ЕС готви забрана за лицево разпознаване на обществени места
Окончателното решение би трябвало да бъде оповестено през февруари като част от по-широк преглед на регулацията по отношение на изкуствения разсъдък
Използването на технология за лицево различаване може да бъде краткотрайно неразрешено в Европейски Съюз
(снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съюз може да забрани краткотрайно потребление на технологии за лицево различаване на публични места като да вземем за пример железопътни гари, спортни игрища и търговски центрове. Причината – опасения по отношение на повсеместното наблюдаване на европейските жители. Идеята към момента се обмисля.
Забраната, в случай че бъде наложена, ще трае сред три и пет години. Тя се преглежда като метод Брюксел да „ ръководи ” рисковете от лицевото различаване. За тях специалистите на Европейски Съюз считат, че „ са подбудени от бързите темпове, с които се популяризира софтуерът ”.
За плана на Брюксел първо заяви новинарският уебсайт Euractiv. Окончателното решение би трябвало да бъде оповестено през февруари като част от по-широк преглед на регулацията по отношение на изкуствения разсъдък.
Какви са претекстовете
Проектът на документа, разпрострат в 18 страници, показва правото – според Общия правилник за отбрана на данните – на жителите на Европейски Съюз „ да не подлежат на решения, учредени само на автоматизирана обработка, в това число профилиране ”.
Според предлагането, може да има нова регулаторна рамка по отношение на изкуствения разсъдък, която „ да включва лимитирана във времето възбрана на потребление на технологии за различаване на лица в обществените пространства ”.
Документът показва, че „ потреблението на технология за различаване на лица от частни или юридически лица в обществените пространства би било неразрешено за избран интервал, по време на който следва да се употребява надеждна методология за оценка на въздействието на тази технология и да се разработят вероятните ограничения за идентифициране и ръководство на риска ”.
Първите реакции
Британските медии реагираха бурно на новината от Брюксел. Според тях, „ опцията за прогрес в региона на изкуствения разсъдък постоянно се сочи от Брекзит-ентусиастите като едно от главните преимущества за Обединеното кралство от напускането регулаторната орбита на Брюксел ”.
още по тематиката
Някои полицейски служби на Острова – Мет, Южен Уелс и Лестършир – към този момент тестват подобен програмен продукт като „ новаторски ” метод за идентифициране на хора, обвинени за осъществяване на закононарушения или сложени в описи за наблюдаване.
Германското държавно управление възнамерява да внедри технология за различаване на лица в 134 жп гари и 14 летища след сполучлив опит в Берлин. Франция пък се готви да стане първата страна от Европейски Съюз, която разрешава на своите жители да имат достъп до държавните уеб страници посредством подобен програмен продукт.
На друго мнение са организациите за отбрана на гражданските права. Някои от тях показаха своята угриженост от темпото, с което се вкарват технологиите за лицево различаване.
Службата за отбрана на данните на Обединеното кралство също упорства за нерешителност при потреблението на това, което разказва като „ натрапчива ” технология. Групата „ Big Brother Watch ” пък провежда митинг на английски стадион по време на футболен мач, където беше разпрострат банер с надпис „ Без лицево различаване ”.
Етичен кодекс
В по-широк мащаб Брюксел преглежда редица благоприятни условия за справяне с етичните и правните въпроси, подбудени от въвеждането на изкуствения разсъдък. Съгласно някои оферти, разработчиците може да бъдат помолени да следват непринуден етичен кодекс. В подмяна на това те ще получават документ за „ златен стандарт ”, каквото и да значи това.
Еврокомисията също по този начин обмисля въвеждане на „ минимални стандарти ” за държавните ведомства и правно-обвързващи принадлежности на Европейски Съюз, когато става въпрос за потреблението на „ високорискови приложения на изкуствен интелект ” в области като опазване на здравето, превоз, полиция и правосъдната система.
Говорител на Европейска комисия отхвърли да разяснява документа. Според него, Комисията желае „ да извлече оптимални изгоди от изкуствения разсъдък – да даде опция за научни пробиви, да резервира лидерстовото на европейския бизнес, да усъвършенства живота на всеки жител на Европейски Съюз посредством възстановяване на диагностиката и опазването на здравето или повишение на успеваемостта на земеделието ”.
Използването на технология за лицево различаване може да бъде краткотрайно неразрешено в Европейски Съюз
(снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съюз може да забрани краткотрайно потребление на технологии за лицево различаване на публични места като да вземем за пример железопътни гари, спортни игрища и търговски центрове. Причината – опасения по отношение на повсеместното наблюдаване на европейските жители. Идеята към момента се обмисля.
Забраната, в случай че бъде наложена, ще трае сред три и пет години. Тя се преглежда като метод Брюксел да „ ръководи ” рисковете от лицевото различаване. За тях специалистите на Европейски Съюз считат, че „ са подбудени от бързите темпове, с които се популяризира софтуерът ”.
За плана на Брюксел първо заяви новинарският уебсайт Euractiv. Окончателното решение би трябвало да бъде оповестено през февруари като част от по-широк преглед на регулацията по отношение на изкуствения разсъдък.
Какви са претекстовете
Проектът на документа, разпрострат в 18 страници, показва правото – според Общия правилник за отбрана на данните – на жителите на Европейски Съюз „ да не подлежат на решения, учредени само на автоматизирана обработка, в това число профилиране ”.
Според предлагането, може да има нова регулаторна рамка по отношение на изкуствения разсъдък, която „ да включва лимитирана във времето възбрана на потребление на технологии за различаване на лица в обществените пространства ”.
Документът показва, че „ потреблението на технология за различаване на лица от частни или юридически лица в обществените пространства би било неразрешено за избран интервал, по време на който следва да се употребява надеждна методология за оценка на въздействието на тази технология и да се разработят вероятните ограничения за идентифициране и ръководство на риска ”.
Първите реакции
Британските медии реагираха бурно на новината от Брюксел. Според тях, „ опцията за прогрес в региона на изкуствения разсъдък постоянно се сочи от Брекзит-ентусиастите като едно от главните преимущества за Обединеното кралство от напускането регулаторната орбита на Брюксел ”.
още по тематиката
Някои полицейски служби на Острова – Мет, Южен Уелс и Лестършир – към този момент тестват подобен програмен продукт като „ новаторски ” метод за идентифициране на хора, обвинени за осъществяване на закононарушения или сложени в описи за наблюдаване.
Германското държавно управление възнамерява да внедри технология за различаване на лица в 134 жп гари и 14 летища след сполучлив опит в Берлин. Франция пък се готви да стане първата страна от Европейски Съюз, която разрешава на своите жители да имат достъп до държавните уеб страници посредством подобен програмен продукт.
На друго мнение са организациите за отбрана на гражданските права. Някои от тях показаха своята угриженост от темпото, с което се вкарват технологиите за лицево различаване.
Службата за отбрана на данните на Обединеното кралство също упорства за нерешителност при потреблението на това, което разказва като „ натрапчива ” технология. Групата „ Big Brother Watch ” пък провежда митинг на английски стадион по време на футболен мач, където беше разпрострат банер с надпис „ Без лицево различаване ”.
Етичен кодекс
В по-широк мащаб Брюксел преглежда редица благоприятни условия за справяне с етичните и правните въпроси, подбудени от въвеждането на изкуствения разсъдък. Съгласно някои оферти, разработчиците може да бъдат помолени да следват непринуден етичен кодекс. В подмяна на това те ще получават документ за „ златен стандарт ”, каквото и да значи това.
Еврокомисията също по този начин обмисля въвеждане на „ минимални стандарти ” за държавните ведомства и правно-обвързващи принадлежности на Европейски Съюз, когато става въпрос за потреблението на „ високорискови приложения на изкуствен интелект ” в области като опазване на здравето, превоз, полиция и правосъдната система.
Говорител на Европейска комисия отхвърли да разяснява документа. Според него, Комисията желае „ да извлече оптимални изгоди от изкуствения разсъдък – да даде опция за научни пробиви, да резервира лидерстовото на европейския бизнес, да усъвършенства живота на всеки жител на Европейски Съюз посредством възстановяване на диагностиката и опазването на здравето или повишение на успеваемостта на земеделието ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ