Окупираната от Русия АЕЦ Запорожие“ в Южна Украйна е в

Окупираната от Русия АЕЦ „ Запорожие “ в Южна Украйна е в положение на нараснала подготвеност, откакто тази седмица Киев и Москва се упрекнаха взаимно в обмисляне на загадка офанзива.

Международната организация за атомна сила (МААЕ), органът за нуклеарен контрол на Организация на обединените нации, неведнъж е предупреждавала за рисковете от радиоактивна злополука поради боевете към най-голямата нуклеарна централа в Европа.

В сряда организацията прикани за спомагателен достъп, с цел да „ удостовери неналичието на мини или експлозиви на мястото “.

Двама специалисти описват пред Агенция Франс Прес какви са рисковете за обекта.

Каква е обстановката там?

Превзета от Москва на 4 март 2022 година, в първите дни на нашествието, централата се сблъсква с голям брой закани за сигурността, в това число чести обстрели наоколо до обекта, многократни спирания на електрозахранването и украински личен състав под напън.

Тази седмица украинските военни обявиха, че „ външни предмети, сходни на взривни устройства, са били сложени на външния покрив на трети и четвърти реактор “ на площадката.

Киев прикани интернационалната общественост за „ незабавни дейности “. В четвъртък представител на украинската войска съобщи, че „ напрежението “ към централата „ последователно понижава “.

На собствен ред управляващите в Русия обявиха, че Киев е подготвял акт на „ бойкот “.

Експертите на МААЕ, присъстващи на място, не са съумели да получат достъп до покривите на реакторни блокове 3 и 4, както и до елементи от турбинните зали и охладителната система на централата, съгласно нуклеарния контрол.

„ С повишаването на военното напрежение и действия в района... нашите специалисти би трябвало да могат да ревизират обстоятелствата на място “, съобщи ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси в изказване в сряда.

През последните седмици чиновниците на МААЕ на място са инспектирали разнообразни места, само че до момента не са забелязали „ никакви забележими признаци на мини или експлозиви “.

Какви са заканите?

- Атака: Според професора от Училището „ Кенеди “ към Харвардския университет Матю Бън шестте реактора на централата, проектирани в Съюз на съветските социалистически републики, са предпазени от „ дебели бетонни защитни структури “.

При състояние че всички са в режим на изключване и са конфигурирани спомагателни защитни устройства след повредата в японската АЕЦ „ Фукушима “, „ е извънредно малко евентуално няколко заблудени снаряда от боевете в региона да провокират съществено радиоактивно изхвърляне “, споделя той пред Агенция Франс Прес, като прибавя, че „ няколко мини на покрива “ също няма да са задоволителни.

„ Причиняването на огромно радиоактивно изхвърляне би изисквало съществени опустошения с експлозиви... (но) не може да се изключи “, добави той.

- Прекъсване на електрозахранването или водоснабдяването: Обикновено четири външни 750 киловолтови (kV) линии зареждат системите на централата, само че ударите неведнъж са ги повреждали. Понастоящем единствено една линия е в положение да подава сила, като спиранията са чести.

Освен това разполага с авариен електропровод 330 kV за електричество отвън обекта, който е обвързван още веднъж с централата на 1 юли, откакто е бил развален преди четири месеца.

Площадката разполага и с 20 дизелови генератора с гориво за към десетина дни работа, които обезпечават електричество при нужда.

Освен от електрическа енергия, централата се нуждае и от вода за изстудяване на системите си.

Пробивът на язовир „ Каховка “ в Южна Украйна през юни докара до намаляване на равнището на водата в резервоара, захранващ централата.

Това провокира паника, макар че МААЕ означи, че „ няма кратковременен риск за нуклеарната сигурност и сигурност “, защото оборудването разполага с „ аварийни разновидности “.

„ Продължителен срив в охлаждането би довел до разтопяване и изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда “, съобщи френският регулатор за нуклеарна сигурност IRSN.

Какви са последствията?

Шестте реактора, които преди войната произвеждаха към една пета от електрическата енергия в Украйна, са спрени от месеци.

„ Поради това въздействието (на възможен пробив) е по-малко “, съобщи пред Агенция Франс Прес заместник-ръководителят на IRSN Карин Ервиу.

Но до момента в който „ количеството на изпуснатия йод ще бъде доста по-малко “ при положение на нуклеарна злополука, други изпуснати материали, като рутений и цезий, ще се утаят върху земята и ще я замърсят, сподели тя.

„ Нито една от страните няма интерес от сходен сюжет, изключително откакто преобладаващите ветрове биха изтласкали радиоактивните детайли към Русия и Беларус “, сподели Ервиу.

Банън съобщи, че „ сериозна радиационна злополука, която да замърси огромна територия “, към момента е допустима, макар че реакторите са значително спрени.

„ На площадката има голямо количество радиоактивен материал “, добави той /БГНЕС