Въпросите, които Оксфордският университет задава на кандидат-студентите
Оксфордският университет показа обществено част от въпросите, които се задават на изявленията за банкет в него на 17-годишните кандидат-студенти.
Въпросите на образователната институция с 928-годишна история нямат повсеместен и съответен верен отговор. Те са наричани „ невъзможни за отговаряне “ от външни наблюдаващи и целят „ безусловно да накарат младежите да мислят “ и да изпитат реакциите на младежите към нови хрумвания, които нахлуват в мозъка им, показва в. „ Дейли Мейл “, представен от Мениджър Нюз.
Така да вземем за пример кандидат-историците са питани „ Колко от предишното можем да преброим? “.
На девойките и момчетата, искащи да учат компетентност „ Биология “, се задава въпросът „ Защо някои типове естествена среда имат по-голямо биоразнообразие от други? “.
Връстниците им, които са се насочили към „ Експериментална логика на психиката “, са питани „ Защо съгласно вас опит демонстрира, че хората, които приказват уелски език, се оправят по-зле в запаметяването на цифри, спрямо хората, които приказват британски език? “.
На искащите да учат „ История на изкуството “ пък е показвана имитация на платно с въпроса „ Разпознавате ли тази картина? “. Картината е „ Вечерното зарево на Египет “ (1861 г.) на художника Уилям Холман Хънт.
Д-р Самина Кан – началник на кандидат-студентската акция в „ Оксфорд “ изяснява, че въпросите фактически на пръв взор може да се сторят сложни, неуместни или объркващи за някои младежи, само че задачата им е да предизвикат научен диалог с комисията, сходен на тези от семинарите, в които ще вземат участие всяка седмица, в случай че бъдат признати. Идеята е не да заловен учениците, че не знаят, а да ги видят по какъв начин разсъждават въз основата на събраните досега в мозъка им познания и най-много да ревизират реакциите им към новите концепции.
В случая с въпроса към кандидат-историците, те могат да посочат историческите доказателства за цивилизации и местата и интервалите, които знаем, че са определили международната история. Разговорът може да продължи с въпроса „ Ако няма събрани данни и измервания за обещано нещо в историята, могат ли те да бъдат набавени? Или най-малко оценени? Ако да, по какъв начин? В случай, че има такива данни, може ли да се разчита на тях? Достатъчни ли са? По какъв метод могат да бъдат историческите свидетелства подвеждащи, предумишлено или не? “.
За биоразнообразието младежите могат да отговорят, че има някои среди на живот като тропическите гори и рифовете, които са обединени от това, че в тях има повече скотски и растителни типове, тъй като се намират в страните с топъл климат покрай екватора.
Ключът към въпроса за опита с хората, които приказват уелски, е че при тях числата се изговарят по-дълго, в сравнение с в британския. Оказва се, че аритметичната памет, която е краткосрочна, зависи от това какъв брой елементарно се произнасят понятията за цифри - това е и едно от най-популярните научни пояснения за какво децата от азиатските народи като Китай, Япония и Южна Корея напредват доста по-бързо в аритметиката спрямо англоговорящите - имената на числата са в пъти по-кратки от тези в британския, изключително на двуцифрените. Математическият въпрос е разумно да се появи в диалог с кандидат-студента откакто му е показано пробното проучване по тематиката, изяснява Ник Янг от Университетския лицей по пробна логика на психиката към „ Оксфорд “. Никога не би бил заложен просто по този начин, внезапно. Идеята е младежите да асоциират краткотрайната памет с по-дългото изговаряне на думите.
В случая с картината, отговорът, който търсят интервюиращите е „ Не, не знам коя е. “. Ако кандидат-студентът я познава от учебник, онлайн изложба или друго място, те ще му демонстрират фотография на друга и друга картина, до момента в който не стигнат до онази, за която той не познава. „ Искаме претендентите ни, доста от които в никакъв случай не са учили „ История на изкуството “, да ни покажат по какъв начин биха подходили към произведение, което в никакъв случай не са виждали до момента. Искаме да разберем какви въпроси биха си задали за него: от какво е направено, какво се изобразява, какъв размер би могла да бъде картината, с каква цел е нарисувана? Как можем да се опитаме да разберем по кое време е била нарисувана и от кого? “, изясняват от университета.
