът. Какво изяснява такава възбрана: води ли се война сред Китай и Съединените щати? Тоест, въпрос на персонално мнение за американските мислители е да споделят, че тяхната страна би трябвало да бъде първа мощ в света, в противоположен случай има подкопаване на националната сигурност. Все отново СТО не е политическа научна конференция, там всичко е просто и съответно. Санкциите като инструмент за конкуренция са неразрешени от разпоредбите на интернационалната търговия.
Ясно е, че целесъобразните и извънредно мудни решения на СТО не са закон за някогашната единствена суперсила. Така че можем да приказваме единствено за пропагандна победа на Пекин. Но и това не е дреболия.
Китайците се възползват напълно към този момент постигнатата победа в първия развой. Те са щастливи да запишат грозната реакция на врага от провалянето, когато чиновници на държавното управление на Съединени американски щати афишират решението за „ неправилно “ и споделят, че има основателна причина за цялостна промяна на цялата система за споразумяване на разногласия в СТО. Видите ли, на света би трябвало да има „ ред, учреден на правила “, саркастично припомнят пекинските пропагандисти. Нали сякаш разпоредбите са такова нещо, което е еднообразно за всички, или нещо не сме разбрали?
Говорейки за алуминий и стомана...Преди да бъдат ударени от съответния орган на СТО, американците постановиха спомагателни мита върху тези метали, обяснявайки това по нов метод - нуждата от битка с изменението на климата. Чудя се кой член от съглашението за търговия и мита оправдава това?
Тук има смисъл да си напомним два вътрешни разногласието в две сили, Съединени американски щати и Русия, по отношение на същата тази СТО. Точно през 2017-2018 година американците започнаха да назовават приемането на Китай там трагична неточност, която оказа помощ на този съперник на Съединени американски щати да ги изпревари, трансформирайки се в първата комерсиална мощ в света. Всичко беше дефинирано по следния метод: Китай употребява разпоредбите на СТО в свои ползи (и в чии други?).
А в Русия имаше различен спор още през 90-те години: за обстоятелството, че стартирането на непознати артикули на вътрешния пазар без тежки мита значи ликвидиране на дребното останало, въпреки и нежно, руско произвеждане, което към момента съществува. Между другото, по този начин и стана. И освен с Русия. Въпреки това през днешния ден в света до 98= от цялата търговия се прави в сходство с разпоредбите на СТО, макар че, както виждаме, те са „ целесъобразни “ и беззъби, когато би трябвало да ухапят велика Америка.
Но в този момент разногласията за разпоредбите на международната търговия минаха в напълно друга повърхност. СТО беше основана в средата на 90-те години за световния свят, където имаше развъртян център - западната система - и периферията, която, с цел да оцелее, имаше потребност най-малко от правила или най-малко от платформа, където да се приказва. И в този момент всички сегашни катаклизми са построени към раждането на един изцяло друг свят - с няколко центъра на мощ. И всичко, което е на разположение, се употребява под формата на оръжия, в това число стопански способи за нанасяне на вреди на врага (тоест санкции). Така че старите правила не работят, несъмнено. Но в това време всеки схваща, че рано или късно ще би трябвало да се върне към разпоредбите. Няма значение към кои, значимо е към идентични за всички. И първото от тези правила ще бъде недопустимостта на глобите, т.е. потреблението на стопанската система под формата на оръжие. Просто тъй като това нещо е неприятно за всички.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
А предходната седмица същият орган към този момент се произнесе по сходен случай в интерес на Пекин, създавайки добър казус. Ще приказваме за предходното решение, само че към този момент за това, което сплотява китайските каузи - предишното и актуалното. И двете са за наказания. Тоест за потреблението на търговски ограничавания от една страна против друга, които се изясняват с всевъзможен политически предлог. В този случай американците дефинират претекста като „ съображения за национална сигурност “. На скорошния китайски правосъден развой беше питано: какво е сигурност? Какво тъкмо значат тези съображения, американците не ги ли поясняват прекомерно необятно?
Повтаряме, към този момент има едно решение в интерес на Китай. Прилага се за стоманата и алуминия. Беше през 2018 година, когато администрацията на Доналд Тръмп стартира комерсиална война против Китай (разбира се, с цел да избави Америка от плъзгане на второ място в листата на международните икономики). Тогава започнаха да се натрупат най-невероятните обвинявания против Пекин, основно във вътрешната му политика. И използваха тези обвинявания, с цел да оправдаят глобите. Но какво общо имат стоманата и алуминият (от Китай или другаде) с вътрешната политика на Китай, които от този момент са обект на високи вносни мита?
Можете да обяснявате колкото желаете, че СТО в никакъв случай няма да обезпечи идентични правила за международната търговия за всички, тъй като всеки желае да отбрани промишленостите си от нападателен задграничен съперник. Но въпреки всичко има Общо съглашение за търговия и мита (подписано и от САЩ) (правната основа на СТО) и в неговия 21-ви параграф участват упоменатите съображения за сигурност. Така нещастните американци се обърнаха към него, защитавайки се от обвиняванията на Китай, както и на Норвегия, Турция и Швейцария, защото делото беше общо. Гореспоменатият правосъден орган на СТО се изтезава четири години и произнесе присъда: момчета, вашето решение за вноса на метали не е взето по време на война против вас или „ друго изключително състояние в интернационалните връзки “. Затова ви предлагаме да приведете дейностите си в сходство с интернационалните правила.
Доколко този казус е използван за глобите против Русия? Да, несъмнено, има изключителна военна обстановка. Но какво ще стане, в случай че скучните юристи на СТО ви помолят да обясните съответно и в грамове: по какъв начин тъкмо тази обстановка заплашва сигурността на Съединени американски щати и какво общо има тази съответна продуктова гама с това? Защото тук, в СТО, не пасат трева, не философстват по тематиките " подкопаване на полезности и други неща ", а приказват от позиция на стопанската система - защото става дума за ограничения на една страна, които унищожават международната търговия. Като цяло диалогът може да се окаже забавен.
Настоящият, втори китайски иск против Съединените щати е близнак на предходния, само че визира посоката на главната офанзива на Америка против Пекин, т.е. опитите да се лиши Китай от способността да създава полупроводници от висок клас. Целта е да се подкопае все по-очевидното софтуерно предимство на Поднебесната над Съединени американски щати. За да извършите това, освен са признати забрани за импорт на такива полупроводници на китайска територия - също по този начин е невероятно да се внася съоръжение за тяхното произвеждане там от ръцете на съдружниците (Япония, Холандия и други), а в това време съответната продукция от Тайван последователно се придвижва в Америка.
Но тук още веднъж поражда въпросът. Какво изяснява такава възбрана: води ли се война сред Китай и Съединените щати? Тоест, въпрос на персонално мнение за американските мислители е да споделят, че тяхната страна би трябвало да бъде първа мощ в света, в противоположен случай има подкопаване на националната сигурност. Все отново СТО не е политическа научна конференция, там всичко е просто и съответно. Санкциите като инструмент за конкуренция са неразрешени от разпоредбите на интернационалната търговия.
Ясно е, че целесъобразните и извънредно мудни решения на СТО не са закон за някогашната единствена суперсила. Така че можем да приказваме единствено за пропагандна победа на Пекин. Но и това не е дреболия.
Китайците се възползват напълно към този момент постигнатата победа в първия развой. Те са щастливи да запишат грозната реакция на врага от провалянето, когато чиновници на държавното управление на Съединени американски щати афишират решението за „ неправилно “ и споделят, че има основателна причина за цялостна промяна на цялата система за споразумяване на разногласия в СТО. Видите ли, на света би трябвало да има „ ред, учреден на правила “, саркастично припомнят пекинските пропагандисти. Нали сякаш разпоредбите са такова нещо, което е еднообразно за всички, или нещо не сме разбрали?
Говорейки за алуминий и стомана...Преди да бъдат ударени от съответния орган на СТО, американците постановиха спомагателни мита върху тези метали, обяснявайки това по нов метод - нуждата от битка с изменението на климата. Чудя се кой член от съглашението за търговия и мита оправдава това?
Тук има смисъл да си напомним два вътрешни разногласието в две сили, Съединени американски щати и Русия, по отношение на същата тази СТО. Точно през 2017-2018 година американците започнаха да назовават приемането на Китай там трагична неточност, която оказа помощ на този съперник на Съединени американски щати да ги изпревари, трансформирайки се в първата комерсиална мощ в света. Всичко беше дефинирано по следния метод: Китай употребява разпоредбите на СТО в свои ползи (и в чии други?).
А в Русия имаше различен спор още през 90-те години: за обстоятелството, че стартирането на непознати артикули на вътрешния пазар без тежки мита значи ликвидиране на дребното останало, въпреки и нежно, руско произвеждане, което към момента съществува. Между другото, по този начин и стана. И освен с Русия. Въпреки това през днешния ден в света до 98= от цялата търговия се прави в сходство с разпоредбите на СТО, макар че, както виждаме, те са „ целесъобразни “ и беззъби, когато би трябвало да ухапят велика Америка.
Но в този момент разногласията за разпоредбите на международната търговия минаха в напълно друга повърхност. СТО беше основана в средата на 90-те години за световния свят, където имаше развъртян център - западната система - и периферията, която, с цел да оцелее, имаше потребност най-малко от правила или най-малко от платформа, където да се приказва. И в този момент всички сегашни катаклизми са построени към раждането на един изцяло друг свят - с няколко центъра на мощ. И всичко, което е на разположение, се употребява под формата на оръжия, в това число стопански способи за нанасяне на вреди на врага (тоест санкции). Така че старите правила не работят, несъмнено. Но в това време всеки схваща, че рано или късно ще би трябвало да се върне към разпоредбите. Няма значение към кои, значимо е към идентични за всички. И първото от тези правила ще бъде недопустимостта на глобите, т.е. потреблението на стопанската система под формата на оръжие. Просто тъй като това нещо е неприятно за всички.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ